Фрегатите прогонват яхтите
Преди малко повече от година министър-председателят Бойко Борисов съобщи пред БиТиВи: " Пази Боже, да не стане война. Затова аз не позволих за флотилията в Черно море и понесох много упреци от сътрудниците в НАТО. Вкараме ли в Черно море огромни военни кораби, почнем ли с подводници, то ще заври най-после. " Още по-рано, през лятото на 2016 година Борисов произнесе крилатата към този момент фраза: " Искам в Черно море платноходи, яхти, туристи, а не да се разхождат фрегати. " Тогава, макар огромния напън, министър-председателят устоя на опитите България да бъде набутана в някаква взаимна флотилия на НАТО, към която да бъдат пришити и даже украински кораби от остатъчните Военноморски сили на тази страна. Сегашното напрежение към Азовско море, апелите на разнообразни политици НАТО да демонстрирало на Русия мощ в тази акватория, демонстрират, че това е било вярно решение.
Тези дни обаче, въпреки и с година забавяне, Западът опонира косвено на Борисов. В понеделник, в Бургас, командващият Втората непрекъсната противоминна група на НАТО капитан II сан Франк Магински съобщи представен от " Бургас нюз ": " Не мисля, че круизните кораби отбягват Черно море поради многото военни учения. Такива има в Средиземно море, а там круизи доста " и добави, че даже военните кораби били спомагателна атракция за туристите.
На немския офицер му е необятно към врата. Неговата страна е надалеч, напрежението в Балтика е доста по-малко, а Германия употребява морето, с цел да укрепва връзките си с Русия, посредством градежа на газопроводи и интензивен морски трафик, а не да ускорява борбата посредством привнасянето на непознати сили в своя район.
Темата с флотилията на НАТО, фрегатите и яхтите, продължава да остава настояща, още повече на фона на следващото обостряне на руско-украинските връзки, настъпило след ареста на съветския рибарски транспортен съд " Норд " и последвалите ограничения от страна на Москва. Миналата седмица съветският външен министър Сергей Лавров съобщи, че натовски военни, водени от Съединени американски щати, се опитвали да получат позволение за осъществяване на обучение в Азовско море, което Русия в никакъв случай нямала да даде. Работата е там, че Азовско море е вътрешно за Украйна и Русия и те по двустранен контракт вземат решение какво да се случва в него, по кое време и по какъв начин. Лавров описа още, че основател на концепцията за ученията била Украйна, която желала " да вкара " натовските кораби в дребното море, което повече наподобява на езеро, за каквото е оповестено още от античните гърци.
В същото време Европарламентът също плаши със наказания руснаците, в случай че се увеличало напрежението в Азовско море. Очевидно е, че при по този начин подложен, по скоро - предпоставен въпрос, Украйна се трансформира в изгодополучател от бъдещите наказания и има интерес те да се случат, т.е. напрежението в района на Азовско море да се увеличи.
А в този момент си представете, че България взе участие в интернационално военноморско формирование, което, поканено от Украйна,и самонадеяно пренебрегващо съветските предизвестия, се окаже в провокационна обстановка с непредсказуеми последствия. На фона на зачестилите произшествия в Черно море с прехващането на натовски и съветски военни самолети този вид въобще не е приказен, в случай че се осъществя замисълът за общонационална флотилия, върху която националните държавни управления евентуално ще имат лимитирано въздействие.
На 5 ноември съветски изтребител Су-27 мина на четири метра от американски разследващ аероплан EP-3EР " Арес ", летял покрай съветската граница. Рискът от конфликт и неволна ескалация на напрежението при такива случаи въобще не е дребен. Това не е първият подобен случай и няма да бъде и последният. При състояние, че другите страни не признават съветския суверенитет върху Крим, върху въздушното и морското пространство към него, то това отваря вратата, в случай че има положително предпочитание, за всевъзможни провокации и произшествия, изключително по море и по въздух.
Тревожно е, че както европейците и американците, по този начин и руснаците приказват за все по-нарастващо напрежение в региона на Черно море (разбира се, всеки от своята камбанария). Преди дни колегията на министерството на външните работи на Русия излезе със мнение, че ситуацията в Черноморския район мощно се е влошило през последните години, като разпореди отговорността за това на Съединени американски щати и техните спътници. В същото време съветските дипломати предлагат да се работи интензивно с страните от района и особено с Турция, което е разбираемо, тъй като Анкара физически държи ключа от Проливите. Впрочем, в един отчет на английския кралски център за интернационалните връзки " Чатъм Хаус " от юли т.г. точно Турция и България са посочени като двете страни в района, които " играят спорна игра с Русия ", а техните различия пречели за укрепването на НАТО в Черно море. При това в отчета се акцентира, че от България и Турция би трябвало да се изиска да съблюдават съюзническите си отговорности.
Интересно, кои тъкмо съюзнически отговорности постановат да се взе участие в искрено провокативни дейности като евентуалния боен поход в Азовско море. Едва ли ще получите отговор. Лесно е да се дава ум от Острова, още повече в случай че нещо се случи, ще " заври ", както споделя Борисов, Черно море, а не Ламаншът. Авторът на проучването Матю Буле признава, че непредумишлен случай може да " предизвика пагубна военна ескалация сред Москва и НАТО ", само че рецептата му това да не се случи е " съществено да бъде увеличено военно-морското наличие " в Черно море. Това е необикновен тип логичност - в разбиранията на британеца, колкото повече кораби на НАТО щъкат из Черно море, толкоз по-уплашена и спотаена ще бъде Русия.
