Министърът и златната каса
Предложенията на министър Кирил Ананиев за промяна на модела на здравно обезпечаване са толкоз противоречиви, че биха могли да накарат и най-големите последователи на пазара в здравния бранш да се запитат дали са желали тъкмо това.
© Велко Ангелов - Кирил Ананиев е подготвен с втори план за промяна на здравноосигурителния модел.
- Той планува конкуренция сред държавната и частни здравни каси за наложителните вноски. - В изтеклия в медиите вид предлагането е поднесено по този начин, че повдига въпроса до каква степен ще работи на процедура. От началото на годината ръководещите към този момент на няколко пъти избавят лечебни заведения на пожар, потушават недоволството на медиците и дават обещание спомагателни пари за заплати. Проблемите в бранша от дълго време не са вест, само че пък горните дейности са знак, че те се задълбочават и скоро поддържането на болната здравна система посредством изключителни вливания може и да спре да дава резултат. Така няколко месеца откакто предложи два разновидността за здравна промяна и те не получиха нужната поддръжка, здравният министър Кирил Ананиев направи поръчка за нов опит. С вярата да е финален, след което планът да бъде препоръчан за разискване от кабинета. От изтеклия скъсен вид на промяната излиза наяве, че основен миг е концепцията за демонополизация на здравната каса, т.е. пациентите да избират сред няколко фонда, които да ръководят парите им за здраве и да се конкурират между тях (виж спомагателния текст). За потребността от сходна крачка се приказва от години и тя е значима, в случай че здравната услуга ще става по-добра и по-ефективна. Още повече че по данни на Световната банка българите доплащат за прегледи, лекуване и медикаменти толкоз средства, колкото внасят в здравната каса под формата на осигуровки. Всяка добра концепция обаче може да бъде опорочена според от метода, по който се осъществя на процедура. В съкратената изтекла версия на новата промяна дяволът също наподобява да се крие в детайлите. На изпит без домашно Да стартираме оттова, че преди да се предложи какъвто и да е нов модел на финансиране в здравния бранш, са нужни няколко базови параметри - какъв брой са хората, които употребяват здравни услуги, какви пари са нужни и по какъв начин да бъдат събирани те. И тук е един от главните проблеми - за 20 години работа на здравната каса здравните услуги не са действително остойностени, а част от тях са с цените си от далечната 1999 година Ето и образец - НЗОК заплаща еднообразно за лекуване на сърдечна непълнота, без значение дали пациентът е с усъвършенстване или не, дали е лекуван от професор или просто е постоял в една болница и по-късно е препратен в друга, както и без значение дали пациентът има съпътстващи болести или не. Така сега цените на медицинските услуги са на стойност, която се дефинира от монополната здравна каса според от събраните здравни вноски или от това дали лобито на съответната компетентност е по-мощно. Този модел влачи след себе си куп проблеми: защото клиничните пътеки за лекуване в болница по предписание не покриват същинските разноски на клиниката, лечебните заведения са стимулирани да одобряват повече пациенти с по-леки диагнози, които няма причина да бъдат приети в болница, с цел да могат да покрият лечението на тежките случаи. Това изкривява крайните данни, които получава НЗОК. Отчетите за клинични пътеки, които получава, не показват действителното положение на лекуваните пациенти, нито дават изясненост дали те са в действителност излекувани. Ето за какво макар големите си вложения в осведомителни системи през годините страната и досега няма правилни данни какъв брой са болните българи, какви съпътстващи болести имат и от какво лекуване се нуждаят, с цел да предвижда най-малко почти действителните потребности от медицински услуги. Моделът на Ананиев обаче не приказва за действително остойностяване и действителни регистри, което обрича в зародиш концепцията. Без тях никой не би рискувал да сътвори частен здравен фонд, който със събраните средства е длъжен да дава услуги, чиято същинска стойност е незнайна. Кой ще заплаща Вторият въпрос е по какъв начин ще се обезпечи равнопоставеност сред другите обезпечени. Реално здравни вноски внасят 1.7 млн. души, работещи в частния бранш и самоосигуряващи се, а към това число се прибавят и към 200 хиляди държавни чиновници, армията, полицията, правосъдната