На първо четене в комисия: 3400 лв. максимален осигурителен доход
Предложението на държавното управление за нарастване на оптималния застрахователен приход на 3400 лв. се трансформира в съществена тематика по време на дебатите по плана на бюджет на Държавното публично обезпечаване (ДОО) за 2022 година в парламентарната Комисия по бюджет и финанси.
В последна сметка с 12 гласа „ за “ и 7 „ срещу “ депутатите от комисията утвърдиха плана на бюджета на ДОО.
Иван Иванов, шеф на Националния застрахователен институт (НОИ), показа съответни данни за броя на работещите, които се обезпечават на оптимален застрахователен приход, като съобщи, че броят им не е толкоз огромен, че да въздейства на бюджета на ДОО и да се разчита на приходите от тези средства.
Общо 217 хиляди лица в България имат облагаем приход над 3 хиляди лева Броят на тези с облагаем приход над 3400 лева е 163 хиляди Структурата на лицата с по-високи приходи демонстрира, че към 25% от тях са IT експерти, 11% са от опазването на здравето, държавното ръководство е към 6%, следвани от консултантския бизнес с 4,2% и финансовия бранш - 2,5%. „ Другите “ образуват 44%, регистрира Иванов.
Финансовият министър Асен Василев разяснява, че с бюджета налози не се подвигат, нито пък осигуровки. При повдигането на прага от 1600 лв. на 3000 лв. какъв брой IT експерти напуснаха държават, попита той риторично.
Според министъра това, от което се вълнуват тези хора, не е 50 лв. повече или по-малко, които биха давали за осигуровки, а дали ще имат обикновено опазване на здравето, обучение, инфраструктура, сигурност, че няма да губят време поради бюрократични пречки в администрацията. Единственият метод да се върнат тези хора тук, е да им предоставим положителни обществени услуги. Това с налозите не работи и към този момент 15 години го гледаме. Затова тези компании си вършат детски градини и така нататък, тъй като страната не го обезпечава, съобщи Василев.
Той добави, че нарастването на междинната работна заплата е съвсем 20% за този интервал, а на оптималния застрахователен приход е 13%. Крайно време е да се уреди нормативно в закона, а не да го взема решение държавното управление, уточни министърът на финансите.
" Ефектът от този растеж е 95 млн. лв., което е еднакво на безвъзмездни детски градини и ясли. И да не го вдигнем, няма да повлияе на недостига или огромните параметри на бюджета. Когато се подвига междинната работна заплата, би трябвало да се подвига и оптималният застрахователен приход. Да имаме почтен модел за всички хора, които работят и се обезпечават в България ", сподели министърът на финансите.
Румен Гечев (БСП) отбрани по-високия застрахователен предел, като уточни, че увеличението му е в полза на хората с високи приходи, защото в тяхна полза е да вършат по-високи вноски и да получават по-висока пенсия. „ IT експертите в Берлин не мрънкат, че данъкът им е 42%, не емигрират тук, тъй като е единствено 10% “, съобщи той.
По думите му данъкът не е нещо, което ще промени държанието на хората с високи приходи. В момента хората с ниски приходи заплащат и за тези с високите, това не е заслужено, а би трябвало да бъде обществено заслужено. Няма заплаха българските банкери и IT специалсти да изоставен хубавата си работа поради този нараснал предел. Бюджетният резултат не е толкоз значим, само че е обществено заслужено и дава отговор на европейската процедура, разяснява Гечев.
Очаквано от Движение за права и свободи насочиха съществени рецензии към заложеното нарастване на оптималния застрахователен приход. От придвижването изрекоха опасения, че част от обезпечените на по-високи приходи може да преминат в сивия бранш. От партията разкритикуваха и нарастването на минималния застрахователен приход за земеделските производители и тютюнопроизводителите. Според Движение за права и свободи растежът бил прекомерно фрапантен за дребните стопани.
