„Преди време дъщеря ми, Джена, ми каза: „Когато бях малка,

„ Преди време щерка ми, Джена, ми сподели: „ Когато бях дребна, най-големият ми боязън беше, че може да се разведете. После, когато станах на 12, а вие се карахте непрестанно, започнах да си мисля, че това щеше да е най-добре за всички ни.” После Джена ме погледна и се усмихна: „ Радвам се, че успяхте да оправите нещата сред вас”.

С жена ми Кери се карахме от години. Когато виждам обратно, не мога да си спомня по какъв начин стартира всичко, само че очевидно характерите ни не си пасваха изключително. Колкото повече време минаваше, толкоз по-ясни и мъчителни ставаха разликите посред ни.
Edna предлага Червилото, което ще обикнеш: Течно червило Avon Mark - мат и глос
Проблемите ни се задълбочаваха. Напрежението стигна подобен лимит, че и за двама ни беше същинско облекчение, когато би трябвало да пътувам отвън града, с цел да показва някоя книга. Но когато се връщах, всичко започваше изначало.

Скандалите зачестиха толкоз, че към този момент ми беше мъчно да си показва по какъв начин бихме могли да живеем дружно, без да се караме. Бяхме на ръба на развода и все по-често започвахме да приказваме за това.

Веднъж, по време на едно от пътуванията ми, още веднъж се скарахме грубо по телефона и Кери ми затвори. Бях самичък, ядосан и комплициран. Бях достигнал лимита си. Тогава се обърнах към Бог. Или по-скоро, започнах да приказвам на Бог.

Не знам дали може да се нaрече молитва – когато крещиш на Бог не е тъкмо молитва – само че каквото и да беше, няма да го не помни. Стоях под душа на хотела и крещях на Бог, че бракът е цялостна небивалица и аз отхвърлям да пребивавам по този метод. Не можех да схвана за какво ми се случваше всичко това.

Защо трябваше да е толкоз мъчно с Кери да имаме естествени взаимоотношения. Дълбоко в себе си знаех, че тя е добър човек. И аз бях добър човек. Тогава за какво не се получаваше? Защо не се разбирахме? Защо се бях оженил за някой, който беше толкоз друг от мен? Защо тя не можеше да се промени?

Накрая, изтощен и обезверен, седнах на пода в банята и заплаках. И от дълбините на моето обезсърчение пристигна вдъхновението. Не можеш да я промениш, Рик. Можеш да промениш само себе си.
Thinkstock
В този миг започнах да се апелирам. Ако не мога да трансформира нея, Боже, дано тогава трансформира себе си. Молех се до късно през нощта. Молех се и на идващия ден по пътя към дома ни. Молех се, когато тя ми отвори вратата – една студена жена, която се държеше по този начин, като че ли едвам се познавахме.

Тази нощ легнахме в леглото си, на сантиметри един от различен, само че в действителност на километри разстояние. И внезапно отговорът се появи пред мен. Вече знаех какво трябваше да направя.

На сутринта, до момента в който още бяхме в леглото, аз се приближих до нея и я попитах:
- Как мога да направя деня ти по-хубав?
Тя ме погледна яростно.
- Какво?
- Как мога да направя деня ти по-хубав?
- Не можеш, - отговори тя. – Защо питаш?
- Защото в действителност го мисля, - споделих аз. – Просто желая да знам какво мога да направя, с цел да бъде денят ти по-хубав.

Тя ме погледна цинично.
- Искаш да направиш нещо? Отиди и оправи кухнята.
Тя очевидно очакваше да се вбеся. Вместо това аз кимнах.
- Добре.
Станах и разтребих кухнята.

