Какво пречи на Америка да спре масовите стрелби срещу невинни граждани
Преди няколко дни, на 4 юли, по време на Националния празник на Съединени американски щати, 20-годишен юноша в чикагското предградие Хайленд парк откри всеобща пукотевица по време на церемониал в центъра на града. 7 души изгубиха живота си, а десетки са ранени.
Първоначално си помислих, че изстрелите, които се чуват са част от поздравленията ва армията. Но по-късно видях, че на всички места се разбягаха хора. Грабнах сина си и хукнахме да търсим безвредно място. Опитах да разбия витрината на един магазин само че не съумях. Изстрелите не спираха. Скрих сина си в кофа за отпадък и се върнах да взема и останалата част от фамилията ми. Беше извънредно - на всички места по земята имаше простреляни хора, а в ръцете на един служител на реда се беше сгушило малко момченце, споделя очевидец на стрелбата.
Само за този ден, това беше седмата всеобща пукотевица на територията на Съединени американски щати. От началото на годината до в този момент, в страната има над 310 всеобщи стрелби, като единствено за последните два месеца с изключение на в Чикаго десетки деца бяха убити в учебно заведение в щата Тексас. Други хора изгубиха живота си до момента в който пазариха в супермаркет в Бъфало, Ню Йорк.
Защо е толкоз мъчно да се вкарат ограничавания за оръжията след толкоз доста всеобщи стрелби?
На 15 декември 1791 година към конституцията на новата, освободена от колониализма на Англия страна, наречена Съединени американски щати, са направени няколко ремонти за отбрана на правата на жителите. Тези ремонти, които със своята либералност, свободомислие, демократизъм и напредничавост, даже и през днешния ден, близо два века по-късно, не престават да въодушевяват света и да карат други нации да се борят да ги имат.
А това са – независимост на словото и печата, независимост на събирания и сдружения, право на почтен развой, възбрана за случаен арест, тъждество пред закона.
Но една от тези ремонти, през днешния ден не стопира да буди духовете в американското общество, да се разисква и да предизвика. Това е втората корекция в конституцията И в нея се споделят две неща – Да има „ добре контролирана милиция, нужна за сигурността на свободната страна “ и „ правото на хората да имат и носят оръжие, да не се нарушава. “
Всеки път, когато оттатък океана настъпи всеобща пукотевица, тази корекция трансформира щатите от съединени, в извънредно разграничени. За едната част от популацията тя е благословия, за другата обаче – проклинание. Проклятие, което трансформира американската фантазия в американски призрачен сън.
В своята книга „ Американската изключителност “ професорът от Харвард – лекар Сеймур Мартин Липсет, написа:
Америка е основана в сурово време от хора авантюристи, прогонени или несъвместими с нормите на тогавашното общество. Тези хора не са имали закрилата нито на страна, нито на закон. Те сами, без ничия помощ, самостоятелно е трябвало се оправят в една враждебна, сурова и непозната за тях реалност.
Индивидуализмът на Америка, идва и от самото държавно устроийство на страната. Дори конституцията на Щатите, отбелязва професор Липсет, изисква от жителите на тази страна, да пазят правата си, в случай че би трябвало и с оръжие! А това е и което в действителност съставлява в своята основа Втората корекция в конституцията. Според професор Липсет, няма друга конституция в света, която по този начин безапелационно да насърчава жителите си да упражняват надзор над властта и политиците си, както тази на Съединените щати.
И в действителност, аргументите тя да бъде добавена от основателите на американската страна и по този начин гневно да бъде бранена от огромна част от популацията даже през днешния ден, не са по никакъв начин маловажни.
А точно - да имаш правото да притежаваш оръжие, с което да защитиш себе си, фамилията ти, домът ти, парцелът ти, родината ти. Но също по този начин да имаш оръжие, с което да се изправиш, против някой локален или непознат деспот или тиранин, който ти лишава свободата, бизнеса, собствеността и те трансформира в подвластен. Превръща те в плебей.
Голямо достижение за времето си – безусловно несъмнено. В исторически аспект даже може да се каже, че в случай че в Европа преди време, хората имаха право да носят оръжие в конституцията си, дали комунизма би превзел Русия, по този начин елементарно? Или хората биха имали нужното, с цел да защитят дома и живота си. Дали Хитлер би пристигнал безпроблемно на власт и унищожил в газовите камери милиони почтени хора? Ако всеки един можеше да се отбрани.
