Без парашут
Преди по-малко от година господин Ципрас, гръцкият (все още) министър председател, отпразнува деня на спасението, тъй като Елада си върнала икономическия суверенитет и излязла от последния избавителен, т.е. укротителен пакет, уречен с кредиторите. Резултатите от вчерашните парламентарни избори още не са оповестени, само че към този момент е ясно, че страната ще има ново държавно управление. Вотът на ядосаните запрати политическото махало надясно. Най-радостният след вота елин несъмнено е господин Алексис Ципрас. Защото става дума за класическа гръцка
пирова победа на неговите съперници
Понеже след по-малко от година те ще бъдат изправени пред четвъртия следващ държавен банкрут единствено за едно десетилетие. Ще бъдат упрекнати за него и ще бъдат изритани от властта с още по-силен шут от оня, който получиха през януари и септември 2015 година Датата на идния банкрут не е сигурна, тъй като кредиторите разполагат с целия боеприпас финансови принадлежности и техники да я избутат към по-удобен миг, само че няма по какъв начин да е по-късно от началото на 2021 година Не съм нито движимост ценител на гръцката стопанска система, нито прорицател. Просто този резултат беше явен още когато бе подписано следващото (трето) „ избавително “ съглашение.
Провалът беше предупреден
още преди четири години. Категоричният отвод на главния кредитор Германия (сиреч господин Волфганг Шойбле, подло е гафовете да се приписват на цели народи и държави) да одобри понижаване на насъбрания дълг трансформира проекта за „ избавяне “ на Гърция в къса пролонгация, обезпечи на господин Ципрас лавровия венец на победител, а на банките кредитори - рефинансиране на насъбраните (яки) лихви върху един несъбираем дълг. Даде им и много време, да се готвят за „ подкастряне “ на вземанията, т.е. за изписване на загуби. Няма да го признаят. Брюкселската машина за подправени разбори ще ни уведоми, че виновността за следващия банкрут си е на самите гърци (защото били мързеливи и корумпирани, по цяла нощ пиели узаки, до сутринта играели сиртаки и не стопират да раздават факелаки). Това са същите неистини като тези, когато хвалеха „ третия избавителен пакет “. Един зализан фукльо, началник в Брюксел, тогава го назова
„ златен парашут “ за Гърция
На родния му немски език си звучеше дори тъкмо (думата за парашут, Fallschirm, съчетава „ рухване, сриване “ и „ чадър “). За кого е златото, за кого - сривът, и кой се крие под чадъра, не е мъчно да преценим. Песничката по какъв начин за 10 години Гърция е получила 289 мрд. евро помощи я знам. Но знам и какъв брой са „ помощи “ тези заплащания и кому оказват помощ. Няма и 1/4 от цялата сума да е отпусната за финансиране на стопанската система на страната, голямата част е за „ рефинансиране “ на остарелия дълг, т.е. за приплъзване на непостижимите падежи за няколко години напред, при което страните и банките кредитори си прибират лихвите, които имат да вземат. А тези лихви бяха няколко пъти по-високи от прихода по немските държавни бумаги, тъй като Гърция била доста рисков дебитор. Та болен здрав носи. Проф. Янис Варуфакис, някогашният финансов министър, изписа хиляди страници за европейските златни парашути и резултата от тях за Гърция. Нека да си напомним
хрониката на гръцкото „ избавяне “,
тя е доста поучителна и за прилежащи народи, които мечтаят да изядат повече, в сравнение с изкарват.
Първият избавителен пакет (2010-2013) беше 110 милиарда евро. От тях „ спасителите “ отпуснаха 73 милиарда евро, а другите стопираха заради неуспех на спасяването. От 330 милиарда държавният дълг падна едвам до 320 милиарда евро, само че брутният вътрешен артикул се сви от 226 до 181 милиарда евро.
Второто пришествие на спасителите (2012-2014) беше още по-масирано. Договориха 164 милиарда евро помощи, отпуснаха (прибраха обратно) 143 милиарда евро. Държавният дълг остана същият - 319 милиарда евро, в подмяна на това Брутният вътрешен продукт падна под 179 милиарда евро. И настъпи „ огромния банкрут “; когато и банкоматите стопираха.
Третият избавителен пакет (2015-2018) към този момент се популяризира като страховит триумф, въпреки че бе на половина по-скромен: 86 милиарда евро обещани, 62 милиарда отпуснати. Брутният вътрешен продукт означи възобновяване, Евростат предвижда 185 милиарда евро за 2018 година Но пораства и държавният дълг, към този момент е 334 милиарда евро.
Спасение няма отникъде
и когато през 2020 година настъпят отсрочените падежи, още веднъж няма да има пари за заплащане, налозите към този момент са вдигнати оптимално, главната ставка на Данък добавена стойност южно от Кулата е 24% и даже да се вдигне до считаните за лимит 25%, това няма да изпълни бюджета. Отиващото си държавно управление даде обещание много заплащания преди изборите, по тази причина плануваният 3.5% касов плюс в бюджета (без разноските за лихви по дълга) евентуално ще се окаже под 2%. Заплатите към този момент са орязани с към 30% за 8 години, пенсиите – повече. Въпреки това безработицата е към 18%, при младите – над двойно, 40%. Догодина ще е още по-трудно, в сравнение с през 2015 година да се контракти новият четвърти стабилизационен пакет. Идва неизбежното: ще се наложи огромна част, най-малко 1/3, от държавния дълг на Гърция да бъде отписан. Песимистите чакат дълготрайно „ диво “ (без контракт с кредиторите) прекъсване на обслужването на дълга, нови „ Тройки “, нови усмирителни матрици, нова вълна бягащи от страната – и жители, и компании. Гърция занапред ще тества до каква степен Евросъюзът има подготвеност и дарба да се оправя с стопански и чисто финансови (дългови) рецесии в обособени страни. Не са доста вярващите, че Европейски Съюз ще издържи гръцкия тест. А ще последват и по-трудни, по-скъпи от него.
