6 съвета за успешно отслабване
Предлагаме ви фрагменти от книгата на молекулярния биолог Ирина Якутенко: “Воля и самоконтрол: по какъв начин гените и мозъкът ни пречат да се борим със съблазните ”. Тези потребни препоръки ще ви оказват помощ да постигнете триумф при дълготрайно намаляване, да запазите прочувствена непоклатимост при стрес и да достигнете най-сетне по този начин мечтаното намаляване.
Съвет № 1. Научете се да разпознавате положението на глюкозно недояждане.
Най-очевидните от тях са къркорене в стомаха и “гъделичкане ” под лъжичката. Това е етапа на “предглад ”: организмът към този момент оповестява на мозъка, че няма да е неприятно “да се зареди ”, само че самоконтролът и впрочем “незадължителни ” функционалности още не са отключени. Ако човек не е обърнал внимание на настойчивото условие на тялото да похапне, мозъкът минава в режим на икономии. Типичните признаци на този етап са: усещате уязвимост, може да се появи и самозабравяне, мъчно се съсредоточавате, ръцете треперят, а краката са студени, избива студена пот, от време на време ви прилошава. Някои от тези реакции са неспецифични и се изясняват с това, че на мозъка не му доближава гориво за тяхната регулация. Основният симптом за това, че мозъкът не получава задоволително глюкоза, е прочувствената неустойчивост. Неслучайно някои диабетици, които по принцип са спокойни хора, внезапно стават нападателни и се нахвърлят на околните си, а по-късно откриват, че захарта в кръвта е спаднала под сериозния най-малко.
Съвет № 2. Не вземайте виновни решения, в случай че сте гладни.
Когато доста часове наред не сме яли, мозъкът ни работи в спешен режим, изключително в случай че не усещаме апетит. Едно от най-важните тревожни предизвестия е следното: чувството, че сте гладни се отключва, когато нещата към този момент са напълно зле. Например, в случай че интензивно отслабвате за лятото и към този момент седмица пиете единствено минерална вода. Или към този момент трети ден не успявате да се справите с мероприятие, което вие организирате, тъй като адреналинът и кортизолът са “заглушили ” всички ваши базови усеща и чувства. В такова положение вашите решения преди всичко ще бъдат определяни от страстите. На вас ще ви се коства, че всичко е наред, макар че близките тъкмо в този ден се държат заядливо и дразнещо. Или противоположното. В този случай провокираната от апетит хиперчувствителност се отразява и върху приятни прекарвания.
Съвет № 3. Ако усетите, че губите самоконтрол от апетит, запълнете запасите от глюкоза в кръвта.
Ако се наложи да вземете решение за нещо доста значимо в този момент и незабавно, плюйте на диетите и изяжте едно шоколадче сега. Или пък баничка, картоф, подправени с масло мюсли. Можете да изпиете огромна чаша сладка газирана напитка или просто изяжте две бучки захар. Търсете артикули, в които има доста бързи въглехидрати: те мигновено дават глюкозно поддържане на мозъка и той ще проработи рационално. Идеята да изпиете чаша кафе обаче в този случай не е добра. Честото приемане на бързи въглехидрати е нездравословно, тъй като те изкарват от строя гликозния метаболизъм. Освен това с тях елементарно се привиква. Така че шоколадчето, баничката, захарчето - това са единствено рискови ограничения, а не постоянен сюжет. Ако тези значими събития, които изискват самоконтрол, не са на момента, а сте ги набелязали да вземем за пример за след час, тогава се подгответе по-рано и изяжте едно ястие от мудни въглехидрати. Чрез тях глюкозата попада последователно в кръвта.
Бавните въглехидрати не провокират глюкозен пик, който е извънредно нездравословен за организма, макар че може да ви избави в сериозна обстановка. Такава храна обезпечава дълготрайно и непрекъснато доставяне на мозъка със захар, тъй че след “правилния ” обяд вие ще се предпазите от една от аргументите за сриване на самоконтрола. Такива ястия са каша от елда, ориз, риба, овесена, царевична, булгурена каша, боб, нахут или леща. Макароните също са подобаващи, само че е значимо да са от твърди сортове пшеница.
