Сърбия ни изпреварва по ръст на средната заплата
Преди няколко дни сръбският президент Александър Вучич съобщи, че Сърбия е изпреварила България съгласно размера на междинната заплата и към този момент задачата е достигането на по-напреднали страни по този индикатор. Това обаче е добър мотив за малко съпоставяне сред тези две близки и по брой на популацията, и по степен на развиване стопански системи.
Какво демонстрират числата?
Според сръбския президент междинната работна заплата в страната е 424 евро. Според формалните данни на Сръбския статистически институт през март брутната заплата е била 68 251 динара. Като се приложи формалният валутен курс на динара към еврото, тя се равнява на 577 евро. Средната чиста работна заплата към същия месец е била 49 400 динара, т.е. 417,7 евро. Сравнението с България демонстрира, че към март междинната брутна заплата е 1 107 лева, т.е. 566 евро, до момента в който чистата заплата е 439,2 евро. По този метод Вучич е прав по отношение на брутната заплата. В същото време обаче заплатата след осигуровки и налози към момента е по-висока в България. Освен това, съгласно данни на Евростат междинното ценово ниво в Сърбия е малко по-високо, в сравнение с в България. Така човек, който получава междинната заплата в България, има по-висока покупателна дарба от този в Сърбия.
Сърбия изпреварва България съгласно темпа на напредък на междинната работна заплата. През март 2018 година брутната заплата, изразена в евро, се усилва с 8,8% на годишна база, а чистата – надлежно с 8,2%. Важен фактор за това е покъпването на динара по отношение на еврото с 4,8% през посочения интервал, като по този метод се пречупва наклонността за гладко обезценяване от предходните години. В България темповете са надлежно 6,9% и 6,3% за брутната и чистата заплата.
Същевременно критерият, който се смята за по-показателен за положението на една стопанска система, е брутният вътрешен артикул на човек от популацията съгласно паритета на покупателната дарба. Според данните на Евростат в края на 2017 година за България покупателната дарба е 49% от междинната за Европейския съюз, до момента в който за Сърбия цената е 37%. Динамиката от последните пет години демонстрира, че България се доближава с 3 процентни пункта към междинните стойности за Европейски Съюз, до момента в който Сърбия не отбелязва прогрес.
В кратковременен интервал обаче Сърбия изпреварва България съгласно растежа на стопанската система. През първото тримесечие на 2018 година темпът на действителен напредък на Брутният вътрешен продукт в Сърбия се форсира до 4,6%. В България растежът е 3,5%, като и в двете стопански системи главният фактор от страна на предлагането е строителството, а от страна на търсенето са вложенията. Прогнозата на Международния валутен фонд (МВФ) е, че растежът в Сърбия през 2018 година ще бъде 3,5%, до момента в който в България – 3,8%. Стойностите за Сърбия обаче е допустимо да са леко подценени.
Нетните директни задгранични вложения в Сърбия през първите пет месеца на 2018 година са 1 092 млн. евро, до момента в който директните вложения в България са едвам 120,5 млн. евро. Данните за 2017 година също демонстрират преимущество за Сърбия – 2 415 млн. евро против 950,1 млн. евро в България. Тоест понастоящем Сърбия е по-атрактивна капиталова дестинация от България. Освен това сръбското държавно управление съумя да контракти преференциално финансиране за инфраструктурни планове от Китай, като построяването на железопътната линия Белград – Ниш и продължението? до границата с Македония. От друга страна секторът, който притегля най-вече частни вложения през последните години, е автомобилостроенето. Това предопределя и неговото динамично развиване.
Същевременно нормата на безработица е доста по-висока в Сърбия, като през първото тримесечие на годината процентът на записаните безработни лица е 14,8%, до момента в който в България той е 7%. Заедно с това относителният дял на заетите и на стопански дейните лица в България е по-висок, в сравнение с в Сърбия. Едно от обясненията за нивото на тези индикатори е обвързвано с обстоятелството, че за разлика от сръбската българската стопанска система е доста по-близо и даже надвишава капацитета си. Друг значим фактор е по-високият дял на неофициалната претовареност в Сърбия.
Сърбия и МВФ
През февруари 2018 година Сърбия сполучливо завърши тригодишното защитно съглашение с Международния валутен фонд в размер 1,32 милиарда $. Всъщност представянето на стопанската система є е по-добро по отношение на доста от поставените в съглашението цели. Въпреки ускоряването на икономическия напредък, възходящите вложения и претовареност обаче от МВФ означават, че е належащо по-нататъшно задълбочаване на промените, с цел да се продължи пътят към постигане на цялостния капацитет.
