Преди повечко години, когато светът е бил по-малък в представите

Преди повечко години, когато светът е бил по-малък в визиите на дедите ни, а домът, махалата, селото, градът са изпълвали целия му живот, е имало безчет обичаи за всеки аспект от живота. С тяхна помощ човек се е чувствал обвързван, светът е разбираем и овладяем. Без да се съпоставя " преди " със " след ", има ли такива обичаи от предишното ни, които можем да пренесем в съвремието ни. Днес, когато човек познава света като голямо място, само че се усеща по-изолиран и уединен.

Ходенето на пазар. Едно време всеки град, село си е имал пазарен ден. Денят последователно стартира да се измества към събота и неделя с въвеждането на 5-дневната работна седмица. В пазарния ден производители, търговци, хора на изкуствата и занаятите, пътуващи актьори са показвали стоките, уменията си. Но пазарът е освен това от пазаруване и пласиране. Той е свързвал хората, научавали се вести. Хората са имали време и място да поддържат връзка. Днес на градските пазари се случва нещо сходно и е същинско наслаждение на отидеш на пазар в събота или неделя. Да си купиш пресни зеленчуци, цветя, разсад, риба - зависи от сезона. Да се видиш със съседи, да се разходиш из квартала. Да научиш и споделиш новините, да изпиеш едно кафе даже в добра компания.

Споделянето на труда. В предишното работата е била в действителност доста - физическата вкъщи, по полето. Затова хората си помагали, побратимявали се. Особено в случай че не са имали многочислена челяд, която да оказва помощ. Вдигали са се къщи, прибирала се е годишна продукция. Не единствено мъжете, само че и дамите си споделяли работата - по седенки и тлаки шиели чеизи, тъкали килими дружно, ронели царевица или чистели фасул. Днешно време хората са все по-отделени в компликациите си и не желаят помощ, избират да си платят. Вероятно е по-добрата концепция при съществуването на избор. Но мисля, че към момента може да си оказваме помощ и да споделяме компликациите по домашните поправки, да вземем за пример, по нанасянето в нов дом, пролетното разчистване, дървата за зимата.

Даването на заем. Не единствено пари, нали, е подходящо да се дава, желае и взема на заем. Когато имаме доверие, че индивидът ще пази, ще е виновен и признателен да употребява наша движимост - за какво да не му я дадем за малко? Ето, да вземем за пример това може да са книги, може да е рокля, с която да услужим на другарка в сериозен миг. Може да е глинения ни гювеч, в случай че съседите чакат доста посетители, куфар, в случай че детето на другарка ще пътува за седмица. Преди сме го правили, тъй като скъпите и потребни движимости били ъгъл, само че в този момент - те сме толкоз затрупани, че в случай че можем да го вземем назаем, за какво да го купуваме?

Помагане за децата. Било е всекидневно да оставяме децата си на доверена съседка или родственик, които имат опция да ги гледат ден или даже повече. Къщите и дворовете били огромни - дали е 1 или 5-6, не е имало значение. За мен и в този момент не е проблем да погледам за няколко часа детето на другарка, даже са спали у дома, до момента в който родителите излязат на кино или на ресторант. Моите се забавляват, една пица и филм за вечеря и това е. Родителските кооперативи са образец за споделена грижа за децата, традиция, която се завръща, и то - сполучлив образец.

Има наклонност на едно завръщане към обичайни за нашето минало практики. Според мен стремежът на хората да се свързват е исконен. Парадоксално, даже обществените мрежи го потвърждават. Може би има смисъл да потърсим и възродим някои обичаи и да намерим още веднъж човечност, жертвоготовност, алтруизъм в себе си.