Ердоган изпи кафето, но каймакът остана за опозицията
Преди още самите те да стартират, надали е имало подозрение кой ще завоюва локалните избори в Република Турция. Както и се очакваше, като първа политическа мощ се класира ръководената от Реджеп Ердоган Партия на справедливостта и развиването (АКП). Тя завоюва към 44% от електората (цифрите са относителни, доколкото към момента не са оповестени окончателните резултати).
Но борбата на тези избори не бе тази за известния избор, който, още от основаването на АКП при започване на предишното десетилетие, постоянно е отивал в посоката на образуваната от Ердоган партия. На тези избори това, което се оспорваше, бе друго. Залогът не бе кой ще завоюва най-вече гласове в страната, а който ще ръководи редица значими и огромни градове като мегаполиса Истанбул, столицата Анкара, индустриалния Бурса и така нататък
Към момента на писането на сегашния текст, Върховният избирателен съвет на Република Турция към момента не е оповестил окончателните резултати (да не приказваме, че достъпът до турския ЦИК е блокирал). Такива интервали на " заледяване " на настоящите графиките с процентите в турските медии имаше много след приключването на изборния ден.
Но съгласно последните данни на Анадолската организация, най-малко към този момент, опозицията печели и в Анкара (с разлика към 3.8%), и в Истанбул (с разлика към 0.28%), и в Измир (с разлика към 20%). От ръководещата партия на Ердоган обаче към този момент обявиха, че ще апелират вота в редица секции и в Анкара, и в Истанбул (Измир по този начин или другояче е една от крепостите на секуларната съпротива, тъй че там няма поле за спекулации). Последното подсказва, че АКП си дава ясно сметка, че е изгубила изборите в двата най-важни турски града.
Ако нещата останат по този метод, то това ще значи, че опозицията - преходен и комплициран съюз сред секуларисти, националисти и кюрди, е спечелила трите най-населени турски мегаполиса/града - Истанбул, Анкара и Измир. А взети дружно, те образуват и съвсем 50% от БВП-то на Република Турция. Тези три града са нещо като гръбнака на турската страна.
Самият Истанбул е и мегаполисът с максимален Брутният вътрешен продукт на глава от популацията (65,042 турски лири за 2017-та година), по този начин както в него е съсредоточен съвсем 30% от индустриалния бранш в страната.
Успехът на турската съпротива не се редуцира до успехите в Анкара и Истанбул (евентуално!). Напротив, той е още по-телесен. Един път, турската съпротива уголемява поддръжката си в западното и южното крайбрежие на страната по отношение на резултатите си от последните два локални вота (тези от 2009-та и от 2014-та година). Показателно, тя печели Адана и връща контрола си върху Анталия. Втори път, налице е пробив на опозицията и в Централен Анадол (освен Анкара, Кършехир) и Източна Мармара (Болу и Биледжик).
За положителните резултати на опозицията в тези топоси способства и различен фактор: по-слабата готовност в поддръжката на АКП от страна на гласоподавателите от високите етажи на междинната градска класа в Турция. Това са религиозно-чувствителни хора, само че също по този начин и стопански дейни, които евентуално са се почувствали ощетени от рецесията в Турция, обезценяването на турската лира и високата безработица.
Затова най-големият конкурент на Реджеп Ердоган на тези избори не бяха водачите на опозицията - Кемал Кълъчдароглу или Мерал Акшенер, нито пък издигнатите от нея претенденти - Екрем Имамолу в Истанбул или Мансур Яваш в Анкара. Най-големият зложелател на турския президент бе неговата икономическа политика, която се завърна като бумеранг.
Нищо от това обаче не трансформира обстоятелството, че ръководещата АКП продължава да бъде първа политическа мощ: партията на Ердоган е неоспоримият първенец на известния избор. А в границите на ръководещата коалиция, в която АКП си партнира с Партията на националистическото деяние, то тази коалиция печели болшинството от гласувалите (от сред 51 и 52%), с което дублира резултата си от миналогодишните президентски избори или с оня на провелия се през 2017-та година Конституционен референдум.
Не на последно място, партията на Ердоган усилва поддръжката си в югоизточна Турция, в резултат на което и печели няколко кюрдски провинции като Шърнак, Битлис и други Неслучайно точно кюрдите бяха специфичен получател на следизборния протест на Ердоган в Анкара, където той особено благодари на " кюрдските братя ". Това е най-големият триумф от тези избори за турския президент и АКП.
Електоралното държание на кюрдите от югоизтока обаче не би трябвало да се бърка с това на техните сънародници, мигрирали в огромните градове като Истанбул и Анкара, където те са дали своят вот най-вече за опозиционните претенденти (това е и в резултат на " скрития " съюз сред главната кюрдска партия и Народно-републиканската).
Партията на Ердоган съумя да задържи във владенията си индустриалният център Бурса, в който, най-малко съгласно предварителната социология, опозицията бе любимец да завоюва.
Затова в случай че обобщаваме - и ръководещите, и опозицията имат задоволително причини, с които да се похвалят с изборна победа на последното издание на локалния избор в Република Турция.
От една страна, АКП продължава да бъде първа политическа мощ и в съдружен формат да се радва на поддръжката на болшинството от турските гласоподаватели. От друга обаче, най-важните турски центрове - Истанбул и Анкара, отиват в ръцете на опозицията.
