Преди няколко седмици доц. д-р Евген Магда беше гост в

Преди няколко седмици доцент доктор Евген Магда беше посетител в Нов български университет и взе присъединяване в семинара " Руската хибридна експанзия против европейските полезности. Намеса при осъществяване на избори ". По това време се развихри и рецесията в Керченския проток, а измежду пленените моряци се оказа и българинът Владимир Варимез.
За новите цифрови борби и хибридните закани с украинския политолог и историк беседва Илиана Славова.

Доц. Магда, на какво се дължи успеваемостта на дезинформацията, какви са механизмите й за влияние?
Работата е в това, че живеем в свят, в който информацията се популяризира доста бързо. А подправената информация се популяризира шест пъти по-бързо от елементарните вести. Трудно е да си представим актуалния човек без потока от информация. Милиони хора стартират деня си като гледат телефона или таблета, включват компютъра си, тв приемника... Информацията е част от нашия живот. И колкото по-бързо се популяризира информацията, толкоз по-лесно е в нея да се инфилтрират фейкове.

Един човек или даже цяла медийна редакция не може постоянно да разграничи фейка от достоверната информация. Просто всеки от нас става жертва на фалшив. С какво осведомителната война е преференциална за агресора? Тя не убива хора, не му основава имидж на людоед, тя му разрешава да стартира своите решения " с малко кръв " - благодарение на операциите, фалшив новините, посредством въздействието върху осведомителната среда. В последна сметка осведомителната война е по-евтина от елементарната. Затова тя може да бъде по-ефективна.

Може ли да се каже, че дезинформацията е теоретичен артикул?
Разбира се! Нормалните вести са безредни, те се появяват от хода на събитията. А дезинформацията, фалшив новините са тъкмо " изчислени " - събитията, известията, психическата реакция. По предписание се планува скоростта, с която се популяризират. Предвижда се в кои страни, на какви групи хора, на какви възрастови категории ще повлияят в по-голяма степен.

Например, в Украйна и в България към момента има задоволително доста хора, които преди са служили в руската и в Българската национална войска - несъмнено, на тях предвид на пропагандата би трябвало да им се споделя, че НАТО е зложелател. Ако стандартът ни на живот е невисок, значи би трябвало да се приказва, че Европейският съюз ще ни вземе и последното, което имаме. Ако Украйна е обект на хибриден спор от страна на Русия, значи би трябвало да се популяризират клюки, че всички украинци са нацисти, които са подготвени да убиват руснаци.

В книгата си " Хибридната експанзия на Русия: уроци за Европа " казвате, че всяка европейска страна може да се окаже сцена на хибридна интервенция...
Безусловно!

Виждате ли образци за това?
Например, референдумът в Каталуня, който целеше дестабилизиране на обстановката в Испания като цяло. Например, обстановката в Полша, Унгария, и другите страни от Вишеградската четворка... Например в Полша по едно и също време с разполагането на сили на НАТО се разпростира пропагандна акция, че Украйна е най-големят зложелател на Полша, който можете да си визиите. В балтийските страни, където рускоезичното население е под въздействие на съветската агитация, с появяването на контингента на НАТО, се подмята информация, че натовски военни изнасилили локална жителка. Тоест, появява се сензитивна информация.

Това въобще е обичана тематика - тематиката за насилието и преди всичко половото принуждение, което не оставя равнодушни огромна част от хората. Това е емпатия... Това е, което назоваваме постистина - когато не се опитваме да преценим дадена вест обективно, а следваме страстите си.

Програмират ни да изпитваме такива страсти. Нима някой от нас би споделил - съчувствам на насилника? Не. Затова се подмятат вести с подобен темперамент - на алармизъм, паника. И като ги споделяме, ние в действителност разпространяваме тази паника. Искаме да предупредим хората, да ги предпазим, само че в реалност не ги предпазваме, а единствено ускоряваме тревогата. Затова една от главните предписания за противопоставяне е да бъдем скептични. От това, че ще разпространите скандално известие в обществената мрежата животът в действителност няма да се промени. Ходът на събитията може да промени единствено това, което става в действителния живот, не във виртуалния.

Може ли пропагандната война ( като основен детайл на хибридната експанзия ) действително да въздейства на решенията в политическия живот?
Вижте, у нас в Украйна наближават президентски избори. В 10 области беше въведено военно състояние за период от 30 дни (след пленяването на трите украински кораба в Керченския проток - б.р.). Ако не наближаваха президентски избори и военното състояние не засягаше периода на президентската акция, то евентуално щеше да бъде за цялата страна и за период от 60 дни. Т.е. би могло да се направи повече. Но това не стана.

