Режисьорът на „Куче в чекмедже“ учил с Милош Форман
Преди седмица на 93-годишна възраст умря огромният български режисьор и сценарист Димитър Петров. Живееше пропуснат от всички, тежко болен. Роден е на 22 октомври 1924 година в град Рила. Завършва през 1951 година кинорежисура във филмовата академия в Прага. Режисьор е на едни от най-хубавите родни детски филми. “Таралежите се раждат без бодли ”, “С деца на море ”, “Куче в чекмедже ”, “Васко да Гама от село Рупча ” – те са единствено част от заглавията, които всеки пази дружно с носталгията по своята младост. Истински чешит и любим на дребни и огромни, Димитър Петров сътвори невероятни бисери в съкровищницата на българското кино.
Помните ли паметната имитация на дребния Миташки от кино лентата “Куче в чекмедже ”: “Татко сподели, че ще ми купи колело, но различен път ”? Сигурна съм, че всички я знаят и постоянно употребяват в речника си за щяло и нещяло. Сигурно и всеки е заставал пред огледалото да опитва дали може може да си мърда ушите, откакто е изгледал паметния филм “Войната на таралежите ”. А “С деца на море ” и “Васко да Гама от село Рупча ” – белким множеството не са правили същите золуми? Всички тези филми до един имат куп награди от наши и интернационалните фестивали. Техен режисьор е Димитър Петров, приет от киногилдията за татко на детското ни кино. Днес се сещаме за този извънредно непретенциозен мъж, а повода – неговата гибел. За страдание, в последните 2-3 десетилетия той живя пропуснат. Никой не се сещаше за оня слаб, висок мъж с мека усмивка, който дребните артисти напряко обожаваха. За тях той беше просто чичо Митко. Скромен, непознат на суетата, дистанциран от протичащото се, абе – чешит. Такъв беше един от най-продаваните и показвани в чужбина български кинорежисьори.
Разказвачът на безкрайни истории
Режисьорът Димитър Петров с героите от “Таралежите… ” в сценката, когато дребният се е напишкал.
Още като дете обича да си измисля безкрайни истории, с които напряко омагьосва слушателите. “Той беше Старшията, с 10 години по-голям от мен. Качваше ме на конче и започваше да ми споделя страхотни приказки. И като превъзходен повествовател, той обича да пресъздава приказките изразно и звуково, изпитва и същинско наслаждение да прави от тях дребни детски пиески, завладяващи душата ми. ” Това ми е разказвал неговият първи братовчед, починалият някогашен софийски кмет и дипломат в Германия Петър Междуречки. Майките на двамата са сестри и през годините те порастват в една къща безусловно като братя. След 9 септември 1944-а на България са нужни подготвени фрагменти и новата власт съумява да обезпечи стипендии на надарени български младежи – едни отпътуват за Москва, други за Чехословакия, за Полша… Димитър Петров не е измежду групата, която потегля за Съветския съюз. Появява се опция да учи постановка в Прага в известната киностудия “Барандов ”. По това време, въпреки и не в неговия випуск, постановка учи и една бъдеща международна звезда – Милош Форман. Двамата се срещат и поддържат връзка през студентските години. Когато приключва през 1951 година, професорът му няколко пъти повтаря: “Димитър, аз се гордея, че сте мой студент ”. И напълно естествено получава предложение да остане да работи във филмовата студия “Барандов ”. Българинът обаче се усеща длъжен да се върне в България и …отказва примамливото предложение. В родните среди обаче го чака типичната българска завист и завист…
Децата – този същински свят
Руслан Терзийски имитира Лили Иванова на плажа в “С деца на море ”.
