Германският финансов министър отвори вратата за довършване на банковия съюз
Предложението на финансовия министър Олаф Шолц (вляво) не е съветвано с канцлера Ангела Меркел
© Fabrizio Bensch За пръв път от слагането на основите на банковия съюз преди седем години немската съпротива против последния му трети съставен елемент - обща скица за депозитна гаранция, се пропуква. В своя позиция, оповестена във Financial Times, финансовият министър Олаф Шолц даде поръчка, че доизграждането на тристълбовата единна регулаторна рамка в Европейски Съюз е от основно значение и че Берлин би обмислил някаква форма на групова отбрана на влоговете, само че при избрани условия.
Досега Германия твърдо отхвърляше концепцията за Обща депозитна гаранция (European Deposit Insurance Scheme /EDIS/) заради страховете, че страната и данъкоплатците й може да се окажат по още една линия натоварени с проблемите на страни с по-отхлабена банкова регулация и проблеми в бранша - главно Италия. Затова и концепцията на финансовия министър на Меркел е първичната отговорност и разноски да си останат национални, а общият механизъм да работи като презастраховател, както и преди задействането да бъдат подхванати още промени за да се понижи рискът в системата. Те евентуално ще провокират дискусия в доста от другите страни членки, а и не е ясно даже дали Шулц ще успее да убеди Берлин в предлагането си - съгласно представени от FT берлински представители неговата концепция е персонална, показана е единствено за спор и не е координирана с канцлера.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Схемата на Шулц
Евентуалният предстоящ общ механизъм е обрисуван в общи линии. Според Шулц той би трябвало да действа на три равнища. Първо, при банков банкрут би трябвало да се употребяват ресурсите на националните фондове за гарантиране на влоговете. На второ място, в случай че те са изчерпани, би трябвало да се задейства Европейски фонд, който да се ръководи от Единния съвет за преструктуриране (Single Resolution Board /SRB/) - институцията, която дава отговор за втория дирек на банковия съюз - преструктурирането на редовно значими банки, и към този момент ръководи 33 милиарда евро фонд за задачата. Новият фонд ще може да дава лимитирана ликвидност чрез заеми, които би трябвало да се връщат. И най-после, в случай че е належащо още финансиране, то ще остане отговорност за съответната страна членка.
В проекта обаче не е обрисувано нито какъв размер би трябвало да има единният фонд, нито по какъв начин той ще бъде попълван. Националните фондове се финансират с вноски от банките, основани на размера на депозитите им и на рисковия им профил, като евентуално е този модел да се придвижи и тук. Ако обаче това е спомагателна такса за банките, тя би се пренесла към крайните клиенти. Възможно е и отчасти насъбраните в националните фондове средства да се трансферират в общия, само че откакто те остават първа линия на отбрана, евентуално ще би трябвало да са добре капитализирани. Доколкото фондът единствено ще отпуска заеми, той може да употребява рейтинга на Европейски Съюз и да се финансира и от финансовите пазари. Все отново Шулц оставя алтернатива да се обмисли и опция той да поема загуби, само че чак откакто всички съставни елементи на банковия съюз са въведени.
Ябълките на раздора
Макар това стопляне от Берлин към концепцията за завършването на банковия съюз да звучи обнадеждаващо, надали концепцията на Шолц ще получи приветствия в доста европейски столици. Причината са спомагателните условия, които той слага, с цел да проработи този проект.
От една страна, немският финансов министър упорства за редица банкови промени. Според него е значимо да се унифицира режимът за неплатежоспособност на банки в съюза и в допълнение понижаване на рисковете в системата посредством почистване на неприятните заеми и отчитането на рисковете от вложенията в държавен дълг. Макар Шулц да приказва за плавни и постепенни ограничения, евентуално думите му ще се одобряват сериозно в Италия, чийто банков бранш продължава да е главен източник на неустойчивост в еврозоната.
Друга линия на промени, които се оферират, са отдавнашни немски политически хрумвания (подкрепяни и от Франция) - хармонизиране на данъчните основи и въвеждане на минимално дейно данъчно облагане. Това съгласно тях дава нечестни преимущества, като опцията за данъчен арбитраж лимитира честната конкуренция в съюза. Тези хрумвания обаче обичайно не се харесват на догонващи страни, които се пробват да притеглят вложения, в това число и с по-ниски и по-прости налози. Такава е и в България, която залага на плоски 10% налози за приходите и фирмените облаги при необятна основа.
Ефектът за България
Към момента България не е част от банковия съюз (който все още включва обединен контрол и единно преструктуриране), само че се чака да влезе в него следващата година, тъй че възможни промени ще засягат и тукашната финансова система. При неналичието на елементи е мъчно да се реши какъв би бил резултатът за страната от въвеждането на третия дирек - единна депозитна гаранция по модела на Шолц. Българският Фонд за гарантиране на влоговете в банките в този момент механически е на минус, тъй че чисто концептуално всяка спомагателна гаранция е добре пристигнала.
Реално България към този момент около КТБ изпадна тъкмо в обстановка да се нуждае от сходен презастраховател. През 2014 година във ФГВБ имаше насъбрани 2.1 милиарда лева, само че той трябваше да заплати над 3.6 милиарда лева по обезпечените влогове на банката в размер на до 196 хиляди лева на клиент. Разликата от 1.5 милиарда лева в началото беше набавена посредством заем от Министерството на финансите, а след това той бе рефинансиран с два заема от МБВР и Европейска банка за възстановяване и развитие за по 300 хиляди евро. Така все още, откакто последните пет години ФГВБ събира вноски от банки и получи над 400 млн. лева от осребряването на имуществото на КТБ, той разполага с 1.2 милиарда лева активи, до момента в който отговорностите му към страната и интернационалните институции са 1.6 милиарда лева.
