Пожар помогнал за строежа на Царските конюшни
Преди три дни голям пожар изпепели два декара от покривната повърхност на постройката на бул. ”Васил Левски ”и бул. “Александър Дондуков ” в столицата, известна като Царските конюшни. Пожарът разсъни доста съмнения за бъдещи строителни мераци, а историци припомниха за предишното на постройката. Столичната община реагира стремително със известие, че ще задължи притежателя на постройката да я възвърне в достоверния й тип.
Методите за почистване на това пространство в центъра на София се повтарят и през днешния ден. През 1879 година на това място избухва голям пожар и тогавашните здания на турските казарми изгарят до основи, споделя Иванов. Напоследък открих нови сведения за турската казарма, до която е обесен Васил Левски, които ще включа в последваща си книга.
Свидетелските показания, които изтъквам за разположението, строителството и размера на тази постройка, така наречен Княжески ескорт, до в този момент убягваха на историците. Нашите изследвания са ориентирани към една скица на мястото на обесването на Левски, покрай турските казарми през 1873 година. Тази скица е оповестена за пръв път през 1937 година Рисувана е на ръка по свидетелски показания. Ще създадем нарастване на схемата, която съставлява възстановката на обесването на Левски и е отпечатана първо на 4 август 1937-ма година. Тогава Стефан Коледаров я разгласява във в. “Мир ” във връзка на 100 години от рождението на Васил Левски. На нея написа “София, шест години след обесването на Левски. т.е. 1879 година Тогава още не са били направени промени по градоустройството на град София. На това място още е имало турски казарми, служещи от имперско време за отбрана и защита на града, а по-натам, на изток е било поле. От тази скица добиваме визия за мястото на обесването и за самите казарми. Вижда се, че Апостола е обесен сред оградата на казармата и защитителен окоп за защитата на София, т. нар “хендек ”. Отбелязано е с писмен знак “П ”.
На тази скица от в. “Мир ” от 1937 година с “П ” е маркирана бесилката на Левски. Тя е до оградата на казармата, а с пунктир е показано от кое място е предходна талигата с тялото на Апостола към мястото на погребението на днешната ул. “Дамян Груев ” №6.
Казармата се е намирала на ръба на хендека. Може да си го представим, като гледаме карето, което затваря бул. “Янко Сакъзов ”, бул. “Левски ”, ул. “Панайот Волов ” и бул. “Ал. Дондуков ”. Много значим очевидец за определяне на точното място на казармите и мястото на бесилката на Левски ни дава Иванчо Хаджипенчович през 1887 година, един от хората, които подписват смъртната му присъда. Тогава Хаджипенчович е бил депутат. Той демонстрира мястото на изгорялата казарма и мястото на Княжеския ескорт, т.е на Княжеската конюшна, която към този момент била благосъстоятелност на княз Фердинанд. Това по нашите калкулации е навръх номер 5 на днешната ул. ”Панайот Волов ”.
Нека да повторим, че бесилката на Васил Левски е тъкмо там, където в неделя пламтя пожар. Хендека е минавал около сегашната постройка на Националния статистически институт по продължение на ул. “Панайот Волов ” в посока на паметника на Левски. А казармата е тъкмо там, където през днешния ден се намира подпалената част на Царските конюшни, против Статистиката. И ето, ние сме очевидци по какъв начин историята с подпалването на здания в този вкусен терен се повтаря.
Нашите изследвания за тези значими сведения се опират на достоверния роман на полк. Стоян Маринов през 1937 година, когато той се ужасява като чете в пресата за разказите на едни дами, които разправяли по какъв начин Левски бил препогребан. Полковникът се принуждава да напише писмо до щаба на войската и в него собственоръчно написва, че той е участвал на погребението на Васил Левски и до скоро имало негови съученици, които са били също на погребението и с очите си са видяли, че тялото на обесения е пренесено с талига и заровено в региона на днешното Министерство на земеделието, а не в така наречен “Позорни гробища ” до изгорелите казарми. Така той упорито алармира, че битуват фалшификации за мястото на гроба.
В записките си Стоян Заимов също свидетелства, че на това място, където е обесен Левски, се намира турска казарма, която през лятото на 1879 година изгаря до основи с цялата си материална част и конете. Не мога да настоявам, че Батенбег има връзка с този пожар, поради интереса му от изграждане на нови здания.
Съвременна карта на региона на Царските конюшни от Google мапс
Сега пишат, че са изгорели казармите на княз Фердинанд и други грешки за това място, само че но истината е, че “Фердинадовите ” конюшни или “Княжеския ескорт ” са стартирани да се строят по времето на Александър Батенберг. В края на 1882 година княз Александър оказва мощен напън върху Софийския общински съвет за строителни работи на конюшната и казармения ескорт. Така с стига до решение, с което се отстъпва имот, като се изключи мястото, несъмнено за монумент на Апостола. Останалите имоти били обект на плячкосване от служители, искащи да са близо до княжеската фамилия и двореца.
Добре е да напомним, че още от античността цялото пространство от днешната черква “Св. София ” до Народната библиотека и болница “Исул ” (УМБАЛ “Царица Йоанна ”) е било некропол. На това място през османския интервал са били и старите софийски гробища, преместени до настоящето Министерство на земеделието.
