Ричард Алибегов: Кувертите за Нова година не са поскъпнали, резервациите стават все повече
Председателят на Българската асоциация на заведенията (БАЗ) Ричард Алибегов в изявление за утринния блок " Добро утро, България " на Радио " Фокус "
На директната ни телефонна линия е ръководителят на Българската асоциация на заведенията Ричард Алибегов. Добро утро.
Добро утро.
Г-н Алибегов, наближава краят на 2022 година, а с него и празничните дни. Каква част от българите са избрали да честват в заведенията, резервирани ли са огромна част от тях?
Да, някъде от преди една седмица към този момент резервациите стават от ден на ден и повече. Традиционно знаете, че се пътува из страната, тъй че това, което имаме от Банско, Велинград, Боровец като информация, е, че запълняемостта върви сносно към този миг. В София също мога да кажа за заведенията, че се движим в естествени рамки вид както беше едно време.
Това е добре. А каква е обстановката с кувертите за Нова година поради инфлацията? С какъв брой са поскъпнали?
Аз повишаване в София действително и в огромните градове не виждам, може би в случай че е бил 100 лв., в този момент е 110, от 110 на 120. Евентуално има някакво такова, само че това е на избрани места. Иначе, за София мога да кажа, за центъра примерно няма нарастване на кувертите. Това, което се следи - където е по-голямата разходна част в хотелите, там има нарастване, само че там просто сметките за ток и за газ унищожават притежателите на бизнеса, и те при най-голямото си предпочитание няма по какъв начин да не повишат цените. Там се усеща повишаване от 20% и повече. Но пък явно хората го одобряват или най-малко за празничните дни се приема. Но отново споделям, че разноските са толкоз огромни сега, че просто там, в този бранш с хотелиерството няма по какъв начин хората да не повишат цените, тъй като това би значило банкрут.
Вие казахте, че хората го одобряват. Аз тъкмо желаех да ви попитам: дали повлиява повишаването, дали в някои заведения, дали в хотелите върху заетостта по време на празниците?
Трябва да разделим двете неща. Когато става дума за празници, хората са склонни да похарчат повече пари, това не е всекидневието. В всекидневието се вижда отлив от ползване, в смисъл потреблението е намаляло в всекидневието – това го виждаме в заведенията. А що касае празници или дадена отмора, която е планувана от фамилията, там те са по-склонни да дадат някой лев повече. Но в самото всекидневие можем да кажем, че потреблението е намаляло сензитивно. Това е. Ние може кажем примерно по отношение на 2019 година сега към 30% е понижено потреблението, в случай че има повдигане на цените по отношение на 2019 година до в този момент. Тоест, потреблението е много понамаляло от 30%. Но това е обикновено. Цялата неустановеност на хората, инфлацията, високите сметки – това е обикновено да се случи. Търговията поема постоянно първа такива удари: магазини за облекла, магазини за обувки, ресторантьорския отрасъл, увеселителният отрасъл – това са работи, от които хората мога да кажат: " Ще спестя от това. Няма да вървя 4 пъти на заведение, ще вървя 3 пъти на заведение. Няма да си закупувам през ден нова дреха, ще си закупувам веднъж в седмицата нова дреха “. Това са първите признаци: когато потреблението в търговията падне, нещата не са добре.
Да, само че вие казахте, че то в действителност няма общо с това по празниците, друго е.
Да, само по празниците и на отмора хората се отпускат малко повече и са възнамерявали повече средства да похарчат за обичаните хора. Но това не е всекидневието. Ежедневието е това, което ви споделям: понижаване на потреблението, стесняване на разноските, икономисване на пари, които може би по-късно се употребяват за почивка на фамилията и за някаква облага в фамилията.
Какво е положението на сектора, откакто от известно време следим усмиряване на обстановката с пандемията и отшумяване на ограниченията?
