Преди седмици една майка напусна България в опит да осигури

Преди седмици една майка напусна България в опит да обезпечи по-добри грижи за детето си, което е с увреждане. Историята на Красимира Обретенова и щерка й стана известна на всички откакто министър председателят Борисов призна пред министрите си, че е плакал над нея. Сълзите му обаче не трогнаха дамата й тя емигрира в Холандия

Емиграцията обаче не се оказва единственото допустимо бягство пред родителите на деца с увреждания. Оказва се, че някои взимат и по тежки решения. Преди време една майка се самоубива, тъй като не издържала тежката орис.

"Детето й беше с тежка церебрална парализа и в един миг просто нямаше какво да се направи. То умря и тя не съумя да го преживее. На идващия ден сама посегна на живота си. ", споделя трагичната история Мариела Каймакова, също родител на дете с увреждане.

Над 20 000 са българите с присъда родител на дете с увреждане. Всеки ден те се борят за живота на синовете и дъщерите си.

Въпреки непрекъснатите им митинги, обединени под мотото "Системата ни убива ", страната по никакъв метод не им оказва помощ в тежката задача да отглеждат болно дете, написа "168 часа " и споделя за орисите на някои от унищожените майки.

Една от тях е Ина Маринова, основна организаторка на митингите, която от 16 години се бори за живота на щерка си Виктория.

"Детето ми е недоносено. Лекарите избавиха живота й, като стабилизираха дишането и храненето. Отвори се вратата на отделението, подадоха ми вързопчето в ръцете и толкоз. Не знаех накъде да потегли, нито какво да върша. Единственото, което разбрах, е, че тя ще е дете с увреждане. "

20 дни след раждането стартират проблемите за дребното бебе, а диагнозите са най-тежките.

"Тя е с цялостен комплект увреждания след недоносеност - споделя Ина. - Напълно незряща е, има детска церебрална парализа, квадрипареза (слабост на мускулите на крайниците) и епилепсия, която се появи в пубертета. "

Времето минава, а Маринова схваща, че единственото нещо, което ще прави оттук насетне, е да се бори за живота на детето си.

Оказва се, че в България може да разчиташ единствено на финансова помощ.

"Чух инцидентно за ТЕЛК в парка от друга майка. Подадох документи и се оказа, че щерка ми е с 90% увреждания по тяхна преценка - спомня си Ина Маринова. - Затова започнах да вземам най-голямата сума, която е 930 лева на месец. "

Нелепото в тази ситуация е, че за всичките потребности на щерка й тази сума въобще не стига.

Още по-неприятното е, че децата с по-нисък % поврежда не получават от 200 до 500 лева

А когато навършат 18 година, сумата фрапантно спада на 235 лева

"Имайте поради, че на моята щерка са й нужни - количка, която коства 2000 лева, вертикализатор (уред, който слага тялото на детето в вярна позиция, с цел да не се изкривява - б.а), също 2000 лева - споделя Ина. - Специален стол - 1500 паунда, който го няма в България и би трябвало да го поръчвам от други страни. Тези уреди обаче са за избрана възраст и когато умалеят, се купува идващия размер. В сметките въобще не поставям разноските за рехабилитации, шезлонг за баня, логопед, психолог и впрочем. Сметнете дали 930 лева ми стигат?! "

Ако Ина се опита да получи пари от обществените за количката, която е 2000 лева, те й отпускат единствено 400 лева, останалите би трябвало да ги извади от джоба си, макар че не работи, тъй като отглежда детето си.

"За голямо страдание всичко заплащам с милостиня - възмущава се майката. - Грозно казано, само че факт. Дори "Българската Коледа " не ми е помогнала в молбата ми за апарат, тъй като те ми дават някакви 600 лева, а на мен ми трябват 2500 лева Аз не мога да ги взема, тъй като нямам останалите 1900 лева, а след това би трябвало да им дам фактура за купена количка да вземем за пример. Това не е помощ. Това е подигравка. "

По тази причина Ина взема решение да събере посредством акция пари за щерка си и да я води на лекуване в Германия и Израел.

"Благодарение на лекарите там я стабилизирахме, колкото е допустимо за нейното положение - безапелационна е майката. - Направи се най-хубавото. Видях по какъв начин се случват нещата там и мога да кажа, че в България няма никаква помощ, а пък да не приказваме и за експертите в медицинските комисии. "

Тя е разочарована, че лекарката в ТЕЛК, с която общували, не е могла да разчете епикризата на щерка й.

"На мен не ми е нужно още някой да ми каже какъв брой ми е повредена дъщерята - безапелационна е Ина Маринова. - Трябва ми експерт, който да уточни какво тъкмо й е нужно, с цел да бъдат оптимално обезщетени уврежданията. "

Според нея обаче никой не осъзнава, че наред с децата с увреждания родителите им също страдат. Някои от тях даже не съумяват да се оправят с депресията и краят е съдбовен, тъй като никой не ги учи по какъв начин се отглежда такова отроче.

"Когато откриха проблемите на сина ми Мартин, аз завърших какъвто и да било различен живот, спомня си друга майка, Мариела Каймакова.. "Не мога да работя, не мога да се развъртвам, не мога да излизам. Моят живот е у дома сред 4 стени - затвор. ", добавя тя.

По думите й тя е една от дамите с шанс, тъй като мъжът й към момента е до нея. Според майките, откакто се появи дете с увреждане, в 99% от случаите фамилията се разпада. "Когато се роди, от болничното заведение ни изписаха по живо, по крепко и аз не знаех, че детето ми има някакъв проблем - спомня си Каймакова. - Лекарите доста добре знаеха, че съм родила бебе с увреждане, само че не ми споделиха. Докато бях бременна, даже не ми бяха направени нужните проучвания, с оправданието, че всичко е повече от добре. Впоследствие разбрах, че те са могли да схванат авансово за тежките му проблеми. "

Мариела стартира да води детето си при разнообразни лекари, а тежките диагнози не стопират да валят.

"Мартин е с микроцефалия (главата на детето не израства, а остава доста малка), умствена назадничавост в тежка степен, с епилепсия, с промяна на отделителната система и хиперактивност - споделя майката. - Това значи, че не мога да го оставя и за 2 минути самичък. Той е преносим, само че както хората споделят: за какво ли върви, като не знае къде отива. "

Проблемите стартират, а Каймакова потегля с незанието си по стъпките на Ина Маринова.

"Направих му ваксини, които в такава обстановка въобще не трябваше да върша, само че кой да ми каже - възмущава се Каймакова. - Никой с нищо не ми е оказал помощ. Никой не ми е споделил какво да направя. "

Няколко национално представителни организации би трябвало да оказват помощ непрекъснато на фамилии с деца с увреждания, само че съгласно множеството майки те вземат единствено дотации и нищо не вършат.

"Аз даже не ги познавам, представете си какъв брой ги интересува - възмущава се Каймакова. - Те са длъжни да се свържат с всеки родител, който има дете с увреждане, а не го вършат. На година вземат 4,5 млн. лева дотации, само че средствата единствено се усвояват. Те са срещу нас, тъй като ние желаеме да прекъснем това безсистемно харчене на пари. Свързани са с властта. Те работят за тях. ", безапелационна е тя.

Това е и една от аргументите за родителските митинги, само че резултатът от тях за в този момент не се вижда.