Вместо да дълбае в комунистическата тема Петров внезапно се насочва към правенето на филми за деца. Първи от тях е “Капитанът ”, който е подготвен през 1963-а и незабавно е видян. Именно в този филм режисьорът за първи път надниква същински в дълбокия и комплициран детски свят. В него вземат участие като деца починалата към този момент наша естрадна певица Катя Филипова, роля има и Елена Поптодорова – някогашната ни посланичка в Съединени американски щати. Филмът в действителност има огромен триумф. Той е първият от така наречен детска вълна, която с годините залива българското кино, обсипан е с интернационалните награди. А по време на Московския кинофестивал Димитър Петров е ухажван непрестанно от делегацията на Германска демократична република да направи детски филм за известната киностудия ДЕФА. Българинът обаче отхвърля на всичките им непреклонни молби. След триумфа на “Капитанът ” идват “Таралежите… ”.
Няма нищо по-трудно от това да си мърдаш ушите
Главни “виновници ” за появяването и триумфа на този обичан детски филм са сценаристите Марко Стойчев и Мориц Йомтов по-известни като Братя Мормареви, и режисьорът Димитър Петров. Трите новели ги сплотява бандата на едни и същи герои – Теди, Любчо, Коко, Демби, Кънчо, Наско.
Всъщност група десетгодишни отстояват независимостта си в учебно заведение, на улицата и у дома. Те съумяват да усвоят и най-важния и несравним трик – “мърдането на уши ”. Много значим е изборът на децата артисти и поради това екипът обикаля надали не всички столични учебни заведения, оглеждат стотици деца… Накрая се оказва, че за главните функции са определени деца все на известни родители, или като се споделя – от сой. Режисьорът има необикновен усет за работа с дребни артисти.
Изборът на дребния Димитър Цонев за ролята на Любчо – момчето, което може да си мърда ушите, минава през най-различни премеждия. Първо, четвъртокласникът от 125-о учебно заведение (сега 133-о и по-известно като руското) не споделя на известните си родители – артистът Коста Цонев и брачната половинка му Анахид – известна тв говорителка, че взе участие в пробни фотоси за кино лентата. Накрая по трите му имена е оголен чий наследник е, а режисьорът Димитър Петров би трябвало да прояви много старания, с цел да убеди изключително татко му, че Митко е съвършен за ролята.
Актьорски деца са и другите от бандата – там са Ивайло Джамбазов – наследник на Златина Дончева и Иван Джамбазов, и Андрей – наследник на Кина Дашева и Петър Слабаков. Нейко Нейков пък е правоприемник на художниците Златка Дъбова и Христо Нейков, а Петър Пейчев е наследник на посланик.
Филмът се трансформира в същинско развлечение за основателите и участниците в него. Малка роля има и за огромния наследник на Димитър Петров – Емил. Той е високото момче, което все мъкне мрежата с артикули и споделя крилатата фраза: “Иска ми се да стана футболист, само че нашите нещо ме гласят за външна търговия… ” И този филм получава доста наши и интернационалните награди.
Парцалев и тайфа деца – ненадейно добра композиция
Само по-малко от две години след премиерата на “Таралежите… ” киносалоните цялостни различен филм на Димитър Петров – “С деца на море ”, който става едни от шедьоврите на българското кино. Сценарият отново е на Братя Мормареви. Режисьорът събира безусловно същия екип и води таралежите си този път в Слънчев бряг. От актьорите в детската тайфа ги няма единствено Димитър Цонев и Андрей Слабаков. Тайфата обаче е обогатена с дребосъка Руслан Терзийски, който избива рибата като имитира Лили Иванова с шлагера й тогава: “Без радио не мога ”.
Филмовата новела стартира обещаващо. По пътя се носи алена кола, гърми музика, водачът с разкопчана риза пуши скъпи цигари, а красива русокоска го глези с шоколад. Това не е началото на американски филм, колата е …москвич и в основната роля е Георги Парцалев. Душата на кино лентата е героят му – злощастният чичо Манчо. А децата, без да желаят, нарушават проектите на съседа им от София, който е в командировка с непозната жена. И за пакост попада в клопката: “Ха-ха-ха, чичо Манчо, снех те! ”
Димитър Петров първи открива до каква взривоопасна примес може да докара кинокомбинацията Георги Парцалев с детска тайфа. Снимките протичат фантастично. Децата се влюбват в Парцалев, а той им отвръща с същинска обич – кани ги на вечеря, купува им сладолед, подарява им фланелки…
Татко сподели, че ще ми купи колело, но различен път
Десет години след “С деца на море ” през 1982-а Димитър Петров основава следващия си кино шедьовър – “Куче в чекмедже ”. Семейната драма по сюжет на Рада Москова (майката на Теди Москов) и до момента е измежду обичаните филми на българския фен.
