„Взгляд“: Русия влиза в конкуренция със САЩ за Латинска Америка
Преди пет години, на последната среща на върха на БРИКС в Бразилия, президентът на Руската федерация Владимир Путин се срещна с президентите на страните от Южна Америка. Путин до Бразилия на срещата на БРИКС към този момент не се възприема като нещо необичайно; те започнаха да привикват с визитите на съветския президент в Латинска Америка. Но до 2004 година водачите на Москва посещаваха единствено една страна от района - Куба. Сега развиват връзки с съвсем всички страни от Южна Америка, освен това без значение кой ги ръководи, отбелязва съветският вестник „ Взгляд “ в публикация, озаглавена „ Русия влиза в конкуренция със Съединени американски щати за Латинска Америка “.
Превода на материала отразява само позицията на създателя, предава " Фокус ".
Южна Америка е най-отдалеченият от Русия географски район (с изключение на Австралия и Океания, само че те не играят забележителна роля в международната политика). Въпреки обстоятелството, че множеството страни от Латинска Америка имат самостоятелна история от близо два века, страната ни не бе разкрила района до 60-те години на предишния век, когато бяха открити съюзнически връзки със социалистическа Куба.
Островът стана наш портал към латиноамериканския свят, с който преди този момент на практика нямахме политически връзки. Последва Чили при Алиенде, след рухването на който доста от нас започнаха да имат вяра, че Южна Америка остава „ задния двор “ на Съединени американски щати.
Това обаче от дълго време не е по този начин: през последните десетилетия Латинска Америка доста отслаби зависимостта си от Съединени американски щати, в това число посредством усилване на връзките си с Китай. Русия също не стои настрани. След появяването на БРИКС, ние придобихме геополитически сътрудник в лицето на Бразилия, мощни позиции във Венецуела през последните 20 години. Аржентина, Еквадор, Перу и Боливия също демонстрираха непрекъснат интерес към Русия.
Падането на режима на Ево Моралес, който неотдавна направи аудиенция в Москва, беше посрещнато със зложелателство от разнообразни русофоби. Интересът на латиноамериканците към Русия обаче е постоянен и като цяло към този момент не зависи от промяната на режимите (в допълнение, той е изцяло повтаряем - в Боливия лявата партия замества дясната, а дясната - лявата, по този начин е към този момент 80 години). И по същия метод ползата на Москва към Латинска Америка е стратегически.
Няма да разполагаме ракети в Куба (а това към този момент не е военна необходимост) и всевъзможни жестове като изпращане на съветските стратегически бомбардировачи във Венецуела, са демонстративни и геополитически. Не ни е забавно да се конкурираме с други за Латинска Америка: стопански китайците ще ги изтласкат оттова, а самите латиноамериканци геополитически желаят да се насочат към реализиране на по-голяма самостоятелност. Латинска Америка е забавна за Русия по две много прагматични аргументи.
Първо, тя е евентуално значим състезател на международната сцена, един от бъдещите центрове на мощ в новия многополюсен свят, дружно с Европейски Съюз, Съединени американски щати, Китай, Индия, Югоизточна Азия, Арабския свят и Африканския съюз. Рано или късно икономическата и политическата интеграция на страните на континента ще доближи такова равнище, че Латинска Америка ще има единна позиция и обединен глас, в това число в бъдещия Съвет за сигурност на Организация на обединените нации, трансформиран въз основа на представителството на огромни цивилизационни страни и районни интеграционни организации. Да, в този момент 33-те страни от Латинска Америка са към момента надалеч от равнището на европейска интеграция и във връзка с вътрешната им непоклатимост има още доста какво да се желае. Но геополитическото време се форсира и доникъде на века всичко може да се промени.
