Серийните убийци: Ченге разследва себе си за 81 трупа
Преди три седмици всеобщият палач Росен Ангелов умъртви безжалостно 6 души в къща в Нови Искър. Случаят е без аналог в нашата история. И макар че става въпрос за всеобщ палач, а не сериен, ние ви предлагаме някои от най-зловещите истории с нарушители в света.
И до момента в който хората в Източна Европа още се пробват да се отърсят от ужасите на Андрей Чикатило, в съветския регион на Ангара се появи нов злокобен рекордьор. Бившият служител на реда Михаил Попков бе наказан за убийството на 22 млади дами. В хода на следствието си признал за умъртвяването на още 59, написа " Марица ". Ужасите, сътворени от ченгето Попков, стартират през ноември 1994 година.
До 2000 година в региона на Ангара са открити телата на 29 млади дами. Според метода на деяние на нарушителя, следователите вземат решение, че става въпрос за сериен палач. Така обединили всички случаи. Медиците, изследвали останките на телата, настояват, че серийният палач работи с разнообразни оръжия - веднъж употребява секира, различен път шило, на няколко пъти убива жертвите с отвертка.
Брадвата обаче му била обичана - 9 от дамите са убити със секирата. Възрастта на жертвите е от 19 до 28 години. Всичките са изнасилени и са били в положение на алкохолно замайване преди гибелта си. Само една от дамите е била трезва и Попков не я изнасилва, преди да я убие. В 1998 година в региона на Ангара плъзва слухът, че в региона броди фанатик.
Както се оказва по-късно - ченгето Михаил Попков качва жертвите си на патрулката на стоп. След това ги убива на отдалечени горски места. При няколко от случаите шефовете му споделят, че са открити остатъци на жена, и са изпращали първо него да отдели региона. „ Като отидех първи на мястото, постоянно гледах дали не съм не запомнил някакви улики ”, споделя в този момент серийният палач.
Разследването против Ангарския фанатик води Николай Китаев, който преди този момент е разследвал серийния палач Василий Кулик. Пробивът става на 28 януари 1998 година. Тогава до селцето Байкалск е открито ранено голо момиче. След 6 месеца молби на майката да стартира следствие, то най-накрая потегля. Пред проверяващите жертвата споделя, че е била качена в патрулка, карана от сержант от полицията. Той я завел в гората, предиздвикал я да се съблече, а по-късно блъснал главата в едно дърво, от което тя изгубила схващане.
Момичето разпознало сержанта от Ангарския сектор Михаил Попков. Николай Китаев обаче не направил нищо - декларирал, че отсъства съдебномедицинска експертиза на потърпевшата и сержантът има оправдание. През март 2001 година следователят Китаев бил уволнен от следствените органи. Попков е хванат чак в 2012 година след ДНК тест от тялото на жертва от 2003 година. Така фанатикът е задържан.
На 31 октомври 2013 година му предявяват обвиняване за 22 убийства. Обемът на делото е 195 тома. След като го признават за отговорен, Попков се изповядва за още 59 убийства. Спрял да убива, откакто станал импотентен в резултат на сифилиса, който получил от приятелката си. Жоро Павето хвърли София в смут Жоро Павето хвърля в смут столичани преди 50 години.
През 1968-а той действал нощем в разнообразни квартали, а обичаното му оръжие било увито в носна забрадка улично паве. Той атакува шест дами, като пет от тях оцеляват, само че последната, 69-годишна пенсионерка, умира в болничното заведение. В тъмнината на ранните утринни часове сред 5:30 и 6 Павето се промъквал безшумно зад дамите и ги удрял по тила с някакъв тежък предмет.
Прякора си получава, тъй като до една от потърпевшите е открито увито в носна забрадка паве. Той явно е полов фанатик, тъй като разсъбличал жертвите си, само че не ги изнасилвал.
Жените не смеели да излизат по мрачно сами, а полицаите обезверено опитвали да надушат следите на тайнствения нападател. Най-накрая шансът им проработил във вечерта на 6 ноември 1968 година В 21:30 часа жителите на един столичен дом се приготвяли за лягане. Възрастната стопанка поискала лека нощ на щерка си и шурей си.
Тя се отдръпнала в стаята си и почнала да се съблича, без да знае, че под прозореца, покачен на купчина дърва за огрев, през стъклото надничал някакъв юноша. Воайорът обаче не могъл да се задържи устойчиво върху дървата и купчината се срутила. Жената се разпищяла, а шурей го подгонил. Съседът им бил чиновник в престъпна милиция и се присъединил в преследването. Така воайорът бил хванат.
