Неандерталците били моряци, майстори и добри лекари
Преди година учени откриват на островите Крит и Наксос стотици артефакти, наподобяващи по външен тип творби на изкуството. Оказало се, че те са употребени от неандерталците.
Находките биха били напълно елементарни, в случай че не беше незначителният факт, че даже през ледниковия Наксос не е имал сухопътна връзка с континента . Това довело учените да заключението, че античните хора са познавали корабоплаването още преди 130 хиляди години – на такава възраст са датирани откритите предмети.
Заключенията на археолозите са подкрепени от испански и английски антрополози . В гибралтарските пещери Вангард и Горам са открити признаци от лов на морски бозайници. В пластовете, в които има следи от престояване на Homo neanderthalensis, са открити кости от делфини и тюлени с присъщи белези от пронизване и удари . Малко евентуално е делфините да са били хванати на сушата.
Тази година е намерено още едно доказателство, че неандерталците са изследвали водните басейни. Върху 57% от черепите са открити костни израстъци по стените на ушните канали – екзостоза. Такива формирания са присъщи за професионалните сърфисти, плувци и гмуркачи поради продължителното влияние на леден вятър или вода върху телата им.
Учените одобряват, че съществуването на екзостоза допуска задоволително знания за водата у неандерталците, интерес към риболова и табиет да се къпят в студени водоеми. Разбира се, допустимо е и друго пояснение: високият % заболеваемост може да е породен от замърсяване на ушните канали или генетическа предразположеност към отит.-->
В разнообразни елементи на европейския континент археолозите разкрили неандерталски оръдия на труда, формирани от плочки и части кост. Отделните елементи били залепени една за друга с … катран. Инструментите били основани преди 100-200 хиляди години . През 2013 година в Германия в неандерталски поселища са открити остатъци от смола на възраст 40-82 хиляди години.
Използваният от неандерталците катран бил от бреза. Но до момента не са открити данни за технологията на приемането на такава смола от дървесина. Учените предложили разнообразни разновидности за добиването й, само че всички те били прекомерно комплицирани и допускали, че неандерталците са имали развито нереално мислене и добре са познавали свойствата на другите материали. Нито един от тези способи не допуска приемането на катран по натурален път.
Изследователи от университета в Тюбинген, Германия, съумели да разкрият технологията: при изгаряне на брезова кора до отвесна каменна повърхнина по повърхността на камъка се образува катран . Смолата може да се образува и в открити пространства. Дотогава се е считало, че катранът се получава, в случай че дървесината се нагрее до висока температура при стеснен достъп на въздух.
По този метод учените съумели да съберат 0,62 грама смола, с която след това залепили изострен камък във вдлъбнатината на парче дърво . Създадената по неандерталска технология секира била изцяло функционална – учените съумели да одерат с нейна помощ 30 см телешка кожа.
Преди съвсем 100 години в пещерите до хърватския град Крапина антрополозите откриват голямо количество неандерталски артефакти. Учените изследвали най-вече костите и черепите и едвам предходната година пристигнал ред и на зъбите. Станало ясно, че някои от тях са обработвани със заострени предмети приживе. Следите, открити по зъбите, свидетелстват за това, че тези хора са можели да лекували зъби, въпреки и на примитивно равнище.
Изследвани неандерталски вкаменелости на зъби в Испания и Белгия посочили съществуването на цирей у един от екземплярите. В ДНК на този зъб с пециалистите съумели да отделят генетичен материал от един тип балсамова топола, чиято кора съдържа салицилова киселина. Веществото има противовъзпалителен, обезболяващ и понижаващ температурата резултат. Най-популярното в актуалния свят производно на тази киселина е аспиринът.
Открити са също следи от мухъл Penicillium, произвеждаща антибиотик. Това отворило нова страница за учените, които си задали въпроса дали неандерталците не лекували кариес и инфекции благодарение на естествени антибиотици.
Изучаването на останките от неандерталци посочило, че тези антични хора се справяли добре с лекуването на кости. Открити са елементи от скелети, изобилстващи от зараснали счупвания. В пещерата покрай Крапина са открити няколко случая на излекувани контузии – ключица, лява лакътна кост и дори череп . Изводът бил, че на тези хора са им били обезпечени нужните условия за обездвижване и лекуване.
