Предлагаме ви невероятните любовни поучения на Петър Дънов. В специална

Предлагаме ви невероятните любовни поуки на Петър Дънов. В специфична сказка Великия Учител разсъждава за любовното възприятие и дава упътвания за най-хармонична и пълноценна прочувствена връзка. 

Ако мисълта за даден човек в никакъв случай не изчезва от съзнанието ви, знайте, че той ви обича. Ако и вие не изчезвате от съзнанието му, и двамата се обичате.

Ако искаш да обичаш, не би трябвало да се страхуваш. Ако искаш да те обичат, не би трябвало да се съмняваш.

Обичате ли някого, не му говорете за своята обич. Този, който обичате, не би трябвало да знае какви усеща имате към него.

Любовта е най-важният въпрос на живота. Разрешите ли него, ще разрешите всички останали въпроси, от какъвто и темперамент да са те – персонален, публичен, фамилен или всемирен.

Когато желае да обсеби нещо с възприятията си, човек си основава карма. Когато дава независимост на хората, той се освобождава от своята карма.

Не може да мислиш за някого, в случай че и той не мисли за тебе.

Ако прекомерно мощно обичате един човек, ще му аргументите щета. Като мислите единствено за него, вие го вършиме разтревожен, тъй като с мислите си го контролирате. Да обичаш човек значи да му желаеш положителното и да го оставиш свободен.

Физическата обич носи огромни промени. Който желае да я опита, би трябвало да знае, че ще се движи от едно положение в друго, от наслада в тъга, и от тъга в наслада.

Божествената обич прави чудеса. Където мине, твори и пресъздава. Тази обич би трябвало да се учи. Но в случай че не сте приложили човешката обич, която е с най-малки жертви, по какъв начин ще приложите Божествената, за която се изискват огромни жертви?

Любовта е глуха за всички неприятни, обидни думи. Ти не можеш да огорчиш сърцето на любящия човек, нито можеш да помрачиш мозъка му, нито можеш да смутиш душата му. На всички обиди и огорчения той ще се усмихне. Любовта е непобедима мощ. Който има Любов, той е мощен човек.

Любов, която не може да издържи на всички тествания в живота, не е същинска обич.

Когато светлината и любовта идват от един източник, грях няма. Но когато светлината и любовта идват от разнообразни източници, там е прегрешението.

Някой желае да прояви обичта си към някого, само че се опасява да не го излъжат. Може ли любовта да се опасява от лъжата? Слънцето огрява и топли всички същества, въпреки някои от тях да правят закононарушения.

Когато влязат в любовта, хората се натъкват на една ужасна гама, от която всички страдат. Който се влюбва, той би трябвало да знае, че ще мине през тази гама на гибелта. Ако съзнанието му е будно, той ще мине през нея, ще научи нещо и ще излезе, само че в случай че не е будно, ще го сполетят най-големи несгоди, каквито не е сънувал.

Любовта не е в жертвата. Любовта изисква освен това от жертва. Жертвата е единствено закон за изкупване на нашите грехове.

В любовта няма никакъв грях. Любовта е от Бога. Всяка обич, която повдига индивида, иде от Бога.

Любовта изключва всякакво принуждение. Тя работи сред хората единствено тогава, когато те правят всичко непринудено. Всеки човек има предпочитание да бъде свободен, самичък да пожелае да направи нещо за своя близък. Заставите ли го принудително да направи положително на някого, той незабавно ще ви се опълчи.

Първото качество на същинската обич се показва в желанието на индивида да сложи своя обичан на същото равнище, на което той самичък се намира.

Любовта се демонстрира в живота отвън времето и пространството. Тя не зависи от времето, нито от външните условия. Любовта идва от контакта на човек с Бога и се предава посредством вътрешен подтик, посредством вътрешен подтик.

Хората на любовта носят в себе си мир, наслада и забавление. Където и да отидат, всички ги одобряват с отворени сърца.

Любов, в която има боязън, не е същинска. Единствената мощ в света, която не познава страха, е любовта.

Заради любовта хората са подготвени на такива жертви, каквито без обич в никакъв случай не биха създали.

Любовта е безконечният блян на две души.

Престъпността е в незнанието, че желаеме да сложим любовта в окови.

Любовта в никакъв случай не ревнува, в никакъв случай не търси своето право! Тя прави човек прелъстителен и не държи на достолепието.

Разликата сред човешката и божествената обич се състои в това, че божествената обич добавя всичко в човешката обич, без да я променя.

Любовта е онази галактическа мощ в света, която може да тонизира човешкия организъм. Любовта, дори в своето низше проявяване, е мощ, която хармонизира всички органи и дава подтик на човешкия живот. Любовта става причина за идването на светлината, на топлината, на науката, на хубавите връзки, дава повод на цялата природа, на цялото човечество и този повод единствено може да усъвършенства света.