Малкият Митко-Миташки е дете на разведени родители. Той стои по през целия ден самичък у дома, следен по телефона от постоянно заетата си със служебни събрания майка. Мечтае единствено за едно – да си има същинско куче, а не плюшена играчка. Заедно с двама негови другари купуват от един апаш кучето Рошко за три лв. и осемдесет стотинки и шест трамвайни билета. Най-привързан към него е Митко, който го гледа в едно чекмедже вкъщи… Ролята на Митко обаче се оказва проблем. След като обикалят всички детски градини и не намират уместно дете, което да изиграе Миташки, пускат публикация в радиото и малкия екран, че се търси момченце. Веселин Прахов, като е името на дребния артист, идва пред Националната библиотека – води го сляпата му баба дружно с братчето му. Но и този път не намират подобаващото дете. Уморени и обезверени, от екипа сядат на една скамейка. На прилежащата сяда и Веско. Виждайки режисьора, малчуганът отива при него и напълно съществено задава въпроса: “Е, за какво пристигнах аз тука? ”
Решават въпреки всичко да създадат на хлапето пробни фотоси. Резултатът от кино лентата е явен – той стана обичан на няколко генерации фенове, дребният Веско Прахов също. След това той игра в още няколко кино лентата, само че не стана артист. Сега живее в Испания и има дребен IT бутик.
Васко да Гама от село Рупча
Екипът на сериала на първо време стартира да търси деца във Варна и Бургас, въпреки всичко става дума за морето. След дълго търсене, което не дава резултат, вземат решение да отидат в столичното музикално учебно заведение. Там учи по-малкият наследник на режисьора Калин. Днес Калин Петров е един от най-талантливите млади пианисти, свири в паметните групи “Сленг ” и “Акага ”. За проби в Киноцентъра обаче канят не него, а момчето, с което Калин седи на един чин – Илия. Кастингът продължава няколко седмици и изборът е изработен в последния вероятен миг. Буквално в 12 без пет на фотосите в курорта “Русалка ” се появява и Иван Ласкин като основния воин Васко да Гама. Илия Лингорски (който през днешния ден е прочут финансист, беше и зам.-министър по времето на премиерството на Симеон Сакскобургготски), е определен за ролята на Женя, радостният другар на Васко.
Днешната реалност е отчаяние
Димитър Петров режисира в кариерата си 13 кино лентата и написа един сюжет.
Други негови знакови произведения са комедията “Нощните бдения на поп Вечерко ” (1980 година с присъединяване на Константин Коцев, Георги Калоянчев и Цветана Манева), детският сериал “Фильо и Макензен ” (1979), “Началото на деня ” (1975), последният му филм е “Тони ” (1991 г.).
Той се разочарова от протичащото се и се отдръпва. Още преди измененията през 1989-а вижда грешките доста тъкмо. Критично надъхан е към протичащото се и го боли, че то се осъществя накриво. Днешната реалност обаче го срутва тотално, отчаян е най-много от неналичието на човечност, овълчването и отчуждението на хората. Заради нежеланието му да води борби, той взема решение да се отдръпна у дома. “Като Иван Рилски построи своя дом като манастир и се отдръпна в него ” споделя братовчед му Петър Междуречки. Той е чешит, непознато тяло в една зверилница, наречена човешко общество. Странна птица в българското кино и общество. Иванка Гръбчева, другата майсторка на детското кино, е противопоставен натюрел на него. Но й прави чест признанието: “Бащата на детското кино е Димитър Петров. ”
Снимките са от филми и работни моменти от тях, на режисьора Димитър Петров. Всички те – обичани на няколко генерации фенове: „Капитанът“, „Войната на таралежите“, „С деца на море“, „Куче в чекмедже“, „Васко да Гама от село Рупча“, „Фильо и Макензен“, „Нощните бдения на поп Вечерко“. Както и няколко неповторими фрагмента на режисьора – татко на детското ни кино.
