Прозренията на Ванга потресли Чавдар Драгойчев
Преди осемнадесет години, на 2 юли в 18 часа, от рак на белите дробове умря професор лекар Чавдар Драгойчев. За младите това име не приказва нищо. Освен в случай че родителите на някои от тях не са им казвали, че дължат живота си на него. През възхвалявания от едни и анатемосан от други социализъм обаче Драгойчев се радваше на много необятна известност. Формално видяно, той бе принц-син на първата дама на комунистическата партия. В същото време медикът по нищо не приличаше на капризните отрочета на първите хора на страната. Той бе нещо радикално друго. Много висока топка. Изключителен ценител на международното изкуство, интелектуалец, великолепен доктор, сърдечен хирург, който приключи кариерата си с 3000 интервенции. Коментираше се, несъмнено, и особената му полова ориентировка и това, че майка му го е избавила да не бъде съден в позорния развой, който страната спретна против 26 гейове културтрегери през 1964 година.
Чавдар Драгойчев е роден на 24 декември и от първия си момент става воин на една приказка, която не е за деца. С две смъртни присъди бременността е единственото, което може да избави Цола Драгойчева. До края на дните си обаче тя не признава кой е бащата на бъдещия професор. Слуховете отреждаха тази роля на служителите на реда, които са я изнасилили в ареста Това твърди и френският публицист Анри Барбюс. Набеден е също един от надзирателите в пандиза.
През 1945 година Чавдар научава за един различен негов възможен татко - Неделчо Манев, остарял антифашист и деец на комунистическото придвижване. Но по този начин и не му обръща никакво внимание. Носи името на майка си Чавдар Цолин Драгойчев. Среща се с Манев в последните му дни. Той му признава истината и с това всичко завършва.
Голямата борба, която младият Драгойчев е водил цялостен живот, е да разбие легендата, че той като наследник на маститата си майка реализира всичко с помощта на нея. Затова и избира медицината и съответно хирургията: Все отново никой не може да каже, че Цола Драгойчева е оперирала вместо мен, споделяше с усмивка. Това е повода и да не стане посланик или министър, макар че такива благоприятни условия не се липсвали.
Цола Драгойчева
Въпреки че остава надалеч от политиката, синът води остри разногласия с майка си. Една от тематиките е Сталин. Той се пробва да й изясни, че Йосиф Висарионович е тиранин, че естествен човек не може да одобри репресиите и убийствата му. Старата конспираторка не е съгласна и държи на своето, боготвори вожда. Признава, че синът й е прав чак когато Бащата на народите е развенчан от личното си обграждане и изхвърлен от мавзолея.
Цола Драгойчева е била недолюбвана както от Георги Димитров, който през 1948 година я вади от Политбюро на Българска комунистическа партия, по този начин и от Тодор Живков. Той те ненавижда „ зоологически”, казвал й приятелят учен Тодор Павлов.
Чавдар Драгойчев научил от майка си и аргументите за тази злоба: Веднага след 9 септември 1944 година на нея упълномощили да изготви лист на бъдещите членовете на Централния комитет на партията и тя оставила героя от Правец вън от него. Оттогава е огромната омраза, която си остава до дъно. Живков се успокоява чак когато дефинитивно, естествено с доста почести, пенсионира единствената тогава жена в най-високите партийни върхове.
В един нескончаем интервал Чавдар Драгойчев и Александър Чирков са единствените опитни сърдечни хирурзи в България: „ Той е амбициозна целенасочена персона, която се стреми към медицината от висок сан. Добър хирург. Не от най-големите, само че надалеч над междинните. В някои връзки като хирург той ме превъзхожда”, споделя Драгойчев за съперника си.
Особено другарство свързва професора с пророчицата Ванга Навремето тя, без да го познава, му пращала заболели и той бил същински сюрпризиран от точността, с която поставяла диагнозата.
Преди години хирургът разказваше следната съвсем невероятна история: В отделението постъпва болна. Случаят е явен. Трябва да се направи интервенция. Но хирургът е млад, бърка и дамата умира. На другия ден болните в близост изясняват: Баба Ванга й споделила да не се оперира, тъй като ще почине.
Професорът е покъртен и персонално отива при пророчицата. Говорят по изумителен метод:
- Кои заболели са повече - от стеноза или инсуфициенция - пита необразованата Ванга.
И след това:
- Защо ще вървиш в Гърция?
- На конгрес, само че ти от кое място знаеш?
- Донеси ми фикус – пластмасов - поръчва Вангелия.
Историята продължава. След време професорът води на Рупите своя добър другар от Щатите Августин Пейчинов. И това, което вижда, още веднъж го удивлява. Пейчинов тогава е на 34 години, преди малко станал милионер и пред тежка интервенция. Уплашен е, не знае, дали ще живее. Възрастната жена го успокоява. Казва му, че всичко е наред и че би трябвало да целува ръка на „ това плешиво лекарче”, което го е избавило. Добре, че не е данъчен, тъй като с детайлности разкрива всичките парцели на „ американеца” и му споделя какво ще построи. Милионерът излиза от стаята й бледен като платно, разказваше неговият другар.
Годините след измененията от 1989 година прекатурват живота на Чавдар Драгойчев. Веднага след рухването на Българска комунистическа партия от власт той е пенсиониран и повече не стъпва в Института по сърдечна хирургия, който е управлявал. Смята, че там има задоволително способни хора, които нямат потребност от неговата помощ.
След като прави последната си интервенция, той самият ляга под ножа. Доверява се на своите сътрудници.
