Писмо разказва за първото гражданско честване на Светите братя Кирил и Методий в Шумен
Преди години учени от Българска академия на науките потвърдиха тезата, че първото гражданско честване на Светите братя Кирил и Методий е било в Шумен, а не в Пловдив. Това се случи на конференция, където откриватели потвърдиха по неоспорим метод, че в шуменския музей се пази писмо на арменския странник Минас Пъжъшкян, който споделя за събитията от 22 май 1813 година. Въпреки това и през днешния ден в учебниците по история е написано, че на 11 май 1851 година в Пловдив пред епархийското тогава учебно заведение за първи път през Възраждането е маркиран публично празника на Кирил и Методий.
Официално историята на манускрипта, изпратен от арменския академик, свещеник и странник стартира през 80-те години на предишния век. Тогава страната ни отделя значими средства за изпращането на откриватели в чужбина, които да търсят в архивите документи от българската история. Писмото на Пъжъшкян е написано на староарменски език, изяснява Димитър Стойков – експерт по история на Възраждането в Шуменския музей. Преподаватели превеждат текста на документа и го разгласяват във в. „ Поглед “.
Димитър Стойков споделя: „ Трябва да отбележим обстоятелството, че Пъжъшкян е един влиятелен академик, енциклопедист, историк, етнограф, театрал – човек, на който може да се има вяра и е знаел тъкмо какво да опише “.
170 години по-късно Доротея Георгиева – завеждаща отдел „ Възраждане “ в Шуменския музей, показва публикация за писмото на арменския странник. Сред научните среди тогава се прокрадва версията, че документът е подправен.
Целия репортаж може да чуете в звуковия файл.
Официално историята на манускрипта, изпратен от арменския академик, свещеник и странник стартира през 80-те години на предишния век. Тогава страната ни отделя значими средства за изпращането на откриватели в чужбина, които да търсят в архивите документи от българската история. Писмото на Пъжъшкян е написано на староарменски език, изяснява Димитър Стойков – експерт по история на Възраждането в Шуменския музей. Преподаватели превеждат текста на документа и го разгласяват във в. „ Поглед “.
Димитър Стойков споделя: „ Трябва да отбележим обстоятелството, че Пъжъшкян е един влиятелен академик, енциклопедист, историк, етнограф, театрал – човек, на който може да се има вяра и е знаел тъкмо какво да опише “.
170 години по-късно Доротея Георгиева – завеждаща отдел „ Възраждане “ в Шуменския музей, показва публикация за писмото на арменския странник. Сред научните среди тогава се прокрадва версията, че документът е подправен.
Целия репортаж може да чуете в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