Украинското общество, а мисля и българското, постоянно се намира в търсене на лесни отговори на сложни въпроси. Най-голямата заплаха е, че можем да изберем погрешен отговор. А можем да изберем погрешен отговор, тъй като ни се коства по-лесен. То е същото като да погледнеш в учебния алманах по математика първо откъм гърба, с цел да видиш отговора, а след това да се опиташ да нагласиш съгласно него решението на задачата. Това е погрешно. Всяка страна сама изминава своя път - на грешките, достиженията, успехите, провалите, триумфите. И в действителния живот не можем да първо погледнем отговора - като в сборника. За дилемите, които животът ни слага, няма такива отговори. Всеки би трябвало да извърви пътя си. Точно както в европейската и евроатлантическата интеграция не можем да кажем, че Украйна ще повтори пътя на България, Хърватия или Словения, или на балтийските страни, или Полша.
Ние ще вървим по собствен път, постигайки сами своите триумфи и правейки своите неточности. Защото няма универсална рецепта. Има единствено обща посока - когато виждаме точката, до която би трябвало да стигнем, само че всеки от нас е на друга стартова позиция, по тази причина всеки върви по своя път. Важното е тази точка да бъде за нас пътеводна звезда.

Как стоят нещата при осъществяване на политически избори? Доколко повлияха пропагандните акции на референдума за Брекзит и президентските избори в Съединени американски щати?
Вече я известно, че в Брекзит имаше съветско въздействие. Но тук Русия малко сама надхитри себе си. Защото Брекзит като поява на обособен политически състезател на европейската сцена надали през днешния ден дава отговор на съветските ползи - появяването на такава Англия, която не е обвързана с политическите правила на Европейския съюз. При американските избори през 2016 година за Русия беше значимо да хвърли предизвикателство към самата система на демокрацията, да кажат - ние можем да повлияем. Да го покажат на целия свят. Но недооцениха реакцията, която предстоеше. Защото през днешния ден и демократите, и републиканците - всеки със своите аргументи, желаят да санкционират Русия. Затова глобите против Русия единствено ще се ускоряват.

Обект на такова въздействие са и идните избори в Украйна, където доста претенденти ще приказват за мир, само че няма да кажат каква ще бъде цената за този мир. Т. е. изборите са непрекъснато предизвикателство, с което се сблъскваме. И би трябвало да даваме явен отговор. От позиция на Русия този отговор преди всичко би трябвало да е съгласуван с съветските национални ползи.

Каква е крайната цел на хибридната експанзия?
Трябва да разграничаваме хибридната експанзия и хибридната война. В положение на хибридна експанзия живеят доста европейски страни. В положение на хибридна война живее Украйна, тъй като у нас умират хора. Главната цел на Русия е освен да покори Украйна, да я върне в така наречен съветски свят, само че и провокира разпад на Европейския съюз или оптимално да го отслаби, с цел да престане той да бъде съперник на Русия и тя да има опция да се върне към биполярния свят. Или триполярния, предвид на засиленото въздействие на Китай. Русия желае да работи в привични за себе си условия, да се усеща един от центровете на международната сцена, а не като огромна, само че стопански прекомерно слаба страна, която надалеч не постоянно е способна да отбрани своите стопански ползи.

Според доктрината на началник-щаба на съветската войска Валерий Герасимов, хибридната или " нелинейната " ( по неговата терминология ) война може да се води, без да се афишира. И в началото съперникът може даже да не забележи, че против него се води война...
Да, това е реалност.

В този ред на мисли, по кое време стартира хибридната експанзия против Украйна?
Хибридната експанзия стартира след Оранжевата гражданска война през 2004 година, когато в Русия схванаха, че не могат постоянно да повлияят на изборите в Украйна и не могат да наложат своя претендент. Тогава започнаха да образуват младежко придвижване, което да дава отпор на опозицията, започнаха да печатат книги със своето виждане за украинската история. Започнаха да печатат книги на така наречен " пападанчество " - т. е. фантастика, при която се придвижват исторически персонажи в съвремието, или противоположното. Тоест Русия от дълго време се е готвила за определяне на надзор върху Украйна.

