Видео: 30 години от "българската емблема" - световния рекорд на Стефка Костадинова
Преди тъкмо 30 години - на 30 август 1987 година, на олимпийския стадион в Рим Стефка Костадинова слага нов международен връх в скока на височина. Българската атлетка скача 209 сантиметра, с което усъвършенства личното си върхово достижение с 1 см.
Три десетилетия по-късно върхът остава непостижим. Много състезателки - в това число и самата Костадинова, са правили опити да стигнат 210 см, само че без триумф. Най-близо беше хърватката Бланка Влашич, която през 2009 година преодоля 208 см.
На международното в Рим Костадинова прави девет сполучливи скока. Тя стартира от 185 см и по-късно без проблеми скача още 189 см, 193 см, 196 см, 199 см и 202 см. Българката скача 204 от третия опит, а по-късно от втория се оправя и с 206 см.
След като излиза наяве, че печели конкуренцията за златото с Тамара Бикова, Костадинова се отхвърля от 208 см и се насочва непосредствено към 209 см. И от втория опит съумява, с цел да счупи международния връх.
Моята емблема
" Тези 209 см станаха през годините нещо като мой непокътнат знак, нещо като емблема, която стои като доказателство за човешките благоприятни условия ", сподели Костадинова в навечерието на годишнината, представена от уеб страницата на Българския олимпийски комитет, чийто ръководител е към този момент четвърти мандат.
" Но международният връх не е единствено мой. Той е на България. Този връх, а и всичките ми други върхове и триумфи станаха факт с помощта на хората край мен, на моя екип, на треньори, доктори, на ръководители и на страната, вложила в спорта. Благодаря на Ники Петров, с който още сме международен тандем. Той ме възпита като състезател, жена и човек. Благодаря на клуб " Тракия ", на спортното учебно заведение в Пловдив и на атлетическата ни федерация. И нещо доста значимо – това достижение е и с помощта на останалите доста мощни българки в дисциплината. Българската школа роди такава конкуренция, която помиташе върховете. "
Костадинова споделя, че на стадиона в Рим не е мислила за това какъв брой време ще удържат тези 209 см. " Емоцията беше толкоз мощна Много атлетки по-късно опитваха да подобрят върха – някои бяха доста близо, аз самата също пробвах десетки пъти. Много ми се желае – и ще бъде щастлива, в случай че този връх бъде усъвършенстван от българка. И по този начин да си остане наш. Защото тъкмо сходни международни върхове провокират почит в останалите. Само по този начин – като побеждаваш и си на върха, печелиш почитание и самопризнание ", добавя тя.
Първия си скок над 2 метра прави на 25 август 1984 година в София. Общо в кариерата си записва 197 скока над 200 см в 130 надпревари.
© БОК
Българката скача рекордната височина от втория опит
В своята кариера Костадинова има олимпийска купа от игрите в Атланта през 1996 година и сребърен орден от Сеул 1988. Освен това тя е двукратна международна шампионка - през 1987 година в Рим, когато слага международния връх, и през 1995 година в Гьотеборг.
Костадинова има и европейска купа от шампионата в Щутгарт през 1986 година Българката има доста мощни достижения и на закрито - пет международни трофеи сред 1985 и 1997 година и четири европейски сред 1985 и 1994 година
Родената в Пловдив атлетка четири пъти е печелила премията за състезател номер 1 на България (1985, 1987, 1995 и 1996 г.) и пет пъти е избирана за номер 1 на Балканите (1985, 1987, 1995, 1996 и 1997 г.). През 1997 година приключва спортната си кариера. От 2005 година е отпред на БОК.
Тя е единствената българка, удостоена със състезателен Оскар, което я подрежда до митове на спорта като Пеле, Аертон Сена, Марадона, Борис Бекер, Сергей Бубка, Майк Тайсън и Карл Луис. Костадинова е измежду първите признати в Залата на славата на международната атлетика. В нейна чест на входа на Олимпийския музей в Лозана е издигната летва с маркирана височината на международния ѝ връх.
© БОК
Костадинова пред входа на Олимпийския музей в Лозана е издигната летва с маркирана височината на международния ѝ връх.
Рекордът не се пипа
Бушуващите допинг кавги в атлетиката повдигнаха въпроса за цената на старите върхове. Появи се предложение достиженията да бъдат заличени и пренаписани.
" Световните върхове са безсмислени, в случай че хората не имат вяра в тях ", съобщи през май шефът на европейската атлетическа федерация Свен Арне Хансен, който предложи проверка и вероятно отменяне на върховите достижения.
Костадинова отговори, че " няма по какъв начин да лишават международния връх от България ".