система, чиито вноски покрива страната. Отделно от това страната заплаща непълни здравни вноски на двете групи, които използват най-вече здравни услуги – 2.6 млн. пенсионери и 1.3 млн. деца. Тя покрива и здравните вноски на още 330 хиляди души – майки, студенти и безработни. Отделно от всичко това 1.3 млн. души в България са без здравни осигуровки и за 800 хиляди от тях няма данни дали са в чужбина и за какво не се обезпечават. Вероятно поради обстоятелството, че сега парите за здраве се употребяват на взаимен принцип - нагледно казано, от вноските на здравите и работещи се финансира лекуването на пенсионерите и децата, се предлага вноските да продължат да се събират, както и сега, от Националната организация за приходите. След това те ще се разпределят към частните и държавния фонд по формула, избрана от КФН. Според формулата фондовете ще получават осреднена вноска за всеки, записан при тях. От първичния текст не е ясно дали тя ще се пресмята за всеки фонд, или ще е за цялата система. Но първият вид е по-вероятният, защото пък фондовете би трябвало да образуват гаранционен и авариен фонд. Тъй като страната внася много по-малко от действително дължимите от нея вноски за 4.5 млн. души, тази междинна сума също няма по какъв начин да е реалистична. Проектът на Ананиев не приказва и за този проблем, само че загатва, че ще бъде усъвършенстван главният пакет медицински услуги, които държавната и частните здравни каси ще покриват. Намаляването на главния пакет ще бъде непопулярно политическо решение, от което здравното министерство всячески се пробва да избяга. Преди време ведомството беше пресметнало, че здравната каса може да поеме заплащането единствено на най-евтините здравни услуги, а оттова нататък всяко лекуване се поема от частни фондове против минимална спомагателна месечна вноска от 12 лева Това се одобри като абдикация на страната от лекуването на най-тежко болните пациенти и срещна опозиция от всички страни. Сега още веднъж няма отговор на въпроса по какъв начин да бъде понижено или отстранено доплащането за здраве от джоба при същата здравна вноска, както и кой ще заплаща за най-тежко болните.
И малко монопол за лукс Двустълбов здравен модел е вероятен на процедура. Пример е Холандия – европейската страна, в която обичайно жителите са най-доволни от медицинските услуги, които получават. Разликата с България обаче е, че там всички фондове и лечебни заведения са частна благосъстоятелност и няма привилегировани държавна здравна каса и държавни лечебни заведения. Тук в модела на Ананиев частните осигурители няма да имат право да имат лечебни заведения, до момента в който за страната няма такова ограничаване. В същото време те ще би трябвало да обезпечат здравна услуга за всеки, който се е записал при тях. Така в някои елементи на страната частният фонд ще изпадне в обстановка да би трябвало да подписа контракт с локалния районен монополист – държавната болница. Тя обаче е благосъстоятелност на здравното министерство, шефът й се назначава от здравния министър и клиниките се ръководят по обединен финансов стандарт, написан от същия този министър. Краткият текст, че фондовете би трябвало да имат национално покритие, се пояснява от анализаторите в бранша като обвързване за контракт с болница в съответния регион. Това обаче ще е ограничаващо: в случай че на частния фонд не му харесват цените и изискванията в болничното заведение в Търговище да вземем за пример, той няма да има право да измисли опция - да вземем за пример да построи лична клиника или да записва частна незабавна помощ с 10 коли за спешна помощ и да кара пациентите в прилежащите Варна или Шумен. Това ще продължи да поддържа на системи голямата и рушаща се здравна инфраструктура, вместо да разреши конкуренцията да я оздрави. Какво се предлага Проектът, който се чака здравното министерството да стартира на 15 юли, планува демонополизация на здравната каса и това тя да се конкурира за наложителните здравни вноски с частни фондове. Последните би трябвало да съберат най-малко 1 млн. обезпечени, с цел да бъдат лицензирани от КФН. Те ще могат да образуват облага, която ще могат да разпределят за фонд " Резервен ", гаранционен фонд за случаите на изпадане в неплатежоспособност и дивиденти за мениджмънта. При изпадане в неплатежоспособност повече от един месец на някой от фондовете пациентите ще бъдат пренасочвани към НЗОК, в случай че не създадат непринуден избор на