Ченгетата открили, че арестуваният се споделя Милчо Кирилов Миланов. Той бил на 25 години, глухоням и работел като мебелист в предприятието за хора с повреден слух „ Тих труд “.
За да се снабдят с уличаващи сведения, властите прибегнали до остарелия изпитан номер с „ къртицата “. Те вкарали в килията на Милчо един сътрудник на престъпна милиция, който владеел чудесно езика на глухонемите. И пред него Жоро Павето си признал всичко.
Общественото мнение упорствало за смъртно наказване. Психиатрите решили, че Миланов е вменяем, и на 19 февруари съдът произнесъл присъдата му - 20 години затвор при интензивно непоколебим режим. Червеният запорожец - гибелен капан за девойки Много преди Чикатило Съветският съюз е разтресен от случай на сериен палач, за какъвто до този миг руснаците са гледали единствено по филмите.
Белорусецът Генадий Михасевич ще убие в региона на Витебск 36 дами за по-малко от 15 години. Първото си закононарушение прави единствено три дни след уволнението от казармата. Генадий страдал от любовна тъга - приятелката му преди малко го било изоставила, и считал да се обеси на една греда в двора си. Тогава пред къщата му в селцето Солоники минало младо момиче.
След години той ще опише, че незабавно решил да я удуши и изнасили. Така потегля черната линия в живота му. През годините той е дружинник, има семейство, непрекъснато е даван за образец. В свободното си време мами млади девойки да се качат на червения му запорожец, изнасилва ги и ги убива. Няма избран способ на деяние - следствието против него ще покаже, че употребява каквото оръжие му попадне. Веднъж убива млада жена с ножичката от чантата , а различен път - с преплетен вързоп ръж. За убийствата, осъществени от него, са задържани и наказани 14 души.
Единият е екзекутиран, а различен от тях ослепява в пандиза. В началото на 80-те години милицията прави патрулни дружини, които би трябвало да предотвратяват ликвидиране и да наблюдават алените запорожци. Започват и всеобщи разпити на мъже от неговия регион. Генадий изпаднал в смут. Тогава в устата на една от жертвите си поставя писмо, в което изяснява, че зад убийствата стои организацията “Патриотите на Витебск ”.
От него излиза наяве, че това са мъже рогоносци, които си отмъщават. Това била най-голямата му неточност. За по-малко от месец го разпознали по почерка. Генадий е наказан на гибел на 14 април 1987 година. Присъдата е изпълнена на 25 септември 1987 година. Чудовището от Андите на независимост за $50 Колумбия е страната, където серийните убийци нормално оглавяват класацията на “Гинес ”. Педро Алонзо Лопез е упрекнат в убийството на над 300 млади девойки от Еквадор, Перу и Колумбия. Сигурно никой нямало да чуе за него, в случай че през 1980 година журналистът Рон Лайтнър инцидентно не минал през еквадорския затвор “Амбато ” и не му посочили апропо Педро, с обяснението, че лежи за стотици убийства.
Интервюто на Лайтнър било препечатано в “Чикаго Трибюн ”, “Торонто Сън ” и “Сакраменто Бий ”. Лопез е роден в фамилията на проститутката Бенилда с 13 деца. Баща му е изтъкнат представител на Консервативната партия, погубен, до момента в който защитавал магазина си по време на следващите политически безредици. Самият Лопез споделя, че актовете на проституция, която гледал всекидневно, повлияли на детската му душeвност. Един ден Бенилда го хванала да си играе по доста погрешен метод със сестра си и го изгонила на секундата. Тогава Лопез бил на 8 години. Малкият тръгнал пеш към столицата Богота. По пътя бил спретнат от възрастен мъж, който го завел в изоставена къща и го изнасилил неведнъж. След това е открит от американско семейство, което го дало в подслон. Избягал още веднъж, този път поради полово посягане от преподавател. На 18 години почнал да краде коли. Бързо бил задържан и изпратен в пандиза. Според интервютата, които дава, бил изнасилен групово от тайфа в пандиза и тогава напълно откачил. Лопез споделя, че през годините в пандиза избил един по един всичките си изнасилвачи. Щом излязъл, почнал да убива млади перуанки, еквадорки и колумбийки. “Еквадорските девойки са най-тихи и почтени ”, признава по-късно той. Стигнал до 3 убийства седмично. Според сметките му, до 1978 година имал повече от 100 убийства. При едното опитал да убие индианско момиче и бил заловен от