пирова победа на неговите съперници
Понеже след по-малко от година те ще бъдат изправени пред четвъртия следващ държавен банкрут единствено за едно десетилетие. Ще бъдат упрекнати за него и ще бъдат изритани от властта с още по-силен шут от оня, който получиха през януари и септември 2015 година Датата на идния банкрут не е сигурна, тъй като кредиторите разполагат с целия боеприпас финансови принадлежности и техники да я избутат към по-удобен миг, само че няма по какъв начин да е по-късно от началото на 2021 година Не съм нито движимост ценител на гръцката стопанска система, нито прорицател. Просто този резултат беше явен още когато бе подписано следващото (трето) „ избавително “ съглашение.
Провалът беше предупреден
още преди четири години. Категоричният отвод на главния кредитор Германия (сиреч господин Волфганг Шойбле, подло е гафовете да се приписват на цели народи и държави) да одобри понижаване на насъбрания дълг трансформира проекта за „ избавяне “ на Гърция в къса пролонгация, обезпечи на господин Ципрас лавровия венец на победител, а на банките кредитори - рефинансиране на насъбраните (яки) лихви върху един несъбираем дълг. Даде им и много време, да се готвят за „ подкастряне “ на вземанията, т.е. за изписване на загуби. Няма да го признаят. Брюкселската машина за подправени разбори ще ни уведоми, че виновността за следващия банкрут си е на самите гърци (защото били мързеливи и корумпирани, по цяла нощ пиели узаки, до сутринта играели сиртаки и не стопират да раздават факелаки). Това са същите неистини като тези, когато хвалеха „ третия избавителен пакет “. Един зализан фукльо, началник в Брюксел, тогава го назова
„ златен парашут “ за Гърция
На родния му немски език си звучеше дори тъкмо (думата за парашут, Fallschirm, съчетава „ рухване, сриване “ и „ чадър “). За кого е златото, за кого - сривът, и кой се крие под чадъра, не е мъчно да преценим. Песничката по какъв начин за 10 години Гърция е получила 289 мрд. евро помощи я знам. Но знам и какъв брой са „ помощи “ тези заплащания и кому оказват помощ. Няма и 1/4 от цялата сума да е отпусната за финансиране на стопанската система на страната, голямата част е за „ рефинансиране “ на остарелия дълг, т.е. за приплъзване на непостижимите падежи за няколко години напред, при което страните и банките кредитори си прибират лихвите, които имат да вземат. А тези лихви бяха няколко пъти по-високи от прихода по немските държавни бумаги, тъй като Гърция била доста рисков дебитор. Та болен здрав носи. Проф. Янис Варуфакис, някогашният финансов министър, изписа хиляди страници за европейските златни парашути и резултата от тях за Гърция. Нека да си напомним
хрониката на гръцкото „ избавяне “,
тя е доста поучителна и за прилежащи народи, които мечтаят да изядат повече, в сравнение с изкарват.
Първият избавителен пакет (2010-2013) беше 110 милиарда евро. От тях „ спасителите “ отпуснаха 73 милиарда евро, а другите стопираха заради неуспех на спасяването. От 330 милиарда държавният дълг падна едвам до 320 милиарда евро, само че брутният вътрешен артикул се сви от 226 до 181 милиарда евро.
Второто пришествие на спасителите (2012-2014) беше още по-масирано. Договориха 164 милиарда евро помощи, отпуснаха (прибраха обратно) 143 милиарда евро. Държавният дълг остана същият - 319 милиарда евро, в подмяна на това Брутният вътрешен продукт падна под 179 милиарда евро. И настъпи „ огромния банкрут “; когато и банкоматите стопираха.
Третият избавителен пакет (2015-2018) към този момент се популяризира като страховит триумф, въпреки че бе на половина по-скромен: 86 милиарда евро обещани, 62 милиарда отпуснати. Брутният вътрешен продукт означи възобновяване, Евростат предвижда 185 милиарда евро за 2018 година Но пораства и държавният дълг, към този момент е 334 милиарда евро.
Спасение няма отникъде
и когато през 2020 година настъпят отсрочените падежи, още веднъж няма да има пари за заплащане, налозите към този момент са вдигнати оптимално, главната ставка на Данък добавена стойност южно от Кулата е 24% и даже да се вдигне до считаните за лимит 25%, това няма да изпълни бюджета. Отиващото си държавно управление даде обещание много заплащания преди изборите, по тази причина плануваният 3.5% касов плюс в бюджета (без разноските за лихви по дълга) евентуално ще се окаже под 2%. Заплатите към този момент са орязани с към 30% за 8 години, пенсиите – повече. Въпреки това безработицата е към 18%, при младите – над двойно, 40%. Догодина ще е още по-трудно, в сравнение с през 2015 година да се контракти новият четвърти стабилизационен пакет. Идва неизбежното: ще се наложи огромна част, най-малко 1/3, от държавния дълг на Гърция да бъде отписан. Песимистите чакат дълготрайно „ диво “ (без контракт с кредиторите) прекъсване на обслужването на дълга, нови „ Тройки “, нови усмирителни матрици, нова вълна бягащи от страната – и жители, и компании. Гърция занапред ще тества до каква степен Евросъюзът има подготвеност и дарба да се оправя с стопански и чисто финансови (дългови) рецесии в обособени страни. Не са доста вярващите, че Европейски Съюз ще издържи гръцкия тест. А ще последват и по-трудни, по-скъпи от него.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