Красимир Вълчев: Грешка е, че подвеждаща задача е в банката с въпроси за зрелостния изпит
Преди началото на идната образователна година още веднъж ще активизираме всички институции, с цел да върнем и обхванем в учебно заведение всички деца, споделя министърът на образованието и науката
- Г-н Вълчев, през днешния ден е 24 май - Денят на българската култура и просвета и на славянската книжовност. Какво ще кажете на учителите за празника?
- Най-много разчитаме на учителите като общество. Добрите и стимулирани учители са най-важният фактор за положителното обучение, а то от своя страна е най-значимият фактор за това да живеем в съвременно, включващо, хармонично и динамично разрастващо се общество. Разчитаме на учителите да положат оптимални старания, да включат дейно всяко дете в просветителната система, да му окажат поддръжка, да интегрират децата от уязвими групи. Да оказват помощ на всяко дете да придобие както езикови и природо-математически умения, по този начин и уменията на XXI век - креативност, цифрови умения, уменията да учи. Да го възпитат и да го създадат добър човек. Да оказват помощ посредством образованието да получи максимума на житейските благоприятни условия и да бъде палноценен жител. Това изисква многогодишна, всеотдайна и професионална работа. Желая на учителите здраве и сили да се оправят с нея.
- В момента текат матури и външно оценяване след 7-и клас. На зрелостния изпит по български имаше неточен въпрос.
- Въпросът няма да се зачита. Формално видяно няма неточност, само че в този ѝ тип задачата е подвеждаща, не е за възпитаници и не дава отговор на задачите на оценяването, което вършим. Допусната е неточност, че сходна задача е включена в банката с въпроси.
Задачата е изтеглена от
пул с над 11 млн. въпроса,
предварителната оценка за включването в който поради ограниченията за сигурност се прави от мощно стеснен брой лица - най-вече академични преподаватели. За страдание, сходни неточности са вероятни, за наслада, са поправими.
- Какви ограничения взехте за естественото протичане на изпитите?
- Не ми се желае говоренето за външното оценяване всяка година да бъде най-вече за ограниченията за сигурност. Външното оценяване и държавните зрелостни изпити са нужни за премерване и сравнение на резултатите, за съпоставимост на усвоените познания и за вход в по-горна степен на обучение. В идната една година ще проведем диалог с работещите в системата и ще се опитаме да формулираме оферти по какъв начин да създадем външното оценяване и зрелостните изпити по-ефективно - с по-малко старания и запаси да реализираме в по-голяма степен задачите им.
По отношение на съответния въпрос - осигурихме условия за естественото осъществяване на изпитите. Определени бяха всички длъжностни лица, които дават отговор за другите детайли на организацията на зрелостните изпити и външното оценяване. Взехме нужните ограничения за сигурност - във връзка с неспособност за преписване, непрекъсване на електрозахранването, засилено полицейско наличие към учебните заведения, където се организират изпитите, попречване на хакерски офанзиви други Мерките във връзка с елиминирането на опциите за преписване са свързани с това във всички изпити и пространствата, в които се развъждат изпитните материали, да има видеоконтрол. Разделени са изпитите на модули, което лимитира опцията да се напущат класните стаи по време на изпитите. Лицата, ангажирани с провеждането на матурите, подават декларация, че не са родители на зрелостници. Във всяка стая има двама квестори. Квестори има и на входа на учебното заведение, както и в коридорите. Зрелостниците се позволяват до залите след показване на документ за идентичност и служебна записка за допускане до матура.
- Кои са целите ви за идващите няколко месеца?
- Много са дилемите, които са на дневен ред. Трябва да продължим работата по механизма за обгръщане и задържане на децата в учебно заведение, да го създадем резистентен. В навечерието на идната образователна година следва още веднъж да активизираме всички институционални запаси, с цел да обхванем всички деца, да осигурим дълготрайна осведомителна и финансова обезпеченост на работата по механизма.
Ще предизвикваме диалог за възпитателната работа в учебно заведение. Подготвили сме план на тактика, който ще използваме като основа за спор. Възпитателната функционалност е значима съставка на образованието, а уверен съм и като общество имаме потребност от сходен диалог. Подготвили сме постановления за образуване и финансиране на активността на българските неделни учебни заведения в чужбина и така наречен лекторати. Предстои да бъдат признати национални научни стратегии и средства за финансиране на обектите от националната пътна карта за научна инфраструктура. Стартирахме работа по промени в Закона за висшето обучение. Разработваме три огромни интервенции по Оперативна стратегия “Наука и обучение за образован напредък ” - за възстановяване на цифровите умения, за в допълнение образование по български език в предучилищна възраст и за в допълнение образование за превъзмогване на просветителни компликации в учебно заведение. Важно също е да се доставят в точния момент учебниците. Обсъждаме и вкарваме нови образователни стратегии.
