Проф. д-р Красимир Антонов: Проблемът не е да излекуваме болните с хепатит С, а да ги открием
Преди по-малко от месец завърши акцията за гратис проучване за хепатит С в УМБАЛ „ Св. Иван Рилски “. За резултатите от нея и провокациите пред българските хепатолози в навечерието на Световния ден за битка с хепатита – 28 юли - беседваме с проф. Красимир Антонов.
Проф. Антонов, какви са изводите Ви от акцията?
Кампанията сподели, че процентът на възпаление е по-голям, в сравнение с чакахме - към 5%, макар че в проучване за страната, което сме правили, е в границите на 1,5%. Това по никакъв начин не ме радва.
Вярно е, че този скрининг въпреки всичко е в болница, която е известна като център за лекуване на вирусни хепатити, и е разумно хората, които идват, да са пренасочени авансово. Така че това изяснява малко по-високия % на болните, които ние засичаме като положителни за хепатит С. Естествено, тези заболели ще бъдат изследвани дали действително имат зараза, само че по този начин или другояче това е цифрата. Около 4 до 5 % от изследваните при нас се оказват положителни за хепатит С.
Когато говорите за рискови групи, Вие поставяте акцента върху хората над 54-годишна възраст. Това удостовери ли се и в тази акция?
Да, това се удостоверява. В света, в рисковите групи са най-вече хората, които употребяват или са употребявали венозни опиати, които практикуват необезопасен секс, хора, които са претърпели интервенции, при които се е налагало да се употребяват кръв или кръвни артикули, пандизчии – по-специфични групи. Но това, което откриваме за България е, че към момента огромен %, над 70 % от нашите заболели, са хора над 54-годишна възраст, които са имали в предишното някаква кръвна операция или интервенция.
При нас, към момента, броят на пациентите, които идват от същинските рискови групи - пандизчии, наркомани - е по-нисък, спрямо тези, които идват от общата популация. А тъкмо тази популация ние не изследваме. И тези акции ни оказват помощ да го създадем. Затова доста бихме желали в Националната стратегия за предварителна защита и надзор на тези болести да влезе опцията за скрининг на популацията над 54-годишна възраст, с цел да можем да „ хванем “ тъкмо тази популация, от която са действително пациентите ни.
Изследването за хепатит С не е включено в годишния профилактичен пакет, който се изплаща от НЗОК.
Това, което знаем, е че при персоналните лекари не е включено, само че при експертите е включено. По преценка на съответния експерт, може да се пусне проучване за хепатит С. Идеята е тези проучвания да влязат в наложителния пакет за профилактика, който персоналните лекари би трябвало да реализират за всеки здравноосигурен жител.
Казвате, че това е заболяване, което протича безсимптомно и е допустимо в продължение на 30 години човек да не разбере, че има този вирус.
Точно такива са нашите пациенти. Това са възрастни хора, които нямат никаква визия по кое време са се инфектирали и когато ги върнем обратно във времето, си спомнят за някакви оперативни или други интервенции, свързани с кръвоизливи и съответната здравна грижа.
Ние към момента споделяме, че тези вируси са " тихи убийци ", тъй като когато пристигна при нас пациентът, на 67-70 години, нормално към този момент имаме напреднала чернодробна болест или чернодробна цироза. Това значи към този момент доста повреден черен дроб. Дори да успеем, с новите мощни медикаменти, да почистим вируса, остава казусът цироза.
Не всички пациенти с цироза претърпяват. Има такива, които макар че нямаха към този момент вирус, починаха няколко месеца или години по-късно. Битката е по-рано да хванем и тази група, с цел да можем да отстраняваме инфекцията, до момента в който заболяването е в начална фаза. Тогава, в границите на половин-една година, черният дроб се възвръща и всичко се връща в изходна позиция – здрав черен дроб – здрав пациент.
Твърди се, че безинтерфероновата терапия има съвсем 100 % успеваемост. Така ли е?
По данни на фармацевтичните компании е над 95 %. Това, което сигурно мога да кажа по данни на НЗОК, е че при българските пациенти има успеваемост 99,4 %. Почти 100 %. Което значи, че при стратегиите, които има касата, при критериите, които е заложила, ние реализираме извънредно висока успеваемост на лечението. Средствата фактически, съвсем 100%, отиват непосредствено за здраве.
Казвате, че задачата на СЗО е към 2030 година това заболяване да бъде отстранено. Колко сме покрай тази цел у нас?
На процедура в България към момента не можем да влезем в така наречен пътека, която демонстрира, че ние работим в вярното движение.
При такава успеваемост?