© Fabrizio Bensch За пръв път от слагането на основите на банковия съюз преди седем години немската съпротива против последния му трети съставен елемент - обща скица за депозитна гаранция, се пропуква. В своя позиция, оповестена във Financial Times, финансовият министър Олаф Шолц даде поръчка, че доизграждането на тристълбовата единна регулаторна рамка в Европейски Съюз е от основно значение и че Берлин би обмислил някаква форма на групова отбрана на влоговете, само че при избрани условия.
Досега Германия твърдо отхвърляше концепцията за Обща депозитна гаранция (European Deposit Insurance Scheme /EDIS/) заради страховете, че страната и данъкоплатците й може да се окажат по още една линия натоварени с проблемите на страни с по-отхлабена банкова регулация и проблеми в бранша - главно Италия. Затова и концепцията на финансовия министър на Меркел е първичната отговорност и разноски да си останат национални, а общият механизъм да работи като презастраховател, както и преди задействането да бъдат подхванати още промени за да се понижи рискът в системата. Те евентуално ще провокират дискусия в доста от другите страни членки, а и не е ясно даже дали Шулц ще успее да убеди Берлин в предлагането си - съгласно представени от FT берлински представители неговата концепция е персонална, показана е единствено за спор и не е координирана с канцлера.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Схемата на Шулц
Евентуалният предстоящ общ механизъм е обрисуван в общи линии. Според Шулц той би трябвало да действа на три равнища. Първо, при банков банкрут би трябвало да се употребяват ресурсите на националните фондове за гарантиране на влоговете. На второ място, в случай че те са изчерпани, би трябвало да се задейства Европейски фонд, който да се ръководи от Единния съвет за преструктуриране (Single Resolution Board /SRB/) - институцията, която дава отговор за втория дирек на банковия съюз - преструктурирането на редовно значими банки, и към този момент ръководи 33 милиарда евро фонд за задачата. Новият фонд ще може да дава лимитирана ликвидност чрез заеми, които би трябвало да се връщат. И най-после, в случай че е належащо още финансиране, то ще остане отговорност за съответната страна членка.
В проекта обаче не е обрисувано нито какъв размер би трябвало да има единният фонд, нито по какъв начин той ще бъде попълван. Националните фондове се финансират с вноски от банките, основани на размера на депозитите им и на рисковия им профил, като евентуално е този модел да се придвижи и тук. Ако обаче това е спомагателна такса за банките, тя би се пренесла към крайните клиенти. Възможно е и отчасти насъбраните в националните фондове средства да се трансферират в общия, само че откакто те остават първа линия на отбрана, евентуално ще би трябвало да са добре капитализирани. Доколкото фондът единствено ще отпуска заеми, той може да употребява рейтинга на Европейски Съюз и да се финансира и от финансовите пазари. Все отново Шулц оставя алтернатива да се обмисли и опция той да поема загуби, само че чак откакто всички съставни елементи на банковия съюз са въведени.
Ябълките на раздора
Макар това стопляне от Берлин към концепцията за завършването на банковия съюз да звучи обнадеждаващо, надали концепцията на Шолц ще получи приветствия в доста европейски столици. Причината са спомагателните условия, които той слага, с цел да проработи този проект.
От една страна, немският финансов министър упорства за редица банкови промени. Според него е значимо да се унифицира режимът за неплатежоспособност на банки в съюза и в допълнение понижаване на рисковете в системата посредством почистване на неприятните заеми и отчитането на рисковете от вложенията в държавен дълг. Макар Шулц да приказва за плавни и постепенни ограничения, евентуално думите му ще се одобряват сериозно в Италия, чийто банков бранш продължава да е главен източник на неустойчивост в еврозоната.
Друга линия на промени, които се оферират, са отдавнашни немски политически хрумвания (подкрепяни и от Франция) - хармонизиране на данъчните основи и въвеждане на минимално дейно данъчно облагане. Това съгласно тях дава нечестни преимущества, като опцията за данъчен арбитраж лимитира честната конкуренция в съюза. Тези хрумвания обаче обичайно не се харесват на догонващи страни, които се пробват да притеглят вложения, в това число и с по-ниски и по-прости налози. Такава е и в България, която залага на плоски 10% налози за приходите и фирмените облаги при необятна основа.
Ефектът за България
Към момента България не е част от банковия съюз (който все още включва обединен контрол и единно преструктуриране), само че се чака да влезе в него следващата година, тъй че възможни промени ще засягат и тукашната финансова система. При неналичието на елементи е мъчно да се реши какъв би бил резултатът за страната от въвеждането на третия дирек - единна депозитна гаранция по модела на Шолц. Българският Фонд за гарантиране на влоговете в банките в този момент механически е на минус, тъй че чисто концептуално всяка спомагателна гаранция е добре пристигнала.
Реално България към този момент около КТБ изпадна тъкмо в обстановка да се нуждае от сходен презастраховател. През 2014 година във ФГВБ имаше насъбрани 2.1 милиарда лева, само че той трябваше да заплати над 3.6 милиарда лева по обезпечените влогове на банката в размер на до 196 хиляди лева на клиент. Разликата от 1.5 милиарда лева в началото беше набавена посредством заем от Министерството на финансите, а след това той бе рефинансиран с два заема от МБВР и Европейска банка за възстановяване и развитие за по 300 хиляди евро. Така все още, откакто последните пет години ФГВБ събира вноски от банки и получи над 400 млн. лева от осребряването на имуществото на КТБ, той разполага с 1.2 милиарда лева активи, до момента в който отговорностите му към страната и интернационалните институции са 1.6 милиарда лева.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