- Какви взаимни отстъпки сте склонни да извършите в стратегиите по литература за 11-и и 12-и клас? Какво се случи с “Бай Ганьо ”?
- Програмите за 11-и и 12-и клас се разискват, нищо не е предрешено. Дал съм инструкции на чиновниците да се вслушват във всички аргументирани оферти. От позиция на периодите имаме опция да ги обсъждим по-дълго, тъй че да стигнем до по-добър вид.
Що се отнася до “Бай Ганьо ”, в никакъв случай не е стоял въпросът да се учи или не. Това, че няма да се учи, е погрешна теза. В одобрените образователни стратегии за 7-и и за 10-и клас “Бай Ганьо ” е заложен да се учи наложително с обособени елементи.
В плана за 11-и клас творбата участва с още една част. Изучаването на “Бай Ганьо ” с обособени елементи е традиция. Това не значи, че частите няма да се разясняват и преглеждат на фона на цялата творба. Както споделих, не е решено. И тук могат да бъдат направени промени или допълнения. Обсъждането не е единствено отговор на съответен публичен интерес, а е метод, който желаеме да следваме при одобряването на всички образователни стратегии.
- Какво би трябвало да се направи за възстановяване на уменията за четене с схващане на учениците?
- Подобряването на уменията за четене не е резултат от една-единствена мярка. Необходими са голям брой и поредни ограничения на равнище образователни стратегии, учебници и образователни материали, вложения в учители, нови подходи от страна на учители, на равнище оценяване на компетентности, а не на познания. Работим по всяка от тези ограничения. Новият закон за предучилищното и учебното обучение
вкарва така наречен
компетентностен метод
- знанията и преподаването да бъдат ориентирани към основните компетентности, а не към усвояването на избрани познания. От това произтичат и измененията в новите образователни стратегии, които след това намират и проекция в учебниците. Има нови подходи и правила в образованието по български език и литература, ориентирани към работа с текстове от друг темперамент. Друга мярка е
понижаване на размера
на изучаваните
творби
за сметка на време за работа върху съответен текст за схващане и пояснение на посланията, както и за основаване на текст. Намаляват се уроците за нови познания за сметка на упражненията и построяването на умения за използване на знанията в нов и чужд подтекст и умения за използване на езикови правила. Това обаче постоянно се опълчва на настояванията да се запазят всички изучавани създатели с всичките им произведения, въпреки това, и да се прибавят нови модерни създатели, което прави невероятно подобряването на функционалната просветеност.
Основният фактор обаче за подобряването на просветителните резултати си остава положителният и стимулиран преподавател.
- Какви са методите за обвързване на образованието с пазара на труда?
- В последните години направихме най-вече за обвързването на професионалното и висшето обучение с пазара на труда. Въпреки това тези крачки не са задоволителни, по тази причина обсъждаме и спомагателни. Обвързването включва контролиране на приема, преструктуриране на финансирането, актуализация на образователните проекти и
по-добро партньорство
с работодателските
организации,
в това число и посредством присъединяване в ръководството на учебните заведения и вузовете.
Пазарът на труда и пазарът на образованието са два разнообразни пазара със лична логичност и движещи фактори. Необходимо е с регулаторни механизми да се свържат.
Затова въведохме предпочитани професионални посоки във висшето обучение. Сега дефинираме в системата на професионалното обучение специалности с предстоящ предстоящ дефицит на пазара на труда и предпазени специалности. Преструктурираме приема, като насочваме повече възпитаници и студенти към тях. Висшите учебни заведения и професионалните гимназии с изключение на спомагателни места получават и спомагателни средства за тези посоки и специалности, а учениците получават спомагателни стипендии
Разширява се
дуалната
форма на
образование,
която дава добра подготовка и връзка с пазара на труда. Актуализираме образователните стратегии в системата на професионалното обучение. В системата на висшето се надяваме, че в границите на академичната автономност ще бъдат открити тези механизми за навременна и честа актуализация на образователните стратегии поради динамичността на времето, в което живеем. От тази година въведохме правила, тъй че работодателите да вземат участие по-пряко в определянето на план-приема. Вече вземат участие и в ръководството на професионалните гимназии посредством публичните препоръки. Обсъждаме въпроса за присъединяване на заинтригувани страни в университетските органи на ръководство.
