Мистериозният случай с липсващите руски изтребители в Украйна
Преди нахлуването на Русия в Украйна, американското разузнаване предсказваше яростна офанзива от Москва, която бързо ще активизира голямата съветска бойна авиация, с цел да господства в небето над Украйна, написа Bloomberg TV Bulgaria.
Но първите шест дни объркаха тези упования и вместо това видяхме по какъв начин Москва работи доста по-деликатно с въздушните си сили, дотолкоз, че формалните лица на Съединени американски щати не могат да обяснят тъкмо какво движи очевидното отвращение за риск на Русия. „ Те не са безусловно подготвени да поемат огромни опасности със личните си самолети и личните си водачи “, сподели пред " Ройтерс " върховен чиновник на защитата на Съединени американски щати, поискал анонимност. Силно превъзхождани от съветските военни във връзка с бройка и огнева мощност, личните военновъздушни сили на Украйна към момента летят и нейната противовъздушна защита към момента се счита за жизнеспособна – факт, който обърква военните специалисти.
След началото на войната на 24 февруари анализаторите чакаха съветската войска да се опита неотложно да унищожи военновъздушните сили и противовъздушната защита на Украйна. Това би било „ разумната и необятно предстояща последваща стъпка, както се вижда в съвсем всеки боен спор от 1938 година насам “, написа лондонският мозъчен концерн Royal United Services Institute (RUSI) в Лондон. Вместо това изтребителите на украинските военновъздушни сили към момента правят отбранителни противовъздушни и наземни офанзиви. Русия към момента лети през оспорвано въздушно пространство.
Украинските войски с ракети земя-въздух са в положение да заплашват съветските самолети и да основават риск за съветските водачи, които се пробват да поддържат сухопътните сили. „ Има доста неща, които те вършат, които са объркващи “, сподели Роб Лий, съветски боен експерт от Изследователския институт за външна политика. Той смяташе, че началото на войната ще бъде с „ оптимално потребление на мощ “. " Защото всеки ден, в който войната продължава, има по-висока цена и рискът се усилва. А те не вършат това и просто е в действителност мъчно да се изясни заради някаква реалистична причина. "
Объркването по отношение на това по какъв начин Русия е употребила своите военновъздушни сили идва, когато администрацията на президента Джо Байдън отхвърля апелите на Киев за зона, неразрешена за полети, която може да притегли Съединени американски щати непосредствено в спор с Русия, чиито проекти за нейните военновъздушни сили са неразбираеми. Военните специалисти виждат доказателства за липса на съгласуваност на съветските военновъздушни сили с формирования на сухопътни войски, като голям брой съветски колони от войски са изпратени отвън обсега на личното им въздушно покритие. Това прави съветските бойци уязвими за офанзива от украински сили, в това число тези, които бяха неотдавна оборудвани с турски дронове и американски и английски противотанкови ракети.
Дейвид Дептула, пенсиониран военачалник с три звезди от военновъздушните сили на Съединени американски щати, който в миналото командваше зоната, неразрешена за полети над Северен Ирак, сподели, че е сюрпризиран, че Русия не е работила по-усилено, с цел да откри владичество във въздуха през цялото време. „ Руснаците откриват, че координирането на интервенции в няколко зони не е елементарно “, сподели Дептула пред " Ройтерс ". " И че не са толкоз положителни, колкото допускаха, че са. " Докато руснаците се показват по-слабо, украинската войска надвишава упованията до момента. Опитът на Украйна от последните осем години на борби с подкрепяните от Русия сепаратистки сили на изток беше доминиран от статична окопна война в жанр Първата международна война.
За разлика от тях съветските сили получиха военен опит в Сирия, където се намесиха на страната на президента Башар ал Асад и демонстрираха известна дарба да синхронизират наземните маневри с пилотирани самолети и дронове.
Способността на Украйна да продължи да лети със своите Военновъздушни сили е забележима проява на устойчивостта на страната пред офанзивата и укрепва морала както на личните военни, по този начин и на народа на Украйна, споделят специалисти. Това също докара до митологизиране на украинските военновъздушни сили, в това число история за украински реактивен изтребител, за който се твърди, че е свалил самичък шест съветски самолета, наименуван онлайн „ Призракът на Киев “. Проверка на обстоятелствата от " Ройтерс " сподели по какъв начин клип от видеоиграта Digital Combat Simulator е бил пуснат онлайн с сменена информация, с цел да се твърди, че това е същински украински изтребител, свалящ съветски аероплан. Съединените щати пресмятат, че Русия употребява малко над 75 самолета при нашествието си в Украйна, сподели почитан американски чиновник.