Помните ли паметната имитация на дребния Миташки от кино лентата “Куче в чекмедже ”: “Татко сподели, че ще ми купи колело, но различен път ”? Сигурна съм, че всички я знаят и постоянно употребяват в речника си за щяло и нещяло. Сигурно и всеки е заставал пред огледалото да опитва дали може може да си мърда ушите, откакто е изгледал паметния филм “Войната на таралежите ”. А “С деца на море ” и “Васко да Гама от село Рупча ” – белким множеството не са правили същите золуми? Всички тези филми до един имат куп награди от наши и интернационалните фестивали. Техен режисьор е Димитър Петров, приет от киногилдията за татко на детското ни кино. Днес се сещаме за този извънредно непретенциозен мъж, а повода – неговата гибел. За страдание, в последните 2-3 десетилетия той живя пропуснат. Никой не се сещаше за оня слаб, висок мъж с мека усмивка, който дребните артисти напряко обожаваха. За тях той беше просто чичо Митко. Скромен, непознат на суетата, дистанциран от протичащото се, абе – чешит. Такъв беше един от най-продаваните и показвани в чужбина български кинорежисьори.
Разказвачът на безкрайни истории
Режисьорът Димитър Петров с героите от “Таралежите… ” в сценката, когато дребният се е напишкал. Още като дете обича да си измисля безкрайни истории, с които напряко омагьосва слушателите. “Той беше Старшията, с 10 години по-голям от мен. Качваше ме на конче и започваше да ми споделя страхотни приказки. И като превъзходен повествовател, той обича да пресъздава приказките изразно и звуково, изпитва и същинско наслаждение да прави от тях дребни детски пиески, завладяващи душата ми. ” Това ми е разказвал неговият първи братовчед, починалият някогашен софийски кмет и дипломат в Германия Петър Междуречки. Майките на двамата са сестри и през годините те порастват в една къща безусловно като братя. След 9 септември 1944-а на България са нужни подготвени фрагменти и новата власт съумява да обезпечи стипендии на надарени български младежи – едни отпътуват за Москва, други за Чехословакия, за Полша… Димитър Петров не е измежду групата, която потегля за Съветския съюз. Появява се опция да учи постановка в Прага в известната киностудия “Барандов ”. По това време, въпреки и не в неговия випуск, постановка учи и една бъдеща международна звезда – Милош Форман. Двамата се срещат и поддържат връзка през студентските години. Когато приключва през 1951 година, професорът му няколко пъти повтаря: “Димитър, аз се гордея, че сте мой студент ”. И напълно естествено получава предложение да остане да работи във филмовата студия “Барандов ”. Българинът обаче се усеща длъжен да се върне в България и …отказва примамливото предложение. В родните среди обаче го чака типичната българска завист и завист…
Децата – този същински свят
Руслан Терзийски имитира Лили Иванова на плажа в “С деца на море ”. Вместо да дълбае в комунистическата тема Петров внезапно се насочва към правенето на филми за деца. Първи от тях е “Капитанът ”, който е подготвен през 1963-а и незабавно е видян. Именно в този филм режисьорът за първи път надниква същински в дълбокия и комплициран детски свят. В него вземат участие като деца починалата към този момент наша естрадна певица Катя Филипова, роля има и Елена Поптодорова – някогашната ни посланичка в Съединени американски щати. Филмът в действителност има огромен триумф. Той е първият от така наречен детска вълна, която с годините залива българското кино, обсипан е с интернационалните награди. А по време на Московския кинофестивал Димитър Петров е ухажван непрестанно от делегацията на Германска демократична република да направи детски филм за известната киностудия ДЕФА. Българинът обаче отхвърля на всичките им непреклонни молби. След триумфа на “Капитанът ” идват “Таралежите… ”.