Броят на пациентите към момента е невисок. От 670-700 индивида годишно, които са лекувани с безинтерферонова терапия първоначално, през 2017 " скочиха " до 1320, през 2018 година тяхната численост е малко по-малка - 1128. Тази година темпото за набиране на пациенти не е по-различно от предходната, т.е. надали ще са повече от 1300. А съгласно данни на представителното изследване „ Поларис “, ние би трябвало да лекуваме към 2000-3000 индивида годишно, с цел да влезем в режима за реализиране на 90% диагностика на хепатит С и 80 % изцеление - това са задачите на СЗО за 2030 година. Ние сме отвън този график.
Значи казусът не е да ги излекувате, а да ги откриете?
Точно по този начин. Лечението е налице, средствата, които се отделят, са налице, НЗОК по никакъв метод не е поставяла въпроса за понижаване на програмата за лекуване, има цялостно схващане от нейна страна, само че броят на пациентите, които се откриват и се лекуват, към момента не е този, който би трябвало да бъде.
Как може да се провежда един подобен народен скрининг?
Това изисква система от ограничения. Ако се направи на цялото население, излиза извънредно скъпо. Нито една страна в света не си го е разрешила, само че може да се направи на предстоящите рискови групи. Това са пандизчиите, хората с промискуитетно държание, някогашните и сегашни венозни наркомани, хемофилиците, болните на хемодиализа, там където рискът от възпаление е доста по-голям. Тези групи са известни.
Проблемът, който поражда е, че 40 % от хората, които употребяват венозни опиати, не са здравноосигурени. Ние ги откриваме, само че системата не може да ги включи в лечението. Това е доста сериозен проблем. Да не приказваме, че при пандизчиите има към 40 % носителство на хепатит С, извънредно висок %. За тази група също не бих споделил, че има някаква стройна стратегия за лекуване.
Идеята на националната стратегия е тъкмо тези рискови групи да са таргета, към който ние прибавяме и общото население над избрана възраст, там където чакаме, че ще открием висок % инфектирани с хепатит С – хората над 54-годишна възраст.
Скъпа ли е безинтерефроновата терапия?
В началото, преди 4-5 години, това лекуване беше извънредно скъпо - 110 хиляди $ на пациент. Сега лечението, в случай че човек отиде да си купи медикаментите от аптека, е към 75-90 хиляди лева НЗОК, с помощта на механизмите, с които разполага за договаряне със съответните компании, е постигнала извънредно ниски цени. Затова мога да кажа, че ние лекуваме в пъти по-евтино, в сравнение с в случай че човек би трябвало да си купи медикаментите. Имаме извънреден напредък и НЗОК има огромна заслуга по тази причина, че лечението е финансово търпима. Това, което аз знам, е че към 22-24 млн. лева годишно се заделят от НЗОК за лекуване на хепатит В и С.
Тази сума може ли да обхване всички пациенти, които се нуждаят от лекуването?
Ние лекуваме всички пациенти, които диагностицираме, само че те са малко. Разполагаме с капацитета да лекуваме повече хора, само че би трябвало да ги намерим и това е казусът сега.
От това, което съм чувала като персонални истории, оставам с усещане, че болните от хепатит С се дискриминират. С какви проблеми се сблъскват тези хора?
Това, което споделят хората, е истина. Стигмата, че имат хепатит е страшна. За страдание, са по-пресирани от обществото от пациентите с ХИВ. Имам ежедневни недоволства. Дискриминирани са даже от лекари. Затова информираността на популацията би трябвало да е ежедневна грижа.
Бях останал с усещането, че надали не всичко се знае, само че действителният живот демонстрира, че не е по този начин. Има ужасно огромно недоумение на проблематиката освен измежду популацията, само че и измежду лекарите. Всеки божи ден аз се сблъсквам с този проблем. Стигмата стои.
Застрашава ли ни в действителност съжителството с болен от хепатит С?
Рискът е единствено когато има контакт „ кръв с кръв “ т. е. „ рана с рана “, което в действителния живот е извънредно рядко. Може да се случи да вземем за пример, в случай че брачният партньор има хепатит С, бръсне се и се порязва, а брачната половинка му реши да употребява по-късно неговата самобръсначка. Говорим за нарушаване на обикновени хигиенични привички. Но не е допустимо с естествен човешки контакт, в това число и при естествен сексуален акт, това възпаление да се случи.
Вирусът е извънредно нестабилен и заплахата е налице единствено когато се наруши целостта на кожата или на лигавицата. Ние неведнъж сме изследвали и в никакъв случай не сме разкрили в семейство, в което единият има хепатит С, различен също да има. Това е извънредно рядко. При фрапиращи хигиенични нарушавания.
