Ето решението на ВКС, с което Мейзер се връща в затвора
Преди пет дни стана ясно, че скандалната миска Анита Мейзер още веднъж влиза в пандиза след решение на Върховен касационен съд.
Тя би трябвало да изтърпи присъдата си за убийството на брачна половинка си и оферти рушвет на длъжностно лице.
Днес Върховен касационен съд популяризира решението си:
С Решение № 5/11.02.2019 година по наказателно дело № 1152/2018 година тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) променя решение № 159/21.08.2018 година на Апелативен съд – Варна (ВнАС) по в.н.о.х.д. № 493/2017 година като понижава наложеното на подсъдимата Анита Желева на съображение член 122, алинея 1 Наказателен кодекс наказване „ отнемане от независимост “ от 3 на 2 години. На съображение член 23, алинея 1 и 3 Наказателен кодекс дефинира общо най-тежко наказване (между това и избраното за осъществено от нея закононарушение по член 304а НК) „ отнемане от независимост “ в размер на 2 години, към което причислява наложеното за осъществено закононарушение по член 304а Наказателен кодекс наказване „ санкция “ в размер на 4 000 лева Оставя в действие решението в останалата част. Решението е дефинитивно.
На 18.02.2019 година във Върховен касационен съд е получено съобщение от прокурор за подхванати дейности по осъществяване на наложеното от съда наказване.
Делото е формирано по касационен митинг и касационни тъжби на подсъдимата Анита Желева и на частния обвинител и цивилен просител Петранка Д. против решението по в.н.о.х.д. № 493/2017 година на Апелативен съд – Варна.
С присъда на Окръжен съд – Варна подсъдимата е приета за отговорна в осъществяването на закононарушение по член 122, алинея 1 от Наказателен кодекс (причинила другиму гибел по непредпазливост) и по член 304а от Наказателен кодекс (предложила рушвет на полицейски орган, с цел да не извърши деяние по служба). Наложено ú е наказване „ отнемане от независимост “ в размер на 3 година и 6 месеца за първото закононарушение и в размер на 4 година и 6 месеца и наказване „ санкция “ в размер на 8 000 лева за второто закононарушение, като за двете действия съдът е определил общо най-тежко наказване „ отнемане от независимост “ в размер на 4 година и 6 месеца, към което е включил и санкция в размер на 8 000 лева Осъдена е да заплати на гражданския просител обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 150 000 лв..
С въззивното решение наказването на подсъдимата за първото действие е понижено на 3 година „ отнемане от независимост “, а това за действието по член 304а от Наказателен кодекс – на 2 година „ отнемане от независимост “ и „ санкция “. Въззивният съд е определил едно общо най-тежко наказване „ отнемане от независимост “ за период от 3 година, към което е включил наказването „ санкция “ в размер на 4 000 лв.. Намалил е и размера на присъденото в интерес на гражданския просител обезщетение за неимуществени вреди на 100 000 лв.. Съдът е удостоверил присъдата в останалата част.
Тричленният състав на Върховен касационен съд в детайли разисква в претекстовете си изложените недоволства в касационния митинг и в касационните тъжби на подсъдимата и на частния обвинител и цивилен просител, като не ги приема за основателни.
По отношение на претенцията на Анита Желева за очевидна неправда на наложеното ú наказване за причиняване на гибелта на нейния брачен партньор по несъобразителност, висшите съдии одобряват, че следва да обсъдят две условия. Първото се отнася до държанието на брачна половинка на подсъдимата (ВнАС е приел допринасяне на незаконния резултат от страна на потърпевшия), което съгласно отбраната обуславя извод за съществуване на смекчаващо събитие с извънреден темперамент. Според висшите съдии не може да се одобри, че третираният фактор е от такова извънредно естество, че и най-лекото, планувано в санкционната част на нормата на член 122, алинея 1 от Наказателен кодекс наказване, ще се окаже несъразмерно тежко, в случай че бъде несъмнено. И това е по този начин, защото персоналното държание на пострадалия не се отличава със основна тежест измежду характерните особености на незаконната предприемчивост на Желева. Второто е обвързвано с изказванието на отбраната, че безпричинно ВнАС е счел за отегчаващо събитие възрастта на потърпевшото лице, защото се касае за по неволя действие. В претекстовете на правосъдното решение се показва, че Върховен касационен съд би се съгласил с казаното, в случай че ставаше дума за признато закононарушение по член 122, алинея 1 от Наказателен кодекс при немарливост като тип на непредпазливата виновност. В проблема обаче е възприета самоувереност, в границите на която е премисляна възрастта на пострадалия като съпътстващ неправилната преценка на Желева фактор. Затова решението на ВнАС не предстои на промяна в тази част, безапелационни са висшите съдии.
