Честита Баба Марта! - I
Предполага се, че откакто идва от обагреното в ханска кръв кълбо на прабългарите, червено-бялата нишка на 1 март би трябвало да е непретенциозно двойно конче. За здраве. И белег на българщина. Нищо сходно! Сега морето от мартеници в най-хубавия случай е церемониал на бижутерийния бизнес (за благополучие от няколко години – надалеч не и церемониал на кича) – канапи, кожи, връвчици, вериги, топченца и пластмаси. Висят от всеки ъгъл и се купуват на кг, най-вече на 1 март, а единствено най-предвидливите се сещат за тях два-три дни по-рано.
Честно казано, миловидно е да наблюдаваш по какъв начин кадаифи с мартеници, скоро след изкупуването от краткотрайните лавици на продавачите, разцъфват до лактите на околните ни хора. Ако би трябвало да хвърлим незадълбочен стилистически обзор на придобивките по крайниците, ще видим, че доминират изчистените гривни, тези – със сърца, а останалите гривнички с рибки, очички срещу уроки и дървени топченца, които тракат ритмично по бюрото, до момента в който пишеш на работното си място.
Сега към този момент се оглеждам за подранили щъркели, които да ми дадат съображение за разтоварване на текстилния материал. Само като си показва, на какво ще замязят килограмите конци по ръцете ми след първия душ, и ми става радостно. Обаче е хубаво. Хубаво е тези символни конци да ни напомнят, че сме част от една доста остаряла нация.
Бабо-мартенската антична традиция е единственият празник, в който хората не се разделят на групи (богат-беден, българин-нетакъв, мъже-жени, стари-млади и пр.) И няма да спрем да го честваме, тъй като носи наслада и въодушевление, топъл спомен от детството и сладкото очакване да предадем червено-бялата нишка на децата си.
Да погледнем още една легенда, обвързвана с мартеницата:
" Названието „ март " идва от латинското „ Мартиус ", т. е. Марсов, отдаден на Марс - бога на войната, наследник на Юпитер и Юнона. Старите българи са го наричали „ брезен " - „ брезите лист и мъзга пущат ". Рано на разсъмване, преди да настъпи месецът, ставали единствено девойките, с цел да не им замъгли баба Марта очите, та цяло лято да им се спи като работят. Младите трябвало да срещнат първи капризната бабичка, с цел да бъде цялостен месец радостна и засмяна, а времето - топло и хубаво. През март не се подстригват хората, с цел да не им се „ подстриже " мозъкът и да станат глупави.
Много и разнолики са легендите, донесли мартеницата до наши дни. Всичките и символики обаче назовават здраве и шанс, благодат и благоденствие. На първи март сутринта във всеки дом се палел огън на двора, с доста пушек. А след това всички прескачали до три пъти огъня, с лице към изгряващото слънце, с цел да се очистят от зли сили и да се предпазят от заболявания. Един съвет - метнете на простира в дома си за всеки случай червени облекла и тъкани.
Продължава:
Честита Баба Марта! - II
Честно казано, миловидно е да наблюдаваш по какъв начин кадаифи с мартеници, скоро след изкупуването от краткотрайните лавици на продавачите, разцъфват до лактите на околните ни хора. Ако би трябвало да хвърлим незадълбочен стилистически обзор на придобивките по крайниците, ще видим, че доминират изчистените гривни, тези – със сърца, а останалите гривнички с рибки, очички срещу уроки и дървени топченца, които тракат ритмично по бюрото, до момента в който пишеш на работното си място.
Сега към този момент се оглеждам за подранили щъркели, които да ми дадат съображение за разтоварване на текстилния материал. Само като си показва, на какво ще замязят килограмите конци по ръцете ми след първия душ, и ми става радостно. Обаче е хубаво. Хубаво е тези символни конци да ни напомнят, че сме част от една доста остаряла нация.
Бабо-мартенската антична традиция е единственият празник, в който хората не се разделят на групи (богат-беден, българин-нетакъв, мъже-жени, стари-млади и пр.) И няма да спрем да го честваме, тъй като носи наслада и въодушевление, топъл спомен от детството и сладкото очакване да предадем червено-бялата нишка на децата си.
Да погледнем още една легенда, обвързвана с мартеницата:
" Названието „ март " идва от латинското „ Мартиус ", т. е. Марсов, отдаден на Марс - бога на войната, наследник на Юпитер и Юнона. Старите българи са го наричали „ брезен " - „ брезите лист и мъзга пущат ". Рано на разсъмване, преди да настъпи месецът, ставали единствено девойките, с цел да не им замъгли баба Марта очите, та цяло лято да им се спи като работят. Младите трябвало да срещнат първи капризната бабичка, с цел да бъде цялостен месец радостна и засмяна, а времето - топло и хубаво. През март не се подстригват хората, с цел да не им се „ подстриже " мозъкът и да станат глупави.
Много и разнолики са легендите, донесли мартеницата до наши дни. Всичките и символики обаче назовават здраве и шанс, благодат и благоденствие. На първи март сутринта във всеки дом се палел огън на двора, с доста пушек. А след това всички прескачали до три пъти огъня, с лице към изгряващото слънце, с цел да се очистят от зли сили и да се предпазят от заболявания. Един съвет - метнете на простира в дома си за всеки случай червени облекла и тъкани.
Продължава:
Честита Баба Марта! - II Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