Ще има всеобща дерегистрация на тютюнопроизводители и аграрни стопани, акцентираха от партията и желаеха гладко нарастване на минималния приход.
Асен Василев разясни, че концепцията на смяната е всички хора да са равнопоставени по браншове. Да имаме почтен модел за всички хора, които работят и се обезпечават в България, сподели министърът на финансите. Той е безапелационен, че казусът с ниската продуктивност и ниските приходи в тези два бранша би трябвало да се взема решение през политики на земеделското министерство, а не през държавния бюджет. Нужна е целева мярка, само че на земеделското министерство, разясни той. Не може единствено един бранш да седи на един най-малък застрахователен приход, сподели Василев и подсети, че в бюджета на Министерството на земеделието има благоприятни условия за финансова поддръжка на земеделските производители.
Социалният министър Георги Гьоков разяснява тематиката, като уточни, че също се тормози от внезапното нарастване на минималния приход за този бранш, само че водещото е „ да не ги държим на най-малък застрахователен приход, тъй като ще се отрази на пенсиите им в бъдеще “. Министърът също застъпи тезата, че казусът би трябвало да се реши през земеделското министерство.
Георги Ганев ( “Демократична България”) разгласи, че партията поддържа оферти план за бюджет, само че „ с нюанси “. Той застъпи тезата, че е значимо да се вкарват правила за изваждане на значими параметри на системата от партийни конюнктури. Максималният застрахователен приход би трябвало да се въздейства от справедливи фактори – както е в тази ситуация да се обвърже със междинната заплата. Но рецензията е, че това е индиректен налог.
По тематиката отношение взеха и от BESCO - Българската стартъп асоциация. Според тях не може през декември да се вършат сходни промени, а през февруари е още по-лошо, тъй като нарушава бизнес проектите, които към този момент са направени. Наред с това те разкитикуваха, че не е говорено с IT организациите авансово, което финансовият министър опроверга още в самото начало.
По време на дебатите се чуха и отзиви, че това е бранш, допронасящ за дигитализацията на страната и това е стъпка в неверна посока към работещите в бранша. От сектора се притесняват, че от ден на ден български програмисти и инженери ще работят по планове отвън България.
От КНСБ дефинираха плана за бюджет на ДОО като бюджет на високо равнище. Според синдиката е вярно минималният приход за самоосигуряващите се да следва размера на минималната работна заплата за страната. Относно повишението на минималния застрахователен приход за земеделците също утвърждават от позиция на публичното обезпечаване. Що се отнася до оптималния застрахователен приход, от синдиката обявиха, че повишаването не би трябвало да се възприема като налог и приканиха да се одобри нарастването, което надали ще им се отрази сериозно.
От двете работодателски организации – БСК и АИКБ, без изненада насочиха нормалните рецензии – към нарастването на компенсацията за майчинство за втората година, тъй като наливането на пари в това било " неверен метод ". За следващ път те желаеха трите дни болнични да не се заплащат от работодателите, а оптималният застрахователен приход да не се обвързва със междинната заплата.
Проектът за бюджет на Държавното публично обезпечаване за 2022 година планува от 1 юли пенсиите да се осъвременят с 6,1 на 100. От тази дата минималната пенсия ще бъде 392 лв., а оптималната пенсия резервира размера си от 1500 лв.. В проектобюджета е заложено покачване с 6,1 на 100 и на обществената пенсия за напреднала възраст - от 1 юли тя ще стане 180 лв. вместо досегашните 170 лв.. Очакванията са през 2022 година междинната пенсия без Covid добавките да доближи 573 лв..
Предвижда се от 1 април оптималният застрахователен приход да се увеличи на 3400 лв., а минималният застрахователен приход на записаните аграрни стопани и тютюнопроизводители да се усили от 420 на 710 лв., колкото ще бъде минималната работна заплата. От тази дата толкоз ще бъде и минималният застрахователен приход на самоосигуряващите се.
От 1 април се усилва от 12 на 15 лв. минималното на ден обезщетение за безработица. Максималният му размер се резервира на 74,29 лв..
