The Guardian: Западът не бива да изоставя Балканите в прегръдката на Русия
Предложението за почитането на починалия сръбски президент Слободан Милошевич със скулптура в столицата Белград отразява надалеч по-широка игра на власт, разяснява някогашният дипломат на Обединеното кралство в Югославия Айвър Робъртс в авторска публикация за водещия английски вестник The Guardian, представен от " Фокус ".
Комисията за монументи и назоваване на улици и площади в Белград скоро ще се произнесе по предлагането за издигане на скулптура на Слободан Милошевич, починалия президент на Сърбия, който докара Югославия до разпад и я въвлече страната си в поредност от пагубни войни през 90-те години на XX век.
Това предложение, направено от младежкото крило на Социалистическата партия на Милошевич (която в този момент е част държавното управление в Белград), ни споделя доста за положението на политиката в Сърбия и по-широкия район на Балканите. На Запад Милошевич - който умря през 2006 година по време на правосъден развой за закононарушения против човечеството в Хага - е боен престъпник; за мнозина сърби той е индивидът, който стана причина за понижаването на виталния стандарт, изолирането на Сърбия и загубата й на територии, в миналото обитаеми най-вече със сърби.
Почитането му наподобява няма смисъл. Но единствено на пръв взор, тъй като за забележителна част от сърбите той е позитивен знак на отхвърлянето на Запада и на отбрана на националните ползи на Сърбия. Познавах Милошевич по-добре от множеството чужденци - срещах го доста, доста пъти по време на договаряния за преустановяване на войната в Босна и Хергеговина и за попречване на събитията в Косово - и няма подозрение, че той имаше сексапил и харизма. Но би било мъчно за всеки справедлив анализатор да каже, че постигнатите от него резултати за страната и района заслужават безсмъртието му в бронз.
Какво става?
Вече ясно има обрисувана неверна линия, която минава от Белград до Сараево към Скопие, а в действителност и до Будапеща и Варшава. Новото разделяне е сред тези, които имат вяра, че най-хубавата им вяра за мир и разцвет е да се причислят към интернационалните организации като Европейския съюз и НАТО, основаващи се на правила, и тези, които основават очакванията си на устрема към стеснен народен интерес и сантиментално пояснение на предишното. Тази втора група се приготвя за безкрайните условия, които Европейски Съюз слага към кандидатстващите за присъединение към Общността страни, и избира еластичността на московския модел - държавни управления, ръководени от мощни мъже, подкрепени от по-силни мъже, където корупцията е рационално дискретна и хората се държат зашеметени от капковото напояване с национализъм.
Не е изненада, че водещият бранител на издигането на статуята е актуалният външен министър на Сърбия и някогашен представител на Милошевич, Ивица Дачич, русофил от ръководещия сръбския кабинет, и мъж, който съветският му сътрудник счете за заслужен при скорошно посещаване в Белград да бъде почетен с почетния Орден на другарството. Отговорът на Дачич бе възобновен ангажимент Сърбия в никакъв случай да не се причисли към западните наказания против Русия или да се стреми към участие в НАТО. За разлика от този топъл, сърдечен и непрекъсващ „ романс “ сред Русия и Сърбия, за Запада се приказва рядко.Разбираемо, Москва има интерес да разпространява ползите на тази втора група. Русия не пази загадка за това, че ще направи належащо, с цел да подсигурява, че православните християнски страни от някогашна Югославия няма да се причислят към НАТО, а ще останат вбити като чеп сред Гърция и нейните съдружници от НАТО на север. Това стои зад хипотетичния опит за ликвидиране на някогашния президент и министър председател на Черна гора Мило Джуканович, с цел да не му се разреши да включи своята дребна страна в НАТО през 2016 г.; зад еднообразно суровите опити да се попречи на Зоран Заев да вземе властта от проруските националисти в Македония през 2017 г.; както и зад безкрайното ухажване на Милорад Додик, президента на Република Сръбска, който наподобява прекарва повече време в Москва, пиейки чай с Путин, в сравнение с в Баня Лука, където е държавното управление му. Дори в Белият дом, който надали е огнище на антируски предубеждения, обявиха на 14 март:
„ Русия подценява реда, учреден на интернационалните правила, подкопава суверенитета и сигурността на страните по света и се пробва да унищожи и дискредитира западните демократични институции и процеси ".
