Преди създаването на първото куклено представление, в България присъстват т.нар.

Преди основаването на първото куклено зрелище, в България участват така наречен " странстващи куклари " като да вземем за пример Нено Кукладжията от Ловеч - ковач, през 1893 стартира да играе с кукли и да пътува из страната, употребявайки съпровод на тамбура, пеене и фокуси - и бай Хасан Коцкара от Шумен. Странстващите куклари са артикул на турската известна театрална традиция, наречена Ортаоюну. Тя представлявала груби и недодялани фарсове, резултат от смесването на Kol oyunu (игри в компания), Meydan oyunu (игри на мегдана) и Taklit oyunu (игри на имитации). Специфично при този спектакъл е, че " Ортаоюну може да бъде наименуван представящ или неилюзорен спектакъл. Актьорът не губел своята еднаквост като артист, а показвал намерено отношението си на аудиторията.(...) Епизодичната конструкция не изисквала напрегнатото внимание на публиката. Всеки епизод бил самостоятелен – прекосявал от една преживелица в друга, епизодите можели да бъдат размествани, допълвани или съкращавани, според от реакциите на публиката или от решението на артиста или кукловода, без това да разстройва главната линия на действието. ”