Идеята на Меркел за екорегулации хвърля тежест върху германската икономика
Преди няколко дни канцлерът Ангела Меркел предложи следващата безумна „ екологична “ мярка – въвеждането на въглеродни такси за основни индустриални браншове като превоза и строителството. Германското държавно управление има желание за налагане на нови въглеродни такси за съответните браншове или да включи промишленостите във към този момент съществуващия пазар за търговия с въглеродни излъчвания. Изглежда, Меркел е твърдо решена да продължи битката си с вятърните мелници и сламените чучела, опаковани в гръмките изречения на “катастрофалните климатични промени ”. Това написа в специфичен материал за анализаторът Борислав Боев .
Политиката за понижаване на въглеродните излъчвания търпи цялостен неуспех. През последното десетилетие страната взе поредност от стратегически неверни решения в енергетиката, които в последна сметка се отразиха отрицателно на главните стопански сътрудници – бизнеса и семействата. Ангела Меркел взе прибързаното и извънредно недалновидно решение за бърз отвод от най-нискоемисионния енергиен източник в немския енергиен микс – нуклеарната сила. Правителството тогава (и сега) продължава да има вяра, че единствения метод за реализиране на `въглеродна неутралност` (каквото и да значи това) е ударното навлизане на така наречен възобновими енергийни източници (ВЕИ). Към сегашния стадий на тяхното софтуерно развиване обаче, те не съумяват да компенсират празнината в базовата съставния елемент на микса. Характерът на възобновимите източници е подобен, че те са извънредно подвластни от метеорологичните условия – проблем, който на практика не съществува при една атомна или въглищна централа. Ако ВЕИ имаха софтуерния потенциал да заместят базовата съставния елемент, то Германия нямаше да се принуждава в тежките зимни месеци да гори повече въглища. Нито щеше да осъществя планове като “Северен Поток-2 ”. Всички тези събития в енергетиката дадоха отрицателно отражение върху стопанската система на страната. Както излиза наяве от фигури 1 и 2 семействата са принудени да заплащат едни от най-скъпите цени на електрическа енергия, поради политиките на немското държавно управление в бранша.
Основната причина за това стабилно повишаване на електрическата енергия в Германия е амбициозния проект на Меркел за фрапантно понижаване на въглеродните излъчвания. Сметката която заплащат бизнес и семейства за „ чистата сила “, е 25 милиарда евро годишно. Свидетелство за триумфа (или провала) на една такава политика в бранша са емпиричните данни, в тази ситуация придвижването на въглеродните излъчвания през последните години. Данните от фиг. 3 демонстрират, че сериозен резултат върху тяхното понижаване няма, макар грандиозните старания и ударното нахлуване на „ ВЕИ “ в енергийния микс. Според отчета на BP за въглеродните излъчвания, за едно десетилетие (2006 – 2016 г.) Германия е понижила излъчванията единствено с 0,9%.
От направеният разбор може да се твърди, че Германия не съумява да извърши личните си климатични цели. На фона на тези данни идва концепцията на Меркел за още налози и стягане на регулациите. Увеличаването на данъчната тежест върху тях още повече ще утежни икономическата обстановка в страната. Въпреки че е рано да се вършат генерални изводи, резултатите на немската стопанска система през последните няколко месеца са, меко казано, тревожни.
Индустриалното произвеждане (фиг. 4) бележи резистентен спад, а оттова икономическият напредък на страната. Добавянето на нови въглеродни такси и увеличението на данъчната тежест върху бизнеса обезателно ще се отрази в посока повишаване на предлаганите от него артикули и услуги. Нещо повече – увеличение тежестта върху бизнеса неизбежно ще рефлектира както върху неговите финансови резултати, по този начин и върху конкурентоспособността. Всяко едно модерно промишлено произвеждане се нуждае от сигурни доставки на електрическа енергия, на рентабилни цени. Голяма част от образуването на себестойността на продукцията зависи точно от цената на електрическата енергия. Когато тази цена се покачва, или предприятието е застрашено да заплаща спомагателни „ екотакси “, това няма по какъв начин да не се отрази в посока повишение себестойността на продукцията, а оттова и на крайната цена на продукта или услугата. Увеличаването на данъчната тежест върху предприятията ще има отрицателен резултат и върху служащите, тъй като се пресича опцията за увеличение на техните заплати. Дори когато тези служащи са ефикасни и заслужават възнаграждението им да бъде увеличено.
Работата на едно държавно управление би трябвало да е ориентирана към обезпечаване богатство и полагане основите за дълготраен стопански напредък. Това значи основаване на удобен климат за развиване на промишлеността. Едно от наложителните условия това да се случи е облекчаването на данъчната тежест и административните спънки. За страдание, Германия прави тъкмо противоположното – усилва данъчната тежест и бремето освен върху промишлеността, само че и върху своите жителите. Ключовото в тази ситуация е, че тя е тикана от една идеалистична цел, която със всеки минал ден губи своята тежест в обществото. Ако Меркел в действителност желае да обезпечи екологично чисти и стопански рентабилни енергоизточници, то тя не трябваше да стопира немските нуклеарни централи.
Натрупването на проблеми в енергетиката напълно естествено води до основаването на систематични провокации пред немската стопанска система. Точно в подобен миг немското държавно управление би трябвало да даде позитивен политически знак към промишленостите, само че Меркел прави тъкмо противоположното – ускорява несигурността. Германия, главния мотор на европейския стопански напредък е изправена пред редица макроикономически и геополитически провокации. Търговските разногласия сред Съединени американски щати и Китай и Brexit са главната външна опасност освен за стопанската система на Германия, само че и за цяла Европа. Вместо обаче немските ръководители да възприемат самодейно държание и приготвят страната за назряващата неустойчивост, те основават спомагателни, вътрешни проблеми. Увеличаването на данъчната тежест и все по-тежките (еко)регулации са стъпка в неверната посока. Ако тези политики не бъдат преосмислени радикално, това би внесло спомагателни опасности в цялата икономическа система на Европа.