Наследството на Милошевич за Москва не се крие в пагубното и дискредитирано управление на страната му, а в неговия възприеман статут на някой, който се изправи против Запада (въпреки че тези, които го познаваха, разбираха, че малко балкански политици са проамерикански и антируски настроени като Милошевич). Ето за какво една скулптура в сърцето на Белград ще бъде бодил в очите на сърбите, които желаят да видят страната си в Европейски Съюз, и място за реверанс на последователите на Москва.
Вашингтон и Лондон вършат неточност като изоставят тази част на Европа
Членството в Европейски Съюз е непрекъсната фантазия, която ще реши проблемите на стопанската система на страните-кандидатки - невисок напредък, висока безработица и емиграция на младежите. Непрекъснатите условия на Брюксел към претендентите за осъществяване на мъчителни и сложни политически и стопански промени в подмяна на „ бисквитка “ печели малко другари. Освен това Европейски Съюз не наподобява да има никакъв проект за района, явно изоставяйки го на топлата прегръдка на Русия. Това е тест за чувството за европейска еднаквост на района. Независимо от компликациите, външните демократични сили са способни да реализират прогрес.
В Македония харизматичният Заев получава все по-голяма поддръжка за своето прогресивно, антинационалистическо обръщение за помиряване с Гърция, участие в НАТО и Европейски Съюз и тъждество за всички жители. И в партията на Ивица Дачич Саша Антич предизвиква визията за млада, прогресивна Сърбия, която се радва на допустимо най-близки връзки със Запада, визия, която му завоюва другари измежду английските парламентаристи при визитата му в Лондон предишния месец. Човек не може да не се зачуди по какъв начин тези сили биха се справили, в случай че страни като Англия и Съединени американски щати бяха по-малко заети с вътрешни проблеми и можеха да намерят време и запаси, с цел да им предложат поддръжка.
Когато бях в Белград през 90-те години на предишния век, ние помогнахме да запазим пламъка на демокрацията жив през най-тъмните моменти на района, точно тъй като ние се ангажирахме с нужните запаси. Вашингтон и Лондон вършат неточност да изоставят тази част от Европа и да излагат на заплаха по-рано направените вложения и постигнатите резултати. Ще бъде необичайно, в случай че един човек, който съставлява всичко, против което сме работили, да бъде обезсмъртен в бронзова скулптура в центъра на столица на страна, която се стреми да стане част от Запад.
Комисията за монументи и назоваване на улици и площади в Белград скоро ще се произнесе по предлагането за издигане на скулптура на Слободан Милошевич, починалия президент на Сърбия, който докара Югославия до разпад и я въвлече страната си в поредност от пагубни войни през 90-те години на XX век.
Това предложение, направено от младежкото крило на Социалистическата партия на Милошевич (която в този момент е част държавното управление в Белград), ни споделя доста за положението на политиката в Сърбия и по-широкия район на Балканите. На Запад Милошевич - който умря през 2006 година по време на правосъден развой за закононарушения против човечеството в Хага - е боен престъпник; за мнозина сърби той е индивидът, който стана причина за понижаването на виталния стандарт, изолирането на Сърбия и загубата й на територии, в миналото обитаеми най-вече със сърби.
Почитането му наподобява няма смисъл. Но единствено на пръв взор, тъй като за забележителна част от сърбите той е позитивен знак на отхвърлянето на Запада и на отбрана на националните ползи на Сърбия. Познавах Милошевич по-добре от множеството чужденци - срещах го доста, доста пъти по време на договаряния за преустановяване на войната в Босна и Хергеговина и за попречване на събитията в Косово - и няма подозрение, че той имаше сексапил и харизма. Но би било мъчно за всеки справедлив анализатор да каже, че постигнатите от него резултати за страната и района заслужават безсмъртието му в бронз.
Какво става?
Вече ясно има обрисувана неверна линия, която минава от Белград до Сараево към Скопие, а в действителност и до Будапеща и Варшава. Новото разделяне е сред тези, които имат вяра, че най-хубавата им вяра за мир и разцвет е да се причислят към интернационалните организации като Европейския съюз и НАТО, основаващи се на правила, и тези, които основават очакванията си на устрема към стеснен народен интерес и сантиментално пояснение на предишното. Тази втора група се приготвя за безкрайните условия, които Европейски Съюз слага към кандидатстващите за присъединение към Общността страни, и избира еластичността на московския модел - държавни управления, ръководени от мощни мъже, подкрепени от по-силни мъже, където корупцията е рационално дискретна и хората се държат зашеметени от капковото напояване с национализъм.