Находките биха били напълно елементарни, в случай че не беше незначителният факт, че даже през ледниковия Наксос не е имал сухопътна връзка с континента . Това довело учените да заключението, че античните хора са познавали корабоплаването още преди 130 хиляди години – на такава възраст са датирани откритите предмети.
Заключенията на археолозите са подкрепени от испански и английски антрополози . В гибралтарските пещери Вангард и Горам са открити признаци от лов на морски бозайници. В пластовете, в които има следи от престояване на Homo neanderthalensis, са открити кости от делфини и тюлени с присъщи белези от пронизване и удари . Малко евентуално е делфините да са били хванати на сушата.
Тази година е намерено още едно доказателство, че неандерталците са изследвали водните басейни. Върху 57% от черепите са открити костни израстъци по стените на ушните канали – екзостоза. Такива формирания са присъщи за професионалните сърфисти, плувци и гмуркачи поради продължителното влияние на леден вятър или вода върху телата им.
Учените одобряват, че съществуването на екзостоза допуска задоволително знания за водата у неандерталците, интерес към риболова и табиет да се къпят в студени водоеми. Разбира се, допустимо е и друго пояснение: високият % заболеваемост може да е породен от замърсяване на ушните канали или генетическа предразположеност към отит.-->
В разнообразни елементи на европейския континент археолозите разкрили неандерталски оръдия на труда, формирани от плочки и части кост. Отделните елементи били залепени една за друга с … катран. Инструментите били основани преди 100-200 хиляди години . През 2013 година в Германия в неандерталски поселища са открити остатъци от смола на възраст 40-82 хиляди години.
Използваният от неандерталците катран бил от бреза. Но до момента не са открити данни за технологията на приемането на такава смола от дървесина. Учените предложили разнообразни разновидности за добиването й, само че всички те били прекомерно комплицирани и допускали, че неандерталците са имали развито нереално мислене и добре са познавали свойствата на другите материали. Нито един от тези способи не допуска приемането на катран по натурален път.
Изследователи от университета в Тюбинген, Германия, съумели да разкрият технологията: при изгаряне на брезова кора до отвесна каменна повърхнина по повърхността на камъка се образува катран . Смолата може да се образува и в открити пространства. Дотогава се е считало, че катранът се получава, в случай че дървесината се нагрее до висока температура при стеснен достъп на въздух.
По този метод учените съумели да съберат 0,62 грама смола, с която след това залепили изострен камък във вдлъбнатината на парче дърво . Създадената по неандерталска технология секира била изцяло функционална – учените съумели да одерат с нейна помощ 30 см телешка кожа.
Преди съвсем 100 години в пещерите до хърватския град Крапина антрополозите откриват голямо количество неандерталски артефакти. Учените изследвали най-вече костите и черепите и едвам предходната година пристигнал ред и на зъбите. Станало ясно, че някои от тях са обработвани със заострени предмети приживе. Следите, открити по зъбите, свидетелстват за това, че тези хора са можели да лекували зъби, въпреки и на примитивно равнище.
Изследвани неандерталски вкаменелости на зъби в Испания и Белгия посочили съществуването на цирей у един от екземплярите. В ДНК на този зъб с пециалистите съумели да отделят генетичен материал от един тип балсамова топола, чиято кора съдържа салицилова киселина. Веществото има противовъзпалителен, обезболяващ и понижаващ температурата резултат. Най-популярното в актуалния свят производно на тази киселина е аспиринът.
Открити са също следи от мухъл Penicillium, произвеждаща антибиотик. Това отворило нова страница за учените, които си задали въпроса дали неандерталците не лекували кариес и инфекции благодарение на естествени антибиотици.
Изучаването на останките от неандерталци посочило, че тези антични хора се справяли добре с лекуването на кости. Открити са елементи от скелети, изобилстващи от зараснали счупвания. В пещерата покрай Крапина са открити няколко случая на излекувани контузии – ключица, лява лакътна кост и дори череп . Изводът бил, че на тези хора са им били обезпечени нужните условия за обездвижване и лекуване.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