Преди сто години космополитният град Смирна става турски - 100

Преди 100 години космополитният град Смирна става турски - 100 000 са избити, още толкоз са депортирани. Подобно на арменския геноцид, събитието и до през днешния ден е табу за турските учебници и за обществеността в Турция.

Сто хиляди души, най-вече гърци и арменци, са избити, други 100 хиляди са депортирани, а градът безусловно е изгорял: през септември 1922-а година, в границите на Гръцко-турската война, избухнала след края на Първата международна, турските войски окупират града на брега на Егейско море и поставят завършек на неговия гръцки суверенитет.
Редакцията предлага
За кървавите събития отпреди 100 години споделя в книгата си " Смирна в пламъци " историкът Луц Клевеман. От 1918-а година градът, който преди този момент е бил част от Османската империя, е под контрола на гърците. Но провалянето им във войната сред 1919-а и 1922-а година поставя завършек на тяхното господство над Смирна (Измир на турски). Същата година (1922) престава да съществува и самата Османска империя, крепила се до тогава в продължение на десетилетия от прекомерно спорните ползи на европейските велики сили и най-много на Германия, която виждала в Турция собствен значим съдружник, написа швейцарският " Нойе Цюрхер Цайтунг ".

Град с съвременно и благоденстващо общество

Клевеман разказва доста в детайли космополитната атмосфера на проспериращия тогава търговски и пристанищен град, привличащ хора от цяла Европа и предлагащ такова, каквото по това време не е имало в нито една от огромните европейски метрополии.

Векове наред в Смирна мюсюлмани, християни и евреи живеели в мир и образували един тип " левантински синтез ", прочут ни от други огромни средиземноморски градове като Солун. Авторът разказва Смирна като с благоденстващо и съвременно общество, в което новодошлите от други страни и култури били одобрявани доста добре.

Както в района като цяло, и в Смирна подемът на национализма поражда напрежение и кървави спорове. Когато след края на Първата международна война гърците предявяват искания към някои владения на Османската империя в Мала Азия, това провокира тежки стълкновения и в Смирна. Военната контраатака под управлението на Мустафа Кемал Ататюрк си слага за цел принудително да хомогенизира Смирна и да я направи част от модерната турска национална страна, зародила от руините на Османската империя. Воден от тази цел, през 1922-а година Ататюрк опожарява Смирна. Подобно на геноцида над арменците от 1916-а година, който също се вписва в напъните за основаване на турска нация, събитията в Смирна отпреди 100 години не престават да са тематика табу както в турските учебни заведения, по този начин и в публичния спор в страната.

Два милиона души губят родината си

Европейската политика обаче реагира най-прагматично на кървавите събития в Смирна: през лятото на 1923-а година в Лозана е избрана новата граница сред Гърция и Турция, а за недопускането на нови спорове в бъдеще е контрактувана и всеобща замяна на популацията, вследствие на която близо два милиона души губят родината си.

Епохата на национализма победи и в Югоизточна Европа. А заслугата на Клевеман е това, че с книгата си " Смирна в пламъци " той напомня тези значими за по-нататъшния ход на 20-и век исторически събития - цели 100 години по-късно.