Съдебният състав на Върховен касационен съд обаче акцентира в претекстовете си, че не може да не обърне внимание на събитие, обвързвано с избраното на подсъдимата наказване за осъществено закононарушение по член 122, алинея 1 Наказателен кодекс, незасегнато в жалбата ú, само че безспорно говорещо за нарушаване на материалния закон в нейна щета. „ Става дума за това, че при оптимално планувано наказване от 5 години „ отнемане от независимост “ в наредбата на посочения текст, при превес на смекчаващи условия ВнАС е отмерил наказването в размер на 3 години – в нарушаване на текста на член 54, алинея 2 Наказателен кодекс “, установяват висшите съдии. Затова, прилагайки вярно материалния закон, Върховен касационен съд понижава наложеното наказване „ отнемане от независимост “ на 2 години, като дефинира общо най-тежко наказване „ отнемане от независимост “ в размер на 2 години, към което причислява наложеното за осъществено закононарушение по член 304а Наказателен кодекс наказване „ санкция “ в размер на 4 000 лева
По отношение на недоволството на подсъдимата по отношение на нуждата от използване на института на условното наказание, висшите съдии не намират учредения за уважаването му. Тричленният състав на Върховен касационен съд споделя тезата на въззивната инстанция за нуждата от преценка на събитието, че са осъществени две закононарушения. „ Това по член 304а Наказателен кодекс (предлагане на рушвет на полицейски орган) освен е тежко такова, само че то е рушащо държавността и вярата на обществото в добросъвестното осъществяване на професионалните отговорности на държавните органи “, безапелационни са висшите съдии.
Тя би трябвало да изтърпи присъдата си за убийството на брачна половинка си и оферти рушвет на длъжностно лице.
Днес Върховен касационен съд популяризира решението си:
С Решение № 5/11.02.2019 година по наказателно дело № 1152/2018 година тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) променя решение № 159/21.08.2018 година на Апелативен съд – Варна (ВнАС) по в.н.о.х.д. № 493/2017 година като понижава наложеното на подсъдимата Анита Желева на съображение член 122, алинея 1 Наказателен кодекс наказване „ отнемане от независимост “ от 3 на 2 години. На съображение член 23, алинея 1 и 3 Наказателен кодекс дефинира общо най-тежко наказване (между това и избраното за осъществено от нея закононарушение по член 304а НК) „ отнемане от независимост “ в размер на 2 години, към което причислява наложеното за осъществено закононарушение по член 304а Наказателен кодекс наказване „ санкция “ в размер на 4 000 лева Оставя в действие решението в останалата част. Решението е дефинитивно.
На 18.02.2019 година във Върховен касационен съд е получено съобщение от прокурор за подхванати дейности по осъществяване на наложеното от съда наказване.
Делото е формирано по касационен митинг и касационни тъжби на подсъдимата Анита Желева и на частния обвинител и цивилен просител Петранка Д. против решението по в.н.о.х.д. № 493/2017 година на Апелативен съд – Варна.
С присъда на Окръжен съд – Варна подсъдимата е приета за отговорна в осъществяването на закононарушение по член 122, алинея 1 от Наказателен кодекс (причинила другиму гибел по непредпазливост) и по член 304а от Наказателен кодекс (предложила рушвет на полицейски орган, с цел да не извърши деяние по служба). Наложено ú е наказване „ отнемане от независимост “ в размер на 3 година и 6 месеца за първото закононарушение и в размер на 4 година и 6 месеца и наказване „ санкция “ в размер на 8 000 лева за второто закононарушение, като за двете действия съдът е определил общо най-тежко наказване „ отнемане от независимост “ в размер на 4 година и 6 месеца, към което е включил и санкция в размер на 8 000 лева Осъдена е да заплати на гражданския просител обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 150 000 лв..