Можем да чакаме, че през идващите години и десетилетия условията и обвиняванията към просветителната система ще са от ден на ден поради обстоятелството, че младежите, които ще стъпят на пазара на труда, ще са едвам 2/3 от тези, които ще се пенсионират. Образователната система не може да запълни този недостиг, само че може да направи по този начин, че да няма ранно отпаднали, всяко дете да приключи учебно обучение, профилната конструкция да бъде в сходство с пазара на труда и образователните стратегии да бъдат настоящи.
- Какво в ръководството на държавните университети желаете да измененията, ще разделите академичното от финансовото ли?
- Обсъждаме промени в модела на академичното самоуправление като част от измененията в Закона за висшето обучение. Не приказваме за делене на академичното от финансовото ръководство, а за отваряне, партньорство в стратегическото ръководство, повече отговорност и отчетеност и поощряване на политики за развиване. Сегашният модел е краен модел на затворено академично самоуправление. Решенията се вземат от органи, които са напълно определени вътре от академичната общественост. Това в дълготраен проект дезинтегрира и изолира висшите учебни заведения от обществото и страната и подкопава развиването им. Стратегическите решения и разпределението на средствата са ориентирани най-вече към тях самите. Примерът с екстентензивното разгръщане на системата от последните години - всички, в това число и прилежащи висши учебни заведения в един град да образоват в едно и също професионално направление, удостоверява това.
Промените в модела на ръководство ще бъдат ориентирани към това в по-голяма степен да бъдем сътрудници в развиването на всяко висше учебно заведение, както и да насърчим висшите учебни заведения към по-добро партньорство с бизнеса и с всички външни заинтригувани страни.
- Защо настоявате за мораториум върху разкриването на нови факултети и специалности?
- Това е предложение на Съвета на ректорите, което поддържаме. В последните години с разширението на мрежата от висши учебни заведения, филиали и професионални посоки нямаме проблем с достъпа, а с репутацията на висшето обучение. Мрежата е достигнала лимита си на разгръщане. Трябва да ограничим фрагментирането, с цел да не повреждаме в допълнение качеството и имиджа на висшето обучение. И сега го вършим посредством преструктуриране на приема и финансирането във връзка с държавните висши учебни заведения. Тази година не е одобрен банкет, финансиран от държавния бюджет, в 13 професионални посоки във висши учебни заведения, които са с ниска оценка за качество и реализация. Най-често това са направленията стопанска система, администрация и ръководство, където през последните десетилетия в най-голяма степен избуя нерационалното търсене на висше обучение, на което висшите учебни заведения дадоха отговор. Трябва да концентрираме запаси върху висшите учебни заведения с по-висока оценка за качество и реализация.
- И рейтингът демонстрира, че доста приключили висшисти работят като продавачи.
- Данните от рейтинговата система демонстрират, че приблизително 50 на 100 от приключилите се осъществят на позиции, които изискват висше обучение. Този % клони към 100 в професионални посоки като медицина и е едвам 13 за приключилите туризъм. Тези данни обаче са отпреди 4 години. Толкова време е належащо да бъдат регистрирани от системата. През последните 3 години намалихме с 13 000 места годишно приема в професионалните посоки “Икономика ” и “Администрация и ръководство ”. С 50% редуцирахме държавно финансирания банкет в публичните науки. Това няма по какъв начин да не докара до възстановяване на индикаторите за употреба на продобитото висше обучение. Тези промени евентуално ще стартират да се регистрират от идващото издание на рейтинговата система.
Не може обаче да чакаме, че 100% от приключилите ще се осъществят на позиции, които изискват висше обучение. Това е невероятно и нежелателно. Най-малкото пазарът на труда има потребност от запас. Политика във всички развити страни е да се усилва делът на хората с висше обучение и по принцип с по-висока степен на обучение. Това е и единственият знак, по който се съпоставят системите на висшето обучение в границите на Европейски Съюз. Това е по този начин, тъй като по-образованото общество е по-добро. Разбира се, не би трябвало да стигаме до крайности всички да учат висше обучение, а профилната му конструкция би трябвало да бъде рационална и обвързвана с пазара на труда. /24chasa.bg
- Г-н Вълчев, през днешния ден е 24 май - Денят на българската култура и просвета и на славянската книжовност. Какво ще кажете на учителите за празника?