* Николай Иванов е историк и публицист, създател на проучването “Разкрити документи за гроба и костите на Левски и Бенковски ”, които бяха оповестени за пръв път във в. “Труд ” на 18 февруари 2018 година Според свидетелски показания на очевидци, които Н. Иванов цитира, той потвърждава, че същинското място на погребението на Васил Левски е на софийската улица “Дамян Груев ”№6, до входа на МБАЛ “Сердика ”.
Методите за почистване на това пространство в центъра на София се повтарят и през днешния ден. През 1879 година на това място избухва голям пожар и тогавашните здания на турските казарми изгарят до основи, споделя Иванов. Напоследък открих нови сведения за турската казарма, до която е обесен Васил Левски, които ще включа в последваща си книга.
Свидетелските показания, които изтъквам за разположението, строителството и размера на тази постройка, така наречен Княжески ескорт, до в този момент убягваха на историците. Нашите изследвания са ориентирани към една скица на мястото на обесването на Левски, покрай турските казарми през 1873 година. Тази скица е оповестена за пръв път през 1937 година Рисувана е на ръка по свидетелски показания. Ще създадем нарастване на схемата, която съставлява възстановката на обесването на Левски и е отпечатана първо на 4 август 1937-ма година. Тогава Стефан Коледаров я разгласява във в. “Мир ” във връзка на 100 години от рождението на Васил Левски. На нея написа “София, шест години след обесването на Левски. т.е. 1879 година Тогава още не са били направени промени по градоустройството на град София. На това място още е имало турски казарми, служещи от имперско време за отбрана и защита на града, а по-натам, на изток е било поле. От тази скица добиваме визия за мястото на обесването и за самите казарми. Вижда се, че Апостола е обесен сред оградата на казармата и защитителен окоп за защитата на София, т. нар “хендек ”. Отбелязано е с писмен знак “П ”.
На тази скица от в. “Мир ” от 1937 година с “П ” е маркирана бесилката на Левски. Тя е до оградата на казармата, а с пунктир е показано от кое място е предходна талигата с тялото на Апостола към мястото на погребението на днешната ул. “Дамян Груев ” №6. Казармата се е намирала на ръба на хендека. Може да си го представим, като гледаме карето, което затваря бул. “Янко Сакъзов ”, бул. “Левски ”, ул. “Панайот Волов ” и бул. “Ал. Дондуков ”. Много значим очевидец за определяне на точното място на казармите и мястото на бесилката на Левски ни дава Иванчо Хаджипенчович през 1887 година, един от хората, които подписват смъртната му присъда. Тогава Хаджипенчович е бил депутат. Той демонстрира мястото на изгорялата казарма и мястото на Княжеския ескорт, т.е на Княжеската конюшна, която към този момент била благосъстоятелност на княз Фердинанд. Това по нашите калкулации е навръх номер 5 на днешната ул. ”Панайот Волов ”.
Нека да повторим, че бесилката на Васил Левски е тъкмо там, където в неделя пламтя пожар. Хендека е минавал около сегашната постройка на Националния статистически институт по продължение на ул. “Панайот Волов ” в посока на паметника на Левски. А казармата е тъкмо там, където през днешния ден се намира подпалената част на Царските конюшни, против Статистиката. И ето, ние сме очевидци по какъв начин историята с подпалването на здания в този вкусен терен се повтаря.
Нашите изследвания за тези значими сведения се опират на достоверния роман на полк. Стоян Маринов през 1937 година, когато той се ужасява като чете в пресата за разказите на едни дами, които разправяли по какъв начин Левски бил препогребан. Полковникът се принуждава да напише писмо до щаба на войската и в него собственоръчно написва, че той е участвал на погребението на Васил Левски и до скоро имало негови съученици, които са били също на погребението и с очите си са видяли, че тялото на обесения е пренесено с талига и заровено в региона на днешното Министерство на земеделието, а не в така наречен “Позорни гробища ” до изгорелите казарми. Така той упорито алармира, че битуват фалшификации за мястото на гроба.
В записките си Стоян Заимов също свидетелства, че на това място, където е обесен Левски, се намира турска казарма, която през лятото на 1879 година изгаря до основи с цялата си материална част и конете. Не мога да настоявам, че Батенбег има връзка с този пожар, поради интереса му от изграждане на нови здания.
Съвременна карта на региона на Царските конюшни от Google мапс Сега пишат, че са изгорели казармите на княз Фердинанд и други грешки за това място, само че но истината е, че “Фердинадовите ” конюшни или “Княжеския ескорт ” са стартирани да се строят по времето на Александър Батенберг. В края на 1882 година княз Александър оказва мощен напън върху Софийския общински съвет за строителни работи на конюшната и казармения ескорт. Така с стига до решение, с което се отстъпва имот, като се изключи мястото, несъмнено за монумент на Апостола. Останалите имоти били обект на плячкосване от служители, искащи да са близо до княжеската фамилия и двореца.
Добре е да напомним, че още от античността цялото пространство от днешната черква “Св. София ” до Народната библиотека и болница “Исул ” (УМБАЛ “Царица Йоанна ”) е било некропол. На това място през османския интервал са били и старите софийски гробища, преместени до настоящето Министерство на земеделието.
* Николай Иванов е историк и публицист, създател на проучването “Разкрити документи за гроба и костите на Левски и Бенковски ”, които бяха оповестени за пръв път във в. “Труд ” на 18 февруари 2018 година Според свидетелски показания на очевидци, които Н. Иванов цитира, той потвърждава, че същинското място на погребението на Васил Левски е на софийската улица “Дамян Груев ”№6, до входа на МБАЛ “Сердика ”.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