Ами, в случай че ние в България имахме сходна корекция, бихме ли позволили земите и парцелите на нашите жители да бъдат конфискувани от комунистическия режим. Бихме ли позволили интелигенцията ни да бъде избита, вкарана в концлагери и стопанската система ни срината, по този начин както стана след 9 ти септември 1944 година Бихме ли позволили един неприкрит анти-фашист, анти-комунист и демократ от европейска големина като земеделския водач Никола Петков да бъде екзекутиран от комунистическо държавно управление натрапено ни от друга страна? Едва ли.
Но както споделя американския историк Едуард О‘Донъл – „ няма документ, институция, традиция или знак, чието значение и пояснение да е останало непроменено във времето “. Нещо сходно става и с втората корекция на конституцията на Съединените щати писана в 18 век и нейната интерпретация и влияние, през днешния ден в 21 век.
Преди два века, в новосформираните Съединени щати не е имало полиция, армия и цивилното население на страната е трябвало единствено да се пази. За да се създаде изстрел с оръжието от това време, след което да се почисти, зареди с барут и още веднъж, то да влезе в приложимост са отнемали няколко минути. Т.е. оръжието не е било толкоз бързо поразяващо и смъртоносно, колкото това, което през днешния ден, всеки навършил 18 години в Съединените щати може да закупи свободно от магазина.
Оръжие, което за няколко минути може да отнеме десетки човешки живота.
Чуваха се голям брой изстрели. А след тях тон от презареждане и още веднъж пукотевица. Хората тичаха и крещяха ужасени. Беше доста ужасно, споделя свидетелка.
Освен това през днешния ден има и полиция, и армия. Но всякога когато стане дума да се вкарат ограничавания, става... ужасно!
Отношението на американеца към оръжието е надълбоко обвързвано със отбраната на персоналната му независимост. То няма по какъв начин и може би в никакъв случай, няма да бъде конфискувано от хората в страната. Но с цел да се спре насилието с оръжие и всеобщите стрелби в учебни заведения, молове, концерти и под дърво и камък и в които на година, умират десетки хиляди поданици на Съединените щати, нещо би трябвало да бъде направено.
Да, дано хората имат оръжие, да защитят домът си, себе си и околните си от нахлуване, обир или каквото и да е, само че за какво то би трябвало да е такова, което се употребява в армията по време на война - питат хората в страната? Защо достъпът до подобен тип оръжие да е толкоз елементарен и всеки, който си изиска може да го купи и в случай че му скимне, да излезе с него на улицата И ДА почне да стреля по майка с деца, служители на реда и мирни хора излезли на церемониал, като стана наскоро на 4 юли в чикагското предградие Хайленд парк.
След всеобщите стрелби в супермаркета в Бъфало, Ню Йорк, учебното заведение в Ювалди, Тексас и тази край Чикаго, от администрацията на президента Байдън обявиха, че желаят да вкарат надзор върху достъпа до оръжие, което се употребява в армията на лица под 21 години.
Подписах първия същински важен закон за оръжията от 30 години насам. Нещата последователно ще се подобрят, само че единствено всички поставим старания за това. Тази поредна пукотевица е следващото увещание, че нищо не ни е обезпечено. Дори в една демократична страна. И че няма нищо несъмнено в живота ни. Трябва да се борим да всичко. Да пазиме правата си и да създадем тъй че Америка да направи крачка напред по смела и по-безстрашна, съобщи Джо Байдън, президент на Съединени американски щати.
Но дали това ще даде резултат е доста мъчно да се каже. И към този момент не толкоз поради желанието на хората в Щатите това да се случи, а поради оръжейното лоби и Националната Асоциация на притежателите на огнестрелно оръжие в страната по известна като Ен Ар Ей. Аргументите им сполучливо парират рационалните доводи, че всеки американец би трябвало да има оръжие и по този метод да се спре с всеобщите стрелби. Защото един добър човек с оръжие, може да спре различен неприятен с оръжие.
Днес в 21 век, смисъла на втората корекция не трябва да се омаловажава. Но през днешния ден има не по-малко ефикасни способи, с които да защитим себе си и фамилиите си и даже да се надигнем против тираните, без да проливаме кръв, считат в Съединените щати.
Нека да има оръжие, с което да се защитиш, само че за какво то би трябвало да е смъртоносно, вместо нервно-парализиращо, да вземем за пример, с което да се обезвреди нападателят ти за няколко часа, до момента в който не пристигна полицията да го прибере. А пък битката против диктаторите и корумпираните държавни управления през днешния ден се води освен с оръжия, само че с интернет, обществените мрежи и платформи, публицистиката, бързият продан на информация и разкриването на истината и обстоятелствата, които нито едно оръжие не може да победи.
Дали казусът с насилието с оръжие в Съединените щати скоро ще се позволи е рано да се каже. Но не е невероятно.