Не е изненада, че водещият бранител на издигането на статуята е актуалният външен министър на Сърбия и някогашен представител на Милошевич, Ивица Дачич, русофил от ръководещия сръбския кабинет, и мъж, който съветският му сътрудник счете за заслужен при скорошно посещаване в Белград да бъде почетен с почетния Орден на другарството. Отговорът на Дачич бе възобновен ангажимент Сърбия в никакъв случай да не се причисли към западните наказания против Русия или да се стреми към участие в НАТО. За разлика от този топъл, сърдечен и непрекъсващ „ романс “ сред Русия и Сърбия, за Запада се приказва рядко.Разбираемо, Москва има интерес да разпространява ползите на тази втора група. Русия не пази загадка за това, че ще направи належащо, с цел да подсигурява, че православните християнски страни от някогашна Югославия няма да се причислят към НАТО, а ще останат вбити като чеп сред Гърция и нейните съдружници от НАТО на север. Това стои зад хипотетичния опит за ликвидиране на някогашния президент и министър председател на Черна гора Мило Джуканович, с цел да не му се разреши да включи своята дребна страна в НАТО през 2016 г.; зад еднообразно суровите опити да се попречи на Зоран Заев да вземе властта от проруските националисти в Македония през 2017 г.; както и зад безкрайното ухажване на Милорад Додик, президента на Република Сръбска, който наподобява прекарва повече време в Москва, пиейки чай с Путин, в сравнение с в Баня Лука, където е държавното управление му. Дори в Белият дом, който надали е огнище на антируски предубеждения, обявиха на 14 март:
„ Русия подценява реда, учреден на интернационалните правила, подкопава суверенитета и сигурността на страните по света и се пробва да унищожи и дискредитира западните демократични институции и процеси ".
Наследството на Милошевич за Москва не се крие в пагубното и дискредитирано управление на страната му, а в неговия възприеман статут на някой, който се изправи против Запада (въпреки че тези, които го познаваха, разбираха, че малко балкански политици са проамерикански и антируски настроени като Милошевич). Ето за какво една скулптура в сърцето на Белград ще бъде бодил в очите на сърбите, които желаят да видят страната си в Европейски Съюз, и място за реверанс на последователите на Москва.
Вашингтон и Лондон вършат неточност като изоставят тази част на Европа
Членството в Европейски Съюз е непрекъсната фантазия, която ще реши проблемите на стопанската система на страните-кандидатки - невисок напредък, висока безработица и емиграция на младежите. Непрекъснатите условия на Брюксел към претендентите за осъществяване на мъчителни и сложни политически и стопански промени в подмяна на „ бисквитка “ печели малко другари. Освен това Европейски Съюз не наподобява да има никакъв проект за района, явно изоставяйки го на топлата прегръдка на Русия. Това е тест за чувството за европейска еднаквост на района. Независимо от компликациите, външните демократични сили са способни да реализират прогрес.
В Македония харизматичният Заев получава все по-голяма поддръжка за своето прогресивно, антинационалистическо обръщение за помиряване с Гърция, участие в НАТО и Европейски Съюз и тъждество за всички жители. И в партията на Ивица Дачич Саша Антич предизвиква визията за млада, прогресивна Сърбия, която се радва на допустимо най-близки връзки със Запада, визия, която му завоюва другари измежду английските парламентаристи при визитата му в Лондон предишния месец. Човек не може да не се зачуди по какъв начин тези сили биха се справили, в случай че страни като Англия и Съединени американски щати бяха по-малко заети с вътрешни проблеми и можеха да намерят време и запаси, с цел да им предложат поддръжка.
Когато бях в Белград през 90-те години на предишния век, ние помогнахме да запазим пламъка на демокрацията жив през най-тъмните моменти на района, точно тъй като ние се ангажирахме с нужните запаси. Вашингтон и Лондон вършат неточност да изоставят тази част от Европа и да излагат на заплаха по-рано направените вложения и постигнатите резултати. Ще бъде необичайно, в случай че един човек, който съставлява всичко, против което сме работили, да бъде обезсмъртен в бронзова скулптура в центъра на столица на страна, която се стреми да стане част от Запад.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