Предлага се начин как Москва да се договори с НАТО

Предлага се метод по какъв начин Москва да се контракти с НАТО - договаряния сред началника на Генералния щаб на Въоръжени сили на Руската федерация Валерий Герасимов и командващия силите на Съединени американски щати и НАТО в Европа военачалник Къртис Скапароти, отбелязва съветският вестник „ Взгляд “ , представен от Агенция Фокус.

Русия и НАТО към този момент не си сътрудничат по нито един въпрос, оповестиха по-рано тази седмица от Министерството на външните работи в Москва. Съветът Русия-Москва, възкръснал за три срещи в името на битката против близкоизточната радикална формация „ Ислямска страна “, беше запечатан без хоризонт за възобновление. „ Няма защо да се радваме, само че е правилно, че съдействието с НАТО към този момент е неефикасно за Русия. В името на нейната и международната сигурност, тя би трябвало да върви по различен път “, е заключението на изданието.

„ Сътрудничеството сред Русия и НАТО по цивилен и военни линии е изцяло спряно ", съобщи съветският заместник-министър на външните работи Александър Грушко. „ Той е експерт по този въпрос, може да му се има вяра “, предлага вестникът.

Грушко бе последният съветски представител при НАТО. През януари 2018 година той напусна Брюксел и „ взе ключовете с него” - нов делегат на Москва не е назначен и не е известно дали въобще ще бъде назначен от историческа позиция. „ Защото да поддържаме връзка с НАТО на това равнище към момента няма смисъл “, изясняват от редакцията.

Сега Алиансът работи против Русия на правилото на „ злобата ". И не тъй като има вяра, че балтийските страни може да последват ориста на Крим, а тъй като просто може – мотиви има. Натовската администрация и натовските „ пагони “ се появяват на всички места, където Съединени американски щати и Англия се набият на очи, освен това с гръмогласното утвърждение на редица столици в Източна Европа. Това значи, че те са безполезна каста сред Москва и страни, които желаят да „ слагат Русия на мястото й “.

В същото време Русия има повече или по-малко сполучливо развито военнополитическо съдействие с обособени членове на НАТО. На първо място Турция (втората по величина войска в Алианса) и разделянето с нея на областите на отговорност в Сирия, в които Анкара получи такава жилава част като Идлиб.

Това не постоянно е било по този начин. Грушко се върна в Москва на същото равнище, което държеше преди заминаването си за Брюксел - заместник-министър. Т.е., през 2012 година, когато един от основните подчинени на Лавров бе изпратен към НАТО, в Русия те към момента се надяваха на развиването на формат на връзките и одобриха това доста съществено. Тогава се усещаше някакъв тип възобновление - никой не се доверяваше на никого, само че разнообразни срещи и съвещания се възобновиха след внезапно заледяване на връзките на фона на събитията в Южна Осетия.

Те не донесоха никакви специфични изгоди, а по-късно настъпи 2014 година Крим бе върнат на Русия, войната в Донбас стартира - и стигнахме до ситуацията, което имаме в този момент: „ Сътрудничеството сред Русия и НАТО по цивилен и военни линии е изцяло спряло “. В същото време, както акцентира Грушко, НАТО няма проект за превъзмогване на актуалната рецесия.

„ И е малко евентуално подобен проект да се появи, ще прибавим на наша лична сметка. Но това не трябва да ни разстройва “, твърди изданието.

За някои обаче въпреки всичко обстановката е горчива. На първо за дипломатите. В тяхната специалност има някогашен приоритет - да се срещаме е по-добре, в сравнение с да не се виждаме, да приказваме е по-добре, в сравнение с да мълчим. Срещите на високо ниво, конференциите, договарянията са тяхната домашна среда, те се усещат комфортни в нея, директно са заинтригувани от разширението им „ за всеки случай “, даже в случай че става въпрос за един случай на 100. Ефективността от такива дейности може да е нулева, само че професионалните цели на дипломатите няма да се трансформират по този начин или другояче: опитите за съдействие са по-добри, в сравнение с бездействието. И това е всичко.