племето. Те го осъдили на гибел, само че тук се намесил християнският им мисионер. Той ги убедил да го предадат на полицията. В сектора го разпитали и го пуснали да си върви. Така той траял да убива, до момента в който отново не се издънил. При един несполучлив опит бил обкръжен от гневна навалица и предаден за следващ път на еквадорските управляващи. При разпитите завел униформените до един от всеобщите си гробове, където имало 56 тела. Чак тогава ченгетата осъзнали, че пред тях има злокобен сериен палач. Еквадорският съд го осъдил през 1980-а, а през 1994-та го освободили за положително държание. Бил задържан по-малко от половин час по-късно, тъй като опитал да мине незаконно границата с Колумбия. Страната незабавно му предявила обвинявания за ликвидиране отпреди 20 години, написа Блиц. Колумбийският съд го признал за неуравновесен. Държали го до 1998 година в психиатричното крило на клиниката в Богота. След това бил разгласен за изцяло здрав и пуснат на независимост против гаранция от 50 $. В момента никой не знае къде тъкмо е Падро Лопез. Според едни източници той е в скришен затвор, съгласно други е свободна птичка, която убива каквото изиска сред Колумбия, Перу и Еквадор. Как дребният китаец се изроди в огромния змей Китаецът Ван Цян е един от най-зловещите китайски серийни убийци. За 8 години - от 1995-а до 2003-та, е умъртвил и изнасилил 45 дами в Манджурския самостоятелен регион. Обвиняват го за още 10 убийства. Ван израснал без майка, с татко пияч, който на всичкото от горната страна обичал да залага и губи пари. Бащата постоянно карал дребното момче да върви и краде поради него, с цел да може да пие и играе хазарт. И го пребивал грубо, когато то отказвало. Така Ван избягал от вкъщи си доста преди да приключи учебно заведение. Избивал жертвите си съвсем неусетно, тъй като доста от тях били млади дами, пристигнали на гурбет от други краища на страната. Арестували го в село Будоян, където живеел, на 14 юни 2003 година. Бил упрекнат за обезчестяване и ликвидиране на локално момиче. Ван незабавно разказал на служителите на реда за другите 44 убийства и 10 изнасилвания, за които никой въобще и не мислил да го упреква. На 6 април 2005-а той е приет за отговорен и е екзекутиран на 17 ноември същата година. Терминаторът, затрил цели фамилии Украинският сериен палач Анатолий Оноприенко е именуван “Чудовището на Украйна ” и “Терминатор ”. Той призна за убийството на 52 души - съвсем всички фамилии с деца. Оноприенко остава сирак на 4-годишна възраст. Майка му умира и татко му, воин от Втората международна война, не може да се грижи за него и по-големия му брат. Първо за дребното момче се грижат бабите и вуйна му. След това те го дават в сиропиталище. Оноприенко твърди, че това е предрешило ориста му, тъй като 70% от децата с такова детство завършват живота си като нарушители. При залавянето му са открити 122 единици огнестрелни оръжия. Първоначално той признава единствено 8 убийства сред 1989-а и 1995-а. Преди да бъде задържан, управляващите хващат различен човек - Юри Мозола, и го инквизират в продължение на три дни да си признае. В тялото на Мозола е пускан ток, вадени са му ноктите, непреодолим е с вода. Не признава нищо и умира от мъченията. Седем украински ченгета са наказани за това. Оноприенко е задържан 20 дни слез гибелта на Мозола напълно инцидентно.
Преместил се да живее при родственик и оставил арсенала си в остарялото си жилище. Той бил открит от съседите и полицията бързо свързала част от пушките с един куп неразкрити убийства. Първият му удар бил през 1989 година. С колегата си Сергей Рогозин умъртвили 10 души в една селска къща. Това били бащата, майката и 8-те им деца. Оноприенко се разделя незабавно с Рогозин и продължава да работи по същата скица - набелязва далечен дом за обир, убива възрастните, по-късно децата, ограбва го и го пали. В няколко от случаите убивал инцидентно преминаващи очевидци. Оноприенко получил смъртна присъда през 1996 година. Точно тогава Украйна била призната в Съвета на Европа, по тази причина присъдата била сменена с доживотна. Починал през 2013 година от сърдечен удар в пандиза в Житомир.
Източник: " Марица "
Всяка минута очаквай сензационна вест в PETEL.BG!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] 24 часа в денонощието!