Преди нашествието публични лица пресметнаха, че Русия евентуално е подготвила стотици от хилядите самолети в своите военновъздушни сили за задача в Украйна. Въпреки това висшият чиновник на Съединени американски щати във вторник отхвърли да реши какъв брой съветски бойни самолети, в това число ударни хеликоптери, може да са към момента разполагаем и отвън Украйна. И двете страни понасят загуби. „ Имаме индикации, че те са изгубили някои самолети, само че същото важи и за украинците “, сподели служителят. " Въздушното пространство е интензивно оспорвано всеки ден. "
Липса на муниции и убеденост
След началото на бойните дейности, почти 300-те съвременни бойни самолета, които съветските Военновъздушни сили са позиционирали в елементарен обхват на главните контактни зони в Северна, Източна и Южна Украйна, наподобява значително са останали на земята през първите четири дни на нашествието. Има няколко фактора, които могат да допринесат за неналичието на съветската дарба за реализиране и потребление на предимство във въздуха, макар големите им преимущества във връзка с броя на самолетите, опциите на оборудването и средствата, като AWACS спрямо украинските сили. Първият е лимитираните количества доставяни по въздуха прецизни муниции (PGM).
По време на бойни интервенции над Сирия единствено флотът от Су-34 постоянно е употребявал PGM и даже тези профилирани самолети постоянно прибягват до неуправляеми бомбени и ракетни офанзиви. Това освен демонстрира доста лимитирано запознаване с PGM измежду множеството съветски бойни екипажи, само че също по този начин укрепва необятно признатата доктрина, че съветските въздушни ресурси от PGM са доста лимитирани.
Годините на бойни интервенции в Сирия в допълнение са изчерпали този ресурс и може да значат, че по-голямата част от 300-те бойни самолета с закрепено крило, насъбрани към Украйна, имат единствено неуправляеми бомби и ракети, които да употребяват за наземни набези. Това, съчетано с неналичието на насочващи модули за разкриване и идентифициране на цели на бойното поле от безвредно разстояние, значи, че потенциалът на водачите да дават близка въздушна поддръжка за своите сили е стеснен. Ръководството на Военновъздушни сили може да не желае да ангажира по-голямата част от евентуалната си ударна мощност против украинските войски, преди да бъде обещано политическо утвърждение за потребление на неуправляеми муниции за бомбардиране на градски региони.
Тази безразборна форма на въздушна офанзива беше общоприета процедура за интервенциите на съветските и сирийските военновъздушни сили над Алепо и Хомс и за жалост евентуално ще бъде употребена от VKS над Украйна през идващите дни. Липсата на PGM обаче не е задоволително пояснение за цялостната липса на интензивност - съветските Военновъздушни сили също по този начин разполагат с към 80 съвременни и способни Су-35С за предимство във въздуха и 110 многоцелеви изтребителя Су-30SM(2). Друго евентуално пояснение е, че съветските Военновъздушни сили не са уверени в способността си да работят безвредно на огромни бойни зони дружно с съветските наземни ракетни войски (SAM), ръководени от Сухопътните войски. Инцидентите с другарски огън от наземни SAM са проблем както за западните, по този начин и за съветските военновъздушни сили в голям брой спорове от 1990 година насам. Управлението на взаимни зони за пердах изисква тясно съдействие сред службите, отлична връзка и постоянно образование.
Досега съветските сили демонстрираха извънредно слаба съгласуваност във всички области, от съществени логистични задания до съгласуваност на въздушните офанзиви с активността на сухопътните войски и образуване на прикритие на Противовъздушна отбрана за колони в придвижване. Русия може да се колебае да се ангажира с огромни бойни интервенции, които биха посочили пропастта сред външните усещания и действителността на качествата на нейната бойна авиация. Последният фактор, който би трябвало да се вземе поради, е релативно ниският брой летателни часове, които съветските получават всяка година спрямо множеството от техните западни сътрудници. Въпреки че е мъчно да се намерят точни цифри за всяко звено, периодическите съветски публични изказвания допускат приблизително 100–120 часа годишно за Военновъздушни сили като цяло.
Пилотите на изтребители на Съединени американски щати и Англия постоянно се оплакват, че имат проблем да поддържат бойна подготвеност с към 180–240 летателни часове годишно, достъп до съвременни симулатори за в допълнение образование и по-добра ергономия на пилотската кабина и интерфейси на оръжието от техните съветски сътрудници. Може да се окаже, че макар впечатляващата стратегия за рационализация, която е видяла придобиването на към 350 нови съвременни бойни самолета през последното десетилетие, съветските водачи не могат дейно да употребяват доста от теоретичните благоприятни условия на своите самолети в комплицираната и оспорвана въздушна среда на Украйна.