За пандемията няма да приказваме, знаете каква беше обстановката. Проблемът е, че ние излизайки от пандемията, влязохме непосредствено в казуса с войната с Украйна. Оттам незабавно се подвигнаха цените на тока, оттова незабавно цените на газа, и оттова и инфлацията, която изяде много огромна част от приходите на хората. И действително ние от 2 години пандемия нямахме никакво време да се възстановим финансово. Предишният постоянен кабинет почти отразя съвсем всевъзможни помощи за туризма, остана само мярка 9% Данък добавена стойност за храните, която се пробват сега част от предходните ръководещи да отстранен на 31 декември. Надяваме се това да не се случи за заведенията, фитнесите и други. Водили сме диалози с партиите, които поддържат туризма. И през днешния ден в действителност, в Комисия ще мине гласуването за ставката за Данък добавена стойност да може да остане още една година, което в действителност е единственото подкрепяне за бранш " Туризъм “. А другите страни след КОВИД оставиха ограниченията още една година да работят, с цел да могат хората да се съживят финансово, защото тези 2 години КОВИД изстискаха безусловно сектора, и няма никакви буфери към този момент. Намаляването на потреблението си е много огромна рецесия, поувеличените цени за ток и заплатите се подвигат, ние единствено при започване на годината 3 пъти сме вдигали заплатите в нашия бранш заради липса на фрагменти, с цел да задържим фрагменти. И всичко това се отразява на облагата, която към този момент я няма, доста от дълго време я няма. Другото, което желая да кажа, че банките също след КОВИД гледат доста плашливо на бранш " Туризъм “ и на всичко обвързвано с него. Българска банка за развиване, която сякаш би трябвало да финансира дребния и междинния бизнес, не прави нищо от това, най-малко в бранш " Хотелиерство и ресторантьорство “. Ние се водим рисков бранш поради КОВИД - тогава, по този начин влязохме като рисков бранш и по този начин си останахме. Тоест, няма по какъв начин да се теглят и заеми. И обстановката в сектора в действителност е много тревожна, по този начин да кажа.
Тоест, макар отшумяването на ограниченията няма фрапантно възстановяване?
Няма. Пак споделям, тези 2 години нанесоха страшна вреда на сектора, и той нямаше никакво време да изплува действително и да вземе глътка въздух. Междуфирмената задлъжнялост в сектора се повиши доста, дължаха доста пари към този момент на Националната организация за доходи, всякакви такси, налози, други. И в един миг ние излизайки от едната рецесия, влязохме в друга без никакви буфери. Спряха се подпомагането на бизнеса 60:40, махната понижената Данък добавена стойност ставка на бира и вино. Предишният Кабинет " Петков “ единствено махаше – махнаха това, махнаха това, махнаха това. Обаче от другата страна, да, отпаднаха ограниченията за КОВИД, по този начин е, само че пристигнаха доста по-големи проблеми, като ток, газ, липса на личен състав заради КОВИД също. Въпросът с газа се реши тук - от 1-2 месеца има усмиряване на цената. В провинцията, хайде, в огромните градове може би не, само че в провинцията множеството от нашите сътрудници се газифицираха преди 4 години. Тези хора близо една година нямаха 1 лев подкрепяне на тази голяма цена на газа, нямаха 1 лев подкрепяне. А тока, който се подкрепя, сега плащаме 2.5 пъти по-високи сметки след подпомагането, след помощта, по отношение на 2019 година. 2.5 пъти по-високи сметки. Няма по какъв начин да издържи бизнесът по този начин, просто няма. Затова и вярата ни е в ставката за Данък добавена стойност, че тя ще остане, най-малко тя да остане. И се надяваме на постоянен кабинет, с цел да можем да внесем още спомагателни оферти за справяне с рецесията в сектора. Но това не зависи от нас, надяваме се да има кабинет, надяваме се да се усъвършенства обстановката. Ще е много тежка зима за сектора. Може би по-точно ще мога да ви кажа април-май какво е станало през зимата, кой е оживял. Много, доста от сътрудниците споделят, че януари месец ще затварят, т.е., след празниците декември месец ще затварят. Това се чува към този момент и в хотелиерството, и в ресторантьорството. Трябва също по този начин да кажем, че ресторантьорският отрасъл - над 92-93%, е фамилен бизнес. Това са дребни компании, нямат буфери, дори да имат 2-3 заведения, това е фамилен бизнес и хората няма по какъв начин да посрещнат такова нарастване на разноските в случай, че приходите са намалели. Няма от кое място, няма по какъв начин да се взимат нови банкови заеми, тези заеми би трябвало да се връщат. Виждате, че лихвите се качват, и се качват. Така че обстановката е тревожна много. И неналичието на личен състав, несъмнено, също се отразява доста. Тук сме принудени да прибегнем до фрагменти от чужбина. Тези фрагменти от чужбина са свързани с голяма административна тежест, която също коства пари, тъй като избрани компании изготвят документите, взимат комисионни, на тези хора, които ще дойдат от чужбина, които не взимат малко пари като заплата, им се обезпечава и спане, и престой за наша сметка. Реално отвред разноските са станали доста огромни. Аз отново споделям, а приходите понижават.
