Преди имах навика да понасям всичко. Сега не е така!
Преди имах навика да претърпявам всичко. Но се трансформирах и съм щастлива от този факт!
Само този, който спи, не бърка! Ние всички желаеме да бъдем обичани, щастливи и знаем, че заслужаваме всичко най-хубаво. И за това сме подготвени да създадем всичко, даже да се отречем от себе си. От деца сме сигурни, че любовта би трябвало да бъде спечелена и с цел да я заслужим, значи, че би трябвало да се откажем от това, което единствено ние искаме.
И ние приемаме тази глупава концепция в зрелост, неправилно мислейки, че другите ще ни дадат щастие. А с времето разбираме какъв брой доста ни коства да бъдем добри…
Преди аз желаех да задоволя желанията на всички, живях, с цел да печеля утвърждението и любовта на другите.
Сега към този момент не искам да върша това.
Преди всичко искам да одобрявам сама себе си, да пребивавам в мир и естетика с най-дълбоките си ценности. Да, това е неловко за другите – само че това е рационална цена за правото да бъдеш себе си.
Преди желаех да получавам благодарности. Правих всичко за всеки, позор ме беше да казвам “не ” или да взимам пари назаем.
Как можах да го позволи?
Сега ясно следвам чувствата си и почитам личните си граници. Да, може би това е егоистично, но по-скоро ще отида на плануван маникюр, в сравнение с да направя нещо за някого, което той може да направи самичък.
Да, има изключения. Но те също би трябвало да са в граници. Ако направя нещо за някого, то не би трябвало да бъде от боязън, а от обич. Това е моят избор.
Преди си мислих, че е неловко да пребивавам по-добре от другите, а в случай че пребивавам малко по-леко, тогава определено съм длъжна да направя другите щастливи. Затова давах всичките си пари на тези, които имаха по-труден живот. Раздавах облекло, от което все още се нуждаех. Отстъпвах нещата, които ми харесваха.
В моя тогавашен списък с стремежи, може би 70% бяха за „ международния мир “. Защо? Подсъзнателно чаках отплата от другите, от света, от Бога…
Толкова бях добра, че не желаех нищо за себе си. Така, че трябваше да давам повече на другите, тъй като и аз заслужавах повече…
Сега имам смелостта да спра да се срамя от желанията си. Изказах същинските си нужди на себе си и на другите. Ако ми дадат нещо, не се усещам длъжна. Приемам го. С искрена признателност.
Уморена съм от това да се преструвам, че всичко материално е непознато за мен.
Не е по този начин. Наистина желая да пребивавам красиво, комфортно, обкръжавам се с красиви скъпи неща и не мисля, че е по-добре през днешния ден за вечеря да взема тези артикули, които се продават с отстъпка.
Уморена съм от построяването на лъскава фасада и изразходването на големи сили за нейното поддържане. Някои хора мислят, че животът ми е идеален – това напълно не е по този начин. Аз също съм жив човек, имам усеща, бивам наранена, пострадвам, рева и не дремя през нощта…
Преди се извинявах за всичко, което имам в живота си, и се упреквах, че съм просто късметлийка.
Сега не е по този начин. Днес, знам сигурно, че това е резултат от съзнателния ми избор. И единствено аз знам какъв брой старания са ми трябвали, с цел да стигна до тук…. Вече не разрешавам на себе си или на някой различен да обезценява резултатите ми. Това е моят живот и аз го одобрявам тъкмо подобен, какъвто е.
Преди желаех да спася всички, “да ги направя щастливи ”.
Сега разбирам, че промяната е неуместна – много мъчителен развой и всеки самичък взема решение дали е подготвен за нея или не. И никой не е задължен да се трансформира единствено с цел да ми стане по-удобно, за да не се срамя от щастието и благополучието си. Ако изборът е да продължите да бъдете нещастни – аз го одобрявам. Но за себе си предпочитам друго.
Преди имах навика да се пробвам да претърпявам всичко.
Казвах си: “Потърпи още малко! ”, само че тогава се усещах извънредно. В края на краищата това по никакъв метод не ме правеше по-специална! Сега самоуверено споделям: “Това е невероятно за мен! ”.
Преди не допусках правото да бъркам, да се озова в една глупава, неприятна обстановка, да направя нещо неправилно, да изразя мислите си на инцидентен принцип – всичко това беше страшно за мен. Сега се изучавам да давам право да пребивавам точно по този метод. Само този, който спи, не бърка.
Преди се опасявах да прекъсна връзките си.
Беше уморително, отне доста време и умствена мощ. Сега знам, че това е било погрешно. Сега разбирам, че ключът към щастливата връзка е уважението един към различен и към вътрешната независимост на колегата. Отначало е мъчно и ужасно, само че всичко стана по-красиво, незабавно щом се освободих от личните си ограничавания. И с изненада видях в колегата си обособена красива персона, която се развива с всеки ден, процъфтява и става по-красива и по-дълбока пред очите ми.
Преди желаех да бъда права.
Мислех, че изпълнението на избран набор от правила е това, което ще ми послужи като застраховка против всички несгоди и несправедливости на света, че нищо лошо няма да ми се случи тогава. Сега разбирам, че това не е било по този начин. В живота винаги има уроци, тествания. И в случай че ги мина вярно, те се трансформират в мой ресурс.
След като желаех да бъда добре оценена, непрекъснато давах позитивни мнения и похвали. Сега се изучавам да чувствам и съзнавам присъщата си стойност – без значение от външните обстоятелства…
Преди имах вяра, че с цел да бъда сполучлива, постоянно трябва да реализирам нещо. Сега предпочитам да съм щастлива и да подкрепям салдото в живота си.
Преди бях доста загрижена за това по какъв начин наподобявам в очите на други хора. Сега се съсредоточвам върху това какъв брой доста одобрявам и обичам себе си.
Преди желаех да бъда добра…
Сега желая да бъда жива, малко истерична, малко странна, от време на време прекомерно дейна, а понякога и мързелива, груба, от време на време блестяща и възхитителна, от време на време тъжна и объркана…
Вижте още: Съпрузите, които за 18 месеца смъкнаха 180 кг
Искам да не изглеждам, а да бъда! Всеки ден да бъда жива, щастлива и истинска…