През 2014 година стопанската система е в криза. Слабите институции, намаляващите данъчни доходи и растящите обществени разноски, за които способства и неприятното ръководство на държавните предприятия, водят до бързо струпване на отговорности до неустойчиви нива. Така през 2015 година общественият дълг доближава 74,7% от Брутният вътрешен продукт. Правителството осъзнава тези проблеми и подхваща ограничения за фискална консолидация, повишение на устойчивостта на финансовия бранш и широкообхватни стопански промени.
След три години резултатите са налице. От втория най-голям бюджетен недостиг в Европа през 2014 година през 2017 година към този момент се осъществя остатък. Държавният дълг се намалява. Доверието в стопанската система се възвръща, което води до повишение на капиталовата интензивност както от локални, по този начин и от задгранични източници. Нормата на безработица е близка до исторически най-ниското си ниво и продължава да спада. Банковата система се стабилизира, а делът на необслужваните заеми към този момент е по-нисък от равнищата преди финансовата рецесия. Темпът на инфлация се резервира релативно невисок и постоянен.
Препоръките на МВФ се отнасят до реформиране на обществените институции и услуги, най-много в областите данъчна администрация, обучение и опазване на здравето. Необходимо е възстановяване на ръководството на държавните предприятия, понижаване или унищожаване на дотациите и слагането им в пазарна среда, където да се ревизира дали те са жизнеспособни. Държавните финансови институции би трябвало да бъдат реформирани или приватизирани. Подобряването на средата за бизнес също е належащо, най-много във връзка с данъчната система и регулациите. Освен това инфраструктурата би трябвало да бъде доста по-развита, което значи пътища, телекомуникации и транспорт на сила.
Конкурентоспособността на България и Сърбия
Индексът на световната конкурентоспособност на Световния стопански конгрес подрежда 137 стопански системи съгласно съществени условия за конкурентоспособността като качеството на институциите, на инфраструктурата, на макроикономическата среда, на опазването на здравето и главното обучение. Освен това се дефинират фактори, които водят до повишение на успеваемостта като висшето обучение и професионалното образование, пазарите на артикули и услуги, финансовите и трудовите пазари, готовността за софтуерни промени и размера на пазара. Последната група фактори са свързани с нововъведенията и опциите на бизнеса за рационализиране на продуктите и производството.
Според резултатите от последния отчет, оповестен в края на 2017 година, България заема 49-то място, до момента в който Сърбия – 78-о място. Според съвсем всички индикатори българската стопанска система е преди сръбската. Единствено при качеството на опазването на здравето и главното обучение Сърбия изпреварва България. По-ясно изразени преимущества България има при индикаторите, свързани с макроикономическата среда и готовността за софтуерни промени. Като цяло преимуществата не са огромни, само че са налице.
Най-важните спънки пред конкурентоспособността в България са свързани с корупцията, неефективната държавна администрация, данъчните ставки, неприятната трудова нравственос, достъпа до финансиране, несъответствията сред търсени и предлагани умения на пазара на труда. В Сърбия проблемите са сходни. Те са данъчните ставки, достъпът до финансиране, неефективната държавна администрация, корупцията и политическата неустойчивост.
Ефектите от посочените фактори могат да се търсят в данните за външната търговия на двете страни. През 2017 година Сърбия е изнесла артикули и услуги на стойност 19,3 милиарда евро (колкото България през 2010 г.), до момента в който вносът е в размер 22,4 милиарда евро. Износът от България за същия интервал е 33,5 милиарда евро, до момента в който импортираните артикули и услуги костват 32,5 милиарда евро. Разбира се, главен принос за по-развития външен бранш в България има участието в Европейски Съюз и неналичието на мита при търговията със страните от съюза. Така българските компании към този момент са част от веригите на добавена стойност при доста производства.
Основното предизвикателство пред сръбската стопанска система сега е оставането на квалифицираната работната мощ в страната. Именно затова размерът на възнагражденията е толкоз значим. Изпреварването или застигането на някои от локалните съперници може да бъде мотив за горделивост за локалните ръководещи, само че по-важно е доближаването до заплащането в развитите стопански системи от Европейския съюз. В това отношение и Сърбия, и България са към момента прекомерно надалеч. Конкуренцията както посред им, по този начин и с другите страни от района, би трябвало да бъде един от тласъците за политиците да подхващат нужните дейности, които да допринесат за повишение на стандарта на живот на устойчива основа.