Публикувай непосредствено самичък без цензура във "Фейсбук " групата ТИ, РЕПОРТЕРЪТ! Снимай и пускай всичко забавно!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
И до момента в който хората в Източна Европа още се пробват да се отърсят от ужасите на Андрей Чикатило, в съветския регион на Ангара се появи нов злокобен рекордьор. Бившият служител на реда Михаил Попков бе наказан за убийството на 22 млади дами. В хода на следствието си признал за умъртвяването на още 59, написа " Марица ". Ужасите, сътворени от ченгето Попков, стартират през ноември 1994 година.
До 2000 година в региона на Ангара са открити телата на 29 млади дами. Според метода на деяние на нарушителя, следователите вземат решение, че става въпрос за сериен палач. Така обединили всички случаи. Медиците, изследвали останките на телата, настояват, че серийният палач работи с разнообразни оръжия - веднъж употребява секира, различен път шило, на няколко пъти убива жертвите с отвертка.
Брадвата обаче му била обичана - 9 от дамите са убити със секирата. Възрастта на жертвите е от 19 до 28 години. Всичките са изнасилени и са били в положение на алкохолно замайване преди гибелта си. Само една от дамите е била трезва и Попков не я изнасилва, преди да я убие. В 1998 година в региона на Ангара плъзва слухът, че в региона броди фанатик.
Както се оказва по-късно - ченгето Михаил Попков качва жертвите си на патрулката на стоп. След това ги убива на отдалечени горски места. При няколко от случаите шефовете му споделят, че са открити остатъци на жена, и са изпращали първо него да отдели региона. „ Като отидех първи на мястото, постоянно гледах дали не съм не запомнил някакви улики ”, споделя в този момент серийният палач.
Разследването против Ангарския фанатик води Николай Китаев, който преди този момент е разследвал серийния палач Василий Кулик. Пробивът става на 28 януари 1998 година. Тогава до селцето Байкалск е открито ранено голо момиче. След 6 месеца молби на майката да стартира следствие, то най-накрая потегля. Пред проверяващите жертвата споделя, че е била качена в патрулка, карана от сержант от полицията. Той я завел в гората, предиздвикал я да се съблече, а по-късно блъснал главата в едно дърво, от което тя изгубила схващане.
Момичето разпознало сержанта от Ангарския сектор Михаил Попков. Николай Китаев обаче не направил нищо - декларирал, че отсъства съдебномедицинска експертиза на потърпевшата и сержантът има оправдание. През март 2001 година следователят Китаев бил уволнен от следствените органи. Попков е хванат чак в 2012 година след ДНК тест от тялото на жертва от 2003 година. Така фанатикът е задържан.
На 31 октомври 2013 година му предявяват обвиняване за 22 убийства. Обемът на делото е 195 тома. След като го признават за отговорен, Попков се изповядва за още 59 убийства. Спрял да убива, откакто станал импотентен в резултат на сифилиса, който получил от приятелката си. Жоро Павето хвърли София в смут Жоро Павето хвърля в смут столичани преди 50 години.
През 1968-а той действал нощем в разнообразни квартали, а обичаното му оръжие било увито в носна забрадка улично паве. Той атакува шест дами, като пет от тях оцеляват, само че последната, 69-годишна пенсионерка, умира в болничното заведение. В тъмнината на ранните утринни часове сред 5:30 и 6 Павето се промъквал безшумно зад дамите и ги удрял по тила с някакъв тежък предмет.
Прякора си получава, тъй като до една от потърпевшите е открито увито в носна забрадка паве. Той явно е полов фанатик, тъй като разсъбличал жертвите си, само че не ги изнасилвал.
Жените не смеели да излизат по мрачно сами, а полицаите обезверено опитвали да надушат следите на тайнствения нападател. Най-накрая шансът им проработил във вечерта на 6 ноември 1968 година В 21:30 часа жителите на един столичен дом се приготвяли за лягане. Възрастната стопанка поискала лека нощ на щерка си и шурей си.
Тя се отдръпнала в стаята си и почнала да се съблича, без да знае, че под прозореца, покачен на купчина дърва за огрев, през стъклото надничал някакъв юноша. Воайорът обаче не могъл да се задържи устойчиво върху дървата и купчината се срутила. Жената се разпищяла, а шурей го подгонил. Съседът им бил чиновник в престъпна милиция и се присъединил в преследването. Така воайорът бил хванат.
