Как Плевен се размина с мечтата за свой вариант на Пловдивския панаир
Предприемчиви, въодушевени и родолюбиви плевенчани са се пробвали през 30-те години на предишния век да създадат своя град аграрни център на Северна България с панаир, сходен на Пловдивския. Първата стъпка в начинанието им била да провеждат огромно селскостопанско ревю, което да покаже достиженията на района в земеделието. Стъпката е била повече от сполучлива. В ревюто взели участие над 500 производители . В града се стекли толкоз доста гости от близо и надалеч, че домакините едвам съумели да им намерят места, където да преспят.
Ентусиазираните уредници решили ревюто да се организира на всеки три години . Фортуна обаче решила друго. Скоро по-късно избухнала Втората международна война. България взела страната на хитлеристка Германия и на българите към този момент не им било до изложби. После пристигнал 9 септември 1944 година, а с него и комунистическият режим, които имал напълно други планове за развиването на селското стопанство...
На материали и фотоси от огромното ревю попаднала неотдавна Пепа Митева, основен експерт в Отдел „ Държавен списък ” – Плевен:
„ Всичко стартира от любознанието ми към остарелия периодически щемпел. Докато преглеждах един брой на плевенския вестник „ Северно ехтене ” от 27 май 1936 година, попаднах на публикация от тогавашния шеф на Областната стопанска дирекция в Плевен Илия Димитров. Статията се оказа доста завладяваща. В нея създателят много прочувствено пази тезата за какво Плевен би трябвало да стане център на земеделието в Северна България. Обосновава се доста добре и съпоставя концепцията си с Пловдивския мострен панаир. Тръгнах по тази „ нишка ” и се върнах обратно във времето посредством „ Северно ехтене ”. Открих, че концепцията се е родила още през февруари същата година, когато се събрало стопанското управление на Плевен. Още тогава са почнали обмислят да всички детайлности – до най-дребния подробност. Как да провеждат ревюто, по какъв начин да намерят поддръжка в интелектуалния хайлайф на града, по какъв начин да си обезпечат позволение и финансиране от Министерството на земеделието и така нататък Развълнува ме като цяло методът, по който са подходили - даже това, че посредством публикацията във вестника са се обосновали пред хората в града какво, за какво и по какъв начин желаят да го създадат. ”, споделя Митева.
Подготовката на ревюто траяла близо две години и половина . За него министерството на земеделието и държавните парцели отпуснало 200 000 тогавашни лв. . Митева решила да потърси в Държавния списък дали има останали някакви следи от този интервал. Така намерила фонд №13К, който е на Областната работа по земеделие в Плевен. Материалите за ревюто били събрани в 150 страници – измежду тях имало разнообразни документи, свързани с плана. Описано е всичко - по какъв начин ще наподобяват залите, по какъв начин ще бъдат подредени експонатите, кореспонденцията, която са водили и други Намерила и албум с доста добре непокътнати фотоси от това време.
„ В комитета, който отговарял за изложбата, са били околийският агроном Атанас Дереков, експерти от стопанската дирекция като Михаил Златарев и Георги Гетов, учителят от земеделското учебно заведение в с. Горен Дъбник, Плевенско – Тончо Пейковски, и други, свързани с работата на стопанския съвет. Уточнени са датите на изложбата - от 30 септември до 9 октомври на 1938 г . Важно било да се избере уместно място, както и да се намерения за настаняването на гостите. Не пропуснали и да издействат понижение за пътуващите с жп превоз до Плевен в дните на ревюто. Отначало концепцията била да се употребява постройката на средищното учебно заведение “Св. св. Кирил и Методий ” в Плевен, салони от братството на черквата “Св. Параскева ” и от женското благотворително сдружение “Развитие ”. Но от шефа на учебното заведение получили отвод, като претекстовете били, че се прекъсва образователният развой. Директорът имал и опасения от евентуални вреди върху неотдавна ремонтираната постройка на учебното заведение. По-отзивчиви се оказали от Популярна банка – Плевен. От черквата “Св. Параскева ” и от женското благотворително сдружение “Развитие ” дали отговор позитивно на поканата против порядъчен наем ”, продължава описа си Митева.