Любовта сама по себе си е чиста, само че съдовете, в които се излива, не са еднообразно чисти, в резултат на което тя понижава.

Любовта не мисли за последици. Тя се управлява от принцип и щом правилото е верен, и следствията ще бъдат верни и положителни.

Любовта не е трайна, тъй като е толкоз мощна, че в случай че се застои, човек не би могъл да устои на нейните трептения.

Всеки се преобразява, когато почувства, че е обичан.

Любовта не обича никакви недоволства – това, че си профан, че си бедняк, че си виновник, не я интересува – поставя те в огнения кюп и те разтопява. Колкото и да се криеш, да се предпазваш, тя ще те откри. Не остава нищо друго, с изключение на да кажеш: “На твое разположение съм! ”

Ако ти за любовта не си подготвен да пожертваш всичко в света, ти не можеш да схванеш живота. Човек би трябвало да бъде подготвен да жертва. Не да напусне живота, а във всички несъгласия да види красивото, хубавото.

В каквато и форма да ви посети любовта, благодарете, тъй като тя иде да почисти всичко нечисто, което срещне по пътя си.

Хората не би трябвало да се питат взаимно: “Обичаш ли ме? ” Това, което свети, не гори. Това, което люби, не приказва.

Любовта не се изисква. Който желае обич, той няма обич в себе си.

На оня, който има обич, никаква мощ не може да противодейства. Той е човек с ново схващане. Той живее в мир и светлина.

Когато двама души се обичат, те внасят подтик към нещо велико в целия космос.

Смисълът на живота се състои в това, да намериш оня, който те обича, и който ти да обичаш.

Не можеш да обичаш някого, с който не си имал връзка в предишното. Любовта сред хората не се демонстрира единствено в един живот.

Всеки самичък да дава метода, формата по какъв начин да го обичат. Както обичаш, така ще те обичат. Както постъпваш, по този начин ще постъпват с теб.

Да обичаш индивида не значи, че той би трябвало да мисли за тебе. Този, който обичаш, по темперамент би трябвало да бъде противопоставен на тебе, с цел да се допълвате взаимно.

Ако индивидът, който обичаш, приказва неприятно за теб и ти предизвиква пакости, твоето възприятие отново не би трябвало да се прекъсва.

Който ползва закона на любовта малко приказва, а доста прави.

Кой би трябвало да обича: слабият или мощният? Слабият не може да обича. Само мощният обича.

Като обичаш някого, ти би трябвало да мислиш какво положително да му направиш, да му предадеш любовта си по действителен метод, да го задоволиш. Само по този начин той ще разбере, че го обичаш.

Който те обича, той планува всичките ти потребности.

Този, които ви обича, може да ви лекува, може и да ви учи. Най-голямото изкуство е човек да обича.

Да обичаш – това е развой на любовта, при който развиваш силата си. Да те обичат – това е развой на мъдростта, при който развиваш знанието си.

Който доста обича, доста дава. Новият морал изисква такова предоставяне и взимане, при което няма никаква вреда.

Който ви обича, единствено той може да ви даде нещо. Ако някой не ви обича, нищо не може да ви даде.

Дойдете ли до любовта, не казвайте, че някого обичате повече, а някого – по-малко. Обичайте толкоз, колкото обич излиза от сърцето ви.

Любовта е връзка на човешката душа с Бога.

Всяко възприятие, което огорчава, носи гибел. Всяко възприятие, което създава наслада и забавление, носи живот.

За всеки човек е несъмнено кой да го обича. И всеки би трябвало да откри оня, който го обича.

Ако допускате в мозъка си, че оня, който обичате, може да ви аргументи някаква тягост, това демонстрира, че не го обичате.

За да познаваш хората в същинския смисъл на думата, би трябвало да ги обичаш.

Когато обичаш някого, ти се оглеждаш в него като в огледало. И когато някой те обича, той се оглежда в теб.

Любовта се демонстрира във взимане и предоставяне. Който обича, най-вече дава, а който е обичан, най-вече взема.

Който обича, той ще бъде подложен на огнището да гори. Онези, които обича, ще се топлят и осветяват. После те ще влязат в огнището, а който е бил любящ, ще се топли. Като не схващат този закон, хората чакат да бъдат единствено обичани. Такова нещо не съществува. Ще обичаш и ще те обичат.

За да бъде мощен, човек би трябвало да е удовлетворен външно и вътрешно. Щом е неудовлетворен, той прекъсва връзката си с любовта.

Помислете за приятеля си, и в случай че положението ви се усъвършенства, вие в действителност го обичате. Не се ли промени, не го обичате както би трябвало. Защото когато обичаш, получаваш нещо.