Това желаех и да ви попитам - за неналичието на фрагменти. Тоест, желаете да кажете, че не се следи интерес към ресторантьорския бизнес, най-малко от наша страна - от хората, които са у нас, да работят?
Хотелиерският и ресторантьорският бизнес изпаднаха в тази рецесия поради КОВИД, защото това беше първият бранш, който беше затворен и последният, който беше отворен. И когато това се случи 2 години подред, хората към този момент нямат, не виждат сигурност в този отрасъл. Ние нашите подготвени фрагменти, които с години бяха подготвени, отидоха да работят за по-малко пари в хранителни магазини, в куриерски компании, в прът центрове, отидоха да работят за по-малко пари, само че най-малко да е ясно, че няма да бъдат затворени, няма да бъдат оставени на улицата. Това нанесе страшна вреда и на хората и на сектора ни. Обучени фрагменти в годините ги изгорихме с тези 2 години. Да, сега няма пандемия, само че това беше преди една година и хората им стои още в главата, може би би трябвало да минат 1-2-3 години да се отпуснем, че няма да се случи още веднъж такова нещо.
Да, може би в действителност би трябвало време, с цел да може още веднъж те да имат някаква сигурност.
Тази вреда беше нанесена от затварянията в действителност. Ние от 2 годни КОВИД общо към 9 месеца бяхме затворени тотално, а през цялото друго време в тежки рестрикции - било то 50% потенциал, било то работно време до 22.00 часа, знаете нашите борби, които водихме. Нонстоп ние 2 години бяхме в рестрикции, в неспособност да работим обикновено. Няма по какъв начин да възпроизведем фрагменти и няма по какъв начин хората да желаят да работят в този отрасъл, откакто не се знае на следващия ден дали няма да се случи нещо отново. Както никой не очакваше 2020 година да се случи тази пандемията, страхът си остава.
Както и вие казахте, в действителност се надяваме да имаме едно работещо и непрекъснато държавно управление, което да стартира лека-полека да взема решение проблемите.
Това може би е най-важното: всеки отрасъл, всеки бизнес, защото има доста проблеми в последните 3 години в разнообразни браншове, да може да напише своята стратегия, каква е визията примерно на нашите браншови организации, какво би трябвало да се случи в туризма, и да има на кой да я предадем, да има чуваемост, да има с кой да седнем на една маса и да обсъдим вижте от какво има браншът потребност. То не постоянно е обвързвано с пари, не е казано постоянно, че би трябвало да тежи на бюджета, би трябвало да се понижи административната тежест – има поредност неща, които ще подкрепят сектора да диша по-спокойно. За тази цел би трябвало да има към кой да се обърнем, а това няма по какъв начин да бъде длъжностен министър, а би трябвало да има постоянен кабинет. Това и за бизнеса е най-важно – да има предвидимост и постоянно държавно управление.
За да приключим диалога, в края на една нелека година ви запитвам каква беше 2022 година за вас, за сектора и какво очаквате от идната?
Ами 2022 година беше една концепция по-добра от 2021 година. Очакваме в идващите 2-3 години да се възвърне браншът, само че отново споделям, това е очакване на Европейската комисия при липса на рецесии. Европейската комисията сподели след КОВИД рецесията: в случай че в този момент се успокоят нещата, до 2025 година ще се възвърне туризмът. Ние влязохме незабавно в други рецесии, и тази дата се отдалечава. Надявам се за 2023 година, персонално си поисквам да имаме кабинет, да може да има чуваемост, да се обърне браншът, особено за нашия отрасъл приказвам - хотелиерство и ресторантьорство, да се обърнем с нашите хрумвания към настоящият ни министър и по-голяма част от тях да бъдат решени. Също по този начин се надявам министърът да бъде от сектора този път, да не е политическа фигура, тъй като е значимо в такива рецесии да знаеш защо става дума действително. Няма по какъв начин един политик, който няма общо с нашия бизнес, да вникне в нещата. Ако тези работи се случат, мисля че 2023 година ще почне едно възобновяване и ще можем да посрещнем по-спокойно 2024 година.
