Предполагаемият командир на ЧВК Вагнер Дмитрий Уткин оглави през 2017

Предполагаемият пълководец на ЧВК " Вагнер " Дмитрий Уткин оглави през 2017 година ръководещата компания в холдинга " Конкорд менеджмент и консалтинг " на Евгений Пригожин, прочут като " готвача на Путин ".

Представете си, че " Ню Йорк таймс " разгласява публикация с изказване: шефът на компания, която провежда и обслужва приеми в Белия дом, по едно и също време с това води дребна персонална война за петролно находище, следено от режима на Башар Асад в Сирия, с помощта частната военна компания Blackwater (към момента преименувана на Academi)? Аз се пробвах и не можах.

Доставчикът на Кремъл и настъплението в Дейр аз Зур

Има догатки, че точно това се е случило в Сирия. Ако се има вяра на серия следствия на уеб страницата " Фонтанка ", доставчикът на Кремъл Евгений Пригожин се е заинтересувал от петролното поле в региона на Дейр аз Зур, което е следено от кюрдите и сирийската съпротива. Бойци от Частна военна компания " Вагнер " (ЧВК Вагнер) са се отправили да го лишават от сегашните му стопани, само че ненадейно се оказали под мощен обстрел от страна на американците. Пригожин опровергава това, само че останаха маса необяснени обстоятелства плюс закани, които неотложно започнаха да бъдат отправяни към създателя на материала – журналиста Денис Коротков.

В тази незавърешена история, като във " Вишнева градина " на Чехов, е цялата модерна Русия – плътна сива зона, в която никой в никакъв случай в нищо не може да бъде убеден. Впрочем, има и константа – управляващите, както постоянно, показват своята съществена линия – непросветеност.

Руските наемници - под покровителството на Кремъл, само че без отбрана

Не може прессекретарят на президента да отхвърля наличието на съветски жители в Дейр аз Зур, а два дни по-късно прессекретарят на външното министерство да го удостоверява. Невъзможно е да се предприеме офанзива против позиции, защитавани от въоръжените сили на свръхдържава номер едно, и да се чака, че това ще се размине без последици. Не бива да се подкопават по този метод останките от доверие сред Русия и Съединени американски щати, само че основното е – в името на какво?

Работещите за ЧВК са като наемници: те не носят отличителни знаци, водят война за пари и, в случай че се има вяра на " Фонтанка ", вземат решение въпроси, имащи, меко казано, далечно отношение към битката с " Ислямска страна ". Но в това време те са и като военнослужещи, които се изтеглят с боен превоз и се лекуват в лечебни заведения на министерството на защитата. Тоест, с парите на данъкоплатците.

По време на войната в Ирак имаше частни военни компании, сключили контракти с Пентагона. Американското държавно управление напълно намерено харчеше парите на своите жители, с цел да намали риска за професионалните военни и да компенсира дефицита на военнослужещи в извънредно комплицирани условия.

В Русия наемничеството (все още) публично се счита за углавно закононарушение. Наемниците обаче се употребяват с покровителството на Кремъл и министерството на защитата. Едновременно с това те нямат никакви публични гаранции за себе си и своите фамилии, за разлика от сътрудниците си от други страни.

За Кремъл (както преди време и за Вашингтон) това е комфортен метод да се понижи риска за военните в Сирия, които на два път бяха " извеждани " от там. Но тук има и чисто съветска специфичност.

Кремъл и контингентът

Бойците от ЧВК са необикновен вид хора. Техните истории, в случай че се съди по интервютата на вдовиците им, са доста типични. От една страна, те живеят в дълбоката провинция, " пари няма ", " не зная къде е бил ". От друга страна, знаят всичко: воювал е в Донбас и изобщо, " харесва му да се бори ", получи медал в " ЛГН " и " ДНР " (двете самопровъзгласили се проруски сепаратистки републики в Източна Украйна -бел.ред.) и " беше почитан човек ". И общоприетото: " Аз го умолявах да остане, само че той въпреки всичко отпътува ".

Руските доброволци, воюващи на страната на сърбите в Босна през 1990-те години, изглеждаха ексцентрици. Днес в Русия има цяла наемническа промишленост. Това е огромен горист бизнес с присъединяване на страната. Тази промишленост обезпечава своего рода обществен въжен превоз, а също така дава смисъл на живота на избран вид мъже от депресивните региони.

В същото време за съветските управляващи е доста значимо компактно да управляват и да държат тези хора по-далеч от страната, изключително ветераните от необявената война с Украйна. Много от тях водят война освен за пари, само че и за концепцията си за велика и могъща Русия. Те считат Путин за " слабак ", който се е отказал да завоюва цялата Украйна и изобщо, прекалено много се церемони както със Запада, по този начин и с вътрешните врагове. За Кремъл подобен контингент в Русия е изцяло непотребен – той е неуправляем и непредсказуем.

Затова пък той се оказа с доста бранители, освен това напълно непредвидени. Опозиционната интелигенция се хвърли да пази в обществените мрежи " жертвите на режима на Путин ".

" Помислете, да живееш в Асбест и да получаваш 18-20 хиляди рубли! Разбира се, те отиват на война! ". Това пишат хора, които сами в никакъв случай не биха създали подобен избор. Те също по този начин разобличават безсърдечието и " либертарианския фундаментализъм " на тези, които се осмеляват да мислят, че наемниците сами избират ориста си.

Събудете се!

Господа, събудете се! Не повтаряйте грешките на чеховските интелектуалци, безпределно и трудно страдащи за " народа ", а по-късно оказали се негова първа жертва през 1917 година.

Първо, народът не търси вашето състрадание. Второ, визията за " простите хора " като морални инвалиди, неспособни да създадат избор сред беднотия и ликвидиране чартърен, унижава същите тези съграждани, на които съчувствате.

Много хора могат и вършат този избор – наемат се да работят на север, реалокират се в различен регион, минават в сенчестия бизнес като незаконни служащи. В края на краищата, отиват в същата тази войска с договор – в случай че здравето им разрешава.

Всички схващат всичко, в това число дамите и вдовиците – прочетете интервютата им.

Трето, във всяка страна е цялостно с хора, които обичат да водят война и доста бойци от частните военни компании биха се отправили към Донецк или Сирия даже при надалеч по-благоприятни условия. В края на краищата, наемник – това е тип специалност, даже със собствен характерен кодекс на достойнството.

Бездарна власт, лукави жители, детска интелигенция...Остава да се перефразира същият този Чехов: " Цялата Русия е наша детска градина ". Само дето оръжието не е за игра.

*Константин Егерт е съветски публицист, водещ на стратегия в телевизия " Дождь ", създател на мнения в съветската секция на Дойче веле.