Организаторите на ревюто помислили и за това къде ще настанят посетителите от други градове и региони. Обърнали се към командира на казармата в Плевен с молба да даде пространства, в които да преспят част от гостите на града. Командирът не бил в Плевен , само че като научил за молбата, дал отговор, че родната армия постоянно е била дружелюбна към начинания от сходен жанр и с подготвеност ще окаже подпомагане. После разпоредил да се обезпечат нужните пространства. По същото време в Плевен имало и събирания на аграрни организации, които се занимавали с култура на популацията. За тях били обезпечени кревати и одеала, а за останалите – пространства със плява за спане на пода.
Самото разкриване е било също доста впечатляващо – с молебен за благополучие, манифестация, речи и така нататък За него пристигнали двама министри - на търговията и на земеделието и държавните парцели. От разнообразни краища на Плевенско са пристигнали аграрни производители. На тържеството те са били подредени в избран ред, като най-отпред са били участници във войните, с цел да издигнат патриотичния дух на хората. Специално място било отредено на ветерани от Шипка и Сливница и за генерали от запаса във военни униформи с техните ордени и награди.
Проекто-програмата на ревюто включвала 17 точки:
1. Земеделско обучение – домоустройство и уредба, усъвършенстване на храната и облеклото на селското население, селско-домакински изследвания, здравно-хигиенен отдел.
2. Опитно поле – лозарска опитна станция, опитно поле.
3. Селско-стопански двор – тип и размер на селскостопанските здания, разположение и връзка сред обособените икономически здания, земеделско-стопански изследвания, кооперативно дело.
4. Зърнени храни, варива и производните от тях.
5. Търговско – индустриални растения и свързаната с тях промишленост.
6. Фуражен отдел.
7. Млекарски творби.
8. Пчеларски и бубарски отдел.
9. Овощен отдел.
10. Лозарски отдел.
11. Зеленчуков отдел.
12. Растителна отбрана.
13. Експортен отдел – яйца, млечни творби, грозде и овощия, диаграми за износа на Плевенска област съпоставени с тази на цялата страна.
14. Гори и води.
15. Ветеринарна медицина.
16. Организация на селскостопанския труд.
17. Говедовъдна галерия.
Програмата обхващала освен работата на земеделските стопани, само че и техния обичай и просвета. От “Съюза на приключилите аграрни учебни заведения ” в България изработили диаграми и картограми, изразяващи появяването, положението и развиването на съюза и разпространяването на вестник “Земеделски ученик ”. Плевенска пчеларска кооперация “Нектар ” показала всички нужни пчеларски материали, типове хранилки, мед, медоносни растения, заболявания и препарати, диаграми за положението на пчеларството и бъдещето му. От овощния отдел - диаграми, които показвали междинния рандеман от 1 хектар в килограми за всеки тип плодове. От млекарския отдел показали близо 80 образци бяло саламурено сирене, 20-ина образци полски и полубалкански кашкавал и още толкоз образци чисто краве масло. От фуражния отдел – посочили над 250 проби зърнен фураж, посочили и по какъв начин се съхранява цвекло през зимата, по какъв начин се суши сено, машини за прибиране и подготвяне на фуража и други От лозарската опитна станцияпредставили проби виновност, сортове виновност, винарски практики, машини, уреди и други
Специално за изложбата били направени от шперплат макети на селски дом, систематизиране на селскостопанския двор – обор, торище, панер за зърнени храни, курник, свинарник, купи от сено, дърварник, стая за подготвяне на храната на домашните животни, цветна градина и ограда. Подотделът “Подобрение на облеклото на селското население “ дал за изложбата лен, коноп, памук, вълна, коприна, подготвени платове, горни мъжки, дамски и детски облекла, килимчета, възглавници, покривки. Изложбата обхващала цялото земеделско произвеждане в региона с присъединяване на всички регионални служби – култура, медицина, инженерство и други
Освен да показва културно-стопанските достижения в региона изложбата имала за цел да притегли вниманието на страната и изтъкне смисъла на града Плевен като огромен културно-икономически център, на който разумно му се поставя признанието да дирижира стопанския и културен живот в Северна България, демонстрират архивите.