- Най-много разчитаме на учителите като общество. Добрите и стимулирани учители са най-важният фактор за положителното обучение, а то от своя страна е най-значимият фактор за това да живеем в съвременно, включващо, хармонично и динамично разрастващо се общество. Разчитаме на учителите да положат оптимални старания, да включат дейно всяко дете в просветителната система, да му окажат поддръжка, да интегрират децата от уязвими групи. Да оказват помощ на всяко дете да придобие както езикови и природо-математически умения, по този начин и уменията на XXI век - креативност, цифрови умения, уменията да учи. Да го възпитат и да го създадат добър човек. Да оказват помощ посредством образованието да получи максимума на житейските благоприятни условия и да бъде палноценен жител. Това изисква многогодишна, всеотдайна и професионална работа. Желая на учителите здраве и сили да се оправят с нея.
- В момента текат матури и външно оценяване след 7-и клас. На зрелостния изпит по български имаше неточен въпрос.
- Въпросът няма да се зачита. Формално видяно няма неточност, само че в този ѝ тип задачата е подвеждаща, не е за възпитаници и не дава отговор на задачите на оценяването, което вършим. Допусната е неточност, че сходна задача е включена в банката с въпроси.
Задачата е изтеглена от
пул с над 11 млн. въпроса,
предварителната оценка за включването в който поради ограниченията за сигурност се прави от мощно стеснен брой лица - най-вече академични преподаватели. За страдание, сходни неточности са вероятни, за наслада, са поправими.
- Какви ограничения взехте за естественото протичане на изпитите?
- Не ми се желае говоренето за външното оценяване всяка година да бъде най-вече за ограниченията за сигурност. Външното оценяване и държавните зрелостни изпити са нужни за премерване и сравнение на резултатите, за съпоставимост на усвоените познания и за вход в по-горна степен на обучение. В идната една година ще проведем диалог с работещите в системата и ще се опитаме да формулираме оферти по какъв начин да създадем външното оценяване и зрелостните изпити по-ефективно - с по-малко старания и запаси да реализираме в по-голяма степен задачите им.
По отношение на съответния въпрос - осигурихме условия за естественото осъществяване на изпитите. Определени бяха всички длъжностни лица, които дават отговор за другите детайли на организацията на зрелостните изпити и външното оценяване. Взехме нужните ограничения за сигурност - във връзка с неспособност за преписване, непрекъсване на електрозахранването, засилено полицейско наличие към учебните заведения, където се организират изпитите, попречване на хакерски офанзиви други Мерките във връзка с елиминирането на опциите за преписване са свързани с това във всички изпити и пространствата, в които се развъждат изпитните материали, да има видеоконтрол. Разделени са изпитите на модули, което лимитира опцията да се напущат класните стаи по време на изпитите. Лицата, ангажирани с провеждането на матурите, подават декларация, че не са родители на зрелостници. Във всяка стая има двама квестори. Квестори има и на входа на учебното заведение, както и в коридорите. Зрелостниците се позволяват до залите след показване на документ за идентичност и служебна записка за допускане до матура.
- Кои са целите ви за идващите няколко месеца?
- Много са дилемите, които са на дневен ред. Трябва да продължим работата по механизма за обгръщане и задържане на децата в учебно заведение, да го създадем резистентен. В навечерието на идната образователна година следва още веднъж да активизираме всички институционални запаси, с цел да обхванем всички деца, да осигурим дълготрайна осведомителна и финансова обезпеченост на работата по механизма.
Ще предизвикваме диалог за възпитателната работа в учебно заведение. Подготвили сме план на тактика, който ще използваме като основа за спор. Възпитателната функционалност е значима съставка на образованието, а уверен съм и като общество имаме потребност от сходен диалог. Подготвили сме постановления за образуване и финансиране на активността на българските неделни учебни заведения в чужбина и така наречен лекторати. Предстои да бъдат признати национални научни стратегии и средства за финансиране на обектите от националната пътна карта за научна инфраструктура. Стартирахме работа по промени в Закона за висшето обучение. Разработваме три огромни интервенции по Оперативна стратегия “Наука и обучение за образован напредък ” - за възстановяване на цифровите умения, за в допълнение образование по български език в предучилищна възраст и за в допълнение образование за превъзмогване на просветителни компликации в учебно заведение. Важно също е да се доставят в точния момент учебниците. Обсъждаме и вкарваме нови образователни стратегии.
