Чирпанската тайна на българската бира
Предприятието е с годишен потенциал от 22 хиляди тона и работи с съвсем всички пивоварни у нас - " Загорка ", " Карлсберг " ( " Пиринско ", " Шуменско " и др.), " Болярка ", само че и с пивовари от Гърция, Сърбия и Северна Македония
© Цветелина Белутова " В годините започнахме да развиваме компанията и стигнахме годишно произвеждане до 22 хиляди тона малц. Инвестирали сме доста средства - 1.5 млн. евро за последните 10 години. "
Георги Рангелов, акционер и шеф на " Булмалц " Според Закона за чистотата на бирата от 1516 година за производството й могат да се употребяват единствено три съставки: вода, ечемик (малц) и хмел. Тайната на хубавата бира е хубавият ечемичен малц - като първоначален материал за ферментацията той дава и силата, и усета на алкохолната напитка. На тайната на положителния малц са се посветили притежателите на " Булмалц " в Чирпан - най-големият производител в България на значимата за пивоварите суровина. Днес предприятието е с годишен потенциал от 22 хиляди тона и работи с съвсем всички пивоварни у нас - " Загорка ", " Карлсберг " ( " Пиринско ", " Шуменско " и др.), " Болярка ", само че и с пивовари от Гърция, Сърбия и Северна Македония.
38-годишната история на завода за малц
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Заводът за малц е строен по времето на социализма, като оборудването и технологията са импортирани от Германска демократична република и са съобразени с немското биропроизводство. Системата за произвеждане на малц е така наречен саладин, в която накиснатият и покълнал ечемик се суши в касетки. Пуснат е в употреба през 1982 година, като концепцията е да доставя с малц пивоварната на " Загорка ". Предприятието е в активите на " Загорка " (с мажоритарен притежател Heineken International) до 2005 година, когато е изплатено от сегашните притежатели за 1.35 млн. евро. Днес акционери в " Булмалц " са Георги Рангелов, щерка му Габриела Рангелова и Надя Иванова Божкова, по-известна в общественото пространство като изпълнителен шеф на " София Франс ауто ". В България пазарът на ечемик за пивоварството е доста дребен. Културата се отглежда от 15-20 огромни аграрни производители, а потреблението на пивоварите и заводите е към 80-90 хиляди тона годишно.
Към момента на договорката индустриалният потенциал на чирпанския цех е сред 12 и 14 хиляди тона малц, а фабриката годишно изкупува 20 хиляди тона пивоварен ечемик, споделя пред " Капитал Градове " шефът и съсобственик Георги Рангелов. В завода работят към 32-35 души от Чирпан и района и още към 5 души администрация в София. Процесите са автоматизирани значително, само че има действия, които се правят ръчно - хигиената да вземем за пример, която е значима, споделя Рангелов.
" В годините започнахме да развиваме компанията и стигнахме годишно произвеждане до 22 хиляди тона малц. Инвестирали сме доста средства - 1.5 млн. евро за последните 10 години ", показва той. Най-голямата инвестиция е в замяна на горивната система, която е работила на мазут, а в този момент на газ. " Инвестирахме главно в енергийна успеваемост, изолираност и оптимизация на енергийните процеси, нови уреди и замяна на остаряло съоръжение и материали ", споделя още Рангелов. Той добавя, че за ремонтите са вложени главно лични средства. " Използваме банкови заеми, само че не за поправки, а за закупуване на ечемик ", споделя Рангелов.
Колко е значим ечемикът
" Цялото количество ечемик се изкупува едновременно, по време на беритба. Складираме го и го използваме за произвеждане до идната година. Имаме подписани контракти с най-големите аграрни производители от целия южен район, само че и с някои от северния. Работим добре с тях - нашата просвета е първата, която се жъне и осъществя, купуваме я и плащаме незабавно ", споделя шефът на " Булмалц ".
Лабораторни опити с ферментация на малца
Фотограф: Цветелина Белутова На въпрос за какво няма ечемик на склад той дава отговор, че пазарът в България е доста дребен - малко са земеделците, които го отглеждат - още по-малко тези, които сеят пивоварен. Не са повече от 15-20. Няма и кой да го съхранява. " Ечемикът и други зърнени култури държат ниски цени за разлика от слънчогледа, царевицата, рапицата и даже нахута от последните години, които са сензитивно по-скъпи. Пшеницата пък дава по-големи добиви на същата цена, по тази причина всички те са желани пред ечемика. Пазарът е ценови. Ако с ечемика земеделците осъществят облага - условно казано, 40-50 лева, при по-скъпите култури облагата върви от 100 лева нагоре ", показва Рангелов.