Няма нищо по-трудно от това да си мърдаш ушите
Главни “виновници ” за появяването и триумфа на този обичан детски филм са сценаристите Марко Стойчев и Мориц Йомтов по-известни като Братя Мормареви, и режисьорът Димитър Петров. Трите новели ги сплотява бандата на едни и същи герои – Теди, Любчо, Коко, Демби, Кънчо, Наско.
Всъщност група десетгодишни отстояват независимостта си в учебно заведение, на улицата и у дома. Те съумяват да усвоят и най-важния и несравним трик – “мърдането на уши ”. Много значим е изборът на децата артисти и поради това екипът обикаля надали не всички столични учебни заведения, оглеждат стотици деца… Накрая се оказва, че за главните функции са определени деца все на известни родители, или като се споделя – от сой. Режисьорът има необикновен усет за работа с дребни артисти.
Изборът на дребния Димитър Цонев за ролята на Любчо – момчето, което може да си мърда ушите, минава през най-различни премеждия. Първо, четвъртокласникът от 125-о учебно заведение (сега 133-о и по-известно като руското) не споделя на известните си родители – артистът Коста Цонев и брачната половинка му Анахид – известна тв говорителка, че взе участие в пробни фотоси за кино лентата. Накрая по трите му имена е оголен чий наследник е, а режисьорът Димитър Петров би трябвало да прояви много старания, с цел да убеди изключително татко му, че Митко е съвършен за ролята.
Актьорски деца са и другите от бандата – там са Ивайло Джамбазов – наследник на Златина Дончева и Иван Джамбазов, и Андрей – наследник на Кина Дашева и Петър Слабаков. Нейко Нейков пък е правоприемник на художниците Златка Дъбова и Христо Нейков, а Петър Пейчев е наследник на посланик.
Филмът се трансформира в същинско развлечение за основателите и участниците в него. Малка роля има и за огромния наследник на Димитър Петров – Емил. Той е високото момче, което все мъкне мрежата с артикули и споделя крилатата фраза: “Иска ми се да стана футболист, само че нашите нещо ме гласят за външна търговия… ” И този филм получава доста наши и интернационалните награди.
Парцалев и тайфа деца – ненадейно добра композиция
Само по-малко от две години след премиерата на “Таралежите… ” киносалоните цялостни различен филм на Димитър Петров – “С деца на море ”, който става едни от шедьоврите на българското кино. Сценарият отново е на Братя Мормареви. Режисьорът събира безусловно същия екип и води таралежите си този път в Слънчев бряг. От актьорите в детската тайфа ги няма единствено Димитър Цонев и Андрей Слабаков. Тайфата обаче е обогатена с дребосъка Руслан Терзийски, който избива рибата като имитира Лили Иванова с шлагера й тогава: “Без радио не мога ”.
Филмовата новела стартира обещаващо. По пътя се носи алена кола, гърми музика, водачът с разкопчана риза пуши скъпи цигари, а красива русокоска го глези с шоколад. Това не е началото на американски филм, колата е …москвич и в основната роля е Георги Парцалев. Душата на кино лентата е героят му – злощастният чичо Манчо. А децата, без да желаят, нарушават проектите на съседа им от София, който е в командировка с непозната жена. И за пакост попада в клопката: “Ха-ха-ха, чичо Манчо, снех те! ”
Димитър Петров първи открива до каква взривоопасна примес може да докара кинокомбинацията Георги Парцалев с детска тайфа. Снимките протичат фантастично. Децата се влюбват в Парцалев, а той им отвръща с същинска обич – кани ги на вечеря, купува им сладолед, подарява им фланелки…
Татко сподели, че ще ми купи колело, но различен път
Десет години след “С деца на море ” през 1982-а Димитър Петров основава следващия си кино шедьовър – “Куче в чекмедже ”. Семейната драма по сюжет на Рада Москова (майката на Теди Москов) и до момента е измежду обичаните филми на българския фен.
