Иван Миндиликов става кмет на 26 години и преобразява Плевен
Преди година Общинският съвет в Плевен посмъртно удостои със званието „ Почетен гражданин” Иван Миндиликов - един от най-хубавите кметове, които градът е имал след Освобождението . Решението за отсъждане на това звание е признато с гласовете на общинските съветници от всички групи. Дори 95 години след началото на първия кметски мандат на Иван Миндиликов, името му още веднъж е знак на вероятния консенсус сред политическите сили в локалния парламент . Така, както той три мандата е управлявал Плевен в едни от най-смутните времена в новата ни история - от 1924 година до 1931 година
Иван Миндиликов е роден на 12 юни 1898 година Възпитаник е на тогавашната Първа мъжка гимназия в Плевен . На 19 година е мобилизиран, приключва школа за запасни офицери и е изпратен на фронта в Първата международна война. Когато войната свършва, той се връща в родния си Плевен. Пробва да завърти търговия, само че се отхвърля и влиза в политиката. Става механически секретар на градското бюро на Демократическата партия. След деветоюнския прелом през 1923 година е назначен в тричленна комисия, която поема ръководството на града до провеждането на нови локални избори.
Тричленката ръководи близо година. На изборите през юни 1924 година кандидатурата Иван Миндиликов за кмет е издигната от Демократическия сговор. Плевенчани го избират и той става техен градоначалник, макар че е единствено на 26 години .
Заварва стопанска система, опустошена след трите войни и след ръководството на двете плевенски комуни, и се захваща първо с нея. Основното прехранване на жителите на Плевен по това време е земеделието и търговията със зърно и наедрял рогат добитък . Промишленост съвсем нямало .
Слабата стопанска система се отразявала зле и на приходите в общинската хазна. За да обезпечи повече приходи в нея, Миндиликов обиколил персонално по-заможните индустриалци и търговци в града . Обяснил им тежката обстановка с общинския бюджет, посочил им какви са плануваните доходи от налози и им предложил те да ги разпределят. Резултатът изненадал даже самия него – за няколко дни в общинската хазна постъпили над 1 000 000 лева тогавашни пари .
За да ограничи оптимално разноските, Миндиликов протегнал ръка и на раздутата общинска администрация . В началото на първия си мандат съкратил близо 100 служители от нея и икономисал на локалната хазна 3 000 000 лева Съкращенията траяли и през идващите два мандата. Така от 355 чиновници през 1923 година общинската администрация намаляла до 135 души в края на 1931 година
„ Миндиликов е имал е дарбата да сплотява хората. И най-върлите му врагове, когато се е обсъждал значим за града план, са дали своят вот „ за” препоръчаната от него концепция. Бил е извънредно почтен . По негово време Плевен става един от водещите градове в страната”, настояват локални историци.
Въпреки че нямал висше икономическо обучение , Иван Миндиликов имал знанията и качествата да прави доста точни стопански разбори. Точно с подобен разбор той намерил решение на казуса с общинската зеленчукова градина и общинския магазин . Двете предприятия били основани по времето на двете плевенски комуни и натрупали съществени загуби на локалния бюджет. Младият кмет предложил на общинските съветници зеленчуковата градина да бъде отдадена чартърен за три години. Още в края на първата година станало ясно, че решението е било вярно. Миндиликов изпратил до общинските съветници ревю, в което написа:
„ Производството на градината е с доста по-висока себестойност от това на локалните зеленчукопроизводители и в действителност се дотира от общината. За 3 година тя е произвела зарзават на стойност 793 232 лева, а е изгубила 1 117 000 лева . без да заплаща налози. Произведеният зарзават е в прекомерно незначителни количества, с цел да играе ролята на регулатор на пазара. А за годината, през която я отдадохме чартърен, градината е донесла на общинската каса облага от 500 000 лева . без никакви задължения от страна на общината.”