Реалността обаче е, че няма да се случи нищо сходно, а колкото повече се повишава военното наличие, освен това на непознати за района сили, толкоз повече ще нараства рискът от военна борба. По-добре да поносим рецензии и отсега нататък, в сравнение с да понесем следствията на спорове, стартирани от други. И да не забравяме, че в случай че имаме шанс ще останем по тези крайбрежия дружно с румънци, украинци, руснаци, грузинци и турци дълго откакто НАТО и пишман анализаторите му отидат в историята.
Тези дни обаче, въпреки и с година забавяне, Западът опонира косвено на Борисов. В понеделник, в Бургас, командващият Втората непрекъсната противоминна група на НАТО капитан II сан Франк Магински съобщи представен от " Бургас нюз ": " Не мисля, че круизните кораби отбягват Черно море поради многото военни учения. Такива има в Средиземно море, а там круизи доста " и добави, че даже военните кораби били спомагателна атракция за туристите.
На немския офицер му е необятно към врата. Неговата страна е надалеч, напрежението в Балтика е доста по-малко, а Германия употребява морето, с цел да укрепва връзките си с Русия, посредством градежа на газопроводи и интензивен морски трафик, а не да ускорява борбата посредством привнасянето на непознати сили в своя район.
Темата с флотилията на НАТО, фрегатите и яхтите, продължава да остава настояща, още повече на фона на следващото обостряне на руско-украинските връзки, настъпило след ареста на съветския рибарски транспортен съд " Норд " и последвалите ограничения от страна на Москва. Миналата седмица съветският външен министър Сергей Лавров съобщи, че натовски военни, водени от Съединени американски щати, се опитвали да получат позволение за осъществяване на обучение в Азовско море, което Русия в никакъв случай нямала да даде. Работата е там, че Азовско море е вътрешно за Украйна и Русия и те по двустранен контракт вземат решение какво да се случва в него, по кое време и по какъв начин. Лавров описа още, че основател на концепцията за ученията била Украйна, която желала " да вкара " натовските кораби в дребното море, което повече наподобява на езеро, за каквото е оповестено още от античните гърци.
В същото време Европарламентът също плаши със наказания руснаците, в случай че се увеличало напрежението в Азовско море. Очевидно е, че при по този начин подложен, по скоро - предпоставен въпрос, Украйна се трансформира в изгодополучател от бъдещите наказания и има интерес те да се случат, т.е. напрежението в района на Азовско море да се увеличи.
А в този момент си представете, че България взе участие в интернационално военноморско формирование, което, поканено от Украйна,и самонадеяно пренебрегващо съветските предизвестия, се окаже в провокационна обстановка с непредсказуеми последствия. На фона на зачестилите произшествия в Черно море с прехващането на натовски и съветски военни самолети този вид въобще не е приказен, в случай че се осъществя замисълът за общонационална флотилия, върху която националните държавни управления евентуално ще имат лимитирано въздействие.
На 5 ноември съветски изтребител Су-27 мина на четири метра от американски разследващ аероплан EP-3EР " Арес ", летял покрай съветската граница. Рискът от конфликт и неволна ескалация на напрежението при такива случаи въобще не е дребен. Това не е първият подобен случай и няма да бъде и последният. При състояние, че другите страни не признават съветския суверенитет върху Крим, върху въздушното и морското пространство към него, то това отваря вратата, в случай че има положително предпочитание, за всевъзможни провокации и произшествия, изключително по море и по въздух.
Тревожно е, че както европейците и американците, по този начин и руснаците приказват за все по-нарастващо напрежение в региона на Черно море (разбира се, всеки от своята камбанария). Преди дни колегията на министерството на външните работи на Русия излезе със мнение, че ситуацията в Черноморския район мощно се е влошило през последните години, като разпореди отговорността за това на Съединени американски щати и техните спътници. В същото време съветските дипломати предлагат да се работи интензивно с страните от района и особено с Турция, което е разбираемо, тъй като Анкара физически държи ключа от Проливите. Впрочем, в един отчет на английския кралски център за интернационалните връзки " Чатъм Хаус " от юли т.г. точно Турция и България са посочени като двете страни в района, които " играят спорна игра с Русия ", а техните различия пречели за укрепването на НАТО в Черно море. При това в отчета се акцентира, че от България и Турция би трябвало да се изиска да съблюдават съюзническите си отговорности.
Интересно, кои тъкмо съюзнически отговорности постановат да се взе участие в искрено провокативни дейности като евентуалния боен поход в Азовско море. Едва ли ще получите отговор. Лесно е да се дава ум от Острова, още повече в случай че нещо се случи, ще " заври ", както споделя Борисов, Черно море, а не Ламаншът. Авторът на проучването Матю Буле признава, че непредумишлен случай може да " предизвика пагубна военна ескалация сред Москва и НАТО ", само че рецептата му това да не се случи е " съществено да бъде увеличено военно-морското наличие " в Черно море. Това е необикновен тип логичност - в разбиранията на британеца, колкото повече кораби на НАТО щъкат из Черно море, толкоз по-уплашена и спотаена ще бъде Русия.
Реалността обаче е, че няма да се случи нищо сходно, а колкото повече се повишава военното наличие, освен това на непознати за района сили, толкоз повече ще нараства рискът от военна борба. По-добре да поносим рецензии и отсега нататък, в сравнение с да понесем следствията на спорове, стартирани от други. И да не забравяме, че в случай че имаме шанс ще останем по тези крайбрежия дружно с румънци, украинци, руснаци, грузинци и турци дълго откакто НАТО и пишман анализаторите му отидат в историята.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