Невероятно, само че със средствата, с които разполага, синът няма опция да обезпечи почтени старини на болната си стара майка. Принуден е да продаде големия фамилен апартамент, който в миналото е принадлежал на брата на цар Борис - принц Кирил. С купувача, приятеля му Августин Пейчинов се уговорят да остане да живее в него до гибелта си. Така и става. Отива си горделив, че е бил сполучлив доктор, избавил доста животи, а това, че е наследник на българската Пасионария, остава на второ място.
Исак ГОЗЕС
Чавдар Драгойчев е роден на 24 декември и от първия си момент става воин на една приказка, която не е за деца. С две смъртни присъди бременността е единственото, което може да избави Цола Драгойчева. До края на дните си обаче тя не признава кой е бащата на бъдещия професор. Слуховете отреждаха тази роля на служителите на реда, които са я изнасилили в ареста Това твърди и френският публицист Анри Барбюс. Набеден е също един от надзирателите в пандиза.
През 1945 година Чавдар научава за един различен негов възможен татко - Неделчо Манев, остарял антифашист и деец на комунистическото придвижване. Но по този начин и не му обръща никакво внимание. Носи името на майка си Чавдар Цолин Драгойчев. Среща се с Манев в последните му дни. Той му признава истината и с това всичко завършва.
Голямата борба, която младият Драгойчев е водил цялостен живот, е да разбие легендата, че той като наследник на маститата си майка реализира всичко с помощта на нея. Затова и избира медицината и съответно хирургията: Все отново никой не може да каже, че Цола Драгойчева е оперирала вместо мен, споделяше с усмивка. Това е повода и да не стане посланик или министър, макар че такива благоприятни условия не се липсвали.
Цола Драгойчева
Въпреки че остава надалеч от политиката, синът води остри разногласия с майка си. Една от тематиките е Сталин. Той се пробва да й изясни, че Йосиф Висарионович е тиранин, че естествен човек не може да одобри репресиите и убийствата му. Старата конспираторка не е съгласна и държи на своето, боготвори вожда. Признава, че синът й е прав чак когато Бащата на народите е развенчан от личното си обграждане и изхвърлен от мавзолея.
Цола Драгойчева е била недолюбвана както от Георги Димитров, който през 1948 година я вади от Политбюро на Българска комунистическа партия, по този начин и от Тодор Живков. Той те ненавижда „ зоологически”, казвал й приятелят учен Тодор Павлов.
Чавдар Драгойчев научил от майка си и аргументите за тази злоба: Веднага след 9 септември 1944 година на нея упълномощили да изготви лист на бъдещите членовете на Централния комитет на партията и тя оставила героя от Правец вън от него. Оттогава е огромната омраза, която си остава до дъно. Живков се успокоява чак когато дефинитивно, естествено с доста почести, пенсионира единствената тогава жена в най-високите партийни върхове.
В един нескончаем интервал Чавдар Драгойчев и Александър Чирков са единствените опитни сърдечни хирурзи в България: „ Той е амбициозна целенасочена персона, която се стреми към медицината от висок сан. Добър хирург. Не от най-големите, само че надалеч над междинните. В някои връзки като хирург той ме превъзхожда”, споделя Драгойчев за съперника си.
Особено другарство свързва професора с пророчицата Ванга Навремето тя, без да го познава, му пращала заболели и той бил същински сюрпризиран от точността, с която поставяла диагнозата.
Преди години хирургът разказваше следната съвсем невероятна история: В отделението постъпва болна. Случаят е явен. Трябва да се направи интервенция. Но хирургът е млад, бърка и дамата умира. На другия ден болните в близост изясняват: Баба Ванга й споделила да не се оперира, тъй като ще почине.
Професорът е покъртен и персонално отива при пророчицата. Говорят по изумителен метод:
- Кои заболели са повече - от стеноза или инсуфициенция - пита необразованата Ванга.
И след това:
- Защо ще вървиш в Гърция?
- На конгрес, само че ти от кое място знаеш?
- Донеси ми фикус – пластмасов - поръчва Вангелия.
Историята продължава. След време професорът води на Рупите своя добър другар от Щатите Августин Пейчинов. И това, което вижда, още веднъж го удивлява. Пейчинов тогава е на 34 години, преди малко станал милионер и пред тежка интервенция. Уплашен е, не знае, дали ще живее. Възрастната жена го успокоява. Казва му, че всичко е наред и че би трябвало да целува ръка на „ това плешиво лекарче”, което го е избавило. Добре, че не е данъчен, тъй като с детайлности разкрива всичките парцели на „ американеца” и му споделя какво ще построи. Милионерът излиза от стаята й бледен като платно, разказваше неговият другар.
Годините след измененията от 1989 година прекатурват живота на Чавдар Драгойчев. Веднага след рухването на Българска комунистическа партия от власт той е пенсиониран и повече не стъпва в Института по сърдечна хирургия, който е управлявал. Смята, че там има задоволително способни хора, които нямат потребност от неговата помощ.
След като прави последната си интервенция, той самият ляга под ножа. Доверява се на своите сътрудници.
Невероятно, само че със средствата, с които разполага, синът няма опция да обезпечи почтени старини на болната си стара майка. Принуден е да продаде големия фамилен апартамент, който в миналото е принадлежал на брата на цар Борис - принц Кирил. С купувача, приятеля му Августин Пейчинов се уговорят да остане да живее в него до гибелта си. Така и става. Отива си горделив, че е бил сполучлив доктор, избавил доста животи, а това, че е наследник на българската Пасионария, остава на второ място.
Исак ГОЗЕС
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