Съвет № 4. Избягвайте свръхстрогите диети: поради дефицит на глюкоза мозъкът рано или късно се предава и вие се сривате.
Факт е, че хората, които изключително строго се лимитират в храненето, се провалят, срутват се и набират килограми по-често от умерено отслабващите. Дори по-често от тези, които изобщо не ползват никаква диета. Това е обяснимо: хроничният дефицит на глюкоза в мозъка от самото начало го държи в “притъпено ” положение. В последна сметка се стига до намаляване на самоконтрола и прекомерно прочувствено отношение към всичко. Особено към това, което отслабващите се стремят да заобикалят - към храната. Изтезаващите се по този метод с драконовски хранителни ограничавания буйно желаят освен пържени картофки. Опитвайки се да изяснят по кое време хората най-често изневеряват на колегата си, учените стигнали до извода, че “кривването встрани ” постоянно се случва точно тогава, когато човек се подложи на диета. И повода тук е освен в хроничния дефицит на глюкоза. Постоянно отказвайки се от яденето, мозъкът губи доста сили, той изтощава ресурсите си за самоконтрол. Въпреки че не всички са съгласни с тази догадка, фактът, че строгите ограничавания в яденето или в другите обичани удоволствия води до сривове, по този начин и не беше оспорен. Още повече, за този факт има правдоподобно пояснение: колкото повече се лишаваме от удоволствия, толкоз по-силен е допаминовият “сърбеж ”. Оттук произтича идващият подсъвет.
Съвет № 4.1. Подлагайки се на диета, не допускайте остро възприятие на апетит, изключително вечер. Вечер не оставайте напълно гладни: ще бъде мъчно да се въздържите от сладкиши, защото всички ресурси за самоконтрол така и така са съвсем изчерпани. Най-добре хапнете нещо въглехидратно, само че не прекомерно калорийно - да вземем за пример каша от елда, кафяв ориз или филийка пълнозърнест самун.
Съвет № 4.2. Понякога си позволявайте да кривнете от вярното хранене. Много отслабващи се опасяват от провали, от сривове и се отнасят към тях прекомерно прочувствено. Имайте поради обаче, че неуспехите при диетата са потребни: да, тъкмо в този момент шоколадчето, което толкоз желаете да изядете, няма да усъвършенства фигурата ви. Но в по-далечна вероятност ще усили възможностите ви, че ще издържите диетата до дъно. Затова при дълготрайно намаляване е потребно от време на време да си позволявате разпределяне.
Съвет №5. Не сдържайте страстите си.
Може би ще ви се стори, че този съвет опонира на всичко, за което говорихме до тук. Стана ясно, че прочувствената невъздържаност е един от признаците на слаб самоконтрол. Няма подозрение, че е погрешно човек да дава воля на всички свои страсти. Но да се преструвате, че постоянно сте в положително въодушевление при изискване, че напълно не ви е радостно, това изрично е погрешно и даже нездравословно. Опитвайки се с последни сили да отговаряте приветливо на сътрудниците си и да се усмихвате принудително, вие ще изразходвате голяма сила, която в действителност е част от ресурса за самоконтрол. А това е директен път към истински срив, когато към този момент е невероятно да спрете потока от страсти. Може и да не е доста вежливо да гледате встрани и леко да се мръщите, само че в последна сметка тъкмо това е безвредно и за вас, и за близките.
Съвет № 6. Откажете се от навика “ще стартира нов живот от 1 януари ”, откажете се да си поставяте свръхамбициозни цели.
Нов живот - това е прекомерно претенциозно, също така е неточно. Ако си поставите за цел незабавно да се справите с многото съблазни, смятайки, че по този метод вашата слаба воля по магически метод ще укрепне, по-скоро ще се неуспехите по всички пунктове. Вместо това си поставете една цел за няколко месеца. При подобен метод възможностите за триумф са доста по-високи.
Съвет № 6.1. Ясно и оптимално съответно си записвайте какво желаете да извършите и какви задания да решите. Не да “отслабнете ”, а да “свалите 3 кг до 16 март ” да вземем за пример. Самоконтролът е изхабяващ развой, по тази причина мозъкът пасува пред нуждата да го демонстрира безпределно. Освен това на доста хора не им доближава вътрешна мотивация да се захванат с неприятните неща в този момент, пък били те и потребни в бъдеще.