Какво демонстрират числата?
Според сръбския президент междинната работна заплата в страната е 424 евро. Според формалните данни на Сръбския статистически институт през март брутната заплата е била 68 251 динара. Като се приложи формалният валутен курс на динара към еврото, тя се равнява на 577 евро. Средната чиста работна заплата към същия месец е била 49 400 динара, т.е. 417,7 евро. Сравнението с България демонстрира, че към март междинната брутна заплата е 1 107 лева, т.е. 566 евро, до момента в който чистата заплата е 439,2 евро. По този метод Вучич е прав по отношение на брутната заплата. В същото време обаче заплатата след осигуровки и налози към момента е по-висока в България. Освен това, съгласно данни на Евростат междинното ценово ниво в Сърбия е малко по-високо, в сравнение с в България. Така човек, който получава междинната заплата в България, има по-висока покупателна дарба от този в Сърбия.
Сърбия изпреварва България съгласно темпа на напредък на междинната работна заплата. През март 2018 година брутната заплата, изразена в евро, се усилва с 8,8% на годишна база, а чистата – надлежно с 8,2%. Важен фактор за това е покъпването на динара по отношение на еврото с 4,8% през посочения интервал, като по този метод се пречупва наклонността за гладко обезценяване от предходните години. В България темповете са надлежно 6,9% и 6,3% за брутната и чистата заплата.
Същевременно критерият, който се смята за по-показателен за положението на една стопанска система, е брутният вътрешен артикул на човек от популацията съгласно паритета на покупателната дарба. Според данните на Евростат в края на 2017 година за България покупателната дарба е 49% от междинната за Европейския съюз, до момента в който за Сърбия цената е 37%. Динамиката от последните пет години демонстрира, че България се доближава с 3 процентни пункта към междинните стойности за Европейски Съюз, до момента в който Сърбия не отбелязва прогрес.
В кратковременен интервал обаче Сърбия изпреварва България съгласно растежа на стопанската система. През първото тримесечие на 2018 година темпът на действителен напредък на Брутният вътрешен продукт в Сърбия се форсира до 4,6%. В България растежът е 3,5%, като и в двете стопански системи главният фактор от страна на предлагането е строителството, а от страна на търсенето са вложенията. Прогнозата на Международния валутен фонд (МВФ) е, че растежът в Сърбия през 2018 година ще бъде 3,5%, до момента в който в България – 3,8%. Стойностите за Сърбия обаче е допустимо да са леко подценени.
Нетните директни задгранични вложения в Сърбия през първите пет месеца на 2018 година са 1 092 млн. евро, до момента в който директните вложения в България са едвам 120,5 млн. евро. Данните за 2017 година също демонстрират преимущество за Сърбия – 2 415 млн. евро против 950,1 млн. евро в България. Тоест понастоящем Сърбия е по-атрактивна капиталова дестинация от България. Освен това сръбското държавно управление съумя да контракти преференциално финансиране за инфраструктурни планове от Китай, като построяването на железопътната линия Белград – Ниш и продължението? до границата с Македония. От друга страна секторът, който притегля най-вече частни вложения през последните години, е автомобилостроенето. Това предопределя и неговото динамично развиване.
Същевременно нормата на безработица е доста по-висока в Сърбия, като през първото тримесечие на годината процентът на записаните безработни лица е 14,8%, до момента в който в България той е 7%. Заедно с това относителният дял на заетите и на стопански дейните лица в България е по-висок, в сравнение с в Сърбия. Едно от обясненията за нивото на тези индикатори е обвързвано с обстоятелството, че за разлика от сръбската българската стопанска система е доста по-близо и даже надвишава капацитета си. Друг значим фактор е по-високият дял на неофициалната претовареност в Сърбия.
Сърбия и МВФ
През февруари 2018 година Сърбия сполучливо завърши тригодишното защитно съглашение с Международния валутен фонд в размер 1,32 милиарда $. Всъщност представянето на стопанската система є е по-добро по отношение на доста от поставените в съглашението цели. Въпреки ускоряването на икономическия напредък, възходящите вложения и претовареност обаче от МВФ означават, че е належащо по-нататъшно задълбочаване на промените, с цел да се продължи пътят към постигане на цялостния капацитет.