различен частен фонд. Финансирането ще е с вноските на обезпечените в съответния фонд (8% от заплатата) плюс наложителна потребителска такса. Целта й е надзор от страна на пациента върху размера на осъществените медицински услуги, като фондовете ще могат да поемат частта на потребителската такса за своя сметка. Размерът й не е посочен, само че евентуално ще бъде по-висок от сегашните 2.90 лева за обзор при доктор в извънболничната помощ и 5.80 лева дневно при престой в болница. Фондовете сами ще избират с кои общопрактукуващи лекри, медицински центрове и лечебни заведения да работят. Има обаче условие да има покритие на територията на цялата страна, което не е изцяло ясно какво значи. В същото време ще е неразрешено пациентите да се селектират на каквато и да е база. В плана е планувано и всяко лечебно заведение да може да образува лична цена. До момента цените на главния пакет услуги се договаряха с лекарския съюз. Фондовете ще могат да оферират и непринудено здравно обезпечаване (т.нар. втори стълб) - спомагателни услуги над наложителния пакет против в допълнение възнаграждение. Добра концепция, само че не по този метод Калоян Стайков, икономист в Института за пазарна стопанска система
Фотограф: Надежда Чипева Демонополизацията на здравната каса е кардинално добра концепция, въпросът е по какъв начин се прави. Ако бъде направена по метода, по който се предлага сега, монополът на здравната каса няма да бъде опустошен. Здравната каса сега е в привилегировано състояние, а съгласно плана, в случай че не си изберат частен фонд, пациентите ще бъдат служебно разпределени в НЗОК. Повечето хора не са дейни в избора си и ще се получи служебно систематизиране, както при пенсионните фондове. Това ще промени правилото на конкуренция, защото частните фондове няма да имат достъп до клиенти.Според плана, когато частният фонд изпитва финансови усложнения, той би трябвало да се оправя самичък, а когато здравната каса има недостиг, зад нея ще бъде държавният бюджет. По същия метод, по който в този момент страната не позволява лечебните заведения да банкрутират, можем да си представим какво ще стане, в случай че бъде застрашена касата. Предвидено е всеки фонд самичък да договаря количество, качество и размер на здравноосигурените. Ако държавната здравна каса остане най-големият фонд, разумно, страната ще получи по-добри условия за държавните лечебни заведения, тъй като се договаря сама със себе си, а това автоматизирано ще изкриви процеса на договаряне и конкуренцията.
Нищо няма да се промени Мими Виткова, изпълнителен шеф на здравноосигурителен фонд " Доверие "
Фотограф: Надежда Чипева Ако задачата е да не се промени нищо и да остане сегашният батак в опазването на здравето, до момента известният план за здравен модел е допустимо най-подходящото решение. В края на предходната година работните групи по измененията в модела завършиха своята работа със умозаключение, че страната би трябвало да даде финансови разбори кое какъв брой коства, с цел да може да се продължи нататък. Сега се оказва, че след една година се връщаме на единия от двата разновидността, препоръчани през септември 2018 година, и то към този, който тогава е бил разгласен за по-неподходящ, и в допълнение той е изработен по-невъзможен, като е сложена преграда от 1 млн. записани, с цел да се лицензира сдружението. Трябва да тече нов развой на прелицензиране на осигурители, които един път към този момент бяха превърнати в застрахователи, а в този момент би трябвало още веднъж да стават единствено здравни осигурители и да има ново лицензиране при неразбираемо какви условия. В плана частните здравни фондове са оставени да се оправят сами без правила в джунглата на опазването на здравето, доминирано от държавни лечебни заведения. С до момента известните оферти страната демонстрира, че се стреми да се отдръпне от уговорките си в здравния бранш, които има по конституция, и да ги трансферира на частните сдружения. Според мен след разискването на новото предложение ще се получи по този начин, че поради неналичието на ясни калкулации и работещи оферти няма да има народен консенсус, монополът на здравната каса няма да се унищожи и жителите ще си останат в нея, макар че признават, че средствата им там се ръководят неприятно.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък
© Велко Ангелов - Кирил Ананиев е подготвен с втори план за промяна на здравноосигурителния модел.
