Границите на здравия разум
Преди няколко години по този начин се бях газирал на една учителка, дето пълнеше главата на детето ми с нелепости, че щях да вървя да ѝ желая пояснение персонално. Не го направих обществено притежание, тъй като не желаех да влизам чак в такава борба, желаех единствено да я поправям да си знае границите – кое може и кое не може да се споделя пред децата. Явно, обаче, би трябвало да се дава публичност на такива неща, когато доближат сходно умопомрачително равнище. Госпожата беше твърдяла, че високите технологии (смартфони, навигация, компютри) не било допустимо да са човешки творения и били донесени на човечеството от извънземна цивилизация. Едно такова изявление дава доста ясна визия за индивида, който го направи. И, за жалост, този човек не е продавач в магазина или ютюбър, а е преподавател.
За възпитанието и образованието на моите деца нося отговорност аз като родител. Лесно мога да поправям провалите, нанесени от сходен профан. Невежеството е мощ. Моят престиж е по-голям от този на сходен учител. Защо обаче такива преподаватели са не един и двама в Системата е риторичен въпрос. А какви да са? Такива останаха. Няма хора.
Друга някаква набедена госпожа, която за малко бе и класна на сина ми, ги подпукала в най-хубавото бургаско учебно заведение още от първата година и втората им среща с теориите за кемтрейлс и рептилите. Кукугиру, петльо. Момчето беше към този момент на възраст, в която не мога да се въвличам непосредствено, само че заедно с общи старания децата съумяха да я сменят и на идната година имаха нов преподавател и нова класна, никакъв досег до онази. Новата класна беше най-здраво стъпилият на земята човек и има огромна заслуга за развиването на децата през идващите години. Слава Богу, че и такива учители са останали.
И тук идва огромното умеене, което нямам доверие управленията на множеството учебни заведения да го имат. Как да бъде друг суеверният даскал от този, който е запазил разсъдъка си? Щото суеверието в едни сдържани рамки може да не се прояви и да си остане прикрито, тогава то ще нанесе доста повече провали от едно развихрило се и очевидно поверие, което може да бъде озаптено. Освен това нещата в живота не стават като по американските филми. Ония, които на думи уволниха учителката в София, чакат това да се случи фактически. Само че тя има дълъг стаж, непрекъснат трудов контракт и си чака пенсията. Директорът на учебното заведение би трябвало да е доста самоуверен, безсъвестен и безсърдечен, с цел да я уволни поради урока за Луната.
Лично аз не бих я уволнил. Бих я подложил на леко следствие – да установя до каква степен се простира суеверието ѝ. Дали загатва нещо за кемитрейлс, рептили и извънземни с изцяло сериозен звук пред опулените очи на децата. И едвам тогава бих взел решение. Най-малкото, което заслужава, е забележка. Да пускаш на видеостената ютюб версии не е просветителна иновация, това децата могат и сами да си го вършат вкъщи. За луната има задоволително потвърдени обстоятелства, които могат да се преподават и без да се навлиза в тематиката стъпвал ли е човек там. Когато детето е малко, съзнанието му не трябва да се размътва. По-късно в пубертета то единствено ще стигне до подозрението. А тематиката за формалната версия във времето, в което живеем, е прекомерно сензитивна. Като разкрит нерв, докоснем се до него и боли.
Имало е случаи, когато преподавам Ботев на по-малки възпитаници. Тогава тематиката за неговата гибел я пропущам. Но когато приказвам за Ботев с гимназисти и се стигне до тая тематика, описвам им за героизирането. Че паднал с продупчено чело. Това е реалност, единствено че не им оповестявам даже на тях от кое място е този факт. Никола Обретенов до края на живота си твърди, че Войводата не е бил прострелян в главата. А в спомените на останалите четници това е записано. Кой лъже? Защо лъже? За надзорен втори изстрел от близко ли става дума? На учениците приказвам единствено за неизяснените условия. И че е прекомерно здравословно да се съмняваме във версията на тв приемника. Защото някои неща не се причисляват към теорията на конспирацията, а към практиката на конспирацията.
Автор: Николай Фенерски
За възпитанието и образованието на моите деца нося отговорност аз като родител. Лесно мога да поправям провалите, нанесени от сходен профан. Невежеството е мощ. Моят престиж е по-голям от този на сходен учител. Защо обаче такива преподаватели са не един и двама в Системата е риторичен въпрос. А какви да са? Такива останаха. Няма хора.
Друга някаква набедена госпожа, която за малко бе и класна на сина ми, ги подпукала в най-хубавото бургаско учебно заведение още от първата година и втората им среща с теориите за кемтрейлс и рептилите. Кукугиру, петльо. Момчето беше към този момент на възраст, в която не мога да се въвличам непосредствено, само че заедно с общи старания децата съумяха да я сменят и на идната година имаха нов преподавател и нова класна, никакъв досег до онази. Новата класна беше най-здраво стъпилият на земята човек и има огромна заслуга за развиването на децата през идващите години. Слава Богу, че и такива учители са останали.
И тук идва огромното умеене, което нямам доверие управленията на множеството учебни заведения да го имат. Как да бъде друг суеверният даскал от този, който е запазил разсъдъка си? Щото суеверието в едни сдържани рамки може да не се прояви и да си остане прикрито, тогава то ще нанесе доста повече провали от едно развихрило се и очевидно поверие, което може да бъде озаптено. Освен това нещата в живота не стават като по американските филми. Ония, които на думи уволниха учителката в София, чакат това да се случи фактически. Само че тя има дълъг стаж, непрекъснат трудов контракт и си чака пенсията. Директорът на учебното заведение би трябвало да е доста самоуверен, безсъвестен и безсърдечен, с цел да я уволни поради урока за Луната.
Лично аз не бих я уволнил. Бих я подложил на леко следствие – да установя до каква степен се простира суеверието ѝ. Дали загатва нещо за кемитрейлс, рептили и извънземни с изцяло сериозен звук пред опулените очи на децата. И едвам тогава бих взел решение. Най-малкото, което заслужава, е забележка. Да пускаш на видеостената ютюб версии не е просветителна иновация, това децата могат и сами да си го вършат вкъщи. За луната има задоволително потвърдени обстоятелства, които могат да се преподават и без да се навлиза в тематиката стъпвал ли е човек там. Когато детето е малко, съзнанието му не трябва да се размътва. По-късно в пубертета то единствено ще стигне до подозрението. А тематиката за формалната версия във времето, в което живеем, е прекомерно сензитивна. Като разкрит нерв, докоснем се до него и боли.
Имало е случаи, когато преподавам Ботев на по-малки възпитаници. Тогава тематиката за неговата гибел я пропущам. Но когато приказвам за Ботев с гимназисти и се стигне до тая тематика, описвам им за героизирането. Че паднал с продупчено чело. Това е реалност, единствено че не им оповестявам даже на тях от кое място е този факт. Никола Обретенов до края на живота си твърди, че Войводата не е бил прострелян в главата. А в спомените на останалите четници това е записано. Кой лъже? Защо лъже? За надзорен втори изстрел от близко ли става дума? На учениците приказвам единствено за неизяснените условия. И че е прекомерно здравословно да се съмняваме във версията на тв приемника. Защото някои неща не се причисляват към теорията на конспирацията, а към практиката на конспирацията.
Автор: Николай Фенерски
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