Вълнуващи срещи и спомени за забранена водка с Илиана Раева
Председателят на Българската федерация по художествена гимнастика Илиана Раева прегледа с голямо наслаждение един от знаците на Русия – Болшой спектакъл. Считаната за най-влиятелна жена в този спорт Ирина Винер персонално предложения Раева да се причисли към обиколката и да прегледа театъра в центъра на Москва.
По време на престоя си в Русия на Световното състезание за девойки българският началник съумя да се срещне с десетки първенци – свои приятелки и съперници. Тя се върна обратно в години, с цел да си спомни даже за неразрешените изкушения като играч – съветската водка.
Златното момиче на България описа повече в своя профил във Facebook:
Прекрасни страсти и прекарвания в Москва!
Ирина Винер - прелестна стопанка на международното състезание!
“Илиана, добре пристигнала! Видя ли залата? Разгледа ли всичко?”
„ Все още не, Ирина.”
“Как не?! Ела да ти покажа всичко! Покажете всичко на Илиана!”
Таня Сад, хубавицата, която е дясната ръка на Ирина, дружно играехме и се състезавахме, ме разцелува сърдечно и ме поведе през голямото оборудване! Толкова внушаващо... С Таня се смеехме и припомняхме дивотиите, които правехме дружно след надпревари. Купи ми приказен шал, ръчна направа, който Ирина поръча да ми вземе от магазин с превъзходни съветски шалове. Няколко пъти по време на международното Таня сподели специфичното почтително отношение на домакините към мен и един път към тима, с разнообразни предложения и жестове, които постоянно ще помня!
“Илианочка, очила ли трябват, с цел да ме познаеш?” Така ме посрещна още първия ден в залата моята незабравима другарка Светлана Гусева, с която се състезавахме дружно. Играеше в ансамбъла на Съветския Съюз. След всяко съревнование ме канеха в тяхната стая и.... пиехме водка!
Света отговаряше за реда на последния килим преди подиума. Изпращаше ни за всяко комбиниране с думите: “ Успех, Илианочка!”
Венера Зарипова! И с нея дружно се състезавахме! Аз я назовах - пантерата! Скачаше като котка! Невероятна състезателка беше! Всяка заран се посрещахме с целувка и доста благи мемоари за предишното!
Недостижимата Евгения Канаева! Такива думи ми сподели за българските гимнастички и нейната фаворитка Боряна Калейн, че я прегърнах мощно и я целунах.
Тези срещи бяха доста вълнуващи.
Уважението към делегацията ни и в частност към мен не ме изненадаха, тъй като същото беше и на международното в Москва преди девет години.
Руснаците го умеят!
Силните знаят да се почитат, обичат и ценят!
Благодаря за фантастичните прекарвания!
По време на престоя си в Русия на Световното състезание за девойки българският началник съумя да се срещне с десетки първенци – свои приятелки и съперници. Тя се върна обратно в години, с цел да си спомни даже за неразрешените изкушения като играч – съветската водка.
Златното момиче на България описа повече в своя профил във Facebook:
Прекрасни страсти и прекарвания в Москва!
Ирина Винер - прелестна стопанка на международното състезание!
“Илиана, добре пристигнала! Видя ли залата? Разгледа ли всичко?”
„ Все още не, Ирина.”
“Как не?! Ела да ти покажа всичко! Покажете всичко на Илиана!”
Таня Сад, хубавицата, която е дясната ръка на Ирина, дружно играехме и се състезавахме, ме разцелува сърдечно и ме поведе през голямото оборудване! Толкова внушаващо... С Таня се смеехме и припомняхме дивотиите, които правехме дружно след надпревари. Купи ми приказен шал, ръчна направа, който Ирина поръча да ми вземе от магазин с превъзходни съветски шалове. Няколко пъти по време на международното Таня сподели специфичното почтително отношение на домакините към мен и един път към тима, с разнообразни предложения и жестове, които постоянно ще помня!
“Илианочка, очила ли трябват, с цел да ме познаеш?” Така ме посрещна още първия ден в залата моята незабравима другарка Светлана Гусева, с която се състезавахме дружно. Играеше в ансамбъла на Съветския Съюз. След всяко съревнование ме канеха в тяхната стая и.... пиехме водка!
Света отговаряше за реда на последния килим преди подиума. Изпращаше ни за всяко комбиниране с думите: “ Успех, Илианочка!”
Венера Зарипова! И с нея дружно се състезавахме! Аз я назовах - пантерата! Скачаше като котка! Невероятна състезателка беше! Всяка заран се посрещахме с целувка и доста благи мемоари за предишното!
Недостижимата Евгения Канаева! Такива думи ми сподели за българските гимнастички и нейната фаворитка Боряна Калейн, че я прегърнах мощно и я целунах.
Тези срещи бяха доста вълнуващи.
Уважението към делегацията ни и в частност към мен не ме изненадаха, тъй като същото беше и на международното в Москва преди девет години.
Руснаците го умеят!
Силните знаят да се почитат, обичат и ценят!
Благодаря за фантастичните прекарвания!
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