- Той планува конкуренция сред държавната и частни здравни каси за наложителните вноски. - В изтеклия в медиите вид предлагането е поднесено по този начин, че повдига въпроса до каква степен ще работи на процедура. От началото на годината ръководещите към този момент на няколко пъти избавят лечебни заведения на пожар, потушават недоволството на медиците и дават обещание спомагателни пари за заплати. Проблемите в бранша от дълго време не са вест, само че пък горните дейности са знак, че те се задълбочават и скоро поддържането на болната здравна система посредством изключителни вливания може и да спре да дава резултат. Така няколко месеца откакто предложи два разновидността за здравна промяна и те не получиха нужната поддръжка, здравният министър Кирил Ананиев направи поръчка за нов опит. С вярата да е финален, след което планът да бъде препоръчан за разискване от кабинета. От изтеклия скъсен вид на промяната излиза наяве, че основен миг е концепцията за демонополизация на здравната каса, т.е. пациентите да избират сред няколко фонда, които да ръководят парите им за здраве и да се конкурират между тях (виж спомагателния текст). За потребността от сходна крачка се приказва от години и тя е значима, в случай че здравната услуга ще става по-добра и по-ефективна. Още повече че по данни на Световната банка българите доплащат за прегледи, лекуване и медикаменти толкоз средства, колкото внасят в здравната каса под формата на осигуровки. Всяка добра концепция обаче може да бъде опорочена според от метода, по който се осъществя на процедура. В съкратената изтекла версия на новата промяна дяволът също наподобява да се крие в детайлите. На изпит без домашно Да стартираме оттова, че преди да се предложи какъвто и да е нов модел на финансиране в здравния бранш, са нужни няколко базови параметри - какъв брой са хората, които употребяват здравни услуги, какви пари са нужни и по какъв начин да бъдат събирани те. И тук е един от главните проблеми - за 20 години работа на здравната каса здравните услуги не са действително остойностени, а част от тях са с цените си от далечната 1999 година Ето и образец - НЗОК заплаща еднообразно за лекуване на сърдечна непълнота, без значение дали пациентът е с усъвършенстване или не, дали е лекуван от професор или просто е постоял в една болница и по-късно е препратен в друга, както и без значение дали пациентът има съпътстващи болести или не. Така сега цените на медицинските услуги са на стойност, която се дефинира от монополната здравна каса според от събраните здравни вноски или от това дали лобито на съответната компетентност е по-мощно. Този модел влачи след себе си куп проблеми: защото клиничните пътеки за лекуване в болница по предписание не покриват същинските разноски на клиниката, лечебните заведения са стимулирани да одобряват повече пациенти с по-леки диагнози, които няма причина да бъдат приети в болница, с цел да могат да покрият лечението на тежките случаи. Това изкривява крайните данни, които получава НЗОК. Отчетите за клинични пътеки, които получава, не показват действителното положение на лекуваните пациенти, нито дават изясненост дали те са в действителност излекувани. Ето за какво макар големите си вложения в осведомителни системи през годините страната и досега няма правилни данни какъв брой са болните българи, какви съпътстващи болести имат и от какво лекуване се нуждаят, с цел да предвижда най-малко почти действителните потребности от медицински услуги. Моделът на Ананиев обаче не приказва за действително остойностяване и действителни регистри, което обрича в зародиш концепцията. Без тях никой не би рискувал да сътвори частен здравен фонд, който със събраните средства е длъжен да дава услуги, чиято същинска стойност е незнайна. Кой ще заплаща Вторият въпрос е по какъв начин ще се обезпечи равнопоставеност сред другите обезпечени. Реално здравни вноски внасят 1.7 млн. души, работещи в частния бранш и самоосигуряващи се, а към това число се прибавят и към 200 хиляди държавни чиновници, армията, полицията, правосъдната система, чиито вноски покрива страната. Отделно от това страната заплаща непълни здравни вноски на двете групи, които използват най-вече здравни услуги – 2.6 млн. пенсионери и 1.3 млн. деца. Тя покрива и здравните