Но даже и в този момент район с 650-милионно население съставлява печеливш и значим пазар за Русия. Търговският ни оборот е комичен - 15 милиарда, а забележителна част от него е от Бразилия. Самата Русия се нуждае от страните от района освен поради плодове, риба и кафе. Основното е, че в стопански проект това е голям пазар за нашите технологии, а освен за износа на високотехнологични артикули. Имаме доста планове освен с Бразилия и Венецуела, само че и с Аржентина, Мексико, Еквадор, Боливия, Перу.
Те купуват нашите оръжия. Те желаят да построим там наши атомни електроцентрали, дават голямо поле за работа за нашите петролни и газови служащи. Има работа за „ Роскосмос “.
Ясно е, че конкуренцията в района е голяма освен с американците, китайците и европейците, само че и с японците, корейците и даже турците. Но нашите позиции са подсилени от желанието на латиноамериканците да диверсифицират връзките си (отслабиха зависимостта си от Съединени американски щати, като в същото време не изпаднаха в прекомерно огромна взаимозависимост от Китай) и от тяхното особено отношение към Русия.
За доста латиноамерикански левичари Русия към момента е страна на Ленин, социализъм и антиимпериализъм, т.е. тя въплъщава опълчване на янките. Антиимпериалистичният, т.е. антиатлантическият съставен елемент на актуалната политика на Москва се възприема като продължение на руската линия, което апропо не е толкоз надалеч от истината. Защото комунистическите лозунги за битката против империализма и неоколониализма (т.е.САЩ) на международната сцена значително се определяха освен от идеологическите, само че и от геополитическите ползи на СССР-Русия.
Но в руските години позицията на нашата страна в Латинска Америка беше слаба - макар че леви режими от време на време идваха на власт в разнообразни страни от района, не беше допустимо да се открият трайни връзки. За това, несъмнено, способства и опълчването на американците. По-специално, те интензивно използваха фактора „ комунистическа опасност “, с цел да сплашат олигархичните кланове, армията и десницата като цяло. Виждате ли, препоръките поддържат комунистите във вашата страна - те желаят да провеждат гражданска война в страната ви.
В реалност Москва не извършваше никаква специфична подривна работа, ограничавайки се до поддръжка на комунистическите партии, а не на бунтовниците и партизаните. Всички полеви триумфи на латиноамериканската левица бяха напълно тяхна заслуга, т.е. отражение на вътрешните процеси в техните страни. Е, несъмнено, Фидел Кастро даде неоспорим принос, към който всички леви сили на континента се обърнаха за помощ; самият той не беше срещу от време на време да играе роля във вътрешните несъгласия на латиноамериканските страни (но това обаче въобще не в стила на Че Гевара).
Би било неправилно да виждаме ръката на Москва в тези събития. Кастро смяташе себе си освен за бунтовник, само че и за последовател на делото на Боливар, той възприемаше целия континент като полесражение с колониалистите, освен испански, само че и американски. Кубинските революционери не се съобразяваха изключително с Москва.
Нашият сегашен антиимпериализъм е лишен от социалистическо оцветяване. Той е по-прагматичен, по-малко идеологически. Това е геополитически антиимпериализъм: Русия желае допустимо най-бързо да обърне несполучливата глава от международната история, наречена „ американски свят “. Но просто Латинска Америка изцяло изпита всички „ прелести “ на американската политика. Сега и за Латинска Америка, и за Русия не е преференциално продължаването на американската епоха и това ни прави справедливи съдружници.
Освен това, без значение от това кой е на власт в избрана страна, районът претърпява завои както наляво, по този начин и надясно. Да, левият Моралес беше заставен да бяга в Мексико. Но няколко дни преди този момент, Лула, някогашният президент на Бразилия, който още веднъж би бил определен, в случай че не му беше неразрешено да взе участие в изборите и не беше изпратен зад решетките, беше освободен от пандиза.
А няколко дни преди този момент в Аржентина бе определен нов президент. Джаир Болсонару, новият бразилски държавен глава, с цялата си правота и обич към Съединени американски щати, може да откри общ език с Путин освен по двустранни тематики, само че и за по-фундаментални въпроси. В последна сметка и двамата са поредни последователи на обичайните полезности, т.е. на обикновено семейство и християнска цивилизация.