Яна БОЯДЖИЕВА
Съвет № 1. Научете се да разпознавате положението на глюкозно недояждане.
Най-очевидните от тях са къркорене в стомаха и “гъделичкане ” под лъжичката. Това е етапа на “предглад ”: организмът към този момент оповестява на мозъка, че няма да е неприятно “да се зареди ”, само че самоконтролът и впрочем “незадължителни ” функционалности още не са отключени. Ако човек не е обърнал внимание на настойчивото условие на тялото да похапне, мозъкът минава в режим на икономии. Типичните признаци на този етап са: усещате уязвимост, може да се появи и самозабравяне, мъчно се съсредоточавате, ръцете треперят, а краката са студени, избива студена пот, от време на време ви прилошава. Някои от тези реакции са неспецифични и се изясняват с това, че на мозъка не му доближава гориво за тяхната регулация. Основният симптом за това, че мозъкът не получава задоволително глюкоза, е прочувствената неустойчивост. Неслучайно някои диабетици, които по принцип са спокойни хора, внезапно стават нападателни и се нахвърлят на околните си, а по-късно откриват, че захарта в кръвта е спаднала под сериозния най-малко.
Съвет № 2. Не вземайте виновни решения, в случай че сте гладни.
Когато доста часове наред не сме яли, мозъкът ни работи в спешен режим, изключително в случай че не усещаме апетит. Едно от най-важните тревожни предизвестия е следното: чувството, че сте гладни се отключва, когато нещата към този момент са напълно зле. Например, в случай че интензивно отслабвате за лятото и към този момент седмица пиете единствено минерална вода. Или към този момент трети ден не успявате да се справите с мероприятие, което вие организирате, тъй като адреналинът и кортизолът са “заглушили ” всички ваши базови усеща и чувства. В такова положение вашите решения преди всичко ще бъдат определяни от страстите. На вас ще ви се коства, че всичко е наред, макар че близките тъкмо в този ден се държат заядливо и дразнещо. Или противоположното. В този случай провокираната от апетит хиперчувствителност се отразява и върху приятни прекарвания.
Съвет № 3. Ако усетите, че губите самоконтрол от апетит, запълнете запасите от глюкоза в кръвта.
Ако се наложи да вземете решение за нещо доста значимо в този момент и незабавно, плюйте на диетите и изяжте едно шоколадче сега. Или пък баничка, картоф, подправени с масло мюсли. Можете да изпиете огромна чаша сладка газирана напитка или просто изяжте две бучки захар. Търсете артикули, в които има доста бързи въглехидрати: те мигновено дават глюкозно поддържане на мозъка и той ще проработи рационално. Идеята да изпиете чаша кафе обаче в този случай не е добра. Честото приемане на бързи въглехидрати е нездравословно, тъй като те изкарват от строя гликозния метаболизъм. Освен това с тях елементарно се привиква. Така че шоколадчето, баничката, захарчето - това са единствено рискови ограничения, а не постоянен сюжет. Ако тези значими събития, които изискват самоконтрол, не са на момента, а сте ги набелязали да вземем за пример за след час, тогава се подгответе по-рано и изяжте едно ястие от мудни въглехидрати. Чрез тях глюкозата попада последователно в кръвта.
Бавните въглехидрати не провокират глюкозен пик, който е извънредно нездравословен за организма, макар че може да ви избави в сериозна обстановка. Такава храна обезпечава дълготрайно и непрекъснато доставяне на мозъка със захар, тъй че след “правилния ” обяд вие ще се предпазите от една от аргументите за сриване на самоконтрола. Такива ястия са каша от елда, ориз, риба, овесена, царевична, булгурена каша, боб, нахут или леща. Макароните също са подобаващи, само че е значимо да са от твърди сортове пшеница.
Съвет № 4. Избягвайте свръхстрогите диети: поради дефицит на глюкоза мозъкът рано или късно се предава и вие се сривате.