На идващия ден я попитах същото.
- Как мога да направя деня ти по-хубав?
Тя присви очи.
- Почисти гаража.
Поех си надълбоко въздух. Бях имал тежък ден и знаех, че преднамерено беше поискала това. Изпитах предпочитание да й се развикам. Вместо това обаче споделих единствено:
- Добре.
Станах и идващите два часа почиствах гаража. Кери не беше несъмнено какво да си мисли.
Thinkstock
Дойде идната заран.
- Как мога да направя деня ти по-хубав?
- Не можеш. Просто не можеш! Спри да го повтаряш!
- Съжалявам, - споделих аз. – Не не мога да спра. Обещах си. Как мога да направя деня ти по-хубав?
- Защо правиш това?
- Защото държа на теб, - споделих аз. – И на нашия брак.

На идната заран й зададох същия въпрос. И на по-следващата. И на по-следващата. Тогава, на втората седмица, се случи знамение. Когато я попитах същото, очите на Кери се изпълниха със сълзи.

Тя се пречупи и заплака. Когато още веднъж можеше да приказва, сподели:
- Моля те, стой да ме питаш това. Проблемът не е в теб. В мен е. Аз съм тази, с която е мъчно да се живее. Не знам по какъв начин въобще към момента си с мен.
Thinkstock
Аз нежно повдигнах брадичката й и тя ме погледна в очите.

- Защото те обичам, - отговорих. – Как мога да направя деня ти по-хубав?
- Аз би трябвало да те запитвам това.
- Да, по този начин е, - споделих аз. – Но не в този момент. Сега аз би трябвало да се трансформира. Ти би трябвало да знаеш какъв брой доста значиш за мен.
Тя постави главата си на гърдите ми.
- Съжалявам, че бях толкоз зла.
- Обичам те, - споделих.
- Обичам те, - отговори тя.
- Как мога да направя деня ти по-хубав?
Тя ме погледна нежно.
- Може ли просто да прекараме малко време дружно?
Усмихнах се.
- Много ще ми е прелестно.



През идващия месец продължих да й задавам този въпрос. И нещата в действителност се трансформираха. Скандалите стопираха. Тогава Кери стартира да ме пита:
- Какво мога да направя за теб? Как мога да бъда по-добра брачна половинка?

Стените сред нас рухнаха. Започнахме да водим смислени диалози за това какво искахме от живота и по какъв начин можехме да създадем другия по-щастлив. Не, не разрешихме всичките си проблеми.

Не мога и да кажа, че повече не се скарахме. Но се промени методът, по който се карахме. Не единствено, че се случваше доста по-рядко, само че не и беше по този начин яростно, както преди. Преди просто не ни оставаше въздух от кряскане. Сега просто не искахме да се нараняваме повече...

С Кери през днешния ден сме женени повече от 30 години. И аз освен обичам жена си. Харесвам я. Харесва ми да съм с нея. Бързам да бъда с нея.



Нуждая се от нея. Много от нашите разлики се трансфораха в мощни черти на брака ни, а другите... просто се оказаха без значение. Научихме се по какъв начин да се грижим един за различен и нещо по-важно – научихме се по какъв начин да поддържаме в себе си желанието да го вършим.

Бракът не е елементарно нещо. Но същото е и с това да си родител. Да имаш сътрудник в живота е прелестен подарък. Той ти оказва помощ да заобичаш в себе си чертите, които в действителност не са за харесване. Защото всички имаме такива черти, нали?

Осъзнах, че това е въпросът, който би трябвало да задаваме на обичания си човек:Как мога да направя деня ти по-хубав? Ето, това е любовта. В сантименталните филми и романи се приказва единствено за привличането, за влюбването и всички си мислим, че след това ще „ живеем щастливо до края на дните си”.

Истинската обич не значи просто да желаеш индивида против себе си, а да желаеш щастието му. Дори в случай че от време на време би трябвало да жертваш парченце от личното си благополучие. Истинската обич не значи да превърнеш другия в свое копие.



Значи да разшириш границите на своята приемливост, грижовност и деликатност. Да се опитваш всеки ден да показваш на другия какъв брой доста значи за теб. Всичко друго е просто игра на егото ...”