" Аз съм скочила 209 см, Кайша Берквист от Швеция скочи 208 см, което е международен връх в зала. Защо това би трябвало да се не помни и анулира без причина? По тази логичност на следващия ден ще изискат да отстранен достиженията на Юсейн Болт, Сергей Бубка, Майкъл Фелпс. Освен това, в случай че се вземе сходно решение в този момент, какво подсигурява, че след година-две някой няма да изиска отново " пренаписване " с нови претекстове. Нямам пояснение за какво нещо се предлага още веднъж, единствено месец откакто Международната федерация по лека атлетика (IAAF) се произнесе изрично срещу ", съобщи рекордьорката.
© БОК
Българска горделивост с върха на върховете
Сайтът на БОК отразява с доста страст достижението. " Само България може да се похвали с най-стария настоящ връх в атлетиката ", написа уеб сайтът, като показва, че най-дългогодишните върхове в атлетиката са на състезатели на към този момент несъществуващи страни.
" И трите пред Стефка Костадинова са представителки на към този момент несъществуващи страни. Тъй че единствено България може да се похвали, че има най-стария, недокоснат международен връх в цялата атлетика, тъй като и при мъжете има двама с по-дълготрайни достижения от Стефка, само че и те са от към този момент несъществуващи страни - на диск 74.08 м Юрген Шулт от Германска демократична република от 06.06.1986 и на чук 86.74 м. Юри Седих от Съюз на съветските социалистически републики от 30.08.1986 г ", показват от БОК.
© БОК
Сайтът напомня и част от заглавията в международните медии след слагането на върха в Рим. " И Костадинова полетя... ", " Стефка прескочи света ", " Костадинова лети към звездите ", " Великолепната Стефка ", " Най-високата дама на планетата ".
Цитиран е и репортажът на кореспондентите на вестник " Советский спорт " в Рим: " Вече осигурила си международната купа, Костадинова пропуща рубежа на личния си международен връх и се прицелва в 209 см. И новото върхово достижение става факт! При това Стефка преодолява рекордната кота с невероятна лекост – красноречиво доказателство за в действителност неизчерпаемите благоприятни условия на тази превъзходна атлетка. "
Най-дълготрайните върхове в женската атлетика към 30 август 2017 година
26.07.1983 година 800 м 1:53,28 мин. Ярмила Кратохвилова Чехословашка социалистическа република
06.10.1985 година 400 м 47,60 сек. Марита Кох Германска демократична република
07.07.1987 година гюле 22.63 м Наталия Лисовска Съюз на съветските социалистически републики
30.08.1987 година ск. вис. 209 см Стефка Костадинова България
Три десетилетия по-късно върхът остава непостижим. Много състезателки - в това число и самата Костадинова, са правили опити да стигнат 210 см, само че без триумф. Най-близо беше хърватката Бланка Влашич, която през 2009 година преодоля 208 см.
На международното в Рим Костадинова прави девет сполучливи скока. Тя стартира от 185 см и по-късно без проблеми скача още 189 см, 193 см, 196 см, 199 см и 202 см. Българката скача 204 от третия опит, а по-късно от втория се оправя и с 206 см.
След като излиза наяве, че печели конкуренцията за златото с Тамара Бикова, Костадинова се отхвърля от 208 см и се насочва непосредствено към 209 см. И от втория опит съумява, с цел да счупи международния връх.
Моята емблема
" Тези 209 см станаха през годините нещо като мой непокътнат знак, нещо като емблема, която стои като доказателство за човешките благоприятни условия ", сподели Костадинова в навечерието на годишнината, представена от уеб страницата на Българския олимпийски комитет, чийто ръководител е към този момент четвърти мандат.
" Но международният връх не е единствено мой. Той е на България. Този връх, а и всичките ми други върхове и триумфи станаха факт с помощта на хората край мен, на моя екип, на треньори, доктори, на ръководители и на страната, вложила в спорта. Благодаря на Ники Петров, с който още сме международен тандем. Той ме възпита като състезател, жена и човек. Благодаря на клуб " Тракия ", на спортното учебно заведение в Пловдив и на атлетическата ни федерация. И нещо доста значимо – това достижение е и с помощта на останалите доста мощни българки в дисциплината. Българската школа роди такава конкуренция, която помиташе върховете. "
Костадинова споделя, че на стадиона в Рим не е мислила за това какъв брой време ще удържат тези 209 см. " Емоцията беше толкоз мощна Много атлетки по-късно опитваха да подобрят върха – някои бяха доста близо, аз самата също пробвах десетки пъти. Много ми се желае – и ще бъде щастлива, в случай че този връх бъде усъвършенстван от българка. И по този начин да си остане наш. Защото тъкмо сходни международни върхове провокират почит в останалите. Само по този начин – като побеждаваш и си на върха, печелиш почитание и самопризнание ", добавя тя.