Скръбта е граница за прекосяване в любовта. Когато пристигна до най-голямата тъга, човек е до границата на онази обич, към която душата се стреми.

Имаш право да обичаш, само че нямаш право да обсебваш. Природата не разрешава да се обсеби това, което тя е дала. Тя дава нещо, с цел да го употребиш, само че не да го обсебиш. Тя всеки път ще противодейства, в случай че искаш да завладееш това, което е основала.

Ако твоята обич не може да преодолява всичките компликации, каква е тази обич?

Да обичаш тези, които те обичат, това всеки може. То е човешко. А да си благосклонен към тези, които не са ситуирани към теб, то е божествено.

Ако божественото работи в един човек, ти безусловно ще го обичаш. Ако той е дал път на човешкото в себе си, като го обичаш, ще се натъкваш на огромни несъгласия.

Отвън никой не може нито да опази любовта ти, нито да ти я отнеме. Ще обгърнеш своя обичан с огнена аура и ще напишеш: „ Опасно за живота! ” Само по този начин Любовта може да опази живота.

Да обичаш индивида, това значи, в никакъв случай да не прекъсваш възприятията си към него. Едно възприятие е мощно, до момента в който не се прекъсне. Външно може да се промени, само че в никакъв случай да не се прекъсва. Ако индивидът, който обичаш, приказва неприятно за тебе и ти предизвиква беди, твоето възприятие отново не би трябвало да се прекъсва. Видиш ли, че той страда, ти пръв би трябвало да му се притечеш на помощ. Това е обич. Ако не му окажеш помощ, ти не го обичаш.

Кога любовта демонстрира своята мощ? -Когато се сложи под мощен напън.

Ако се сърдите, няма да постигнете любовта. Когато се сърдите, вие сте надалеч от любовта. Със мусене, с съмнение и подозрение любовта не се намира.

Който същински обича, той в никакъв случай не съжалява, че обича и че не дават отговор на любовта му.

Любовта е вътрешен тласък, който ви тласка напред. Без обич не можете да прогресирате. Ако никого не обичате, вие не можете да учите. Вие би трябвало да обичате най-малко едно живо създание, за което да учите.

Няма по-велико нещо за човек от това, да срещне една душа в света, с която да беседва и от която да получи нещо ново, ярко, което тя носи в себе си.

Да обичаш някого, това значи да го направиш благополучен.

Обича ви единствено оня човек, в наличието на който вашите усложнения последователно понижават и изчезват.

Човек може да те обича, до момента в който му даваш независимост.

Ако някой не обръща внимание на твоята обич, това нищо не значи. Ще пристигна ден, когато той ще реши това, което си му дал, и на любовта ти ще отговори с обич. Той ще заплати с рента за това, което е получил от тебе. Човек може да губи на всички места и във всичко, само че не и в любовта.

Ако страдате от това, че някой не ви обича, че е изменил любовта си към вас, би трябвало да знаете, че той в никакъв случай не ви е обичал.

Когато двама души се обичат, те и дружно си отпътуват. Те ще се слеят, ще бъдат едно и така ще си заминат дружно. Когато двама се обичат, в бъдеще те няма да бъдат двама, ще бъдат един.

Никога дамата не би трябвало да плаче пред мъжа си, нито мъжът пред жена си.

“Жена ” от санскритската дума „ зео ” значи „ живот ” на български. „ Мъж ” произлиза от санскритската дума „ манас ”, което значи създание, което мисли.

Мъжът и дамата се съединяват, с цел да се развиват. Женитбата е нужна, с цел да се развиват и мъжът, и дамата, да получават нови качества и да учат законите.

Ако мъжът удари една жена, тогава ще пристигна огромната астрална змия-жена, и ще му даде подобен урок, че с години ще го помни.

Ако мъжете и дамите се съединят в името на тези закони, които съществуват в природата, те могат да преобразят света!

Мъжът показва основния мозък в човек, посредством който е обвързван с външния свят. Жената показва слънчевия възел, посредством който е обвързвана с вътрешния, с Божествения свят. Слънчевият възел има отношение към цялата галактика, по тази причина дамата е по-близо до Божествения свят от мъжа. Това, което човек възприема посредством слънчевия възел или посредством симпатичната нервна система, е по-вярно от това, което възприема посредством основния мозък.

Като се съберат мъж и жена да живеят дружно, единият от тях би трябвало да бъде преподавател, а другият – преподавател. Не се борете за състезание. Ако мъжът има трептения, които могат да издигнат мозъка на дамата, тя да му даде място на преподавател, да не споделя: „ Аз не обичам да се покорявам! ” Да се подчиняваш, значи да възприемаш силата и да я обработваш.