вноски на още 330 хиляди души – майки, студенти и безработни. Отделно от всичко това 1.3 млн. души в България са без здравни осигуровки и за 800 хиляди от тях няма данни дали са в чужбина и за какво не се обезпечават. Вероятно поради обстоятелството, че сега парите за здраве се употребяват на взаимен принцип - нагледно казано, от вноските на здравите и работещи се финансира лекуването на пенсионерите и децата, се предлага вноските да продължат да се събират, както и сега, от Националната организация за приходите. След това те ще се разпределят към частните и държавния фонд по формула, избрана от КФН. Според формулата фондовете ще получават осреднена вноска за всеки, записан при тях. От първичния текст не е ясно дали тя ще се пресмята за всеки фонд, или ще е за цялата система. Но първият вид е по-вероятният, защото пък фондовете би трябвало да образуват гаранционен и авариен фонд. Тъй като страната внася много по-малко от действително дължимите от нея вноски за 4.5 млн. души, тази междинна сума също няма по какъв начин да е реалистична. Проектът на Ананиев не приказва и за този проблем, само че загатва, че ще бъде усъвършенстван главният пакет медицински услуги, които държавната и частните здравни каси ще покриват. Намаляването на главния пакет ще бъде непопулярно политическо решение, от което здравното министерство всячески се пробва да избяга. Преди време ведомството беше пресметнало, че здравната каса може да поеме заплащането единствено на най-евтините здравни услуги, а оттова нататък всяко лекуване се поема от частни фондове против минимална спомагателна месечна вноска от 12 лева Това се одобри като абдикация на страната от лекуването на най-тежко болните пациенти и срещна опозиция от всички страни. Сега още веднъж няма отговор на въпроса по какъв начин да бъде понижено или отстранено доплащането за здраве от джоба при същата здравна вноска, както и кой ще заплаща за най-тежко болните.
И малко монопол за лукс Двустълбов здравен модел е вероятен на процедура. Пример е Холандия – европейската страна, в която обичайно жителите са най-доволни от медицинските услуги, които получават. Разликата с България обаче е, че там всички фондове и лечебни заведения са частна благосъстоятелност и няма привилегировани държавна здравна каса и държавни лечебни заведения. Тук в модела на Ананиев частните осигурители няма да имат право да имат лечебни заведения, до момента в който за страната няма такова ограничаване. В същото време те ще би трябвало да обезпечат здравна услуга за всеки, който се е записал при тях. Така в някои елементи на страната частният фонд ще изпадне в обстановка да би трябвало да подписа контракт с локалния районен монополист – държавната болница. Тя обаче е благосъстоятелност на здравното министерство, шефът й се назначава от здравния министър и клиниките се ръководят по обединен финансов стандарт, написан от същия този министър. Краткият текст, че фондовете би трябвало да имат национално покритие, се пояснява от анализаторите в бранша като обвързване за контракт с болница в съответния регион. Това обаче ще е ограничаващо: в случай че на частния фонд не му харесват цените и изискванията в болничното заведение в Търговище да вземем за пример, той няма да има право да измисли опция - да вземем за пример да построи лична клиника или да записва частна незабавна помощ с 10 коли за спешна помощ и да кара пациентите в прилежащите Варна или Шумен. Това ще продължи да поддържа на системи голямата и рушаща се здравна инфраструктура, вместо да разреши конкуренцията да я оздрави. Какво се предлага Проектът, който се чака здравното министерството да стартира на 15 юли, планува демонополизация на здравната каса и това тя да се конкурира за наложителните здравни вноски с частни фондове. Последните би трябвало да съберат най-малко 1 млн. обезпечени, с цел да бъдат лицензирани от КФН. Те ще могат да образуват облага, която ще могат да разпределят за фонд " Резервен ", гаранционен фонд за случаите на изпадане в неплатежоспособност и дивиденти за мениджмънта. При изпадане в неплатежоспособност повече от един месец на някой от фондовете пациентите ще бъдат пренасочвани към НЗОК, в случай че не създадат непринуден избор на различен частен фонд. Финансирането ще е с вноските