Животът не е сън, Педро!
Предполагам случвало ви се е да звъннете денем на някой по мобилния и откакто го попитате какво прави, да получите отговор "нищо, на работа съм ". Всъщност толкоз постоянно чуваме това, че въобще не се учудваме по какъв начин хем ще е на работа, хем не прави нищо. Да не приказваме, че даже след подобен отговор и за момент не се усъмняваме в изказванието, че българите по традиция сме работливи.
Ако се замислим обаче, констатацията на Националния статистически институт, че годишно отработваме 5 793 059 човекочасове, ще ни се стори някаква бомбастика. Отработвани ли са, или са прекарани в нищоправене тези човекочасове?! Вярна ли е статистиката на Национален статистически институт, или е търчи-лъжи? Защо минималната работна заплата у нас е надалеч по-малка, в сравнение с в останалите страни от Европейски Съюз и има ли връзка с това оня отговор?
Но да не се задълбочаваме. Представете си, че вдигате мобилния и звъните на някой другар. И когато го попитате какво прави, той вместо да ви отговори "нищо, на работа съм ", сънено промърморва "спя "?!
Не, не трябва да се учудваме, животът върви с бързи стъпки и напредъкът е явен!
Това към този момент е допустимо да се случи във Финландия, да вземем за пример. Там на всички места се внедрява следобедния сън на работното място, тъй като техният Национален статистически институт е установил, че по този начин се подобрявала продуктивността на чиновниците, а оттова и финансовия подем на фирмите.
След като е допустимо във Финландия, за какво да не се случи и у нас? Разбира се, поради някои дребни разлики сред нашата татковина и тази отдалечена скандинавска страна въвеждането на сходна оригиналност тук ще бъде съпроводена с компликации. Понеже Финландия е в челните места на класацията за Е-управление, най-вероятно с помощта на електронния референдум финландците към този момент са избрали да спят на работните си места следобяд. И по този въпрос няма две отзиви.
При нас обаче, заради справедливи аргументи, електронно гласоподаване не може да се организира, тъй като всяка година отлагаме въвеждането на Е-управлението за края на годината. Ето за какво, в случай че гласуваме на елементарен референдум по кое време да спим на работното си място, народен консенсус не може да има. Едни поради снощния махмурлук ще предпочетат да отспиваме сутринта, други незабавно след изобилния обяд, а трети ще изискат работодателите да им обезпечат опция да си събират часовете за спане и да им се прибавят към платената отпуска. Положението ще се усложни и поради тези, които пък работят нощем.
Въобще мъчно ще е с часовете за сън на работното място. КРИБ, БСК и впрочем работодателски организации ще предложат на държавното управление да прокара закон, с който да задължи спящите да покриват сами застраховките си. Профсъюзите от своя страна ще упорстват за по-добри условия за сън, съоръжение на обособени пространства за самостоятелно спящи и за спящи по двойки. Ще се намесят и правозащитниците, които пък ще изискат гаранции за отбрана на правата на ЛГБТИ-общността. А най-сетне държавното управление ще вкара 10% налог "сън ", и спал-неспал, ще си плащаме като попове.
Да речем, че по някакво знамение сънят на работното място бъде признат като формален ангажимент от властта. Какво ще вършим обаче, в случай че вместо отпочиващ едночасов сън ни се явяват кошмари? И продуктивността на труда спадне пагубно? Илюзия е да мислим, че при кошмарния живот, който живеем, сънищата ни - даже и тези на работното място - ще са по-различни. Ще се мятаме в леглата, облени в пот от ужасяващи кошмари, като че падаме в бездна, а към врата ни се стяга въжето, с което връзваме двата края... Ще ни гони Владо Горанов, стиснал окървавена брадва в дясната ръка, а в лявата тежък данъчен свитък, ще ни гони, и аха да ни настигне, и популярност Богу ще звънне часовникът за пробуждане. А ние, премалели и към момента с треперещи от ужаса крайници и ръце, нетърпеливо ще поглеждаме по кое време най-накрая ще свърши скапаният работен ден, та да се приберем у дома и да изжулим кило ракия с кисело зеленце - за усмиряване на нервите...