От огромно значение е какъв човек те обича. Ако те обича елементарен човек, и ти ще станеш елементарен. Ако те обича надарен човек, ще станеш надарен. Ако те обича талантлив, ще станеш талантлив.

Ако мъж и жена се обичат, тях в божествения свят към този момент са ги оженили, без значение от това, дали тук имат някакъв документ или не. За невидимия свят е значимо по какъв начин ще устои човек на любовта си, ще я резервира ли до дъно, или след година-две ще я загуби.

Любовта изисква героизъм, храброст и увереност.

Да обичаш един човек, аз разбирам да не допуснеш в мозъка си нито една мисъл срещу него и да държиш облика му по този начин заветен, както твоя облик. Това е максима. Който може, по този начин би трябвало да обича.

Когато обичаш някого, ти не можеш да живееш без него. Това е любов, това е вътрешният смисъл на обичта. Ако мислиш, че и без него можеш, ти не го обичаш.

Ако един ден хората престанат да се обичат, животът ще престане. Благодарете, че се обичат хората. В какъвто и смисъл да съществува любовта, тя носи живот в себе си.

Дайте независимост на индивида, в случай че желаете да ви обича.

Мисли за този миг, в който любовта ти се усмихва. Ако мислиш за бъдещето – ще страдаш.

Никога не потискайте своите усеща. Никога не ги насилвайте. Това не значи да вършиме каквото желаете. Не потискайте възприятието, а го изчакайте да узрее.

Искате ли да бъдете щастливи в любовта си, дръжте едно честно разстояние сред вас и обичания ви. Скъсите ли това разстояние, ще изгубите любовта си.

Не правете опит да владеете нечие сърце, нито пък позволявайте вашето да владее някой.

Ако сте поканили един път любовта да се качи на гърба ви, би трябвало да я занесете до края на нейния път. Колкото и да тежи, не правете опити да я хвърлите от гърба си, тъй като тя ще ви сътвори по-голямо злощастие. Ще я носите, ще почивате, отново ще я носите, до момента в който най-сетне тя сама слезе от гърба ви. Издръжте до дъно.

Вярвайте единствено в любовта, която дава.

Ако желаете да ви посети любовта, пожелайте я от дълбочината на душата си. Винаги идва отговор на мощните, откровени стремежи на човек, които излизат от неговата душа.

Колкото и да обичате един човек, не се приближавайте покрай него. Приближите ли се до него повече в сравнение с би трябвало, той ще ви разтопи.

Стойте на такова разстояние един от различен, че да не виждате неприятните си черти. Докато са надалеч едни от други, хората виждат единствено положителното в себе си. Щом се приближат повече в сравнение с би трябвало, те не могат да се търпят.

Любовта остава при този, който е признателен. Всичко правете с обич.

Обичайте, без да очаквате да ви обичат.

Ценете приятеля си по положителното, което прави за вас. Не изисквайте от него това, което не може да ви даде. Не му казвайте по какъв начин би трябвало да постъпва, нито го коригирайте. Оставете го свободен да се демонстрира както той схваща.

Обикнете първо мозъка на индивида, след това сърцето му, душата му, духа и най-сетне неговото тяло. Обикнете ли индивида по този метод, и той ще ви обича.

Да обича, това е работа на душата. Не се бъркайте в нейните работи.

Не питайте никого: „ Ти обичаш ли ме? ”. Щом питате, всичко ще изгубите. Кой по какъв начин ни обича, то не е наша работа. Това е работа на другите. Как ние обичаме, това е наша работа.

Спрете ли се под сянката на някой човек да търсите отдих и разхлада при него, вие сте изгубени. Човек индивида не може да ощастливи.

Изгубите ли другарството на индивида, който обичате, вие губите светлината и насладата си. Какво ще вършиме без светлина и наслада? Истински другар е оня, който може, да ви оказва помощ в най-трудните моменти на живота. Ценете приятеля си по положителното, което прави за вас.

Само оня, който е отворил душата и сърцето си за вас, може да ви бъде другар. Истински другар е оня, в наличието на който сълзите пресъхват, скърбите, страданията, разстройствата изчезват.

Ако някой ви обича, като насочи своите усеща към вас, то е целувка.

Не убивайте плътта, нито личността в себе си. Плътта е инструмент, на който душата свири.

Без пристрастеността любовта съществува, само че не може да се прояви. Тогава хората страдат. Любовта не вижда грешките, тъй като ги поправя.

Плътта е вашият остарял живот, от който не можете да се освободите. Ако поискате да се освободите, вие ще спрете еволюцията си и ще си заминете от този свят. Старият живот, плътта, вие не можете да пренебрегнете.