Сега въобще не сътрудничим. А светът не се прекатурна. Ако е належащо, Русия може да си сътрдуничи настрана с Турция и настрана със Съединени американски щати, както се случва по въпроса за Афганистан. Това се случва – освен това много сполучливо. А триумф на същото равнище е просто невероятно да си представим, ако е належащо да се стигне до съглашение не с американците, а с целия Алианс.

По-рано опитваха. И същото Грушко откровено се опита. А неговият предходник в Брюксел - актуалният общоприет шеф на „ Роскосмос “, Дмитрий Рогозин, също постави доста старания в сложния „ грузински " интервал. Той също по този начин призна, че този формат на връзките сред Русия и НАТО към този момент се е изчерпил и не носи никакви на практика изгоди.

„ Абсолютно съм склонен с оценката за неефективността на Съвета Русия-НАТО. Наистина нашите сътрудници в границите на Съвета Русия-НАТО не се пробват да работят във формат 26+1, както бе планувано, а в противен случай, стремят се авансово да дефинират общата си позиция по избрани въпроси. Така няма да сработят нещата “, акцентира Грушко.

Тук е належащо да си спомните по какъв начин стартира този формат. Може да се каже, че това е нашата „ утешителна премия “. А съгласно съвестта - метод да се убеди и отклони вниманието.

Когато Студената война завърши, романтиците в Русия имаха вяра, че тя приключва с помиряване на враждуващите страни. През 1991 година вицепрезидентът на РСФСР Александър Руцкой предложи на Алианса да се саморазпусне, само че не беше свестен и през 1992 година повдигна въпроса за присъединението на Русия към НАТО. И още веднъж това провокира единствено комплицирани възгледи. Във Вашингтон, основния мозъчен, мускулен и финансов център на НАТО, се смяташе, че Студената война приключва не с помиряване, а с опустошителна победа над Съюз на съветските социалистически републики. Президентът Джордж Буш построи акцията си, в това число посредством размахване на лаврите на спечелилия. И спечелилият няма да смята победения за еднакъв - това опонира на самия принцип на успеха.

Затова концепцията за разширение на НАТО за сметка на Русия беше отхвърлена без да се обмисля. Но Алиансът стартира да се уголемява в посока на Русия, въвеждайки в редиците си някогашни членове на разпуснатата Организация на Варшавския договор, макар обещанията, дадени по-рано в Москва. И с цел да могат съветските управляващи да се опълчват по-малко на това и да бъдат по-тихи, през 1997 година беше подписан Основополагащият акт на НАТО-Русия, в който оповестиха основаването на същия съвещателен орган, който познаваме като Съветът Русия-НАТО.
Този акт към момента не е анулиран, макар че в него се споделят невъобразими неща. Например, страните оповестиха, че няма да употребяват военна мощ без глобата на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Преди войната НАТО и Югославия бяха единствено на две години, преди нахлуването в Ирак - пет години. Обещанието, обещано на Москва в подмяна на друго нарушено заричане, бе нарушено от НАТО със същата лекост.

Бомбардировките над Югославия съветският външен министър Сергей Лавров преглежда като точка, след която Западът стартира умишлено да унищожава интернационалното право в интерес на диктуването на личните си правила. А 1999 година към момента е най-лошото в постсъветската история на нашите връзки с Алианса, без значение какъв брой необичайно може да звучи това. Същата година съветски и военнослужещи от НАТО държаха оръжия един против различен, с взаимно изключващи се заповеди да завладяват стратегически обект и да го задържат (става въпрос за косовското летище Слатина). През същата година Борис Елцин в диалог с президента на Китай заплаши американския президент с нуклеарни оръжия.

Острата рецесия бе преодоляна с помощта на Владимир Путин, който се опита да обърне тази страница и да стартира изначало. Русия и Съединени американски щати съумяха да обединят напъните въз основата на битката с интернационалния тероризъм. На този декор бе реаниирана концепцията за възобновление на Съвета още веднъж, по предложение на Путин, отправено към тогавашния общоприет секретар на НАТО Джордж Робъртсън.