Ако всичко това остане по този начин, то умерено ще можем да кажем, че Ердоган изпи кафето, само че каймакът остана за опозицията.
Но борбата на тези избори не бе тази за известния избор, който, още от основаването на АКП при започване на предишното десетилетие, постоянно е отивал в посоката на образуваната от Ердоган партия. На тези избори това, което се оспорваше, бе друго. Залогът не бе кой ще завоюва най-вече гласове в страната, а който ще ръководи редица значими и огромни градове като мегаполиса Истанбул, столицата Анкара, индустриалния Бурса и така нататък
Към момента на писането на сегашния текст, Върховният избирателен съвет на Република Турция към момента не е оповестил окончателните резултати (да не приказваме, че достъпът до турския ЦИК е блокирал). Такива интервали на " заледяване " на настоящите графиките с процентите в турските медии имаше много след приключването на изборния ден.
Но съгласно последните данни на Анадолската организация, най-малко към този момент, опозицията печели и в Анкара (с разлика към 3.8%), и в Истанбул (с разлика към 0.28%), и в Измир (с разлика към 20%). От ръководещата партия на Ердоган обаче към този момент обявиха, че ще апелират вота в редица секции и в Анкара, и в Истанбул (Измир по този начин или другояче е една от крепостите на секуларната съпротива, тъй че там няма поле за спекулации). Последното подсказва, че АКП си дава ясно сметка, че е изгубила изборите в двата най-важни турски града.
Ако нещата останат по този метод, то това ще значи, че опозицията - преходен и комплициран съюз сред секуларисти, националисти и кюрди, е спечелила трите най-населени турски мегаполиса/града - Истанбул, Анкара и Измир. А взети дружно, те образуват и съвсем 50% от БВП-то на Република Турция. Тези три града са нещо като гръбнака на турската страна.
Самият Истанбул е и мегаполисът с максимален Брутният вътрешен продукт на глава от популацията (65,042 турски лири за 2017-та година), по този начин както в него е съсредоточен съвсем 30% от индустриалния бранш в страната.
Успехът на турската съпротива не се редуцира до успехите в Анкара и Истанбул (евентуално!). Напротив, той е още по-телесен. Един път, турската съпротива уголемява поддръжката си в западното и южното крайбрежие на страната по отношение на резултатите си от последните два локални вота (тези от 2009-та и от 2014-та година). Показателно, тя печели Адана и връща контрола си върху Анталия. Втори път, налице е пробив на опозицията и в Централен Анадол (освен Анкара, Кършехир) и Източна Мармара (Болу и Биледжик).
За положителните резултати на опозицията в тези топоси способства и различен фактор: по-слабата готовност в поддръжката на АКП от страна на гласоподавателите от високите етажи на междинната градска класа в Турция. Това са религиозно-чувствителни хора, само че също по този начин и стопански дейни, които евентуално са се почувствали ощетени от рецесията в Турция, обезценяването на турската лира и високата безработица.
Затова най-големият конкурент на Реджеп Ердоган на тези избори не бяха водачите на опозицията - Кемал Кълъчдароглу или Мерал Акшенер, нито пък издигнатите от нея претенденти - Екрем Имамолу в Истанбул или Мансур Яваш в Анкара. Най-големият зложелател на турския президент бе неговата икономическа политика, която се завърна като бумеранг.
Нищо от това обаче не трансформира обстоятелството, че ръководещата АКП продължава да бъде първа политическа мощ: партията на Ердоган е неоспоримият първенец на известния избор. А в границите на ръководещата коалиция, в която АКП си партнира с Партията на националистическото деяние, то тази коалиция печели болшинството от гласувалите (от сред 51 и 52%), с което дублира резултата си от миналогодишните президентски избори или с оня на провелия се през 2017-та година Конституционен референдум.
Не на последно място, партията на Ердоган усилва поддръжката си в югоизточна Турция, в резултат на което и печели няколко кюрдски провинции като Шърнак, Битлис и други Неслучайно точно кюрдите бяха специфичен получател на следизборния протест на Ердоган в Анкара, където той особено благодари на " кюрдските братя ". Това е най-големият триумф от тези избори за турския президент и АКП.
Електоралното държание на кюрдите от югоизтока обаче не би трябвало да се бърка с това на техните сънародници, мигрирали в огромните градове като Истанбул и Анкара, където те са дали своят вот най-вече за опозиционните претенденти (това е и в резултат на " скрития " съюз сред главната кюрдска партия и Народно-републиканската).
Партията на Ердоган съумя да задържи във владенията си индустриалният център Бурса, в който, най-малко съгласно предварителната социология, опозицията бе любимец да завоюва.
Затова в случай че обобщаваме - и ръководещите, и опозицията имат задоволително причини, с които да се похвалят с изборна победа на последното издание на локалния избор в Република Турция.
От една страна, АКП продължава да бъде първа политическа мощ и в съдружен формат да се радва на поддръжката на болшинството от турските гласоподаватели. От друга обаче, най-важните турски центрове - Истанбул и Анкара, отиват в ръцете на опозицията.
Ако всичко това остане по този начин, то умерено ще можем да кажем, че Ердоган изпи кафето, само че каймакът остана за опозицията.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