Ако майката е притежател на вируса, предава ли го на детето с раждането?
Предава го единствено в случаите, когато равнището на вируса е доста високо. Но и тогава вероятността е не повече от 5%. Дори в рискови обстановки. Част от хората имат генетична транспозиция да унищожават вируса. Това се знае, дължи се на специфичен ген, с помощта на който организмът може да се оправи самичък с инфекцията.
Намалява ли смъртността измежду болните от хепатит С?
Статистиката не е в интерес на намаляването, тъй като към момента броят на лекуваните пациенти е по-малък, от този който ние желаеме. На процедура резултатът на понижаване на смъртността ще се появи след прочут интервал от време. В момента спад има може би единствено във Франция, Ирландия, Грузия. Там, където има цялостна стратегия, има понижаване на заболеваемостта. В Америка това се чака след 2 години.
Значи в Грузия са съумели да обзет инфектираните?
Там цялата страна е ангажирана и има положителни спонсори. Ние нямаме такива.
Разбрах, че стартирате акция „ Да открием останалите 69 хиляди “? Защо 69 хиляди?
Тази цифра изникна от новите данни, които ние получаваме от клиницистите. При население от 8 млн. инфектираните са към 150 хиляди, а в този момент сме под 7 млн. и процентът дава по-малка численост. Освен това някои скринингови стратегии, на обособените лечебни заведения, демонстрират ниска периодичност. Имаме данни от по-нови скрининги, които въпреки да не са презентативни за страната, демонстрират, че евентуално броят на българските пациенти инфектирани с хепатит С е по-малък, само че действително никой не знае какъв брой тъкмо е тази численост.
Проф. доктор Красимир Антонов, дмн, е измежду най-изтъкнатите хепатолози в България. Специалностите Вътрешни заболявания и Гастроентерология и диететика придобива през 1995 година и 2000 година През 2000 година пази дисертация на тематика " Хроничен делта хепатит " и придобива просветителна и научна степен лекар. Председател е на Българското сдружение по гастроентерология, гастроинтестинална ендоскопия и абдоминална ехография; член на Европейската асоциация за проучване на черния дроб (EASL), с интернационалните специализации в Атина, Копенхаген, Лисабон, Неапол, Прага. Проф. Антонов е шеф на поделение " Диагностика, лекуване и следене на заболели с вирусни хепатити, порфирии и чернодробна патология при трансплантация " към Клиниката по гастроентерология на УМБАЛ " Св. Иван Рилски ", София.
Проф. Антонов, какви са изводите Ви от акцията?
Кампанията сподели, че процентът на възпаление е по-голям, в сравнение с чакахме - към 5%, макар че в проучване за страната, което сме правили, е в границите на 1,5%. Това по никакъв начин не ме радва.
Вярно е, че този скрининг въпреки всичко е в болница, която е известна като център за лекуване на вирусни хепатити, и е разумно хората, които идват, да са пренасочени авансово. Така че това изяснява малко по-високия % на болните, които ние засичаме като положителни за хепатит С. Естествено, тези заболели ще бъдат изследвани дали действително имат зараза, само че по този начин или другояче това е цифрата. Около 4 до 5 % от изследваните при нас се оказват положителни за хепатит С.
Когато говорите за рискови групи, Вие поставяте акцента върху хората над 54-годишна възраст. Това удостовери ли се и в тази акция?
Да, това се удостоверява. В света, в рисковите групи са най-вече хората, които употребяват или са употребявали венозни опиати, които практикуват необезопасен секс, хора, които са претърпели интервенции, при които се е налагало да се употребяват кръв или кръвни артикули, пандизчии – по-специфични групи. Но това, което откриваме за България е, че към момента огромен %, над 70 % от нашите заболели, са хора над 54-годишна възраст, които са имали в предишното някаква кръвна операция или интервенция.
При нас, към момента, броят на пациентите, които идват от същинските рискови групи - пандизчии, наркомани - е по-нисък, спрямо тези, които идват от общата популация. А тъкмо тази популация ние не изследваме. И тези акции ни оказват помощ да го създадем. Затова доста бихме желали в Националната стратегия за предварителна защита и надзор на тези болести да влезе опцията за скрининг на популацията над 54-годишна възраст, с цел да можем да „ хванем “ тъкмо тази популация, от която са действително пациентите ни.
Изследването за хепатит С не е включено в годишния профилактичен пакет, който се изплаща от НЗОК.
Това, което знаем, е че при персоналните лекари не е включено, само че при експертите е включено. По преценка на съответния експерт, може да се пусне проучване за хепатит С. Идеята е тези проучвания да влязат в наложителния пакет за профилактика, който персоналните лекари би трябвало да реализират за всеки здравноосигурен жител.