Първия си скок над 2 метра прави на 25 август 1984 година в София. Общо в кариерата си записва 197 скока над 200 см в 130 надпревари.
© БОК
Българката скача рекордната височина от втория опит
В своята кариера Костадинова има олимпийска купа от игрите в Атланта през 1996 година и сребърен орден от Сеул 1988. Освен това тя е двукратна международна шампионка - през 1987 година в Рим, когато слага международния връх, и през 1995 година в Гьотеборг.
Костадинова има и европейска купа от шампионата в Щутгарт през 1986 година Българката има доста мощни достижения и на закрито - пет международни трофеи сред 1985 и 1997 година и четири европейски сред 1985 и 1994 година
Родената в Пловдив атлетка четири пъти е печелила премията за състезател номер 1 на България (1985, 1987, 1995 и 1996 г.) и пет пъти е избирана за номер 1 на Балканите (1985, 1987, 1995, 1996 и 1997 г.). През 1997 година приключва спортната си кариера. От 2005 година е отпред на БОК.
Тя е единствената българка, удостоена със състезателен Оскар, което я подрежда до митове на спорта като Пеле, Аертон Сена, Марадона, Борис Бекер, Сергей Бубка, Майк Тайсън и Карл Луис. Костадинова е измежду първите признати в Залата на славата на международната атлетика. В нейна чест на входа на Олимпийския музей в Лозана е издигната летва с маркирана височината на международния ѝ връх.
© БОК
Костадинова пред входа на Олимпийския музей в Лозана е издигната летва с маркирана височината на международния ѝ връх.
Рекордът не се пипа
Бушуващите допинг кавги в атлетиката повдигнаха въпроса за цената на старите върхове. Появи се предложение достиженията да бъдат заличени и пренаписани.
" Световните върхове са безсмислени, в случай че хората не имат вяра в тях ", съобщи през май шефът на европейската атлетическа федерация Свен Арне Хансен, който предложи проверка и вероятно отменяне на върховите достижения.
Костадинова отговори, че " няма по какъв начин да лишават международния връх от България ".
" Аз съм скочила 209 см, Кайша Берквист от Швеция скочи 208 см, което е международен връх в зала. Защо това би трябвало да се не помни и анулира без причина? По тази логичност на следващия ден ще изискат да отстранен достиженията на Юсейн Болт, Сергей Бубка, Майкъл Фелпс. Освен това, в случай че се вземе сходно решение в този момент, какво подсигурява, че след година-две някой няма да изиска отново " пренаписване " с нови претекстове. Нямам пояснение за какво нещо се предлага още веднъж, единствено месец откакто Международната федерация по лека атлетика (IAAF) се произнесе изрично срещу ", съобщи рекордьорката.
© БОК
Българска горделивост с върха на върховете
Сайтът на БОК отразява с доста страст достижението. " Само България може да се похвали с най-стария настоящ връх в атлетиката ", написа уеб сайтът, като показва, че най-дългогодишните върхове в атлетиката са на състезатели на към този момент несъществуващи страни.
" И трите пред Стефка Костадинова са представителки на към този момент несъществуващи страни. Тъй че единствено България може да се похвали, че има най-стария, недокоснат международен връх в цялата атлетика, тъй като и при мъжете има двама с по-дълготрайни достижения от Стефка, само че и те са от към този момент несъществуващи страни - на диск 74.08 м Юрген Шулт от Германска демократична република от 06.06.1986 и на чук 86.74 м. Юри Седих от Съюз на съветските социалистически републики от 30.08.1986 г ", показват от БОК.
© БОК
Сайтът напомня и част от заглавията в международните медии след слагането на върха в Рим. " И Костадинова полетя... ", " Стефка прескочи света ", " Костадинова лети към звездите ", " Великолепната Стефка ", " Най-високата дама на планетата ".
Цитиран е и репортажът на кореспондентите на вестник " Советский спорт " в Рим: " Вече осигурила си международната купа, Костадинова пропуща рубежа на личния си международен връх и се прицелва в 209 см. И новото върхово достижение става факт! При това Стефка преодолява рекордната кота с невероятна лекост – красноречиво доказателство за в действителност неизчерпаемите благоприятни условия на тази превъзходна атлетка. "
Най-дълготрайните върхове в женската атлетика към 30 август 2017 година
26.07.1983 година 800 м 1:53,28 мин. Ярмила Кратохвилова Чехословашка социалистическа република
06.10.1985 година 400 м 47,60 сек. Марита Кох Германска демократична република
07.07.1987 година гюле 22.63 м Наталия Лисовска Съюз на съветските социалистически републики
30.08.1987 година ск. вис. 209 см Стефка Костадинова България
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