Политиката за понижаване на въглеродните излъчвания търпи цялостен неуспех. През последното десетилетие страната взе поредност от стратегически неверни решения в енергетиката, които в последна сметка се отразиха отрицателно на главните стопански сътрудници – бизнеса и семействата. Ангела Меркел взе прибързаното и извънредно недалновидно решение за бърз отвод от най-нискоемисионния енергиен източник в немския енергиен микс – нуклеарната сила. Правителството тогава (и сега) продължава да има вяра, че единствения метод за реализиране на `въглеродна неутралност` (каквото и да значи това) е ударното навлизане на така наречен възобновими енергийни източници (ВЕИ). Към сегашния стадий на тяхното софтуерно развиване обаче, те не съумяват да компенсират празнината в базовата съставния елемент на микса. Характерът на възобновимите източници е подобен, че те са извънредно подвластни от метеорологичните условия – проблем, който на практика не съществува при една атомна или въглищна централа. Ако ВЕИ имаха софтуерния потенциал да заместят базовата съставния елемент, то Германия нямаше да се принуждава в тежките зимни месеци да гори повече въглища. Нито щеше да осъществя планове като “Северен Поток-2 ”. Всички тези събития в енергетиката дадоха отрицателно отражение върху стопанската система на страната. Както излиза наяве от фигури 1 и 2 семействата са принудени да заплащат едни от най-скъпите цени на електрическа енергия, поради политиките на немското държавно управление в бранша.
Основната причина за това стабилно повишаване на електрическата енергия в Германия е амбициозния проект на Меркел за фрапантно понижаване на въглеродните излъчвания. Сметката която заплащат бизнес и семейства за „ чистата сила “, е 25 милиарда евро годишно. Свидетелство за триумфа (или провала) на една такава политика в бранша са емпиричните данни, в тази ситуация придвижването на въглеродните излъчвания през последните години. Данните от фиг. 3 демонстрират, че сериозен резултат върху тяхното понижаване няма, макар грандиозните старания и ударното нахлуване на „ ВЕИ “ в енергийния микс. Според отчета на BP за въглеродните излъчвания, за едно десетилетие (2006 – 2016 г.) Германия е понижила излъчванията единствено с 0,9%.
От направеният разбор може да се твърди, че Германия не съумява да извърши личните си климатични цели. На фона на тези данни идва концепцията на Меркел за още налози и стягане на регулациите. Увеличаването на данъчната тежест върху тях още повече ще утежни икономическата обстановка в страната. Въпреки че е рано да се вършат генерални изводи, резултатите на немската стопанска система през последните няколко месеца са, меко казано, тревожни.
Индустриалното произвеждане (фиг. 4) бележи резистентен спад, а оттова икономическият напредък на страната. Добавянето на нови въглеродни такси и увеличението на данъчната тежест върху бизнеса обезателно ще се отрази в посока повишаване на предлаганите от него артикули и услуги. Нещо повече – увеличение тежестта върху бизнеса неизбежно ще рефлектира както върху неговите финансови резултати, по този начин и върху конкурентоспособността. Всяко едно модерно промишлено произвеждане се нуждае от сигурни доставки на електрическа енергия, на рентабилни цени. Голяма част от образуването на себестойността на продукцията зависи точно от цената на електрическата енергия. Когато тази цена се покачва, или предприятието е застрашено да заплаща спомагателни „ екотакси “, това няма по какъв начин да не се отрази в посока повишение себестойността на продукцията, а оттова и на крайната цена на продукта или услугата. Увеличаването на данъчната тежест върху предприятията ще има отрицателен резултат и върху служащите, тъй като се пресича опцията за увеличение на техните заплати. Дори когато тези служащи са ефикасни и заслужават възнаграждението им да бъде увеличено.
Работата на едно държавно управление би трябвало да е ориентирана към обезпечаване богатство и полагане основите за дълготраен стопански напредък. Това значи основаване на удобен климат за развиване на промишлеността. Едно от наложителните условия това да се случи е облекчаването на данъчната тежест и административните спънки. За страдание, Германия прави тъкмо противоположното – усилва данъчната тежест и бремето освен върху промишлеността, само че и върху своите жителите. Ключовото в тази ситуация е, че тя е тикана от една идеалистична цел, която със всеки минал ден губи своята тежест в обществото. Ако Меркел в действителност желае да обезпечи екологично чисти и стопански рентабилни енергоизточници, то тя не трябваше да стопира немските нуклеарни централи.
Натрупването на проблеми в енергетиката напълно естествено води до основаването на систематични провокации пред немската стопанска система. Точно в подобен миг немското държавно управление би трябвало да даде позитивен политически знак към промишленостите, само че Меркел прави тъкмо противоположното – ускорява несигурността. Германия, главния мотор на европейския стопански напредък е изправена пред редица макроикономически и геополитически провокации. Търговските разногласия сред Съединени американски щати и Китай и Brexit са главната външна опасност освен за стопанската система на Германия, само че и за цяла Европа. Вместо обаче немските ръководители да възприемат самодейно държание и приготвят страната за назряващата неустойчивост, те основават спомагателни, вътрешни проблеми. Увеличаването на данъчната тежест и все по-тежките (еко)регулации са стъпка в неверната посока. Ако тези политики не бъдат преосмислени радикално, това би внесло спомагателни опасности в цялата икономическа система на Европа.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