През 2014 година стопанската система е в криза. Слабите институции, намаляващите данъчни доходи и растящите обществени разноски, за които способства и неприятното ръководство на държавните предприятия, водят до бързо струпване на отговорности до неустойчиви нива. Така през 2015 година общественият дълг доближава 74,7% от Брутният вътрешен продукт. Правителството осъзнава тези проблеми и подхваща ограничения за фискална консолидация, повишение на устойчивостта на финансовия бранш и широкообхватни стопански промени.
След три години резултатите са налице. От втория най-голям бюджетен недостиг в Европа през 2014 година през 2017 година към този момент се осъществя остатък. Държавният дълг се намалява. Доверието в стопанската система се възвръща, което води до повишение на капиталовата интензивност както от локални, по този начин и от задгранични източници. Нормата на безработица е близка до исторически най-ниското си ниво и продължава да спада. Банковата система се стабилизира, а делът на необслужваните заеми към този момент е по-нисък от равнищата преди финансовата рецесия. Темпът на инфлация се резервира релативно невисок и постоянен.
Препоръките на МВФ се отнасят до реформиране на обществените институции и услуги, най-много в областите данъчна администрация, обучение и опазване на здравето. Необходимо е възстановяване на ръководството на държавните предприятия, понижаване или унищожаване на дотациите и слагането им в пазарна среда, където да се ревизира дали те са жизнеспособни. Държавните финансови институции би трябвало да бъдат реформирани или приватизирани. Подобряването на средата за бизнес също е належащо, най-много във връзка с данъчната система и регулациите. Освен това инфраструктурата би трябвало да бъде доста по-развита, което значи пътища, телекомуникации и транспорт на сила.
Конкурентоспособността на България и Сърбия
Индексът на световната конкурентоспособност на Световния стопански конгрес подрежда 137 стопански системи съгласно съществени условия за конкурентоспособността като качеството на институциите, на инфраструктурата, на макроикономическата среда, на опазването на здравето и главното обучение. Освен това се дефинират фактори, които водят до повишение на успеваемостта като висшето обучение и професионалното образование, пазарите на артикули и услуги, финансовите и трудовите пазари, готовността за софтуерни промени и размера на пазара. Последната група фактори са свързани с нововъведенията и опциите на бизнеса за рационализиране на продуктите и производството.
Според резултатите от последния отчет, оповестен в края на 2017 година, България заема 49-то място, до момента в който Сърбия – 78-о място. Според съвсем всички индикатори българската стопанска система е преди сръбската. Единствено при качеството на опазването на здравето и главното обучение Сърбия изпреварва България. По-ясно изразени преимущества България има при индикаторите, свързани с макроикономическата среда и готовността за софтуерни промени. Като цяло преимуществата не са огромни, само че са налице.
Най-важните спънки пред конкурентоспособността в България са свързани с корупцията, неефективната държавна администрация, данъчните ставки, неприятната трудова нравственос, достъпа до финансиране, несъответствията сред търсени и предлагани умения на пазара на труда. В Сърбия проблемите са сходни. Те са данъчните ставки, достъпът до финансиране, неефективната държавна администрация, корупцията и политическата неустойчивост.
Ефектите от посочените фактори могат да се търсят в данните за външната търговия на двете страни. През 2017 година Сърбия е изнесла артикули и услуги на стойност 19,3 милиарда евро (колкото България през 2010 г.), до момента в който вносът е в размер 22,4 милиарда евро. Износът от България за същия интервал е 33,5 милиарда евро, до момента в който импортираните артикули и услуги костват 32,5 милиарда евро. Разбира се, главен принос за по-развития външен бранш в България има участието в Европейски Съюз и неналичието на мита при търговията със страните от съюза. Така българските компании към този момент са част от веригите на добавена стойност при доста производства.
Основното предизвикателство пред сръбската стопанска система сега е оставането на квалифицираната работната мощ в страната. Именно затова размерът на възнагражденията е толкоз значим. Изпреварването или застигането на някои от локалните съперници може да бъде мотив за горделивост за локалните ръководещи, само че по-важно е доближаването до заплащането в развитите стопански системи от Европейския съюз. В това отношение и Сърбия, и България са към момента прекомерно надалеч. Конкуренцията както посред им, по този начин и с другите страни от района, би трябвало да бъде един от тласъците за политиците да подхващат нужните дейности, които да допринесат за повишение на стандарта на живот на устойчива основа.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