Малкият Митко-Миташки е дете на разведени родители. Той стои по през целия ден самичък у дома, следен по телефона от постоянно заетата си със служебни събрания майка. Мечтае единствено за едно – да си има същинско куче, а не плюшена играчка. Заедно с двама негови другари купуват от един апаш кучето Рошко за три лв. и осемдесет стотинки и шест трамвайни билета. Най-привързан към него е Митко, който го гледа в едно чекмедже вкъщи… Ролята на Митко обаче се оказва проблем. След като обикалят всички детски градини и не намират уместно дете, което да изиграе Миташки, пускат публикация в радиото и малкия екран, че се търси момченце. Веселин Прахов, като е името на дребния артист, идва пред Националната библиотека – води го сляпата му баба дружно с братчето му. Но и този път не намират подобаващото дете. Уморени и обезверени, от екипа сядат на една скамейка. На прилежащата сяда и Веско. Виждайки режисьора, малчуганът отива при него и напълно съществено задава въпроса: “Е, за какво пристигнах аз тука? ”
Решават въпреки всичко да създадат на хлапето пробни фотоси. Резултатът от кино лентата е явен – той стана обичан на няколко генерации фенове, дребният Веско Прахов също. След това той игра в още няколко кино лентата, само че не стана артист. Сега живее в Испания и има дребен IT бутик.
Васко да Гама от село Рупча
Екипът на сериала на първо време стартира да търси деца във Варна и Бургас, въпреки всичко става дума за морето. След дълго търсене, което не дава резултат, вземат решение да отидат в столичното музикално учебно заведение. Там учи по-малкият наследник на режисьора Калин. Днес Калин Петров е един от най-талантливите млади пианисти, свири в паметните групи “Сленг ” и “Акага ”. За проби в Киноцентъра обаче канят не него, а момчето, с което Калин седи на един чин – Илия. Кастингът продължава няколко седмици и изборът е изработен в последния вероятен миг. Буквално в 12 без пет на фотосите в курорта “Русалка ” се появява и Иван Ласкин като основния воин Васко да Гама. Илия Лингорски (който през днешния ден е прочут финансист, беше и зам.-министър по времето на премиерството на Симеон Сакскобургготски), е определен за ролята на Женя, радостният другар на Васко.
Днешната реалност е отчаяние
Димитър Петров режисира в кариерата си 13 кино лентата и написа един сюжет.
Други негови знакови произведения са комедията “Нощните бдения на поп Вечерко ” (1980 година с присъединяване на Константин Коцев, Георги Калоянчев и Цветана Манева), детският сериал “Фильо и Макензен ” (1979), “Началото на деня ” (1975), последният му филм е “Тони ” (1991 г.).
Той се разочарова от протичащото се и се отдръпва. Още преди измененията през 1989-а вижда грешките доста тъкмо. Критично надъхан е към протичащото се и го боли, че то се осъществя накриво. Днешната реалност обаче го срутва тотално, отчаян е най-много от неналичието на човечност, овълчването и отчуждението на хората. Заради нежеланието му да води борби, той взема решение да се отдръпна у дома. “Като Иван Рилски построи своя дом като манастир и се отдръпна в него ” споделя братовчед му Петър Междуречки. Той е чешит, непознато тяло в една зверилница, наречена човешко общество. Странна птица в българското кино и общество. Иванка Гръбчева, другата майсторка на детското кино, е противопоставен натюрел на него. Но й прави чест признанието: “Бащата на детското кино е Димитър Петров. ”
Снимките са от филми и работни моменти от тях, на режисьора Димитър Петров. Всички те – обичани на няколко генерации фенове: „Капитанът“, „Войната на таралежите“, „С деца на море“, „Куче в чекмедже“, „Васко да Гама от село Рупча“, „Фильо и Макензен“, „Нощните бдения на поп Вечерко“. Както и няколко неповторими фрагмента на режисьора – татко на детското ни кино.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