В проектобюджета е заложено и покачване от 1 април на компенсацията за развъждане на дете до двегодишна възраст на 710 лв..
В последна сметка с 12 гласа „ за “ и 7 „ срещу “ депутатите от комисията утвърдиха плана на бюджета на ДОО.
Иван Иванов, шеф на Националния застрахователен институт (НОИ), показа съответни данни за броя на работещите, които се обезпечават на оптимален застрахователен приход, като съобщи, че броят им не е толкоз огромен, че да въздейства на бюджета на ДОО и да се разчита на приходите от тези средства.
Общо 217 хиляди лица в България имат облагаем приход над 3 хиляди лева Броят на тези с облагаем приход над 3400 лева е 163 хиляди Структурата на лицата с по-високи приходи демонстрира, че към 25% от тях са IT експерти, 11% са от опазването на здравето, държавното ръководство е към 6%, следвани от консултантския бизнес с 4,2% и финансовия бранш - 2,5%. „ Другите “ образуват 44%, регистрира Иванов.
Финансовият министър Асен Василев разяснява, че с бюджета налози не се подвигат, нито пък осигуровки. При повдигането на прага от 1600 лв. на 3000 лв. какъв брой IT експерти напуснаха държават, попита той риторично.
Според министъра това, от което се вълнуват тези хора, не е 50 лв. повече или по-малко, които биха давали за осигуровки, а дали ще имат обикновено опазване на здравето, обучение, инфраструктура, сигурност, че няма да губят време поради бюрократични пречки в администрацията. Единственият метод да се върнат тези хора тук, е да им предоставим положителни обществени услуги. Това с налозите не работи и към този момент 15 години го гледаме. Затова тези компании си вършат детски градини и така нататък, тъй като страната не го обезпечава, съобщи Василев.
Той добави, че нарастването на междинната работна заплата е съвсем 20% за този интервал, а на оптималния застрахователен приход е 13%. Крайно време е да се уреди нормативно в закона, а не да го взема решение държавното управление, уточни министърът на финансите.
" Ефектът от този растеж е 95 млн. лв., което е еднакво на безвъзмездни детски градини и ясли. И да не го вдигнем, няма да повлияе на недостига или огромните параметри на бюджета. Когато се подвига междинната работна заплата, би трябвало да се подвига и оптималният застрахователен приход. Да имаме почтен модел за всички хора, които работят и се обезпечават в България ", сподели министърът на финансите.
Румен Гечев (БСП) отбрани по-високия застрахователен предел, като уточни, че увеличението му е в полза на хората с високи приходи, защото в тяхна полза е да вършат по-високи вноски и да получават по-висока пенсия. „ IT експертите в Берлин не мрънкат, че данъкът им е 42%, не емигрират тук, тъй като е единствено 10% “, съобщи той.
По думите му данъкът не е нещо, което ще промени държанието на хората с високи приходи. В момента хората с ниски приходи заплащат и за тези с високите, това не е заслужено, а би трябвало да бъде обществено заслужено. Няма заплаха българските банкери и IT специалсти да изоставен хубавата си работа поради този нараснал предел. Бюджетният резултат не е толкоз значим, само че е обществено заслужено и дава отговор на европейската процедура, разяснява Гечев.
Очаквано от Движение за права и свободи насочиха съществени рецензии към заложеното нарастване на оптималния застрахователен приход. От придвижването изрекоха опасения, че част от обезпечените на по-високи приходи може да преминат в сивия бранш. От партията разкритикуваха и нарастването на минималния застрахователен приход за земеделските производители и тютюнопроизводителите. Според Движение за права и свободи растежът бил прекомерно фрапантен за дребните стопани.
Ще има всеобща дерегистрация на тютюнопроизводители и аграрни стопани, акцентираха от партията и желаеха гладко нарастване на минималния приход.
