Преди време работех с жена, загубила детето си във втория

Преди време работех с жена, изгубила детето си във втория месец от своята бременност.
Беше станал, по този начин наречения " мисед " аборт, т.е., плодът беше спрял да се развива, макар в началото положителните индикатори.
Наложилото се бързо премахване, шокът от неочакваната смяна, болката и последвалите самообвинеия, дали пък не го е провокирала по някакъв метод, се бяха задълбочили с времето и се бяха трансформирали в натрапчиви мисли.
Бяха се появили физически признаци в разнообразни елементи на тялото и все пак, тя по никакъв метод не свързваше случилото се тогава с ситуацията си сега.
Жената показа, че в никакъв случай не беседва за загубата с сътрудникът си, само че не е серпантина да мисли за това и да страда.
Много постоянно околните хора, както и самите лекари, поучават да се гледа напред, да се не помни случилото се, че такива неща стават и прочие изречения, които сякаш би трябвало да ни успокоят..
Проблемът е, че по този метод не се оставя късмет на дамата, да изживее пълноценно загубата и да премине умерено, до колкото е допустимо, през всички стадии на оздравителният интервал.
Излиза, че възприятията и в оня миг, са нещо не изключително значимо, няма какво толкоз да се приказва по тематиката, тъй като животът тече, има и по-страшни неща..
Сигурно има, само че държейки се по този начин, ние тотално отхвърляме и не зачитаме настоящето състояние, моментът тук и в този момент.
Става замитане на усеща, болежка, яд и отчаяние, на сълзи “под килима”, само че нищо в този свят не се изтрива и не се губи, то просто се трансформира.
Продължавам да работя с още дами, които ми споделят същото, че са пробвали по всякакъв начин да се върнат към отговорностите си, все едно нищо не се е случило, само че вътре в тях е имало голяма рана, скрито са плакали и са се чувствали неразбрани и сами.
Това е продължавало с години...
Много постоянно за тези неродени деца не се приказва, и не се загатва, те са като призраци.
Но тялото помни, душата помни и след време го декларират, по собствен си метод, да вземем за пример с меланхолия, болест, контузия, под паника офанзиви или друго, пристигнало като че ли от нищото.
Системата, фамилната система е била нарушена и търси баланс и признание.
Какво имам поради?
Не може да се вършим, че нещо, което се Е случило, не е било.
За болките, за случките в живота, за загубите, изключително, когато са били тежки, мъчителни и трагични, е належащо да се приказва.
Това е началото на изцелението и възобновяване на салдото в фамилната система и душите ни.
Когато сме изгубили дете, без значение в кой етап на бременността, би трябвало ясно и изрично да му дадем правото да бъде, да приказваме за него, да му признаем правото на битие.
То Е част от фамилната система.
Много е значимо, дамите да си разрешат да страдат, да преживеят своята тъга, толкоз, какъв брой им е нужно, с цел да пристигна моментът на примирение и приемане.
Прескачането на стадии, опитите да изглеждаме мощни, могат да са единствено с краткотраен резултат и той е със мощно негативен за здравето знак.
В този случай поддръжката на мъжът до нас е в действителност доста скъпа, той по тази причина е сътрудник, а не просто наблюдаващ.
Жени, апелирам ви, говорете, търсете помощ и поддръжка, ние имаме цялостно право да се погрижим изцяло за здравето си, както във физически, по този начин и в психологичен аспект.
Само когато ги обгрижим поравно, можем да сме здрави и щастливи!
Петя Симеонова,
клиничен психолог
__________________________________________
Вашите въпроси задавайте на следния имейл [email protected]. Ще се опитам да отговоря на някои от тях.
Контакти с мен:
skype: petyasimeonova-psiholog
websait:http://www.petyasimeonova.com
https://www.facebook.com/PetyaClinicalPsychologist/