По думите му ечемикът, който се създава в България, е от порядъка на 600 до 700 хиляди тона. " Между 300 и 350 хиляди тона се изнася, 200-250 отиват за отглеждането на животни. Пивоварите и заводите, които го преработват, вземат сред 80 и 90 хиляди тона ", споделя Рангелов и напомня, че " Булмалц " използва годишно към 30 хиляди тона. Но ечемикът, който употребяват пивоварите, е характерен и никога елементарен фуражен. Рангелов споделя, че към този момент няма български ечемик, който да става за произвеждане на качествена бира, по тази причина се употребяват сортове, импортирани от Франция и Швейцария. Заедно със аграрни производители от региона " Булмалц " прави опити за първи път у нас да засеят така наречен пролетен ечемик. " Сред пивоварите в Европа битува едно мнение, че най-хубавият малц става от пролетен ечемик. Напротив - нашият малц е със същите индикатори, дори и по-добри от пролетния ечемик. " Въпреки това " Булмалц " са решили да пробият на пазара с пролетен ечемик, който към този момент е известен в Гърция и също така е избавление за производителите в горещи и сухи години, защото сортът не обича студове. " Макар че се споделя пролетен, той се сее наесен. Зимният се сее през октомври, а пролетният - най-малко месец по-късно. По този метод развиването му се потиска, с цел да може да покълне след зимния ечемик, откакто минат студовете ", споделя мениджърът.
Той отхвърля опцията сами да отглеждат ечемик. " Ние не сме земеделци. Освен това не можем да отглеждаме единствено ечемик - има така наречен сеитбоорот: всяка година сменяш културите. Тази година се сади ечемик, следващата година пшеница, по-късно царевица, слънчоглед и след това изначало. Различните култури изчерпват разнообразни минерални запаси от почвата, торят се друго и други Тоест би трябвало да станем аграрни производители ", показва Рангелов.
Зърното на триумфа
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Оборотите на " Булмалц " са от порядъка на 10 млн. лева годишно. Пазарът им е главно българският, защото " малцът е обемиста стока и превозът е значимо перо в цената ", изяснява Георги Рангелов. От самото си основаване през 80-те години заводът е имал цел да доставя " Загорка " и да работи на районно равнище. " Работим сполучливо съвсем с всички пивоварни фабрики у нас - " Загорка ", " Карлсберг ", " Болярка ", които имат и лично малко произвеждане. Изключвам " Каменица ", благосъстоятелност на американската " Молсън Коорс ", които работят със цех чартърен в Хасково. Той създава главно за тях. На пазара има още един производител - плевенският цех за малц, благосъстоятелност на френската " Малтери Суфле ". Той работи с по-малки размери - беше сред 7 и 8 хиляди тона, в този момент потенциалът му е повишен до 9 хиляди Там имаше проекти за нов цех, само че строителството се забави ", споделя шефът на " Булмалц ". Компанията е доставяла и за " Карлсберг Гърция ", за частни пивоварна в Битоля и Прилеп, Северна Македония, за " Нишко питие " в Сърбия. Износът зависи от размерите ечемик, които " Булмалц " е съумял да закупи. " Дори и да има размер, от време на време няма качество ", споделя Рангелов.
Лидерите в производството на малц споделят, че оттук насетне проектите им са свързани с качеството на продукта. " Капацитетът ни е задоволителен. Не можем да го увеличим, тъй като ще ни трябват нови складови площи и смяна на технологията. А тя е заложена още по време на строителството. В същото време системата саладин, в която накисването и сушенето стават в разнообразни пространства, обезпечава по-добра хигиена и най-хубаво качество на продукта ", показва шефът. Качеството на малца естествено е обвързвано с качеството на суровината. " Добрият ечемик се добива от положителни аграрни производители с обичаи, които знаят по какъв начин да създават пивоварен ечемик: да сменят семената на всеки две години, да торят според одобрените правила и да обработват с препарати, утвърдени в Европейски Съюз и без пестициди. И когато хубавият ечемик се съчетае с традиция в производството на малца, тогава бирата става прелестна ", споделя Георги Рангелов.
