Нова теория за кометата убила динозаврите
Преди повече от 60 милиона години, великански метеорит – или комета – се блъска в Земята, катализирайки изгубването на динозаврите. Досега тази позната история не включва консенсусно пояснение за произхода на обекта унищожил динозаврите. Двойка астрофизици от Харвард споделят, че имат безапелационна доктрина, обясняваща произхода на галактическия притежател на крах. И това, което откриха може да не предвещава нищо положително за човечеството.
Списанието Smithsonian оповестява за новата доктрина, съгласно която, Chicxulub, килърът на динозаври (произнася се Чиксълъб), в действителност е комета. Комета, която се блъска в Земята със скорост от към 20 км. в секунда, което й разрешава да остави след себе си кратер с диаметър 150 км.
Изследователите зад теорията – професор Ави Льоб и сътрудникът му Амир Сирадж, и двамата от Харвард, разгласиха публикация в списание Scientific Reports. Теорията твърди, че Chicxulub е пристигнал от външната граница на Слънчевата система и е ускорил придвижването си от гравитационния бунар на Юпитер по пътя си към Земята.
Според физиците, Чиксълъб идва от облака Оорт. Това е научен облак, състоящ се най-вече от ледени частици, който образува нещо като обвивка към Слънчевата система. Кометата има доста дълъг интервал на орбита към Слънцето – по-късно пътува във вътрешната Слънчева система. Някога тя е изхвърлена от своя курс с помощта на гравитационните полета на Юпитер.
„ В случая Юпитер е работил като тип машина за пинбол “, споделя Сирадж в прессъобщение от Харвард. „ Юпитер изтласква тези входящи комети с дълъг интервал в орбити, които ги приближават доста до Слънцето. “
След като отскочи от гравитационното поле на Юпитер, кометата е принудена да влезе в релативно близка орбита към Слънцето. В тази орбита гравитацията на Слънцето безусловно раздира кометата; придърпвайки близката й страна повече от далечната, карайки я да се фрагментира. След това един от тези фрагменти, изстреляни от главната комета, в последна сметка намира пътя си през земната атмосфера.
„ Предлагаме, че в действителност, в случай че се раздробява обект, когато се приближи до Слънцето, това може да докара до повтаряща се периодичност на събитията, а същото важи и за удара, който е умъртвил динозаврите “, съобщи Льоб в прессъобщението. Ако тази оценка е точна, това би означавало, че възможностите за комети с дълги орбити, които могат да обиден Земята, се усилват десетократно. Известно е, че към 20% от кометите с дълъг интервал на обиколка на Слънцето, са като кометата от която се отделя Chicxulub.
Що се отнася до прогнозите, Льоб и Сирадж споделят, че тяхната доктрина сочи и към други кратери с размер на Чиксулуб на Земята, съответстващи по състав на комети от външната Слънчева система и различаващи се от обектите от „ основния пояс “ на метеорити сред Юпитер и Марс. Льоб също споделя, че тази доктрина би означавала, че Земята получавала и ще получава повече удари от фрагменти от облака на Оорт, в сравнение с се счита сега. Според създателите, това е проверима прогноза, при съществуването на по-добри данни. Можем единствено да се надяваме, че това ще стане допустимо, преди идната комета преминаваща покрай нашата планета, да изпрати откъс към Земята.