Факт е, че хората, които изключително строго се лимитират в храненето, се провалят, срутват се и набират килограми по-често от умерено отслабващите. Дори по-често от тези, които изобщо не ползват никаква диета. Това е обяснимо: хроничният дефицит на глюкоза в мозъка от самото начало го държи в “притъпено ” положение. В последна сметка се стига до намаляване на самоконтрола и прекомерно прочувствено отношение към всичко. Особено към това, което отслабващите се стремят да заобикалят - към храната. Изтезаващите се по този метод с драконовски хранителни ограничавания буйно желаят освен пържени картофки. Опитвайки се да изяснят по кое време хората най-често изневеряват на колегата си, учените стигнали до извода, че “кривването встрани ” постоянно се случва точно тогава, когато човек се подложи на диета. И повода тук е освен в хроничния дефицит на глюкоза. Постоянно отказвайки се от яденето, мозъкът губи доста сили, той изтощава ресурсите си за самоконтрол. Въпреки че не всички са съгласни с тази догадка, фактът, че строгите ограничавания в яденето или в другите обичани удоволствия води до сривове, по този начин и не беше оспорен. Още повече, за този факт има правдоподобно пояснение: колкото повече се лишаваме от удоволствия, толкоз по-силен е допаминовият “сърбеж ”. Оттук произтича идващият подсъвет.
Съвет № 4.1. Подлагайки се на диета, не допускайте остро възприятие на апетит, изключително вечер. Вечер не оставайте напълно гладни: ще бъде мъчно да се въздържите от сладкиши, защото всички ресурси за самоконтрол така и така са съвсем изчерпани. Най-добре хапнете нещо въглехидратно, само че не прекомерно калорийно - да вземем за пример каша от елда, кафяв ориз или филийка пълнозърнест самун.
Съвет № 4.2. Понякога си позволявайте да кривнете от вярното хранене. Много отслабващи се опасяват от провали, от сривове и се отнасят към тях прекомерно прочувствено. Имайте поради обаче, че неуспехите при диетата са потребни: да, тъкмо в този момент шоколадчето, което толкоз желаете да изядете, няма да усъвършенства фигурата ви. Но в по-далечна вероятност ще усили възможностите ви, че ще издържите диетата до дъно. Затова при дълготрайно намаляване е потребно от време на време да си позволявате разпределяне.
Съвет №5. Не сдържайте страстите си.
Може би ще ви се стори, че този съвет опонира на всичко, за което говорихме до тук. Стана ясно, че прочувствената невъздържаност е един от признаците на слаб самоконтрол. Няма подозрение, че е погрешно човек да дава воля на всички свои страсти. Но да се преструвате, че постоянно сте в положително въодушевление при изискване, че напълно не ви е радостно, това изрично е погрешно и даже нездравословно. Опитвайки се с последни сили да отговаряте приветливо на сътрудниците си и да се усмихвате принудително, вие ще изразходвате голяма сила, която в действителност е част от ресурса за самоконтрол. А това е директен път към истински срив, когато към този момент е невероятно да спрете потока от страсти. Може и да не е доста вежливо да гледате встрани и леко да се мръщите, само че в последна сметка тъкмо това е безвредно и за вас, и за близките.
Съвет № 6. Откажете се от навика “ще стартира нов живот от 1 януари ”, откажете се да си поставяте свръхамбициозни цели.
Нов живот - това е прекомерно претенциозно, също така е неточно. Ако си поставите за цел незабавно да се справите с многото съблазни, смятайки, че по този метод вашата слаба воля по магически метод ще укрепне, по-скоро ще се неуспехите по всички пунктове. Вместо това си поставете една цел за няколко месеца. При подобен метод възможностите за триумф са доста по-високи.
Съвет № 6.1. Ясно и оптимално съответно си записвайте какво желаете да извършите и какви задания да решите. Не да “отслабнете ”, а да “свалите 3 кг до 16 март ” да вземем за пример. Самоконтролът е изхабяващ развой, по тази причина мозъкът пасува пред нуждата да го демонстрира безпределно. Освен това на доста хора не им доближава вътрешна мотивация да се захванат с неприятните неща в този момент, пък били те и потребни в бъдеще.
Яна БОЯДЖИЕВА
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