Но първите шест дни объркаха тези упования и вместо това видяхме по какъв начин Москва работи доста по-деликатно с въздушните си сили, дотолкоз, че формалните лица на Съединени американски щати не могат да обяснят тъкмо какво движи очевидното отвращение за риск на Русия. „ Те не са безусловно подготвени да поемат огромни опасности със личните си самолети и личните си водачи “, сподели пред " Ройтерс " върховен чиновник на защитата на Съединени американски щати, поискал анонимност. Силно превъзхождани от съветските военни във връзка с бройка и огнева мощност, личните военновъздушни сили на Украйна към момента летят и нейната противовъздушна защита към момента се счита за жизнеспособна – факт, който обърква военните специалисти.
След началото на войната на 24 февруари анализаторите чакаха съветската войска да се опита неотложно да унищожи военновъздушните сили и противовъздушната защита на Украйна. Това би било „ разумната и необятно предстояща последваща стъпка, както се вижда в съвсем всеки боен спор от 1938 година насам “, написа лондонският мозъчен концерн Royal United Services Institute (RUSI) в Лондон. Вместо това изтребителите на украинските военновъздушни сили към момента правят отбранителни противовъздушни и наземни офанзиви. Русия към момента лети през оспорвано въздушно пространство.
Украинските войски с ракети земя-въздух са в положение да заплашват съветските самолети и да основават риск за съветските водачи, които се пробват да поддържат сухопътните сили. „ Има доста неща, които те вършат, които са объркващи “, сподели Роб Лий, съветски боен експерт от Изследователския институт за външна политика. Той смяташе, че началото на войната ще бъде с „ оптимално потребление на мощ “. " Защото всеки ден, в който войната продължава, има по-висока цена и рискът се усилва. А те не вършат това и просто е в действителност мъчно да се изясни заради някаква реалистична причина. "
Объркването по отношение на това по какъв начин Русия е употребила своите военновъздушни сили идва, когато администрацията на президента Джо Байдън отхвърля апелите на Киев за зона, неразрешена за полети, която може да притегли Съединени американски щати непосредствено в спор с Русия, чиито проекти за нейните военновъздушни сили са неразбираеми. Военните специалисти виждат доказателства за липса на съгласуваност на съветските военновъздушни сили с формирования на сухопътни войски, като голям брой съветски колони от войски са изпратени отвън обсега на личното им въздушно покритие. Това прави съветските бойци уязвими за офанзива от украински сили, в това число тези, които бяха неотдавна оборудвани с турски дронове и американски и английски противотанкови ракети.
Дейвид Дептула, пенсиониран военачалник с три звезди от военновъздушните сили на Съединени американски щати, който в миналото командваше зоната, неразрешена за полети над Северен Ирак, сподели, че е сюрпризиран, че Русия не е работила по-усилено, с цел да откри владичество във въздуха през цялото време. „ Руснаците откриват, че координирането на интервенции в няколко зони не е елементарно “, сподели Дептула пред " Ройтерс ". " И че не са толкоз положителни, колкото допускаха, че са. " Докато руснаците се показват по-слабо, украинската войска надвишава упованията до момента. Опитът на Украйна от последните осем години на борби с подкрепяните от Русия сепаратистки сили на изток беше доминиран от статична окопна война в жанр Първата международна война.
За разлика от тях съветските сили получиха военен опит в Сирия, където се намесиха на страната на президента Башар ал Асад и демонстрираха известна дарба да синхронизират наземните маневри с пилотирани самолети и дронове.
Способността на Украйна да продължи да лети със своите Военновъздушни сили е забележима проява на устойчивостта на страната пред офанзивата и укрепва морала както на личните военни, по този начин и на народа на Украйна, споделят специалисти. Това също докара до митологизиране на украинските военновъздушни сили, в това число история за украински реактивен изтребител, за който се твърди, че е свалил самичък шест съветски самолета, наименуван онлайн „ Призракът на Киев “. Проверка на обстоятелствата от " Ройтерс " сподели по какъв начин клип от видеоиграта Digital Combat Simulator е бил пуснат онлайн с сменена информация, с цел да се твърди, че това е същински украински изтребител, свалящ съветски аероплан. Съединените щати пресмятат, че Русия употребява малко над 75 самолета при нашествието си в Украйна, сподели почитан американски чиновник.