Ченгетата открили, че арестуваният се споделя Милчо Кирилов Миланов. Той бил на 25 години, глухоням и работел като мебелист в предприятието за хора с повреден слух „ Тих труд “.
За да се снабдят с уличаващи сведения, властите прибегнали до остарелия изпитан номер с „ къртицата “. Те вкарали в килията на Милчо един сътрудник на престъпна милиция, който владеел чудесно езика на глухонемите. И пред него Жоро Павето си признал всичко.
Общественото мнение упорствало за смъртно наказване. Психиатрите решили, че Миланов е вменяем, и на 19 февруари съдът произнесъл присъдата му - 20 години затвор при интензивно непоколебим режим. Червеният запорожец - гибелен капан за девойки Много преди Чикатило Съветският съюз е разтресен от случай на сериен палач, за какъвто до този миг руснаците са гледали единствено по филмите.
Белорусецът Генадий Михасевич ще убие в региона на Витебск 36 дами за по-малко от 15 години. Първото си закононарушение прави единствено три дни след уволнението от казармата. Генадий страдал от любовна тъга - приятелката му преди малко го било изоставила, и считал да се обеси на една греда в двора си. Тогава пред къщата му в селцето Солоники минало младо момиче.
След години той ще опише, че незабавно решил да я удуши и изнасили. Така потегля черната линия в живота му. През годините той е дружинник, има семейство, непрекъснато е даван за образец. В свободното си време мами млади девойки да се качат на червения му запорожец, изнасилва ги и ги убива. Няма избран способ на деяние - следствието против него ще покаже, че употребява каквото оръжие му попадне. Веднъж убива млада жена с ножичката от чантата , а различен път - с преплетен вързоп ръж. За убийствата, осъществени от него, са задържани и наказани 14 души.
Единият е екзекутиран, а различен от тях ослепява в пандиза. В началото на 80-те години милицията прави патрулни дружини, които би трябвало да предотвратяват ликвидиране и да наблюдават алените запорожци. Започват и всеобщи разпити на мъже от неговия регион. Генадий изпаднал в смут. Тогава в устата на една от жертвите си поставя писмо, в което изяснява, че зад убийствата стои организацията “Патриотите на Витебск ”.
От него излиза наяве, че това са мъже рогоносци, които си отмъщават. Това била най-голямата му неточност. За по-малко от месец го разпознали по почерка. Генадий е наказан на гибел на 14 април 1987 година. Присъдата е изпълнена на 25 септември 1987 година. Чудовището от Андите на независимост за $50 Колумбия е страната, където серийните убийци нормално оглавяват класацията на “Гинес ”. Педро Алонзо Лопез е упрекнат в убийството на над 300 млади девойки от Еквадор, Перу и Колумбия. Сигурно никой нямало да чуе за него, в случай че през 1980 година журналистът Рон Лайтнър инцидентно не минал през еквадорския затвор “Амбато ” и не му посочили апропо Педро, с обяснението, че лежи за стотици убийства.
Интервюто на Лайтнър било препечатано в “Чикаго Трибюн ”, “Торонто Сън ” и “Сакраменто Бий ”. Лопез е роден в фамилията на проститутката Бенилда с 13 деца. Баща му е изтъкнат представител на Консервативната партия, погубен, до момента в който защитавал магазина си по време на следващите политически безредици. Самият Лопез споделя, че актовете на проституция, която гледал всекидневно, повлияли на детската му душeвност. Един ден Бенилда го хванала да си играе по доста погрешен метод със сестра си и го изгонила на секундата. Тогава Лопез бил на 8 години. Малкият тръгнал пеш към столицата Богота. По пътя бил спретнат от възрастен мъж, който го завел в изоставена къща и го изнасилил неведнъж. След това е открит от американско семейство, което го дало в подслон. Избягал още веднъж, този път поради полово посягане от преподавател. На 18 години почнал да краде коли. Бързо бил задържан и изпратен в пандиза. Според интервютата, които дава, бил изнасилен групово от тайфа в пандиза и тогава напълно откачил. Лопез споделя, че през годините в пандиза избил един по един всичките си изнасилвачи. Щом излязъл, почнал да убива млади перуанки, еквадорки и колумбийки. “Еквадорските девойки са най-тихи и почтени ”, признава по-късно той. Стигнал до 3 убийства седмично. Според сметките му, до 1978 година имал повече от 100 убийства. При едното опитал да убие индианско момиче и бил заловен от племето. Те го осъдили на гибел, само че тук се намесил християнският им мисионер. Той