Казвате, че това е заболяване, което протича безсимптомно и е допустимо в продължение на 30 години човек да не разбере, че има този вирус.
Точно такива са нашите пациенти. Това са възрастни хора, които нямат никаква визия по кое време са се инфектирали и когато ги върнем обратно във времето, си спомнят за някакви оперативни или други интервенции, свързани с кръвоизливи и съответната здравна грижа.
Ние към момента споделяме, че тези вируси са " тихи убийци ", тъй като когато пристигна при нас пациентът, на 67-70 години, нормално към този момент имаме напреднала чернодробна болест или чернодробна цироза. Това значи към този момент доста повреден черен дроб. Дори да успеем, с новите мощни медикаменти, да почистим вируса, остава казусът цироза.
Не всички пациенти с цироза претърпяват. Има такива, които макар че нямаха към този момент вирус, починаха няколко месеца или години по-късно. Битката е по-рано да хванем и тази група, с цел да можем да отстраняваме инфекцията, до момента в който заболяването е в начална фаза. Тогава, в границите на половин-една година, черният дроб се възвръща и всичко се връща в изходна позиция – здрав черен дроб – здрав пациент.
Твърди се, че безинтерфероновата терапия има съвсем 100 % успеваемост. Така ли е?
По данни на фармацевтичните компании е над 95 %. Това, което сигурно мога да кажа по данни на НЗОК, е че при българските пациенти има успеваемост 99,4 %. Почти 100 %. Което значи, че при стратегиите, които има касата, при критериите, които е заложила, ние реализираме извънредно висока успеваемост на лечението. Средствата фактически, съвсем 100%, отиват непосредствено за здраве.
Казвате, че задачата на СЗО е към 2030 година това заболяване да бъде отстранено. Колко сме покрай тази цел у нас?
На процедура в България към момента не можем да влезем в така наречен пътека, която демонстрира, че ние работим в вярното движение.
При такава успеваемост?
Броят на пациентите към момента е невисок. От 670-700 индивида годишно, които са лекувани с безинтерферонова терапия първоначално, през 2017 " скочиха " до 1320, през 2018 година тяхната численост е малко по-малка - 1128. Тази година темпото за набиране на пациенти не е по-различно от предходната, т.е. надали ще са повече от 1300. А съгласно данни на представителното изследване „ Поларис “, ние би трябвало да лекуваме към 2000-3000 индивида годишно, с цел да влезем в режима за реализиране на 90% диагностика на хепатит С и 80 % изцеление - това са задачите на СЗО за 2030 година. Ние сме отвън този график.
Значи казусът не е да ги излекувате, а да ги откриете?
Точно по този начин. Лечението е налице, средствата, които се отделят, са налице, НЗОК по никакъв метод не е поставяла въпроса за понижаване на програмата за лекуване, има цялостно схващане от нейна страна, само че броят на пациентите, които се откриват и се лекуват, към момента не е този, който би трябвало да бъде.
Как може да се провежда един подобен народен скрининг?
Това изисква система от ограничения. Ако се направи на цялото население, излиза извънредно скъпо. Нито една страна в света не си го е разрешила, само че може да се направи на предстоящите рискови групи. Това са пандизчиите, хората с промискуитетно държание, някогашните и сегашни венозни наркомани, хемофилиците, болните на хемодиализа, там където рискът от възпаление е доста по-голям. Тези групи са известни.
Проблемът, който поражда е, че 40 % от хората, които употребяват венозни опиати, не са здравноосигурени. Ние ги откриваме, само че системата не може да ги включи в лечението. Това е доста сериозен проблем. Да не приказваме, че при пандизчиите има към 40 % носителство на хепатит С, извънредно висок %. За тази група също не бих споделил, че има някаква стройна стратегия за лекуване.
Идеята на националната стратегия е тъкмо тези рискови групи да са таргета, към който ние прибавяме и общото население над избрана възраст, там където чакаме, че ще открием висок % инфектирани с хепатит С – хората над 54-годишна възраст.
Скъпа ли е безинтерефроновата терапия?
В началото, преди 4-5 години, това лекуване беше извънредно скъпо - 110 хиляди $ на пациент. Сега лечението, в случай че човек отиде да си купи медикаментите от аптека, е към 75-90 хиляди лева НЗОК, с помощта на механизмите, с които разполага за договаряне със съответните компании, е постигнала извънредно ниски цени. Затова мога да кажа, че ние лекуваме в пъти по-евтино, в сравнение с в случай че човек би трябвало да си купи медикаментите. Имаме извънреден напредък и НЗОК има огромна заслуга по тази причина, че лечението е финансово търпима. Това, което аз знам, е че към 22-24 млн. лева годишно се заделят от НЗОК за лекуване на хепатит В и С.
