Преди няколко седмици предупредих в тази страница, че всичко случващо

Преди няколко седмици предизвестих в тази страница, че всичко протичащо се в политиката оттук насетне, би трябвало да се преглежда през призмата на идните избори. Ето че пристигна времето и на компроматите против утрешните претенденти на политическите съперници. Това са усърдно готови компромати, чакащи подобаващия миг. Точно неверният избор на времето може да докара до противоположен резултат, нормално именуван бумеранг. Подходящ образец за добре определен миг бе публикуването на подправената партийна брошура на Стефан Софиянски в последния миг, когато към този момент бе неразрешена изборната пропаганда. Добре че имаше живи излъчвания в самия избирателен ден, с цел да може Софиянски да реагира. Такъв избор на момента бе и фамозната Костинбродска спекулация, когато Бареков предаваше онлайн скандалния репортаж за подправените бюлетини, а основният прокурор удостовери изнесеното. Обратен образец бе с убийството на русенската журналистка Виктория. Както написа Георги Лозанов, масираният даже и от чужбина опит да се удари по корупцията под политическа протекция, направи тя да наподобява небивалица.

Първи жертви на офанзива с мръсни номера станаха две дами – Мая Манолова и Елена Йончева. Ето по какъв начин.
Най-напред се чу, че извънредно сполучливият омбудсман Мая Манолова, чиито период на поста изтича следващата година, евентуално ще се кандидатира за кмет на София, тъй като е взела софийско жителство. Мая Манолова е толкоз известна и харесвана, че успеха й над Фандъкова наподобява постижима. Изпаднали в суматоха фактори в ръководещата ГЕРБ реагираха бързо и безогледно. На Мая бе отнета служебната кола. Знае се към този момент по какъв начин реагира тя, с което завоюва още благосклонности и поддръжка. Намеси се и пропагандата на ГЕРБ, която упрекна Мая, че мислела единствено за персоналния си пиар. От Българска социалистическа партия също се разтревожиха да не им се объркат проектите и прочут претендент за водещ в бъдещата партийна телевизия небрежно упрекна Манолова, че била омбудсман на самата себе си. Мая непретенциозно помоли да не се отпътуват с метода й на напредване и завоюва нови възторженостти. Хората разумно си задават въпроса по какъв начин по този начин Манолова, която извърши поста си със наличие и си прави работата пламенно и ефикасно, може да бъде упреквана, че била прекомерно дейна? Ако тя си живуркаше като някоя Калинка и не привличаше внимание, тогава щеше да е добра, нали? В днешна България това ли се толерира?

За Елена Йончева се чу, че може би ще оглави листата на Българска социалистическа партия за евроизборите. И още по-лошо, готвела доста абсурден отчет за корупцията в строителството. Набързо прокуратурата изиска имунитета й наред с няколко други депутати за прикритие. Именно в това бързане публичното мнение вижда политически подбуди за активността на прокуратурата. И в случай че тези дни излезе предстоящият отчет от Йончева, какъв ще бъде резултатът? А медиите, които рабски подлагаха на критика Йончева, че не стои в София на жълтите павета, а се вре из калта по провинцията, може би ще се сетят, че първостепенното обвързване на народните представители е да бъдат измежду хората, които са ги избрали.

Питам се дали министър председателят Борисов, който справедливо е апетитен като политик със мощен политически нюх и гъвкаво държание, е създател на тези недомислени дейности? Питам се още дали пък същинският сериозен проблем на премиера Борисов не е в личното му партийно обграждане, а не в опозицията и съдружните му сътрудници?

Но да оставим политиците с техните проблеми. Нашият проблем е по какъв начин се държат в тези случаи медиите. За страдание следим, че от тях се чака освен да демонстрират компроматите, само че и да ги поддържат със свои материали и мнения. Ето това е сериозният миг. Съобщенията на ръководещите и на институциите би трябвало да бъдат показвани, две отзиви няма. Но от своя страна медиите би трябвало да търсят и мнението на засегнатите. И да го демонстрират без иронии и криви усмивки, както се упражняват някои от тях. Сакън, да не ги помислят, че симпатизират на опозицията!

Гледах по какъв начин се отразява годишнината от 10 ноември по Българска национална телевизия, която като социална телевизия слага качеството на информация над комерсиалните ползи. В „ Панорама “ Бойко Василев бе поканил Петко Симеонов, един от протагонистите на смяната на 10 ноември. Спомних си, че Петко бе един от първите „ неформали “, който тогава поканих в „ Панорама “. Не ме задоволи обяснението, че преди време са подценили „ българската лакомия “ и не са планували „ миграцията “ на българите в чужбина. Остарява ли към този момент това потомство?

Отговорът пристигна по-късно същата вечер. В „ Нощни птици “ Искра Ангелова бе поканила Александър Петров, създателят на именитите песни на смяната като „ Времето е наше “, „ Развод ми дай “, „ Последен валс “, както и на доста други емблематични песни на българския рок, които са шлагери и до през днешния ден. Дойдоха и известните рокаджии, другари на Сашо- Веселин Тодоров (Весо Кокала), Косьо Марков, Митко Кърнев. Всичките тези хора са със пресен дух и горди с присъединяване си в събитията, и некриещи разочарованията си, и с оптимизъм за бъдещите дни.

Като същински влъхва


Сашо Петров се появи като същински влъхва, който неслучайно е станал артист на тези генерации. Той сподели, че песните,звучащи тогава на митингите, са част от биографията му, като изключително харесва „ Развод ми дай “, само че желае да бъде запомнен с песните за любовта, другарството, подозренията, оптимизма като „ Безсъници “, „ Приятели “, „ Главната улица “, „ Нашият град “.

Рокът е жив, освен като музика, а като положение на духа.