Така е, всички имаме потребност от същото нещо. Благодаря ви.
На директната ни телефонна линия е ръководителят на Българската асоциация на заведенията Ричард Алибегов. Добро утро.
Добро утро.
Г-н Алибегов, наближава краят на 2022 година, а с него и празничните дни. Каква част от българите са избрали да честват в заведенията, резервирани ли са огромна част от тях?
Да, някъде от преди една седмица към този момент резервациите стават от ден на ден и повече. Традиционно знаете, че се пътува из страната, тъй че това, което имаме от Банско, Велинград, Боровец като информация, е, че запълняемостта върви сносно към този миг. В София също мога да кажа за заведенията, че се движим в естествени рамки вид както беше едно време.
Това е добре. А каква е обстановката с кувертите за Нова година поради инфлацията? С какъв брой са поскъпнали?
Аз повишаване в София действително и в огромните градове не виждам, може би в случай че е бил 100 лв., в този момент е 110, от 110 на 120. Евентуално има някакво такова, само че това е на избрани места. Иначе, за София мога да кажа, за центъра примерно няма нарастване на кувертите. Това, което се следи - където е по-голямата разходна част в хотелите, там има нарастване, само че там просто сметките за ток и за газ унищожават притежателите на бизнеса, и те при най-голямото си предпочитание няма по какъв начин да не повишат цените. Там се усеща повишаване от 20% и повече. Но пък явно хората го одобряват или най-малко за празничните дни се приема. Но отново споделям, че разноските са толкоз огромни сега, че просто там, в този бранш с хотелиерството няма по какъв начин хората да не повишат цените, тъй като това би значило банкрут.
Вие казахте, че хората го одобряват. Аз тъкмо желаех да ви попитам: дали повлиява повишаването, дали в някои заведения, дали в хотелите върху заетостта по време на празниците?
Трябва да разделим двете неща. Когато става дума за празници, хората са склонни да похарчат повече пари, това не е всекидневието. В всекидневието се вижда отлив от ползване, в смисъл потреблението е намаляло в всекидневието – това го виждаме в заведенията. А що касае празници или дадена отмора, която е планувана от фамилията, там те са по-склонни да дадат някой лев повече. Но в самото всекидневие можем да кажем, че потреблението е намаляло сензитивно. Това е. Ние може кажем примерно по отношение на 2019 година сега към 30% е понижено потреблението, в случай че има повдигане на цените по отношение на 2019 година до в този момент. Тоест, потреблението е много понамаляло от 30%. Но това е обикновено. Цялата неустановеност на хората, инфлацията, високите сметки – това е обикновено да се случи. Търговията поема постоянно първа такива удари: магазини за облекла, магазини за обувки, ресторантьорския отрасъл, увеселителният отрасъл – това са работи, от които хората мога да кажат: " Ще спестя от това. Няма да вървя 4 пъти на заведение, ще вървя 3 пъти на заведение. Няма да си закупувам през ден нова дреха, ще си закупувам веднъж в седмицата нова дреха “. Това са първите признаци: когато потреблението в търговията падне, нещата не са добре.
Да, само че вие казахте, че то в действителност няма общо с това по празниците, друго е.
Да, само по празниците и на отмора хората се отпускат малко повече и са възнамерявали повече средства да похарчат за обичаните хора. Но това не е всекидневието. Ежедневието е това, което ви споделям: понижаване на потреблението, стесняване на разноските, икономисване на пари, които може би по-късно се употребяват за почивка на фамилията и за някаква облага в фамилията.
Какво е положението на сектора, откакто от известно време следим усмиряване на обстановката с пандемията и отшумяване на ограниченията?
