Предполагам, че ако измислят някакво по-добро място, на което да

Предполагам, че в случай че измислят някакво по-добро място, на което да изкарваш още повече пари без да вършиш нищо, ще има внезапен отлив на фрагменти в политиката на България. Почти няма да останат искащи. Всички ще се юрнат в новото място. Засега обаче няма. 

Забелязва се и една остаряла традиция да се възражда – възхитата и прехласването по крадците. Като се замисля… тя не си е отивала. 

Като прочетохте и вързахте първите два абзаца, си помислихте, че става дума за връщането на хартиената бюлетина, нали? Не че няма да сте прави, само че за друго приказвам (донякъде и за това де, то е част).

Обирджиите, които удариха инкасо колата и отмъкнаха милиони, събраха благосклонностите на българите на простор и на длъж. Почти нямаше реакция в обществените мрежи, която да не е или неутралното: липса на удивление в жанр „ то тука е по този начин “, или непосредствено прославяне на осъщественото, гарнирано с огромна доза злоба към причинителите и едно ларш: „ със здраве да си ги харчат “.

Много интересно…

И доста показателно. 

Има злокобна връзка с това държание (или по-скоро би трябвало да се назова „ инстикт “ това, а не „ държание “) и неналичието на сензитивност към процесите в БГ политиката. Която, както загатнах, съгласно мен, е цялостна с хора, които са я налазили, единствено тъй като не могат да си намерят ДРУГО занятие, където да не правят съвсем нищо, а да получават ТОЛКОВА доста, като изключим незаконния живот, тъй като той въпреки всичко изисква да се ВЪРШИ нещо и да се поставя труд и да се поемат опасности. 

Демек: политиката ни е превзета от нарушители, които са прекомерно мързеливи и страхливи да са същински нарушители. А у обществото липсва сензитивност към това. 

За всяко откровено отвращение има по пет-шест завистливи. За политиката приказвам, не за друго… за крадците на инкасото към този момент уточнихме. 

Няма нетърпимост като към нещо неприятно и нездравословно, а има нетърпимост към това, че даденият субект не е персонално намесен в „ намазването “. 

„ Защо тоя и тоя намазват, А АЗ НЕ? “ е водещото отвращение, а не „ Защо вредят на страната ми? “

Дори в ежедневната тирада на българина съществуват (къде осъзнато, къде – не) изрази като: „ Ех, да имаше и на мен някой да ми даде [сложи тук известния корупционен скандал към момента] “; „ Взимат естествено! И на теб да ти дадат, няма ли да вземеш? “.

Свикнали сме, че „ тука е по този начин “, само че това е единствено началото. Проблемът се добавя от това, че хората се помиряват, когато други го вършат, а вътрешно се надяват и те да се намърдат сред тези, които „ намазват “.

Какво се учудвате тогава, че се намираме, където се намираме?

Политиците ни не са паднали от небето, те са едни от нас. Ние сме това, което са те, и те са това, което сме ние. 5000 ганьовци си мечтаят да им падне да краднат, на пет хиляди и първия му се отворил парашутът, щото намерил връзки и имал „ шанс “. Другите цъкат с език и викат: ей, съсипàха я тая страна, само че в действителност ядно кълнат ориста, че не са на негово място. 

В университетите е цялостно с „ фрагменти “, които знаят още от университетската пейка, че в живота би трябвало да търсят връзки, а не познания и че триумфът се мери не с това какво си направил за света и страната си, а с това какво си съумял да свиеш от света и страната си – с това какъв брой ти е равнището на тарикатлъка, какъв брой индивида си прецакал, с цел да си добре. 

Какво се учудваме, че киното ни е каквото е, като там е цялостно с връзкари, които чакат на хранилката да им пуснат „ фонд “?

Какво се учудваме, че изкуството ни е такова?

Какво се учудваме, че хората се ненавиждат между тях и се избиват? Единаци, научени те да са добре, а за бонус към кефа – другите да са зле? 

Какво се учудваме, че децата се подиграват на съучениците си, които желаят да имат познания и четат книги? Загуба на време за балъци. 

Какво учудваме, че политиците ни са такива и водят страната към пропастта? Те са на процедура ние, само че с други лица и имена, като убеждения и „ фантазии “ са същите. Ние и те сме едни и същи, единствено имената и лицата ни са разнообразни. 

Като се познаваме… какво тогава се учудваме? 

Някои се заблуждават, че политиците ни били умни. Грънци, умни! Нали ги видяхме: дребнави, неуки, необразовани, не могат да приказват вярно, наскърбяват се едни други като сополиви младежи, заяждат се на „ вие пà имате парапети! “ и се чудят единствено по какъв начин да се подиграват един на различен, правейки се на комедианти. Бездарници. Едните се пишат евроатлантици, само че се възхищават на Путин, другите се пишат путинисти, но си държат спестяванията в евро и карат немски коли. 

Те са издънки на същия народ, който мисли, че Шенген и Еврозона са едно и също, само че желае референдум по тематиката, влече го соца, та желае референдум и за излизане от Европейски Съюз и НАТО и си мечтае отново да му е байтошово, като не помни да се пита самичък себе си: абе, главо елементарна, по кое време си спомняш да си имал право на референдум по байтошово бе?!