Всъщност дано финландците си трошат главите и в случай че желаят, да спят и изобщо да не работят! На нас ни е добре и по този начин! А Педро Калдерон де ла Барка, дето разправя, че животът е сън, изобщо не е прав...
За едни - сън, за други - призрачен сън!
Ако се замислим обаче, констатацията на Националния статистически институт, че годишно отработваме 5 793 059 човекочасове, ще ни се стори някаква бомбастика. Отработвани ли са, или са прекарани в нищоправене тези човекочасове?! Вярна ли е статистиката на Национален статистически институт, или е търчи-лъжи? Защо минималната работна заплата у нас е надалеч по-малка, в сравнение с в останалите страни от Европейски Съюз и има ли връзка с това оня отговор?
Но да не се задълбочаваме. Представете си, че вдигате мобилния и звъните на някой другар. И когато го попитате какво прави, той вместо да ви отговори "нищо, на работа съм ", сънено промърморва "спя "?!
Не, не трябва да се учудваме, животът върви с бързи стъпки и напредъкът е явен!
Това към този момент е допустимо да се случи във Финландия, да вземем за пример. Там на всички места се внедрява следобедния сън на работното място, тъй като техният Национален статистически институт е установил, че по този начин се подобрявала продуктивността на чиновниците, а оттова и финансовия подем на фирмите.
След като е допустимо във Финландия, за какво да не се случи и у нас? Разбира се, поради някои дребни разлики сред нашата татковина и тази отдалечена скандинавска страна въвеждането на сходна оригиналност тук ще бъде съпроводена с компликации. Понеже Финландия е в челните места на класацията за Е-управление, най-вероятно с помощта на електронния референдум финландците към този момент са избрали да спят на работните си места следобяд. И по този въпрос няма две отзиви.
При нас обаче, заради справедливи аргументи, електронно гласоподаване не може да се организира, тъй като всяка година отлагаме въвеждането на Е-управлението за края на годината. Ето за какво, в случай че гласуваме на елементарен референдум по кое време да спим на работното си място, народен консенсус не може да има. Едни поради снощния махмурлук ще предпочетат да отспиваме сутринта, други незабавно след изобилния обяд, а трети ще изискат работодателите да им обезпечат опция да си събират часовете за спане и да им се прибавят към платената отпуска. Положението ще се усложни и поради тези, които пък работят нощем.
Въобще мъчно ще е с часовете за сън на работното място. КРИБ, БСК и впрочем работодателски организации ще предложат на държавното управление да прокара закон, с който да задължи спящите да покриват сами застраховките си. Профсъюзите от своя страна ще упорстват за по-добри условия за сън, съоръжение на обособени пространства за самостоятелно спящи и за спящи по двойки. Ще се намесят и правозащитниците, които пък ще изискат гаранции за отбрана на правата на ЛГБТИ-общността. А най-сетне държавното управление ще вкара 10% налог "сън ", и спал-неспал, ще си плащаме като попове.
Да речем, че по някакво знамение сънят на работното място бъде признат като формален ангажимент от властта. Какво ще вършим обаче, в случай че вместо отпочиващ едночасов сън ни се явяват кошмари? И продуктивността на труда спадне пагубно? Илюзия е да мислим, че при кошмарния живот, който живеем, сънищата ни - даже и тези на работното място - ще са по-различни. Ще се мятаме в леглата, облени в пот от ужасяващи кошмари, като че падаме в бездна, а към врата ни се стяга въжето, с което връзваме двата края... Ще ни гони Владо Горанов, стиснал окървавена брадва в дясната ръка, а в лявата тежък данъчен свитък, ще ни гони, и аха да ни настигне, и популярност Богу ще звънне часовникът за пробуждане. А ние, премалели и към момента с треперещи от ужаса крайници и ръце, нетърпеливо ще поглеждаме по кое време най-накрая ще свърши скапаният работен ден, та да се приберем у дома и да изжулим кило ракия с кисело зеленце - за усмиряване на нервите...
Всъщност дано финландците си трошат главите и в случай че желаят, да спят и изобщо да не работят! На нас ни е добре и по този начин! А Педро Калдерон де ла Барка, дето разправя, че животът е сън, изобщо не е прав...
За едни - сън, за други - призрачен сън!
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