„ Докато проучвах тези документи, имах чуството, че съм попаднала в една изгубена България. Това чисто родолюбиво възприятие, което са имали хората тогава, се усеща в цялата организация на тази галерия. Нещо, което в днешна България мъчно се намира ”, твърди Пепа Митева.
Ентусиазираните уредници решили ревюто да се организира на всеки три години . Фортуна обаче решила друго. Скоро по-късно избухнала Втората международна война. България взела страната на хитлеристка Германия и на българите към този момент не им било до изложби. После пристигнал 9 септември 1944 година, а с него и комунистическият режим, които имал напълно други планове за развиването на селското стопанство...
На материали и фотоси от огромното ревю попаднала неотдавна Пепа Митева, основен експерт в Отдел „ Държавен списък ” – Плевен:
„ Всичко стартира от любознанието ми към остарелия периодически щемпел. Докато преглеждах един брой на плевенския вестник „ Северно ехтене ” от 27 май 1936 година, попаднах на публикация от тогавашния шеф на Областната стопанска дирекция в Плевен Илия Димитров. Статията се оказа доста завладяваща. В нея създателят много прочувствено пази тезата за какво Плевен би трябвало да стане център на земеделието в Северна България. Обосновава се доста добре и съпоставя концепцията си с Пловдивския мострен панаир. Тръгнах по тази „ нишка ” и се върнах обратно във времето посредством „ Северно ехтене ”. Открих, че концепцията се е родила още през февруари същата година, когато се събрало стопанското управление на Плевен. Още тогава са почнали обмислят да всички детайлности – до най-дребния подробност. Как да провеждат ревюто, по какъв начин да намерят поддръжка в интелектуалния хайлайф на града, по какъв начин да си обезпечат позволение и финансиране от Министерството на земеделието и така нататък Развълнува ме като цяло методът, по който са подходили - даже това, че посредством публикацията във вестника са се обосновали пред хората в града какво, за какво и по какъв начин желаят да го създадат. ”, споделя Митева.
Подготовката на ревюто траяла близо две години и половина . За него министерството на земеделието и държавните парцели отпуснало 200 000 тогавашни лв. . Митева решила да потърси в Държавния списък дали има останали някакви следи от този интервал. Така намерила фонд №13К, който е на Областната работа по земеделие в Плевен. Материалите за ревюто били събрани в 150 страници – измежду тях имало разнообразни документи, свързани с плана. Описано е всичко - по какъв начин ще наподобяват залите, по какъв начин ще бъдат подредени експонатите, кореспонденцията, която са водили и други Намерила и албум с доста добре непокътнати фотоси от това време.
„ В комитета, който отговарял за изложбата, са били околийският агроном Атанас Дереков, експерти от стопанската дирекция като Михаил Златарев и Георги Гетов, учителят от земеделското учебно заведение в с. Горен Дъбник, Плевенско – Тончо Пейковски, и други, свързани с работата на стопанския съвет. Уточнени са датите на изложбата - от 30 септември до 9 октомври на 1938 г . Важно било да се избере уместно място, както и да се намерения за настаняването на гостите. Не пропуснали и да издействат понижение за пътуващите с жп превоз до Плевен в дните на ревюто. Отначало концепцията била да се употребява постройката на средищното учебно заведение “Св. св. Кирил и Методий ” в Плевен, салони от братството на черквата “Св. Параскева ” и от женското благотворително сдружение “Развитие ”. Но от шефа на учебното заведение получили отвод, като претекстовете били, че се прекъсва образователният развой. Директорът имал и опасения от евентуални вреди върху неотдавна ремонтираната постройка на учебното заведение. По-отзивчиви се оказали от Популярна банка – Плевен. От черквата “Св. Параскева ” и от женското благотворително сдружение “Развитие ” дали отговор позитивно на поканата против порядъчен наем ”, продължава описа си Митева.