Асен Василев разясни, че концепцията на смяната е всички хора да са равнопоставени по браншове. Да имаме почтен модел за всички хора, които работят и се обезпечават в България, сподели министърът на финансите. Той е безапелационен, че казусът с ниската продуктивност и ниските приходи в тези два бранша би трябвало да се взема решение през политики на земеделското министерство, а не през държавния бюджет. Нужна е целева мярка, само че на земеделското министерство, разясни той. Не може единствено един бранш да седи на един най-малък застрахователен приход, сподели Василев и подсети, че в бюджета на Министерството на земеделието има благоприятни условия за финансова поддръжка на земеделските производители.
Социалният министър Георги Гьоков разяснява тематиката, като уточни, че също се тормози от внезапното нарастване на минималния приход за този бранш, само че водещото е „ да не ги държим на най-малък застрахователен приход, тъй като ще се отрази на пенсиите им в бъдеще “. Министърът също застъпи тезата, че казусът би трябвало да се реши през земеделското министерство.
Георги Ганев ( “Демократична България”) разгласи, че партията поддържа оферти план за бюджет, само че „ с нюанси “. Той застъпи тезата, че е значимо да се вкарват правила за изваждане на значими параметри на системата от партийни конюнктури. Максималният застрахователен приход би трябвало да се въздейства от справедливи фактори – както е в тази ситуация да се обвърже със междинната заплата. Но рецензията е, че това е индиректен налог.
По тематиката отношение взеха и от BESCO - Българската стартъп асоциация. Според тях не може през декември да се вършат сходни промени, а през февруари е още по-лошо, тъй като нарушава бизнес проектите, които към този момент са направени. Наред с това те разкитикуваха, че не е говорено с IT организациите авансово, което финансовият министър опроверга още в самото начало.
По време на дебатите се чуха и отзиви, че това е бранш, допронасящ за дигитализацията на страната и това е стъпка в неверна посока към работещите в бранша. От сектора се притесняват, че от ден на ден български програмисти и инженери ще работят по планове отвън България.
От КНСБ дефинираха плана за бюджет на ДОО като бюджет на високо равнище. Според синдиката е вярно минималният приход за самоосигуряващите се да следва размера на минималната работна заплата за страната. Относно повишението на минималния застрахователен приход за земеделците също утвърждават от позиция на публичното обезпечаване. Що се отнася до оптималния застрахователен приход, от синдиката обявиха, че повишаването не би трябвало да се възприема като налог и приканиха да се одобри нарастването, което надали ще им се отрази сериозно.
От двете работодателски организации – БСК и АИКБ, без изненада насочиха нормалните рецензии – към нарастването на компенсацията за майчинство за втората година, тъй като наливането на пари в това било " неверен метод ". За следващ път те желаеха трите дни болнични да не се заплащат от работодателите, а оптималният застрахователен приход да не се обвързва със междинната заплата.
Проектът за бюджет на Държавното публично обезпечаване за 2022 година планува от 1 юли пенсиите да се осъвременят с 6,1 на 100. От тази дата минималната пенсия ще бъде 392 лв., а оптималната пенсия резервира размера си от 1500 лв.. В проектобюджета е заложено покачване с 6,1 на 100 и на обществената пенсия за напреднала възраст - от 1 юли тя ще стане 180 лв. вместо досегашните 170 лв.. Очакванията са през 2022 година междинната пенсия без Covid добавките да доближи 573 лв..
Предвижда се от 1 април оптималният застрахователен приход да се увеличи на 3400 лв., а минималният застрахователен приход на записаните аграрни стопани и тютюнопроизводители да се усили от 420 на 710 лв., колкото ще бъде минималната работна заплата. От тази дата толкоз ще бъде и минималният застрахователен приход на самоосигуряващите се.
От 1 април се усилва от 12 на 15 лв. минималното на ден обезщетение за безработица. Максималният му размер се резервира на 74,29 лв..
В проектобюджета е заложено и покачване от 1 април на компенсацията за развъждане на дете до двегодишна възраст на 710 лв..
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