Преди няколко дни някои медии съобщиха, че е била разбита

Преди няколко дни някои медии оповестиха, че е била разрушена проведена незаконна група за търговия с подправени дипломи за приблизително и висше обучение. Залавянето на участниците в нея е неоспорим триумф за правоохранителните органи. Ала той не може да скрие някои естествено зараждащи питания, измежду които се откроява въпросът: що за хора са си купували тази „ стока ”. Не толкоз забавни – най-малко за мен – са питанията кой, по какъв начин и за какво я е предложил. Отговорът на последното е явен – задоволявала се е избрана „ нужда ” на част от популацията. Появили са се клиенти, чиито „ потребности ” са били задоволени от инициативни предприемачи. Така погледната покупко-продажбата на просветителни „ документи ” намира своето разумно пояснение.

Ала да се върнем към основния въпрос: какво съставляват хората, подготвени да платят за придобиване на „ скъпи бумаги ” без покритие от познания и умения. Очевидно те не виждат нищо неправилно в своите дейности, защото напълно почтено са платили за „ стоката ”. Вероятно се учудват и от класифицирането на постъпките им като морално неоправдателни – нали са спазили правилото „ пито-платено ”. Още повече, че следят изцяло законно функциониращия и непрекъснато разрастващ се бизнес с просветителни услуги, за който страната си затваря очите. Съвсем умерено работят компании, предоставящи всевъзможни разработки на възпитаници и студенти, с които може да се обезпечи сполучливото привършване на „ образованието ” по която и да е образователна дисциплинираност. В перверзната логичност на купувачите на дипломи наподобява в реда на нещата да можеш да си купиш краен „ артикул ” за няколко хиляди лв., вместо да плащаш неведнъж по няколко десетки лв. за „ взимане ” на обособени изпити.

Настоящите „ схеми ” за машинация в родното обучение бележат следващ стадий в процеса на неговия духовен крах.

Началото на моралната му деградация се губи във времето, само че през последните десетилетия поредно се показваха редица нови нейни форми. Тук ще загатна единствено две, получили необятно разпространяване. Първата са по този начин наречените „ частни уроци ” – постоянно давани от постоянните учители на своите възпитаници, посредством които последните се чака да попълнят неусвоените в учебно заведение познания и умения, т.е. да компенсират недобре свършената в клас работа. Втората беше позната като „ кандидат-студентски курсове ”, в границите на които искащите да станат студенти получаваха наготово „ развити тематики ” от академични преподаватели и бъдещи проверители на техните разработки, чието зазубряне и възпроизвеждане на изпитите гарантираше попадане в мечтаното висше учебно заведение. В тази „ неофициална ” промишленост интензивно участваха учители и преподаватели, които персонално се обогатяваха от нея. Те не се срамиха от своето държание, което тихомълком бе получило утвърждението на обществото и страната. Оправданието им бе, че техните ученици въпреки всичко научават нещо и реализират с труд мечтаните цели.

Днес обществото, страната и просветителната система биват мамени намерено, без даже видимо да се съблюдават нормите за възпитание. Представянето на непознати разработки за свои към този момент се счита за нещо в реда на нещата от обучаемите, а и от немалка част от учащите. Преписването или директното пазаруване на решения на задачи е на път да се трансформира в неписана норма. Копирането от интернет на подготвени есета, реферати, курсови работи, магистърски тези и прочие без полагане на персонални старания за тяхната подготовка, се трансформира в всеобща процедура, против която обособените учители и преподаватели са безпомощни да се опълчват. Ръководителите на образователните заведения се „ разсейват ” или необятно си затварят очите за нея в името на сполучливото „ образование ” на своите питомци, т. е. на оцеляването на ръководените от тях просветителни звена. Управляващите сферата на образованието на държавно равнище се вършат, че не виждат нищо и въобще не подхващат ограничения за справяне с тази злина.

Купуването на дипломи е най-яркото удостоверение за моралния банкрут на директните участници в тази обществена машинация. То обаче е и белег на нравствения фалит на просветителната ни система, която тихомълком се помирява с това уродливо събитие. В последна сметка става дума за безнравственост на цялото общество, което безучастно го подминава или следи с равнодушие неговото разгръщане. Това и редица сходни явления недвусмислено припомнят за почналата преди десетилетия и достигаща през днешния ден своя пик ценностна деградация на нашето общество, в което към този момент не работят обикновените правила за човешка честност: „ не неистини ”, „ не мами ”, „ не кради непознатия труд ”, „ прави си честно работата ”, „ изпълнявай своите отговорности ”.

Засега пазаруването на свидетелства за приключено „ обучение ” към момента се преследва от закона. Обаче не толкоз фрапантните форми на корумпиране в тази социална сфера последователно стават морално допустими за от ден на ден хора. Мълчаливото единодушие с неговото разпространяване е един от способите на изпразването от вероятност на българското обучение. Не е инцидентно, че по-добре квалифицираните, амбициозни и омерзени от нечестните нрави млади сънародници от елитните учебни заведения всеобщо го загърбват и отпътуват да учат в чужбина. Тук остават хората, които добре се приспособяват към лъжливата реалност, в която преобладават фалш и заблуда за нормалност. В тази реалност тържествуват покварените хора с подправени дипломи. Тези, които възприемат подправени вести и се хранят с подправени храни. Готовите да съществуват в измислена реалност на непрекъснат напредък и бодрячески оптимизъм. Задоволяващите се с живота-менте, обитаващи утопичен свят на видимо богатство и показни достижения. А в действителност населяващи една убога действителност на тържествуваща незначителност и гонене на всеки, който не желае да е съизвършител в нейното поддържане и прослава.