С въззивното решение наказването на подсъдимата за първото действие е понижено на 3 година „ отнемане от независимост “, а това за действието по член 304а от Наказателен кодекс – на 2 година „ отнемане от независимост “ и „ санкция “. Въззивният съд е определил едно общо най-тежко наказване „ отнемане от независимост “ за период от 3 година, към което е включил наказването „ санкция “ в размер на 4 000 лв.. Намалил е и размера на присъденото в интерес на гражданския просител обезщетение за неимуществени вреди на 100 000 лв.. Съдът е удостоверил присъдата в останалата част.
Тричленният състав на Върховен касационен съд в детайли разисква в претекстовете си изложените недоволства в касационния митинг и в касационните тъжби на подсъдимата и на частния обвинител и цивилен просител, като не ги приема за основателни.
По отношение на претенцията на Анита Желева за очевидна неправда на наложеното ú наказване за причиняване на гибелта на нейния брачен партньор по несъобразителност, висшите съдии одобряват, че следва да обсъдят две условия. Първото се отнася до държанието на брачна половинка на подсъдимата (ВнАС е приел допринасяне на незаконния резултат от страна на потърпевшия), което съгласно отбраната обуславя извод за съществуване на смекчаващо събитие с извънреден темперамент. Според висшите съдии не може да се одобри, че третираният фактор е от такова извънредно естество, че и най-лекото, планувано в санкционната част на нормата на член 122, алинея 1 от Наказателен кодекс наказване, ще се окаже несъразмерно тежко, в случай че бъде несъмнено. И това е по този начин, защото персоналното държание на пострадалия не се отличава със основна тежест измежду характерните особености на незаконната предприемчивост на Желева. Второто е обвързвано с изказванието на отбраната, че безпричинно ВнАС е счел за отегчаващо събитие възрастта на потърпевшото лице, защото се касае за по неволя действие. В претекстовете на правосъдното решение се показва, че Върховен касационен съд би се съгласил с казаното, в случай че ставаше дума за признато закононарушение по член 122, алинея 1 от Наказателен кодекс при немарливост като тип на непредпазливата виновност. В проблема обаче е възприета самоувереност, в границите на която е премисляна възрастта на пострадалия като съпътстващ неправилната преценка на Желева фактор. Затова решението на ВнАС не предстои на промяна в тази част, безапелационни са висшите съдии.
Съдебният състав на Върховен касационен съд обаче акцентира в претекстовете си, че не може да не обърне внимание на събитие, обвързвано с избраното на подсъдимата наказване за осъществено закононарушение по член 122, алинея 1 Наказателен кодекс, незасегнато в жалбата ú, само че безспорно говорещо за нарушаване на материалния закон в нейна щета. „ Става дума за това, че при оптимално планувано наказване от 5 години „ отнемане от независимост “ в наредбата на посочения текст, при превес на смекчаващи условия ВнАС е отмерил наказването в размер на 3 години – в нарушаване на текста на член 54, алинея 2 Наказателен кодекс “, установяват висшите съдии. Затова, прилагайки вярно материалния закон, Върховен касационен съд понижава наложеното наказване „ отнемане от независимост “ на 2 години, като дефинира общо най-тежко наказване „ отнемане от независимост “ в размер на 2 години, към което причислява наложеното за осъществено закононарушение по член 304а Наказателен кодекс наказване „ санкция “ в размер на 4 000 лева
По отношение на недоволството на подсъдимата по отношение на нуждата от използване на института на условното наказание, висшите съдии не намират учредения за уважаването му. Тричленният състав на Върховен касационен съд споделя тезата на въззивната инстанция за нуждата от преценка на събитието, че са осъществени две закононарушения. „ Това по член 304а Наказателен кодекс (предлагане на рушвет на полицейски орган) освен е тежко такова, само че то е рушащо държавността и вярата на обществото в добросъвестното осъществяване на професионалните отговорности на държавните органи “, безапелационни са висшите съдии.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