Тази сума може ли да обхване всички пациенти, които се нуждаят от лекуването?
Ние лекуваме всички пациенти, които диагностицираме, само че те са малко. Разполагаме с капацитета да лекуваме повече хора, само че би трябвало да ги намерим и това е казусът сега.
От това, което съм чувала като персонални истории, оставам с усещане, че болните от хепатит С се дискриминират. С какви проблеми се сблъскват тези хора?
Това, което споделят хората, е истина. Стигмата, че имат хепатит е страшна. За страдание, са по-пресирани от обществото от пациентите с ХИВ. Имам ежедневни недоволства. Дискриминирани са даже от лекари. Затова информираността на популацията би трябвало да е ежедневна грижа.
Бях останал с усещането, че надали не всичко се знае, само че действителният живот демонстрира, че не е по този начин. Има ужасно огромно недоумение на проблематиката освен измежду популацията, само че и измежду лекарите. Всеки божи ден аз се сблъсквам с този проблем. Стигмата стои.
Застрашава ли ни в действителност съжителството с болен от хепатит С?
Рискът е единствено когато има контакт „ кръв с кръв “ т. е. „ рана с рана “, което в действителния живот е извънредно рядко. Може да се случи да вземем за пример, в случай че брачният партньор има хепатит С, бръсне се и се порязва, а брачната половинка му реши да употребява по-късно неговата самобръсначка. Говорим за нарушаване на обикновени хигиенични привички. Но не е допустимо с естествен човешки контакт, в това число и при естествен сексуален акт, това възпаление да се случи.
Вирусът е извънредно нестабилен и заплахата е налице единствено когато се наруши целостта на кожата или на лигавицата. Ние неведнъж сме изследвали и в никакъв случай не сме разкрили в семейство, в което единият има хепатит С, различен също да има. Това е извънредно рядко. При фрапиращи хигиенични нарушавания.
Ако майката е притежател на вируса, предава ли го на детето с раждането?
Предава го единствено в случаите, когато равнището на вируса е доста високо. Но и тогава вероятността е не повече от 5%. Дори в рискови обстановки. Част от хората имат генетична транспозиция да унищожават вируса. Това се знае, дължи се на специфичен ген, с помощта на който организмът може да се оправи самичък с инфекцията.
Намалява ли смъртността измежду болните от хепатит С?
Статистиката не е в интерес на намаляването, тъй като към момента броят на лекуваните пациенти е по-малък, от този който ние желаеме. На процедура резултатът на понижаване на смъртността ще се появи след прочут интервал от време. В момента спад има може би единствено във Франция, Ирландия, Грузия. Там, където има цялостна стратегия, има понижаване на заболеваемостта. В Америка това се чака след 2 години.
Значи в Грузия са съумели да обзет инфектираните?
Там цялата страна е ангажирана и има положителни спонсори. Ние нямаме такива.
Разбрах, че стартирате акция „ Да открием останалите 69 хиляди “? Защо 69 хиляди?
Тази цифра изникна от новите данни, които ние получаваме от клиницистите. При население от 8 млн. инфектираните са към 150 хиляди, а в този момент сме под 7 млн. и процентът дава по-малка численост. Освен това някои скринингови стратегии, на обособените лечебни заведения, демонстрират ниска периодичност. Имаме данни от по-нови скрининги, които въпреки да не са презентативни за страната, демонстрират, че евентуално броят на българските пациенти инфектирани с хепатит С е по-малък, само че действително никой не знае какъв брой тъкмо е тази численост.
Проф. доктор Красимир Антонов, дмн, е измежду най-изтъкнатите хепатолози в България. Специалностите Вътрешни заболявания и Гастроентерология и диететика придобива през 1995 година и 2000 година През 2000 година пази дисертация на тематика " Хроничен делта хепатит " и придобива просветителна и научна степен лекар. Председател е на Българското сдружение по гастроентерология, гастроинтестинална ендоскопия и абдоминална ехография; член на Европейската асоциация за проучване на черния дроб (EASL), с интернационалните специализации в Атина, Копенхаген, Лисабон, Неапол, Прага. Проф. Антонов е шеф на поделение " Диагностика, лекуване и следене на заболели с вирусни хепатити, порфирии и чернодробна патология при трансплантация " към Клиниката по гастроентерология на УМБАЛ " Св. Иван Рилски ", София.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