И дясната, и лявата Латинска Америка се нуждае от далечна, само че мощна Русия. А тя пристигна на този континент със съществени планове и за дълго време, даже и да се намира съвсем в самото начало на това свое пътешестване. /24chasa.bg
Превода на материала отразява само позицията на създателя, предава " Фокус ".
Южна Америка е най-отдалеченият от Русия географски район (с изключение на Австралия и Океания, само че те не играят забележителна роля в международната политика). Въпреки обстоятелството, че множеството страни от Латинска Америка имат самостоятелна история от близо два века, страната ни не бе разкрила района до 60-те години на предишния век, когато бяха открити съюзнически връзки със социалистическа Куба.
Островът стана наш портал към латиноамериканския свят, с който преди този момент на практика нямахме политически връзки. Последва Чили при Алиенде, след рухването на който доста от нас започнаха да имат вяра, че Южна Америка остава „ задния двор “ на Съединени американски щати.
Това обаче от дълго време не е по този начин: през последните десетилетия Латинска Америка доста отслаби зависимостта си от Съединени американски щати, в това число посредством усилване на връзките си с Китай. Русия също не стои настрани. След появяването на БРИКС, ние придобихме геополитически сътрудник в лицето на Бразилия, мощни позиции във Венецуела през последните 20 години. Аржентина, Еквадор, Перу и Боливия също демонстрираха непрекъснат интерес към Русия.
Падането на режима на Ево Моралес, който неотдавна направи аудиенция в Москва, беше посрещнато със зложелателство от разнообразни русофоби. Интересът на латиноамериканците към Русия обаче е постоянен и като цяло към този момент не зависи от промяната на режимите (в допълнение, той е изцяло повтаряем - в Боливия лявата партия замества дясната, а дясната - лявата, по този начин е към този момент 80 години). И по същия метод ползата на Москва към Латинска Америка е стратегически.
Няма да разполагаме ракети в Куба (а това към този момент не е военна необходимост) и всевъзможни жестове като изпращане на съветските стратегически бомбардировачи във Венецуела, са демонстративни и геополитически. Не ни е забавно да се конкурираме с други за Латинска Америка: стопански китайците ще ги изтласкат оттова, а самите латиноамериканци геополитически желаят да се насочат към реализиране на по-голяма самостоятелност. Латинска Америка е забавна за Русия по две много прагматични аргументи.
Първо, тя е евентуално значим състезател на международната сцена, един от бъдещите центрове на мощ в новия многополюсен свят, дружно с Европейски Съюз, Съединени американски щати, Китай, Индия, Югоизточна Азия, Арабския свят и Африканския съюз. Рано или късно икономическата и политическата интеграция на страните на континента ще доближи такова равнище, че Латинска Америка ще има единна позиция и обединен глас, в това число в бъдещия Съвет за сигурност на Организация на обединените нации, трансформиран въз основа на представителството на огромни цивилизационни страни и районни интеграционни организации. Да, в този момент 33-те страни от Латинска Америка са към момента надалеч от равнището на европейска интеграция и във връзка с вътрешната им непоклатимост има още доста какво да се желае. Но геополитическото време се форсира и доникъде на века всичко може да се промени.
Но даже и в този момент район с 650-милионно население съставлява печеливш и значим пазар за Русия. Търговският ни оборот е комичен - 15 милиарда, а забележителна част от него е от Бразилия. Самата Русия се нуждае от страните от района освен поради плодове, риба и кафе. Основното е, че в стопански проект това е голям пазар за нашите технологии, а освен за износа на високотехнологични артикули. Имаме доста планове освен с Бразилия и Венецуела, само че и с Аржентина, Мексико, Еквадор, Боливия, Перу.
