Преди тридесет години на този ден новините валяха една след

" Преди тридесет години на този ден новините валяха една след друга даже в родилния дом, където чаках щерка си и се пробвах да си показва какво бъдеще я чака. Повечето си разменяхме от уста на уста, слуховете се множаха. Берлинската стена се сриваше, единствено след няколко часа щяхме да забележим тези фрагменти по малкия екран, на които Тодор Живков гледаше неразбиращо от президиума, до момента в който обявяваха оставката му. Малко преди този момент същият беше призовал да „ се снишим “ до момента в който светът ври и кипи, в този момент гледаше мълчалив по какъв начин най-близката му армия се отхвърля от него, с цел да резервира личната си власт. После пристигна касетата на Евгени Михайлов с „ танковете “, след това пристигнаха студентските стачки, след това пристигнаха раздадените куфарчета и назначените милионери, бандитската приватизация, хиперинфлацията, вярата с Петър Стоянов на балкона на Президентството, шансът за участие в НАТО и Европейски Съюз, тежките договаряния и самото участие в НАТО и Европейски Съюз ". Така стартира обявата си във фейсбук ръководителят на Народното събрание Цвета Караянчева по случай 30-ата годишнина от рухването на комунистическия режим в България. Вижте какво още написа:

" Преди тридесет години на тази дата всеки от нас мечтаеше. Аз мечтаех за себе си, за обичаните си,за новородената Калина.

Днес вършим равносметка до каква степен са се сбъднали фантазиите ни. Разбира се, че не са се сбъднали толкоз, колкото ни се желае. Преди тридесет години имаше хора, дето ни обещаваха реки от мед и мляко и пропускаха онази част за персоналната отговорност, потребността от труд и деятелност, какъв брой нежна е младата народна власт и какъв брой пъти ще се опитат да ни излъжат. Днес сме по-предпазливи, желая да имам вяра, че сме станали по-отговорни.

Реки от мед и масло има единствено в приказките, само че постоянно ще има потребност да сме нащрек против лъжите и подправените обещания. И нека за тридесет години да сме осъзнали, че в тази игра няма на кой различен да разчитаме, с изключение на на себе си, блага моя Калина, благи мои внуци. Времената се трансформират непрестанно, дано да внимаваме за посоката ". /24chasa.bg