Преди нашествието публични лица пресметнаха, че Русия евентуално е подготвила стотици от хилядите самолети в своите военновъздушни сили за задача в Украйна. Въпреки това висшият чиновник на Съединени американски щати във вторник отхвърли да реши какъв брой съветски бойни самолети, в това число ударни хеликоптери, може да са към момента разполагаем и отвън Украйна. И двете страни понасят загуби. „ Имаме индикации, че те са изгубили някои самолети, само че същото важи и за украинците “, сподели служителят. " Въздушното пространство е интензивно оспорвано всеки ден. "
Липса на муниции и убеденост
След началото на бойните дейности, почти 300-те съвременни бойни самолета, които съветските Военновъздушни сили са позиционирали в елементарен обхват на главните контактни зони в Северна, Източна и Южна Украйна, наподобява значително са останали на земята през първите четири дни на нашествието. Има няколко фактора, които могат да допринесат за неналичието на съветската дарба за реализиране и потребление на предимство във въздуха, макар големите им преимущества във връзка с броя на самолетите, опциите на оборудването и средствата, като AWACS спрямо украинските сили. Първият е лимитираните количества доставяни по въздуха прецизни муниции (PGM).
По време на бойни интервенции над Сирия единствено флотът от Су-34 постоянно е употребявал PGM и даже тези профилирани самолети постоянно прибягват до неуправляеми бомбени и ракетни офанзиви. Това освен демонстрира доста лимитирано запознаване с PGM измежду множеството съветски бойни екипажи, само че също по този начин укрепва необятно признатата доктрина, че съветските въздушни ресурси от PGM са доста лимитирани.
Годините на бойни интервенции в Сирия в допълнение са изчерпали този ресурс и може да значат, че по-голямата част от 300-те бойни самолета с закрепено крило, насъбрани към Украйна, имат единствено неуправляеми бомби и ракети, които да употребяват за наземни набези. Това, съчетано с неналичието на насочващи модули за разкриване и идентифициране на цели на бойното поле от безвредно разстояние, значи, че потенциалът на водачите да дават близка въздушна поддръжка за своите сили е стеснен. Ръководството на Военновъздушни сили може да не желае да ангажира по-голямата част от евентуалната си ударна мощност против украинските войски, преди да бъде обещано политическо утвърждение за потребление на неуправляеми муниции за бомбардиране на градски региони.
Тази безразборна форма на въздушна офанзива беше общоприета процедура за интервенциите на съветските и сирийските военновъздушни сили над Алепо и Хомс и за жалост евентуално ще бъде употребена от VKS над Украйна през идващите дни. Липсата на PGM обаче не е задоволително пояснение за цялостната липса на интензивност - съветските Военновъздушни сили също по този начин разполагат с към 80 съвременни и способни Су-35С за предимство във въздуха и 110 многоцелеви изтребителя Су-30SM(2). Друго евентуално пояснение е, че съветските Военновъздушни сили не са уверени в способността си да работят безвредно на огромни бойни зони дружно с съветските наземни ракетни войски (SAM), ръководени от Сухопътните войски. Инцидентите с другарски огън от наземни SAM са проблем както за западните, по този начин и за съветските военновъздушни сили в голям брой спорове от 1990 година насам. Управлението на взаимни зони за пердах изисква тясно съдействие сред службите, отлична връзка и постоянно образование.
Досега съветските сили демонстрираха извънредно слаба съгласуваност във всички области, от съществени логистични задания до съгласуваност на въздушните офанзиви с активността на сухопътните войски и образуване на прикритие на Противовъздушна отбрана за колони в придвижване. Русия може да се колебае да се ангажира с огромни бойни интервенции, които биха посочили пропастта сред външните усещания и действителността на качествата на нейната бойна авиация. Последният фактор, който би трябвало да се вземе поради, е релативно ниският брой летателни часове, които съветските получават всяка година спрямо множеството от техните западни сътрудници. Въпреки че е мъчно да се намерят точни цифри за всяко звено, периодическите съветски публични изказвания допускат приблизително 100–120 часа годишно за Военновъздушни сили като цяло.
Пилотите на изтребители на Съединени американски щати и Англия постоянно се оплакват, че имат проблем да поддържат бойна подготвеност с към 180–240 летателни часове годишно, достъп до съвременни симулатори за в допълнение образование и по-добра ергономия на пилотската кабина и интерфейси на оръжието от техните съветски сътрудници. Може да се окаже, че макар впечатляващата стратегия за рационализация, която е видяла придобиването на към 350 нови съвременни бойни самолета през последното десетилетие, съветските водачи не могат дейно да употребяват доста от теоретичните благоприятни условия на своите самолети в комплицираната и оспорвана въздушна среда на Украйна.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