Когато всички документи бяха завършени, Робъртсън разгласи „ гражданска война ", „ началото на нова епоха ", „ същински завършек на Студената война ". „ Това ще бъде толкоз необикновен, неотдавна невъобразим казус, и като се има поради разликата в нашите привички, традиции и култури, че новият механизъм за взаимно взимане на решения може да се назова революционен, тъй като Русия ще седне на една и съща маса с останалите 19 членове на организацията ", съобщи тогава Робъртсън.

И незабавно добави, че Москва ще би трябвало да одобри по-нататъшното разширение на Алианса.

Вероятно не трябва да се изненадваме, че на Русия след това беше препоръчано да се помири с доста, доста неща, започвайки с нахлуването в суверенни страни и завършвайки с опита на Вашингтон и Брюксел да преминат „ алената линия”, явно начертана от Москва в опит за установяване на нейните несменяеми ползи и съществени въпроси от региона на сигурността.

„ Червената линия " е, несъмнено, желанието на НАТО да се разшири за сметка на Украйна и Грузия.

Не може да се каже, че гласът на Русия по този въпрос въобще не бе чут, само че Западът се опита да отиде „ по друг път ", по който се случи и войната в Грузия, превратът в Украйна, спорът в Донбас - и Съветът Русия-НАТО изцяло изчезна. Вярно е, че той не беше оня орган, основан от Путин и Робъртсън.

Въпросът не е даже в световните цели на НАТО - те като цяло не са се трансформирали и в началото не са ни дали обещание нищо положително. Случаят е в състава на самия блок, който слага на напред във времето правилото на „ единение “ и „ обща позиция “.

Едно е, когато страните от Западна Европа са в него. Те - по един или различен метод, са настроени към прагматизъм и конструктивност. При такива условия е задоволително да преговаряме със Съединени американски щати - и посредством това да реализираме някакъв консенсус с всички останали. И напълно друго е, когато Алиансът придобие нови членове, доста от които - от балтийските страни до Румъния – трансфораха противостоянието с Русия във външно и вътрешнополитически принцип, да не кажем напряко национална концепция.

Грубо казано, в случай че не сме в положение да реализираме съглашение един със Съединени американски щати, това въобще няма да бъде допустимо да се направи в наличието на Литва или Полша, които са фундаментално склонни към борба. Всяка Португалия може да няма нищо срещу нас, само че въз основа на същия принцип на „ взаимност ", тя ще се причисли към болшинството.

Не може да се каже, че в този момент няма контакти сред Русия и НАТО и не се организират съвещания. Когато породи въпросът за съгласуване на дейностите в Сирия (да се избегнат сраженията посред им и да не стартират, не дай боже, нова международна война), началникът на Генералния щаб на съветските въоръжени сили Валерий Герасимов и ръководителят на комитета на началниците на щабовете на Съединени американски щати Джозеф Дънфорд за пръв път се срещнаха в Баку, след това в Анталия. В столицата на Азербайджан упрез 2018 година Герасимов беседва с висшия командващ на взаимните въоръжени сили на НАТО - американския военачалник Къртис Скарпароти.

Но това, означаваме, е значителният диалог на способените военни по съответни мотиви и то в стеснен формат, а не безсмислени опити за разработване на политически компромис с поляците, румънците и литовците в границите на остарелия Съвет.

Ние можем и би трябвало да се опитаме да преговаряме: в един случай - с германците, в другия - с турците, в доста случаи - със Съединени американски щати. Но единствено с обособените играчи, а не с цялата поредност от страни, чиято позиция ще бъде главно антируска. В последна сметка, това е „ многополюсният свят ", в интерес на който управлението на Русия изрече толкоз доста прочувствени причини.

………………………………………………………

Превод и редакция: Тереза Герова, Агенция Фокус