През 1967 година, губернаторът на Калифорния по това време се изправя против насилието с оръжие, като не разрешава на жителите да носят заредено оръжие на публични места. Името на този губернатор е …Роналд Рейгън.
Автор: Симеон Гаспаров
Първоначално си помислих, че изстрелите, които се чуват са част от поздравленията ва армията. Но по-късно видях, че на всички места се разбягаха хора. Грабнах сина си и хукнахме да търсим безвредно място. Опитах да разбия витрината на един магазин само че не съумях. Изстрелите не спираха. Скрих сина си в кофа за отпадък и се върнах да взема и останалата част от фамилията ми. Беше извънредно - на всички места по земята имаше простреляни хора, а в ръцете на един служител на реда се беше сгушило малко момченце, споделя очевидец на стрелбата.
Само за този ден, това беше седмата всеобща пукотевица на територията на Съединени американски щати. От началото на годината до в този момент, в страната има над 310 всеобщи стрелби, като единствено за последните два месеца с изключение на в Чикаго десетки деца бяха убити в учебно заведение в щата Тексас. Други хора изгубиха живота си до момента в който пазариха в супермаркет в Бъфало, Ню Йорк.
Защо е толкоз мъчно да се вкарат ограничавания за оръжията след толкоз доста всеобщи стрелби?
На 15 декември 1791 година към конституцията на новата, освободена от колониализма на Англия страна, наречена Съединени американски щати, са направени няколко ремонти за отбрана на правата на жителите. Тези ремонти, които със своята либералност, свободомислие, демократизъм и напредничавост, даже и през днешния ден, близо два века по-късно, не престават да въодушевяват света и да карат други нации да се борят да ги имат.
А това са – независимост на словото и печата, независимост на събирания и сдружения, право на почтен развой, възбрана за случаен арест, тъждество пред закона.
Но една от тези ремонти, през днешния ден не стопира да буди духовете в американското общество, да се разисква и да предизвика. Това е втората корекция в конституцията И в нея се споделят две неща – Да има „ добре контролирана милиция, нужна за сигурността на свободната страна “ и „ правото на хората да имат и носят оръжие, да не се нарушава. “
Всеки път, когато оттатък океана настъпи всеобща пукотевица, тази корекция трансформира щатите от съединени, в извънредно разграничени. За едната част от популацията тя е благословия, за другата обаче – проклинание. Проклятие, което трансформира американската фантазия в американски призрачен сън.
В своята книга „ Американската изключителност “ професорът от Харвард – лекар Сеймур Мартин Липсет, написа:
Америка е основана в сурово време от хора авантюристи, прогонени или несъвместими с нормите на тогавашното общество. Тези хора не са имали закрилата нито на страна, нито на закон. Те сами, без ничия помощ, самостоятелно е трябвало се оправят в една враждебна, сурова и непозната за тях реалност.
Индивидуализмът на Америка, идва и от самото държавно устроийство на страната. Дори конституцията на Щатите, отбелязва професор Липсет, изисква от жителите на тази страна, да пазят правата си, в случай че би трябвало и с оръжие! А това е и което в действителност съставлява в своята основа Втората корекция в конституцията. Според професор Липсет, няма друга конституция в света, която по този начин безапелационно да насърчава жителите си да упражняват надзор над властта и политиците си, както тази на Съединените щати.
И в действителност, аргументите тя да бъде добавена от основателите на американската страна и по този начин гневно да бъде бранена от огромна част от популацията даже през днешния ден, не са по никакъв начин маловажни.
А точно - да имаш правото да притежаваш оръжие, с което да защитиш себе си, фамилията ти, домът ти, парцелът ти, родината ти. Но също по този начин да имаш оръжие, с което да се изправиш, против някой локален или непознат деспот или тиранин, който ти лишава свободата, бизнеса, собствеността и те трансформира в подвластен. Превръща те в плебей.
Голямо достижение за времето си – безусловно несъмнено. В исторически аспект даже може да се каже, че в случай че в Европа преди време, хората имаха право да носят оръжие в конституцията си, дали комунизма би превзел Русия, по този начин елементарно? Или хората биха имали нужното, с цел да защитят дома и живота си. Дали Хитлер би пристигнал безпроблемно на власт и унищожил в газовите камери милиони почтени хора? Ако всеки един можеше да се отбрани.
Ами, в случай че ние в България имахме сходна корекция, бихме ли позволили земите и парцелите на нашите жители да бъдат конфискувани от комунистическия режим. Бихме ли позволили интелигенцията ни да бъде избита, вкарана в концлагери и стопанската система ни срината, по този начин както стана след 9 ти септември 1944 година Бихме ли позволили един неприкрит анти-фашист, анти-комунист и демократ от европейска големина като земеделския водач Никола Петков да бъде екзекутиран от комунистическо държавно управление натрапено ни от друга страна? Едва ли.