Те купуват нашите оръжия. Те желаят да построим там наши атомни електроцентрали, дават голямо поле за работа за нашите петролни и газови служащи. Има работа за „ Роскосмос “.
Ясно е, че конкуренцията в района е голяма освен с американците, китайците и европейците, само че и с японците, корейците и даже турците. Но нашите позиции са подсилени от желанието на латиноамериканците да диверсифицират връзките си (отслабиха зависимостта си от Съединени американски щати, като в същото време не изпаднаха в прекомерно огромна взаимозависимост от Китай) и от тяхното особено отношение към Русия.
За доста латиноамерикански левичари Русия към момента е страна на Ленин, социализъм и антиимпериализъм, т.е. тя въплъщава опълчване на янките. Антиимпериалистичният, т.е. антиатлантическият съставен елемент на актуалната политика на Москва се възприема като продължение на руската линия, което апропо не е толкоз надалеч от истината. Защото комунистическите лозунги за битката против империализма и неоколониализма (т.е.САЩ) на международната сцена значително се определяха освен от идеологическите, само че и от геополитическите ползи на СССР-Русия.
Но в руските години позицията на нашата страна в Латинска Америка беше слаба - макар че леви режими от време на време идваха на власт в разнообразни страни от района, не беше допустимо да се открият трайни връзки. За това, несъмнено, способства и опълчването на американците. По-специално, те интензивно използваха фактора „ комунистическа опасност “, с цел да сплашат олигархичните кланове, армията и десницата като цяло. Виждате ли, препоръките поддържат комунистите във вашата страна - те желаят да провеждат гражданска война в страната ви.
В реалност Москва не извършваше никаква специфична подривна работа, ограничавайки се до поддръжка на комунистическите партии, а не на бунтовниците и партизаните. Всички полеви триумфи на латиноамериканската левица бяха напълно тяхна заслуга, т.е. отражение на вътрешните процеси в техните страни. Е, несъмнено, Фидел Кастро даде неоспорим принос, към който всички леви сили на континента се обърнаха за помощ; самият той не беше срещу от време на време да играе роля във вътрешните несъгласия на латиноамериканските страни (но това обаче въобще не в стила на Че Гевара).
Би било неправилно да виждаме ръката на Москва в тези събития. Кастро смяташе себе си освен за бунтовник, само че и за последовател на делото на Боливар, той възприемаше целия континент като полесражение с колониалистите, освен испански, само че и американски. Кубинските революционери не се съобразяваха изключително с Москва.
Нашият сегашен антиимпериализъм е лишен от социалистическо оцветяване. Той е по-прагматичен, по-малко идеологически. Това е геополитически антиимпериализъм: Русия желае допустимо най-бързо да обърне несполучливата глава от международната история, наречена „ американски свят “. Но просто Латинска Америка изцяло изпита всички „ прелести “ на американската политика. Сега и за Латинска Америка, и за Русия не е преференциално продължаването на американската епоха и това ни прави справедливи съдружници.
Освен това, без значение от това кой е на власт в избрана страна, районът претърпява завои както наляво, по този начин и надясно. Да, левият Моралес беше заставен да бяга в Мексико. Но няколко дни преди този момент, Лула, някогашният президент на Бразилия, който още веднъж би бил определен, в случай че не му беше неразрешено да взе участие в изборите и не беше изпратен зад решетките, беше освободен от пандиза.
А няколко дни преди този момент в Аржентина бе определен нов президент. Джаир Болсонару, новият бразилски държавен глава, с цялата си правота и обич към Съединени американски щати, може да откри общ език с Путин освен по двустранни тематики, само че и за по-фундаментални въпроси. В последна сметка и двамата са поредни последователи на обичайните полезности, т.е. на обикновено семейство и християнска цивилизация.
И дясната, и лявата Латинска Америка се нуждае от далечна, само че мощна Русия. А тя пристигна на този континент със съществени планове и за дълго време, даже и да се намира съвсем в самото начало на това свое пътешестване. /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