на обезпечените в съответния фонд (8% от заплатата) плюс наложителна потребителска такса. Целта й е надзор от страна на пациента върху размера на осъществените медицински услуги, като фондовете ще могат да поемат частта на потребителската такса за своя сметка. Размерът й не е посочен, само че евентуално ще бъде по-висок от сегашните 2.90 лева за обзор при доктор в извънболничната помощ и 5.80 лева дневно при престой в болница. Фондовете сами ще избират с кои общопрактукуващи лекри, медицински центрове и лечебни заведения да работят. Има обаче условие да има покритие на територията на цялата страна, което не е изцяло ясно какво значи. В същото време ще е неразрешено пациентите да се селектират на каквато и да е база. В плана е планувано и всяко лечебно заведение да може да образува лична цена. До момента цените на главния пакет услуги се договаряха с лекарския съюз. Фондовете ще могат да оферират и непринудено здравно обезпечаване (т.нар. втори стълб) - спомагателни услуги над наложителния пакет против в допълнение възнаграждение. Добра концепция, само че не по този метод Калоян Стайков, икономист в Института за пазарна стопанска система
Фотограф: Надежда Чипева Демонополизацията на здравната каса е кардинално добра концепция, въпросът е по какъв начин се прави. Ако бъде направена по метода, по който се предлага сега, монополът на здравната каса няма да бъде опустошен. Здравната каса сега е в привилегировано състояние, а съгласно плана, в случай че не си изберат частен фонд, пациентите ще бъдат служебно разпределени в НЗОК. Повечето хора не са дейни в избора си и ще се получи служебно систематизиране, както при пенсионните фондове. Това ще промени правилото на конкуренция, защото частните фондове няма да имат достъп до клиенти.Според плана, когато частният фонд изпитва финансови усложнения, той би трябвало да се оправя самичък, а когато здравната каса има недостиг, зад нея ще бъде държавният бюджет. По същия метод, по който в този момент страната не позволява лечебните заведения да банкрутират, можем да си представим какво ще стане, в случай че бъде застрашена касата. Предвидено е всеки фонд самичък да договаря количество, качество и размер на здравноосигурените. Ако държавната здравна каса остане най-големият фонд, разумно, страната ще получи по-добри условия за държавните лечебни заведения, тъй като се договаря сама със себе си, а това автоматизирано ще изкриви процеса на договаряне и конкуренцията.
Нищо няма да се промени Мими Виткова, изпълнителен шеф на здравноосигурителен фонд " Доверие "
Фотограф: Надежда Чипева Ако задачата е да не се промени нищо и да остане сегашният батак в опазването на здравето, до момента известният план за здравен модел е допустимо най-подходящото решение. В края на предходната година работните групи по измененията в модела завършиха своята работа със умозаключение, че страната би трябвало да даде финансови разбори кое какъв брой коства, с цел да може да се продължи нататък. Сега се оказва, че след една година се връщаме на единия от двата разновидността, препоръчани през септември 2018 година, и то към този, който тогава е бил разгласен за по-неподходящ, и в допълнение той е изработен по-невъзможен, като е сложена преграда от 1 млн. записани, с цел да се лицензира сдружението. Трябва да тече нов развой на прелицензиране на осигурители, които един път към този момент бяха превърнати в застрахователи, а в този момент би трябвало още веднъж да стават единствено здравни осигурители и да има ново лицензиране при неразбираемо какви условия. В плана частните здравни фондове са оставени да се оправят сами без правила в джунглата на опазването на здравето, доминирано от държавни лечебни заведения. С до момента известните оферти страната демонстрира, че се стреми да се отдръпне от уговорките си в здравния бранш, които има по конституция, и да ги трансферира на частните сдружения. Според мен след разискването на новото предложение ще се получи по този начин, че поради неналичието на ясни калкулации и работещи оферти няма да има народен консенсус, монополът на здравната каса няма да се унищожи и жителите ще си останат в нея, макар че признават, че средствата им там се ръководят неприятно.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