Но както споделя американския историк Едуард О‘Донъл – „ няма документ, институция, традиция или знак, чието значение и пояснение да е останало непроменено във времето “. Нещо сходно става и с втората корекция на конституцията на Съединените щати писана в 18 век и нейната интерпретация и влияние, през днешния ден в 21 век.
Преди два века, в новосформираните Съединени щати не е имало полиция, армия и цивилното население на страната е трябвало единствено да се пази. За да се създаде изстрел с оръжието от това време, след което да се почисти, зареди с барут и още веднъж, то да влезе в приложимост са отнемали няколко минути. Т.е. оръжието не е било толкоз бързо поразяващо и смъртоносно, колкото това, което през днешния ден, всеки навършил 18 години в Съединените щати може да закупи свободно от магазина.
Оръжие, което за няколко минути може да отнеме десетки човешки живота.
Чуваха се голям брой изстрели. А след тях тон от презареждане и още веднъж пукотевица. Хората тичаха и крещяха ужасени. Беше доста ужасно, споделя свидетелка.
Освен това през днешния ден има и полиция, и армия. Но всякога когато стане дума да се вкарат ограничавания, става... ужасно!
Отношението на американеца към оръжието е надълбоко обвързвано със отбраната на персоналната му независимост. То няма по какъв начин и може би в никакъв случай, няма да бъде конфискувано от хората в страната. Но с цел да се спре насилието с оръжие и всеобщите стрелби в учебни заведения, молове, концерти и под дърво и камък и в които на година, умират десетки хиляди поданици на Съединените щати, нещо би трябвало да бъде направено.
Да, дано хората имат оръжие, да защитят домът си, себе си и околните си от нахлуване, обир или каквото и да е, само че за какво то би трябвало да е такова, което се употребява в армията по време на война - питат хората в страната? Защо достъпът до подобен тип оръжие да е толкоз елементарен и всеки, който си изиска може да го купи и в случай че му скимне, да излезе с него на улицата И ДА почне да стреля по майка с деца, служители на реда и мирни хора излезли на церемониал, като стана наскоро на 4 юли в чикагското предградие Хайленд парк.
След всеобщите стрелби в супермаркета в Бъфало, Ню Йорк, учебното заведение в Ювалди, Тексас и тази край Чикаго, от администрацията на президента Байдън обявиха, че желаят да вкарат надзор върху достъпа до оръжие, което се употребява в армията на лица под 21 години.
Подписах първия същински важен закон за оръжията от 30 години насам. Нещата последователно ще се подобрят, само че единствено всички поставим старания за това. Тази поредна пукотевица е следващото увещание, че нищо не ни е обезпечено. Дори в една демократична страна. И че няма нищо несъмнено в живота ни. Трябва да се борим да всичко. Да пазиме правата си и да създадем тъй че Америка да направи крачка напред по смела и по-безстрашна, съобщи Джо Байдън, президент на Съединени американски щати.
Но дали това ще даде резултат е доста мъчно да се каже. И към този момент не толкоз поради желанието на хората в Щатите това да се случи, а поради оръжейното лоби и Националната Асоциация на притежателите на огнестрелно оръжие в страната по известна като Ен Ар Ей. Аргументите им сполучливо парират рационалните доводи, че всеки американец би трябвало да има оръжие и по този метод да се спре с всеобщите стрелби. Защото един добър човек с оръжие, може да спре различен неприятен с оръжие.
Днес в 21 век, смисъла на втората корекция не трябва да се омаловажава. Но през днешния ден има не по-малко ефикасни способи, с които да защитим себе си и фамилиите си и даже да се надигнем против тираните, без да проливаме кръв, считат в Съединените щати.
Нека да има оръжие, с което да се защитиш, само че за какво то би трябвало да е смъртоносно, вместо нервно-парализиращо, да вземем за пример, с което да се обезвреди нападателят ти за няколко часа, до момента в който не пристигна полицията да го прибере. А пък битката против диктаторите и корумпираните държавни управления през днешния ден се води освен с оръжия, само че с интернет, обществените мрежи и платформи, публицистиката, бързият продан на информация и разкриването на истината и обстоятелствата, които нито едно оръжие не може да победи.
Дали казусът с насилието с оръжие в Съединените щати скоро ще се позволи е рано да се каже. Но не е невероятно.
През 1967 година, губернаторът на Калифорния по това време се изправя против насилието с оръжие, като не разрешава на жителите да носят заредено оръжие на публични места. Името на този губернатор е …Роналд Рейгън.
Автор: Симеон Гаспаров
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