За пандемията няма да приказваме, знаете каква беше обстановката. Проблемът е, че ние излизайки от пандемията, влязохме непосредствено в казуса с войната с Украйна. Оттам незабавно се подвигнаха цените на тока, оттова незабавно цените на газа, и оттова и инфлацията, която изяде много огромна част от приходите на хората. И действително ние от 2 години пандемия нямахме никакво време да се възстановим финансово. Предишният постоянен кабинет почти отразя съвсем всевъзможни помощи за туризма, остана само мярка 9% Данък добавена стойност за храните, която се пробват сега част от предходните ръководещи да отстранен на 31 декември. Надяваме се това да не се случи за заведенията, фитнесите и други. Водили сме диалози с партиите, които поддържат туризма. И през днешния ден в действителност, в Комисия ще мине гласуването за ставката за Данък добавена стойност да може да остане още една година, което в действителност е единственото подкрепяне за бранш " Туризъм “. А другите страни след КОВИД оставиха ограниченията още една година да работят, с цел да могат хората да се съживят финансово, защото тези 2 години КОВИД изстискаха безусловно сектора, и няма никакви буфери към този момент. Намаляването на потреблението си е много огромна рецесия, поувеличените цени за ток и заплатите се подвигат, ние единствено при започване на годината 3 пъти сме вдигали заплатите в нашия бранш заради липса на фрагменти, с цел да задържим фрагменти. И всичко това се отразява на облагата, която към този момент я няма, доста от дълго време я няма. Другото, което желая да кажа, че банките също след КОВИД гледат доста плашливо на бранш " Туризъм “ и на всичко обвързвано с него. Българска банка за развиване, която сякаш би трябвало да финансира дребния и междинния бизнес, не прави нищо от това, най-малко в бранш " Хотелиерство и ресторантьорство “. Ние се водим рисков бранш поради КОВИД - тогава, по този начин влязохме като рисков бранш и по този начин си останахме. Тоест, няма по какъв начин да се теглят и заеми. И обстановката в сектора в действителност е много тревожна, по този начин да кажа.
Тоест, макар отшумяването на ограниченията няма фрапантно възстановяване?
Няма. Пак споделям, тези 2 години нанесоха страшна вреда на сектора, и той нямаше никакво време да изплува действително и да вземе глътка въздух. Междуфирмената задлъжнялост в сектора се повиши доста, дължаха доста пари към този момент на Националната организация за доходи, всякакви такси, налози, други. И в един миг ние излизайки от едната рецесия, влязохме в друга без никакви буфери. Спряха се подпомагането на бизнеса 60:40, махната понижената Данък добавена стойност ставка на бира и вино. Предишният Кабинет " Петков “ единствено махаше – махнаха това, махнаха това, махнаха това. Обаче от другата страна, да, отпаднаха ограниченията за КОВИД, по този начин е, само че пристигнаха доста по-големи проблеми, като ток, газ, липса на личен състав заради КОВИД също. Въпросът с газа се реши тук - от 1-2 месеца има усмиряване на цената. В провинцията, хайде, в огромните градове може би не, само че в провинцията множеството от нашите сътрудници се газифицираха преди 4 години. Тези хора близо една година нямаха 1 лев подкрепяне на тази голяма цена на газа, нямаха 1 лев подкрепяне. А тока, който се подкрепя, сега плащаме 2.5 пъти по-високи сметки след подпомагането, след помощта, по отношение на 2019 година. 2.5 пъти по-високи сметки. Няма по какъв начин да издържи бизнесът по този начин, просто няма. Затова и вярата ни е в ставката за Данък добавена стойност, че тя ще остане, най-малко тя да остане. И се надяваме на постоянен кабинет, с цел да можем да внесем още спомагателни оферти за справяне с рецесията в сектора. Но това не зависи от нас, надяваме се да има кабинет, надяваме се да се усъвършенства обстановката. Ще е много тежка зима за сектора. Може би по-точно ще мога да ви кажа април-май какво е станало през зимата, кой е оживял. Много, доста от сътрудниците споделят, че януари месец ще затварят, т.е., след празниците декември месец ще затварят. Това се чува към този момент и в хотелиерството, и в ресторантьорството. Трябва също по този начин да кажем, че ресторантьорският отрасъл - над 92-93%, е фамилен бизнес. Това са дребни компании, нямат буфери, дори да имат 2-3 заведения, това е фамилен бизнес и хората няма по какъв начин да посрещнат такова нарастване на разноските в случай, че приходите са намалели. Няма от кое място, няма по какъв начин да се взимат нови банкови заеми, тези заеми би трябвало да се връщат. Виждате, че лихвите се качват, и се качват. Така че обстановката е тревожна много. И неналичието на личен състав, несъмнено, също се отразява доста. Тук сме принудени да прибегнем до фрагменти от чужбина. Тези фрагменти от чужбина са свързани с голяма административна тежест, която също коства пари, тъй като избрани компании изготвят документите, взимат комисионни, на тези хора, които ще дойдат от чужбина, които не взимат малко пари като заплата, им се обезпечава и спане, и престой за наша сметка. Реално отвред разноските са станали доста огромни. Аз отново споделям, а приходите понижават.