- Какви взаимни отстъпки сте склонни да извършите в стратегиите по литература за 11-и и 12-и клас? Какво се случи с “Бай Ганьо ”?
- Програмите за 11-и и 12-и клас се разискват, нищо не е предрешено. Дал съм инструкции на чиновниците да се вслушват във всички аргументирани оферти. От позиция на периодите имаме опция да ги обсъждим по-дълго, тъй че да стигнем до по-добър вид.
Що се отнася до “Бай Ганьо ”, в никакъв случай не е стоял въпросът да се учи или не. Това, че няма да се учи, е погрешна теза. В одобрените образователни стратегии за 7-и и за 10-и клас “Бай Ганьо ” е заложен да се учи наложително с обособени елементи.
В плана за 11-и клас творбата участва с още една част. Изучаването на “Бай Ганьо ” с обособени елементи е традиция. Това не значи, че частите няма да се разясняват и преглеждат на фона на цялата творба. Както споделих, не е решено. И тук могат да бъдат направени промени или допълнения. Обсъждането не е единствено отговор на съответен публичен интерес, а е метод, който желаеме да следваме при одобряването на всички образователни стратегии.
- Какво би трябвало да се направи за възстановяване на уменията за четене с схващане на учениците?
- Подобряването на уменията за четене не е резултат от една-единствена мярка. Необходими са голям брой и поредни ограничения на равнище образователни стратегии, учебници и образователни материали, вложения в учители, нови подходи от страна на учители, на равнище оценяване на компетентности, а не на познания. Работим по всяка от тези ограничения. Новият закон за предучилищното и учебното обучение
вкарва така наречен
компетентностен метод
- знанията и преподаването да бъдат ориентирани към основните компетентности, а не към усвояването на избрани познания. От това произтичат и измененията в новите образователни стратегии, които след това намират и проекция в учебниците. Има нови подходи и правила в образованието по български език и литература, ориентирани към работа с текстове от друг темперамент. Друга мярка е
понижаване на размера
на изучаваните
творби
за сметка на време за работа върху съответен текст за схващане и пояснение на посланията, както и за основаване на текст. Намаляват се уроците за нови познания за сметка на упражненията и построяването на умения за използване на знанията в нов и чужд подтекст и умения за използване на езикови правила. Това обаче постоянно се опълчва на настояванията да се запазят всички изучавани създатели с всичките им произведения, въпреки това, и да се прибавят нови модерни създатели, което прави невероятно подобряването на функционалната просветеност.
Основният фактор обаче за подобряването на просветителните резултати си остава положителният и стимулиран преподавател.
- Какви са методите за обвързване на образованието с пазара на труда?
- В последните години направихме най-вече за обвързването на професионалното и висшето обучение с пазара на труда. Въпреки това тези крачки не са задоволителни, по тази причина обсъждаме и спомагателни. Обвързването включва контролиране на приема, преструктуриране на финансирането, актуализация на образователните проекти и
по-добро партньорство
с работодателските
организации,
в това число и посредством присъединяване в ръководството на учебните заведения и вузовете.
Пазарът на труда и пазарът на образованието са два разнообразни пазара със лична логичност и движещи фактори. Необходимо е с регулаторни механизми да се свържат.
Затова въведохме предпочитани професионални посоки във висшето обучение. Сега дефинираме в системата на професионалното обучение специалности с предстоящ предстоящ дефицит на пазара на труда и предпазени специалности. Преструктурираме приема, като насочваме повече възпитаници и студенти към тях. Висшите учебни заведения и професионалните гимназии с изключение на спомагателни места получават и спомагателни средства за тези посоки и специалности, а учениците получават спомагателни стипендии
Разширява се
дуалната
форма на
образование,
която дава добра подготовка и връзка с пазара на труда. Актуализираме образователните стратегии в системата на професионалното обучение. В системата на висшето се надяваме, че в границите на академичната автономност ще бъдат открити тези механизми за навременна и честа актуализация на образователните стратегии поради динамичността на времето, в което живеем. От тази година въведохме правила, тъй че работодателите да вземат участие по-пряко в определянето на план-приема. Вече вземат участие и в ръководството на професионалните гимназии посредством публичните препоръки. Обсъждаме въпроса за присъединяване на заинтригувани страни в университетските органи на ръководство.
