Преди няколко години бях поканена на световния Фестивал на бойните

Преди няколко години бях поканена на международния Фестивал на бойните изкуства в Киото. Имах шанса да седнал съм на почетната маса. И освен да бъда паралелно с някои от водещите японски майстори на бойни изкуства, само че и да седнал съм до едни от титаните на тая промишленост в Япония. Трудно е да се отделят едните от другите. Всъщност доста от японските майстори на бойни изкуства са по едно и също време с това и водещи бизнес водачи в Япония.Тяхната компания ме накара да пожелая да се показва във допустимо най-хубава светлина. Всички притежаваха напълно безупречна стойка. Усещах, че се постанова да положа съзнателни старания за възстановяване на стойката си, с цел да съм почтена за техния образец. Даже в метода им на хранене се четеше такава изкусност и убеденост. Все едно следих по какъв начин танцуват. И в това време бяха по този начин спокойни и доброжелателни.Мъжът от лявата ми страна се показа като практикуващ джудо. Оказа се, че също така е и изпълнителен шеф на огромна софтуерна компания. Попитах кое го е привлякло в света на бойните изкуства. И по какъв начин би могъл по едно и също време с виновната си служба да поддържа времеемко и изискващо физически старания занимание. Отговорът му беше простоват. „ Исках да бъда по-добър човек “, сви плещи и се усмихна. После ми сподели, че преди малко е бил надвит от млада олимпийска вяра. Завързахме диалог за джудото като олимпийски спорт. Моят събеседник показа, че храни смесени усеща по тоя въпрос. Той не гледаше на джудото като на спорт, а като на изкуство. Златните, сребърните и бронзовите медали не се вписваха в него. По традиция преди всеки мач състезателите отиват да се поклонят в светилището на доджо (тренировъчната зала). Ако учителите им участват, бойците се покланят и на тях. Този обред съдържа в себе си чувство за покой и почитание, както и съзнанието, че борбата е въпрос на живот и гибел.Бизнесът, несъмнено, процъфтява въз основата на конкуренцията, само че не трябва да си разрешаваме да забравим какъв брой значими са нашето отношение, полезности и характерност за метода ни на работа. Ако дадена компания или чиновник са си построили известност на откровени, приветливи и притежаващи вътрешна мощ, дребните загуби и неправилни стъпки могат да бъдат преодолени с чест: един тип почитание към нашите „ съперници “. Подготовка за нашите „ борби “. Проява на благосклонност при нашите „ провали “. Както е и в бойните изкуства, тези полезности разрешават да се оправим и с доста по-разочароващи резултати. Но в случай че непрестанно жадуваме победа, може да вземем зле осведомени решения, да не окажем на сътрудниците си уважението, което заслужават, или да забравим какъв брой значимо е всичко това.Така че, също като джудото, бизнесът е повече изкуство, в сравнение с спорт. Откъсът е от книгата „ Силата на чова “ на Акеми Танака, издадена от „ Сиела “ в превод на Анелия Янева. Чова е японско обучение за реализиране на естетика в живота.