ги убедил да го предадат на полицията. В сектора го разпитали и го пуснали да си върви. Така той траял да убива, до момента в който отново не се издънил. При един несполучлив опит бил обкръжен от гневна навалица и предаден за следващ път на еквадорските управляващи. При разпитите завел униформените до един от всеобщите си гробове, където имало 56 тела. Чак тогава ченгетата осъзнали, че пред тях има злокобен сериен палач. Еквадорският съд го осъдил през 1980-а, а през 1994-та го освободили за положително държание. Бил задържан по-малко от половин час по-късно, тъй като опитал да мине незаконно границата с Колумбия. Страната незабавно му предявила обвинявания за ликвидиране отпреди 20 години, написа Блиц. Колумбийският съд го признал за неуравновесен. Държали го до 1998 година в психиатричното крило на клиниката в Богота. След това бил разгласен за изцяло здрав и пуснат на независимост против гаранция от 50 $. В момента никой не знае къде тъкмо е Падро Лопез. Според едни източници той е в скришен затвор, съгласно други е свободна птичка, която убива каквото изиска сред Колумбия, Перу и Еквадор. Как дребният китаец се изроди в огромния змей Китаецът Ван Цян е един от най-зловещите китайски серийни убийци. За 8 години - от 1995-а до 2003-та, е умъртвил и изнасилил 45 дами в Манджурския самостоятелен регион. Обвиняват го за още 10 убийства. Ван израснал без майка, с татко пияч, който на всичкото от горната страна обичал да залага и губи пари. Бащата постоянно карал дребното момче да върви и краде поради него, с цел да може да пие и играе хазарт. И го пребивал грубо, когато то отказвало. Така Ван избягал от вкъщи си доста преди да приключи учебно заведение. Избивал жертвите си съвсем неусетно, тъй като доста от тях били млади дами, пристигнали на гурбет от други краища на страната. Арестували го в село Будоян, където живеел, на 14 юни 2003 година. Бил упрекнат за обезчестяване и ликвидиране на локално момиче. Ван незабавно разказал на служителите на реда за другите 44 убийства и 10 изнасилвания, за които никой въобще и не мислил да го упреква. На 6 април 2005-а той е приет за отговорен и е екзекутиран на 17 ноември същата година. Терминаторът, затрил цели фамилии Украинският сериен палач Анатолий Оноприенко е именуван “Чудовището на Украйна ” и “Терминатор ”. Той призна за убийството на 52 души - съвсем всички фамилии с деца. Оноприенко остава сирак на 4-годишна възраст. Майка му умира и татко му, воин от Втората международна война, не може да се грижи за него и по-големия му брат. Първо за дребното момче се грижат бабите и вуйна му. След това те го дават в сиропиталище. Оноприенко твърди, че това е предрешило ориста му, тъй като 70% от децата с такова детство завършват живота си като нарушители. При залавянето му са открити 122 единици огнестрелни оръжия. Първоначално той признава единствено 8 убийства сред 1989-а и 1995-а. Преди да бъде задържан, управляващите хващат различен човек - Юри Мозола, и го инквизират в продължение на три дни да си признае. В тялото на Мозола е пускан ток, вадени са му ноктите, непреодолим е с вода. Не признава нищо и умира от мъченията. Седем украински ченгета са наказани за това. Оноприенко е задържан 20 дни слез гибелта на Мозола напълно инцидентно.
Преместил се да живее при родственик и оставил арсенала си в остарялото си жилище. Той бил открит от съседите и полицията бързо свързала част от пушките с един куп неразкрити убийства. Първият му удар бил през 1989 година. С колегата си Сергей Рогозин умъртвили 10 души в една селска къща. Това били бащата, майката и 8-те им деца. Оноприенко се разделя незабавно с Рогозин и продължава да работи по същата скица - набелязва далечен дом за обир, убива възрастните, по-късно децата, ограбва го и го пали. В няколко от случаите убивал инцидентно преминаващи очевидци. Оноприенко получил смъртна присъда през 1996 година. Точно тогава Украйна била призната в Съвета на Европа, по тази причина присъдата била сменена с доживотна. Починал през 2013 година от сърдечен удар в пандиза в Житомир.
Източник: " Марица "
Всяка минута очаквай сензационна вест в PETEL.BG!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] 24 часа в денонощието!
Публикувай непосредствено самичък без цензура във "Фейсбук " групата ТИ, РЕПОРТЕРЪТ! Снимай и пускай всичко забавно!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