Можем да чакаме, че през идващите години и десетилетия условията и обвиняванията към просветителната система ще са от ден на ден поради обстоятелството, че младежите, които ще стъпят на пазара на труда, ще са едвам 2/3 от тези, които ще се пенсионират. Образователната система не може да запълни този недостиг, само че може да направи по този начин, че да няма ранно отпаднали, всяко дете да приключи учебно обучение, профилната конструкция да бъде в сходство с пазара на труда и образователните стратегии да бъдат настоящи.
- Какво в ръководството на държавните университети желаете да измененията, ще разделите академичното от финансовото ли?
- Обсъждаме промени в модела на академичното самоуправление като част от измененията в Закона за висшето обучение. Не приказваме за делене на академичното от финансовото ръководство, а за отваряне, партньорство в стратегическото ръководство, повече отговорност и отчетеност и поощряване на политики за развиване. Сегашният модел е краен модел на затворено академично самоуправление. Решенията се вземат от органи, които са напълно определени вътре от академичната общественост. Това в дълготраен проект дезинтегрира и изолира висшите учебни заведения от обществото и страната и подкопава развиването им. Стратегическите решения и разпределението на средствата са ориентирани най-вече към тях самите. Примерът с екстентензивното разгръщане на системата от последните години - всички, в това число и прилежащи висши учебни заведения в един град да образоват в едно и също професионално направление, удостоверява това.
Промените в модела на ръководство ще бъдат ориентирани към това в по-голяма степен да бъдем сътрудници в развиването на всяко висше учебно заведение, както и да насърчим висшите учебни заведения към по-добро партньорство с бизнеса и с всички външни заинтригувани страни.
- Защо настоявате за мораториум върху разкриването на нови факултети и специалности?
- Това е предложение на Съвета на ректорите, което поддържаме. В последните години с разширението на мрежата от висши учебни заведения, филиали и професионални посоки нямаме проблем с достъпа, а с репутацията на висшето обучение. Мрежата е достигнала лимита си на разгръщане. Трябва да ограничим фрагментирането, с цел да не повреждаме в допълнение качеството и имиджа на висшето обучение. И сега го вършим посредством преструктуриране на приема и финансирането във връзка с държавните висши учебни заведения. Тази година не е одобрен банкет, финансиран от държавния бюджет, в 13 професионални посоки във висши учебни заведения, които са с ниска оценка за качество и реализация. Най-често това са направленията стопанска система, администрация и ръководство, където през последните десетилетия в най-голяма степен избуя нерационалното търсене на висше обучение, на което висшите учебни заведения дадоха отговор. Трябва да концентрираме запаси върху висшите учебни заведения с по-висока оценка за качество и реализация.
- И рейтингът демонстрира, че доста приключили висшисти работят като продавачи.
- Данните от рейтинговата система демонстрират, че приблизително 50 на 100 от приключилите се осъществят на позиции, които изискват висше обучение. Този % клони към 100 в професионални посоки като медицина и е едвам 13 за приключилите туризъм. Тези данни обаче са отпреди 4 години. Толкова време е належащо да бъдат регистрирани от системата. През последните 3 години намалихме с 13 000 места годишно приема в професионалните посоки “Икономика ” и “Администрация и ръководство ”. С 50% редуцирахме държавно финансирания банкет в публичните науки. Това няма по какъв начин да не докара до възстановяване на индикаторите за употреба на продобитото висше обучение. Тези промени евентуално ще стартират да се регистрират от идващото издание на рейтинговата система.
Не може обаче да чакаме, че 100% от приключилите ще се осъществят на позиции, които изискват висше обучение. Това е невероятно и нежелателно. Най-малкото пазарът на труда има потребност от запас. Политика във всички развити страни е да се усилва делът на хората с висше обучение и по принцип с по-висока степен на обучение. Това е и единственият знак, по който се съпоставят системите на висшето обучение в границите на Европейски Съюз. Това е по този начин, тъй като по-образованото общество е по-добро. Разбира се, не би трябвало да стигаме до крайности всички да учат висше обучение, а профилната му конструкция би трябвало да бъде рационална и обвързвана с пазара на труда. /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