© Цветелина Белутова " В годините започнахме да развиваме компанията и стигнахме годишно произвеждане до 22 хиляди тона малц. Инвестирали сме доста средства - 1.5 млн. евро за последните 10 години. "
Георги Рангелов, акционер и шеф на " Булмалц " Според Закона за чистотата на бирата от 1516 година за производството й могат да се употребяват единствено три съставки: вода, ечемик (малц) и хмел. Тайната на хубавата бира е хубавият ечемичен малц - като първоначален материал за ферментацията той дава и силата, и усета на алкохолната напитка. На тайната на положителния малц са се посветили притежателите на " Булмалц " в Чирпан - най-големият производител в България на значимата за пивоварите суровина. Днес предприятието е с годишен потенциал от 22 хиляди тона и работи с съвсем всички пивоварни у нас - " Загорка ", " Карлсберг " ( " Пиринско ", " Шуменско " и др.), " Болярка ", само че и с пивовари от Гърция, Сърбия и Северна Македония.
38-годишната история на завода за малц
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Заводът за малц е строен по времето на социализма, като оборудването и технологията са импортирани от Германска демократична република и са съобразени с немското биропроизводство. Системата за произвеждане на малц е така наречен саладин, в която накиснатият и покълнал ечемик се суши в касетки. Пуснат е в употреба през 1982 година, като концепцията е да доставя с малц пивоварната на " Загорка ". Предприятието е в активите на " Загорка " (с мажоритарен притежател Heineken International) до 2005 година, когато е изплатено от сегашните притежатели за 1.35 млн. евро. Днес акционери в " Булмалц " са Георги Рангелов, щерка му Габриела Рангелова и Надя Иванова Божкова, по-известна в общественото пространство като изпълнителен шеф на " София Франс ауто ". В България пазарът на ечемик за пивоварството е доста дребен. Културата се отглежда от 15-20 огромни аграрни производители, а потреблението на пивоварите и заводите е към 80-90 хиляди тона годишно.
Към момента на договорката индустриалният потенциал на чирпанския цех е сред 12 и 14 хиляди тона малц, а фабриката годишно изкупува 20 хиляди тона пивоварен ечемик, споделя пред " Капитал Градове " шефът и съсобственик Георги Рангелов. В завода работят към 32-35 души от Чирпан и района и още към 5 души администрация в София. Процесите са автоматизирани значително, само че има действия, които се правят ръчно - хигиената да вземем за пример, която е значима, споделя Рангелов.
" В годините започнахме да развиваме компанията и стигнахме годишно произвеждане до 22 хиляди тона малц. Инвестирали сме доста средства - 1.5 млн. евро за последните 10 години ", показва той. Най-голямата инвестиция е в замяна на горивната система, която е работила на мазут, а в този момент на газ. " Инвестирахме главно в енергийна успеваемост, изолираност и оптимизация на енергийните процеси, нови уреди и замяна на остаряло съоръжение и материали ", споделя още Рангелов. Той добавя, че за ремонтите са вложени главно лични средства. " Използваме банкови заеми, само че не за поправки, а за закупуване на ечемик ", споделя Рангелов.
Колко е значим ечемикът
" Цялото количество ечемик се изкупува едновременно, по време на беритба. Складираме го и го използваме за произвеждане до идната година. Имаме подписани контракти с най-големите аграрни производители от целия южен район, само че и с някои от северния. Работим добре с тях - нашата просвета е първата, която се жъне и осъществя, купуваме я и плащаме незабавно ", споделя шефът на " Булмалц ".
Лабораторни опити с ферментация на малца
Фотограф: Цветелина Белутова На въпрос за какво няма ечемик на склад той дава отговор, че пазарът в България е доста дребен - малко са земеделците, които го отглеждат - още по-малко тези, които сеят пивоварен. Не са повече от 15-20. Няма и кой да го съхранява. " Ечемикът и други зърнени култури държат ниски цени за разлика от слънчогледа, царевицата, рапицата и даже нахута от последните години, които са сензитивно по-скъпи. Пшеницата пък дава по-големи добиви на същата цена, по тази причина всички те са желани пред ечемика. Пазарът е ценови. Ако с ечемика земеделците осъществят облага - условно казано, 40-50 лева, при по-скъпите култури облагата върви от 100 лева нагоре ", показва Рангелов.