Това желаех и да ви попитам - за неналичието на фрагменти. Тоест, желаете да кажете, че не се следи интерес към ресторантьорския бизнес, най-малко от наша страна - от хората, които са у нас, да работят?
Хотелиерският и ресторантьорският бизнес изпаднаха в тази рецесия поради КОВИД, защото това беше първият бранш, който беше затворен и последният, който беше отворен. И когато това се случи 2 години подред, хората към този момент нямат, не виждат сигурност в този отрасъл. Ние нашите подготвени фрагменти, които с години бяха подготвени, отидоха да работят за по-малко пари в хранителни магазини, в куриерски компании, в прът центрове, отидоха да работят за по-малко пари, само че най-малко да е ясно, че няма да бъдат затворени, няма да бъдат оставени на улицата. Това нанесе страшна вреда и на хората и на сектора ни. Обучени фрагменти в годините ги изгорихме с тези 2 години. Да, сега няма пандемия, само че това беше преди една година и хората им стои още в главата, може би би трябвало да минат 1-2-3 години да се отпуснем, че няма да се случи още веднъж такова нещо.
Да, може би в действителност би трябвало време, с цел да може още веднъж те да имат някаква сигурност.
Тази вреда беше нанесена от затварянията в действителност. Ние от 2 годни КОВИД общо към 9 месеца бяхме затворени тотално, а през цялото друго време в тежки рестрикции - било то 50% потенциал, било то работно време до 22.00 часа, знаете нашите борби, които водихме. Нонстоп ние 2 години бяхме в рестрикции, в неспособност да работим обикновено. Няма по какъв начин да възпроизведем фрагменти и няма по какъв начин хората да желаят да работят в този отрасъл, откакто не се знае на следващия ден дали няма да се случи нещо отново. Както никой не очакваше 2020 година да се случи тази пандемията, страхът си остава.
Както и вие казахте, в действителност се надяваме да имаме едно работещо и непрекъснато държавно управление, което да стартира лека-полека да взема решение проблемите.
Това може би е най-важното: всеки отрасъл, всеки бизнес, защото има доста проблеми в последните 3 години в разнообразни браншове, да може да напише своята стратегия, каква е визията примерно на нашите браншови организации, какво би трябвало да се случи в туризма, и да има на кой да я предадем, да има чуваемост, да има с кой да седнем на една маса и да обсъдим вижте от какво има браншът потребност. То не постоянно е обвързвано с пари, не е казано постоянно, че би трябвало да тежи на бюджета, би трябвало да се понижи административната тежест – има поредност неща, които ще подкрепят сектора да диша по-спокойно. За тази цел би трябвало да има към кой да се обърнем, а това няма по какъв начин да бъде длъжностен министър, а би трябвало да има постоянен кабинет. Това и за бизнеса е най-важно – да има предвидимост и постоянно държавно управление.
За да приключим диалога, в края на една нелека година ви запитвам каква беше 2022 година за вас, за сектора и какво очаквате от идната?
Ами 2022 година беше една концепция по-добра от 2021 година. Очакваме в идващите 2-3 години да се възвърне браншът, само че отново споделям, това е очакване на Европейската комисия при липса на рецесии. Европейската комисията сподели след КОВИД рецесията: в случай че в този момент се успокоят нещата, до 2025 година ще се възвърне туризмът. Ние влязохме незабавно в други рецесии, и тази дата се отдалечава. Надявам се за 2023 година, персонално си поисквам да имаме кабинет, да може да има чуваемост, да се обърне браншът, особено за нашия отрасъл приказвам - хотелиерство и ресторантьорство, да се обърнем с нашите хрумвания към настоящият ни министър и по-голяма част от тях да бъдат решени. Също по този начин се надявам министърът да бъде от сектора този път, да не е политическа фигура, тъй като е значимо в такива рецесии да знаеш защо става дума действително. Няма по какъв начин един политик, който няма общо с нашия бизнес, да вникне в нещата. Ако тези работи се случат, мисля че 2023 година ще почне едно възобновяване и ще можем да посрещнем по-спокойно 2024 година.
Така е, всички имаме потребност от същото нещо. Благодаря ви.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