За мен това е безусловно явен факт, тъй като без Украйна съветският имперски план в никакъв случай няма да бъде цялостен. Не бива да се мисли, че реакцията на Русия е реакция на събитията от Революцията на достолепието, на събитията през 2013-2014 година Тя просто не би могла по този начин бързо и оперативно да се разгърне, както го направи. За това Русия се е готвила по-рано. Просто тя е възнамерявала събитията за 2015 година, когато трябваше в Украйна да се проведат постоянните президентски избори. Но й се наложи да работи по-рано, което съгласно мен избави Украйна от това да бъде погълната от Русия. Просто Русия не съумя да употребява до дъно своята тактичност на термитите - да ерозира от вътрешната страна Украйна и украинската войска. Останаха някакви островчета на непоклатимост, на които съумяха да се облегнат доброволците, мобилизирани през 2014 година, и които помогнаха да дадем отпор на Русия към този момент при непосредственото военно сблъскване.

Какво се случи в Керченския проток? И за какво в този момент?
Мисля, че Русия ги е предизвикала да открият огън, с цел да има опция да разгърне личния си сюжет - както през 2008 година в Грузия, с цел да не получи Украйна независима поместна черква. И по този начин да преобърне обстановката в своя изгода, да покаже Украйна като агресор - вижте с кого си имате работа, вижте на кого помагате... И да получи от това своите политически дивиденти.

Адекватно ли реагира светът?
Реакцията наподобява по този начин: светът първо слага маркер, Европейският съюз слага явен знак, че на това би трябвало да се обърне внимание. След това последователно реагира на обстановката. Анализира ставащото и едвам по-късно взема решение. Като цяло реакцията е задоволително съответна, тя просто не може да бъде по-адекватна. Светът, Европейският съюз, НАТО не могат да бъдат постоянно такива, каквито чака елитът на Украйна, те също имат своите ползи. Но и да се премълчи акт на открита експанзия, при който Русия не скриваше принадлежността на своите военни кораби, мисля, че нито НАТО нито Европейски Съюз биха могли.

Какво значение има за Европа съответното схващане на съветската агресия?
Русия няма да признае тази агресия в Европа. И на Европейския съюз не му се желае да я признае. Защото Русия предлага на Европейския съюз двоен рушвет. От една страна, тя подсигурява енергийни доставки по предсказуеми цени - по тази причина е " Северен поток ", тя желае да построи " Северен поток 2 ", също и " Турски поток ", с който ще прокара тръба до другите европейски страни - в Южна Европа преди всичко.

А втората част на подкупа е готовността на Русия да купува европейски високотехнологични артикули и по подобен метод да обезпечава стопански напредък. Кой европейски политик може да се откаже от икономическия напредък, от повишаването на благосъстоянието на своите гласоподаватели? Практически никой. Може би Ангела Меркел, само че тя има интерес да отстоява имиджа на Германия като мощна европейска страна. Трябва да отчитаме тези действителности и да разбираме, че в настоящия миг те са задоволително ясни. Тоест, Русия води хибридна война срещу Украйна и в същото време се пробва да се опази от отрицателни реакции от страна на Европейския съюз. Русия добре е проучила по какъв начин се вземат решенията в Европейски Съюз. Знае, че те се вземат с консенсус. С оглед на това тя води съответната игра с разнообразни членки на Европейски Съюз и получава задоволително постоянни политически дивиденти.

Погледнато в историческа вероятност, се вижда, че пропагандните модели, прилагани от Москва, са много по-стари, може би още от Царска Русия...
Разбира се, Русия ползва остарели идеологически модели - същото това русофилство, същото антизападничество, като ги постанова върху новите мощни осведомителни запаси - обществените мрежи, троловете, ботовете мощната съветска телевизия, която транслира агитация, без да се нуждае от никакви рекламни приходи, тъй като има обезпечено финансиране от държавния бюджет. Тоест може да се каже, че Русия се стреми да прекрои света по собствен модел, да го направи комфортен за себе си. И това от време на време работи, само че считам - надалеч не постоянно. Защото - колкото и да се бои Кремъл от това - Европа и светът от ден на ден схващат, че Русия работи с незаконни способи.

Просто би трябвало да сме наясно - в Украйна хората го схващат от ден на ден, че ние се борим освен за себе си, не можем да разчитаме на прекомерно бърза реакция от страна на Европа. Европа е отвикнала от войната, Европа се бои от войната, Европа не желае да чува думата " война ".

И би трябвало да разбираме, че всеки европейски политик преди всичко пази ползите на своите жители, които са го избрали. Но на Украйна не й става по-леко от това, постанова й се да се бори за себе си. Защото, в случай че загубим своята страна, не е ясно по кое време ще получим нов късмет за нейното възобновяване. Украйна получава подобен късмет единствено когато стават титанични промени на политическата карта на света.

Какви са мащабите на съветските упоритости - европейско или международно владичество?
Мисля, че Русия би се примирила с конкуренцията на Съединени американски щати или Китай, само че не и с тази на Европа.