Организаторите на ревюто помислили и за това къде ще настанят посетителите от други градове и региони. Обърнали се към командира на казармата в Плевен с молба да даде пространства, в които да преспят част от гостите на града. Командирът не бил в Плевен , само че като научил за молбата, дал отговор, че родната армия постоянно е била дружелюбна към начинания от сходен жанр и с подготвеност ще окаже подпомагане. После разпоредил да се обезпечат нужните пространства. По същото време в Плевен имало и събирания на аграрни организации, които се занимавали с култура на популацията. За тях били обезпечени кревати и одеала, а за останалите – пространства със плява за спане на пода.
Самото разкриване е било също доста впечатляващо – с молебен за благополучие, манифестация, речи и така нататък За него пристигнали двама министри - на търговията и на земеделието и държавните парцели. От разнообразни краища на Плевенско са пристигнали аграрни производители. На тържеството те са били подредени в избран ред, като най-отпред са били участници във войните, с цел да издигнат патриотичния дух на хората. Специално място било отредено на ветерани от Шипка и Сливница и за генерали от запаса във военни униформи с техните ордени и награди.
Проекто-програмата на ревюто включвала 17 точки:
1. Земеделско обучение – домоустройство и уредба, усъвършенстване на храната и облеклото на селското население, селско-домакински изследвания, здравно-хигиенен отдел.
2. Опитно поле – лозарска опитна станция, опитно поле.
3. Селско-стопански двор – тип и размер на селскостопанските здания, разположение и връзка сред обособените икономически здания, земеделско-стопански изследвания, кооперативно дело.
4. Зърнени храни, варива и производните от тях.
5. Търговско – индустриални растения и свързаната с тях промишленост.
6. Фуражен отдел.
7. Млекарски творби.
8. Пчеларски и бубарски отдел.
9. Овощен отдел.
10. Лозарски отдел.
11. Зеленчуков отдел.
12. Растителна отбрана.
13. Експортен отдел – яйца, млечни творби, грозде и овощия, диаграми за износа на Плевенска област съпоставени с тази на цялата страна.
14. Гори и води.
15. Ветеринарна медицина.
16. Организация на селскостопанския труд.
17. Говедовъдна галерия.
Програмата обхващала освен работата на земеделските стопани, само че и техния обичай и просвета. От “Съюза на приключилите аграрни учебни заведения ” в България изработили диаграми и картограми, изразяващи появяването, положението и развиването на съюза и разпространяването на вестник “Земеделски ученик ”. Плевенска пчеларска кооперация “Нектар ” показала всички нужни пчеларски материали, типове хранилки, мед, медоносни растения, заболявания и препарати, диаграми за положението на пчеларството и бъдещето му. От овощния отдел - диаграми, които показвали междинния рандеман от 1 хектар в килограми за всеки тип плодове. От млекарския отдел показали близо 80 образци бяло саламурено сирене, 20-ина образци полски и полубалкански кашкавал и още толкоз образци чисто краве масло. От фуражния отдел – посочили над 250 проби зърнен фураж, посочили и по какъв начин се съхранява цвекло през зимата, по какъв начин се суши сено, машини за прибиране и подготвяне на фуража и други От лозарската опитна станцияпредставили проби виновност, сортове виновност, винарски практики, машини, уреди и други
Специално за изложбата били направени от шперплат макети на селски дом, систематизиране на селскостопанския двор – обор, торище, панер за зърнени храни, курник, свинарник, купи от сено, дърварник, стая за подготвяне на храната на домашните животни, цветна градина и ограда. Подотделът “Подобрение на облеклото на селското население “ дал за изложбата лен, коноп, памук, вълна, коприна, подготвени платове, горни мъжки, дамски и детски облекла, килимчета, възглавници, покривки. Изложбата обхващала цялото земеделско произвеждане в региона с присъединяване на всички регионални служби – култура, медицина, инженерство и други
Освен да показва културно-стопанските достижения в региона изложбата имала за цел да притегли вниманието на страната и изтъкне смисъла на града Плевен като огромен културно-икономически център, на който разумно му се поставя признанието да дирижира стопанския и културен живот в Северна България, демонстрират архивите.
„ Докато проучвах тези документи, имах чуството, че съм попаднала в една изгубена България. Това чисто родолюбиво възприятие, което са имали хората тогава, се усеща в цялата организация на тази галерия. Нещо, което в днешна България мъчно се намира ”, твърди Пепа Митева.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