По думите му ечемикът, който се създава в България, е от порядъка на 600 до 700 хиляди тона. " Между 300 и 350 хиляди тона се изнася, 200-250 отиват за отглеждането на животни. Пивоварите и заводите, които го преработват, вземат сред 80 и 90 хиляди тона ", споделя Рангелов и напомня, че " Булмалц " използва годишно към 30 хиляди тона. Но ечемикът, който употребяват пивоварите, е характерен и никога елементарен фуражен. Рангелов споделя, че към този момент няма български ечемик, който да става за произвеждане на качествена бира, по тази причина се употребяват сортове, импортирани от Франция и Швейцария. Заедно със аграрни производители от региона " Булмалц " прави опити за първи път у нас да засеят така наречен пролетен ечемик. " Сред пивоварите в Европа битува едно мнение, че най-хубавият малц става от пролетен ечемик. Напротив - нашият малц е със същите индикатори, дори и по-добри от пролетния ечемик. " Въпреки това " Булмалц " са решили да пробият на пазара с пролетен ечемик, който към този момент е известен в Гърция и също така е избавление за производителите в горещи и сухи години, защото сортът не обича студове. " Макар че се споделя пролетен, той се сее наесен. Зимният се сее през октомври, а пролетният - най-малко месец по-късно. По този метод развиването му се потиска, с цел да може да покълне след зимния ечемик, откакто минат студовете ", споделя мениджърът.
Той отхвърля опцията сами да отглеждат ечемик. " Ние не сме земеделци. Освен това не можем да отглеждаме единствено ечемик - има така наречен сеитбоорот: всяка година сменяш културите. Тази година се сади ечемик, следващата година пшеница, по-късно царевица, слънчоглед и след това изначало. Различните култури изчерпват разнообразни минерални запаси от почвата, торят се друго и други Тоест би трябвало да станем аграрни производители ", показва Рангелов.
Зърното на триумфа
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Оборотите на " Булмалц " са от порядъка на 10 млн. лева годишно. Пазарът им е главно българският, защото " малцът е обемиста стока и превозът е значимо перо в цената ", изяснява Георги Рангелов. От самото си основаване през 80-те години заводът е имал цел да доставя " Загорка " и да работи на районно равнище. " Работим сполучливо съвсем с всички пивоварни фабрики у нас - " Загорка ", " Карлсберг ", " Болярка ", които имат и лично малко произвеждане. Изключвам " Каменица ", благосъстоятелност на американската " Молсън Коорс ", които работят със цех чартърен в Хасково. Той създава главно за тях. На пазара има още един производител - плевенският цех за малц, благосъстоятелност на френската " Малтери Суфле ". Той работи с по-малки размери - беше сред 7 и 8 хиляди тона, в този момент потенциалът му е повишен до 9 хиляди Там имаше проекти за нов цех, само че строителството се забави ", споделя шефът на " Булмалц ". Компанията е доставяла и за " Карлсберг Гърция ", за частни пивоварна в Битоля и Прилеп, Северна Македония, за " Нишко питие " в Сърбия. Износът зависи от размерите ечемик, които " Булмалц " е съумял да закупи. " Дори и да има размер, от време на време няма качество ", споделя Рангелов.
Лидерите в производството на малц споделят, че оттук насетне проектите им са свързани с качеството на продукта. " Капацитетът ни е задоволителен. Не можем да го увеличим, тъй като ще ни трябват нови складови площи и смяна на технологията. А тя е заложена още по време на строителството. В същото време системата саладин, в която накисването и сушенето стават в разнообразни пространства, обезпечава по-добра хигиена и най-хубаво качество на продукта ", показва шефът. Качеството на малца естествено е обвързвано с качеството на суровината. " Добрият ечемик се добива от положителни аграрни производители с обичаи, които знаят по какъв начин да създават пивоварен ечемик: да сменят семената на всеки две години, да торят според одобрените правила и да обработват с препарати, утвърдени в Европейски Съюз и без пестициди. И когато хубавият ечемик се съчетае с традиция в производството на малца, тогава бирата става прелестна ", споделя Георги Рангелов.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