През втория си мандат Иван Миндиликов предлага на общинските съветници да гласоподават вземането заем от 12 000 000 лева . Идеята ме у главната част от парите да отиде за построяването на съвременна касапница с хладилна апаратура. Той се стимулира по този начин:
„ Ползата за града ще е голяма. След като стартира употребата на кланицата продажбата на добитък ще се усили доста. Ще стартира експорт на клано месо за столицата и огромните консумативни центрове в страната. Около кланицата ще зародят предприятия, преработващи остатъците . Предвидените специфични пространства за запазване на сухите кожи ще дадат опция търговията с тях да се централизира в Плевен. Това ще усили годишния паричен оборот с няколко десетки милиона лв..”
Основният камък на постройката на кланицата е положен на 22 юни 1930 година На тържеството участвал Григор Василев, министър на земеделието по това време.
Като продължение на тази концепция на Миндиликов плевенският пазар за добитък, който тогава е бил най-известният в страната, е изместен до новопостроената ж.п. гара в града. Пазарът е построен върху 60 дка общинска земя , а край него е издигната ветеринарна амбулатория.
С постъпленията в хазната от основаните доходоносни предприятия младият кмет почнал да субсидира действия, които не са печеливши, само че са нужни на града. В началото на първия му мандат Плевен е имал общо 60 км улици и 9,5 км булеварди. Павираните улични платна са били единствено 29 км. В края на третия му мандат уличната мрежа станала общо 90 км. Завършени са и близо 160 км пътища от селата до града .
Миндиликов намира решение и на сериозния проблем с водоснабдяването – той съумява да обезпечи задоволително питейна вода от каптаж край село Гривица, построява водоем в местността „ Лагера” и прокарва сред тях тръбопровод.
Модернизира се сметопочистването в Плевен – от конски каруци то минава на камионетки „ Форд” . Пожарната работа в града е оборудвана с водоноски „ Фиат” и нови помпи. По това време стартира строителството на градски стадион.
Много време и старания вложил Иван Миндиликов, с цел да убеди опозицията в тогавашния Общински съвет, че Плевен няма бъдеще без електроцентрала и електропроводи. Накрая съумял. Проучени са седем предложения за построяването на електроцентрала и е определена австрийската компания „ Бергман”. Основният камък на централата е положен на 30 май 1926 година, а на 11 август 1928 година обектът е признат дефинитивно.
В чест на Иван Миндиликов уличните лампи в града светват за първи път в деня на неговата женитба със брачната половинка му - Емилия Кукидова .
В извънредно сложните за елементарния човек времена след войните градоначалникът персонално оглавил учреденото комисарство по прехраната в Плевен . Тогава бил учреден и фонд за обезпечаване на самун за бедните. При разискването на бюджета за 1926/1927 година Миндиликов предлага да се плануват 100 000 лева помощ за турското учебно заведение, тъй като турската общественост в града е била бедна, и 10 000 лева помощ за еврейското учебно заведение.
Благодарение на изключителната си съобразителност Иван Миндиликов постоянно успявал да се измъкне от сложни обстановки. Тя му помогнала и през 1926 година, когато трябвало да посрещне представителна делегация от Асоциацията на европейските градове. В Плевен нямало уместно заведение за високите посетители и той решил да ги посрещне в... градската баня . Сградата била издигната 20-тина години преди този момент по план на известния проектант Никола Лазаров. Миндиликов поканил европейците там. След гореща турска баня, увити в чаршафи чужденците насядали върху килими и възглавници и били нагостени с бюреци, саралия и турско кафе.
Докато кметувал, Иван Миндиликов се записал да учи задочно право в Софийския университет . Дипломирал се през 1934 година
След края на третия си мандат напрактика политическата му кариера завършва. Опитал да се кандидатира самичък за депутат, само че не съумял да влезе в Народното събрание.
Пише аналитични публикации в редактирания от него вестник „ Народна дума” и изпада в недружелюбност от ръководещите. Постепенно здравето му се утежнява. През годините на Втората международна управляващите го активизират постоянно и го изпращат на южната ни граница. След спукана язва и тежка интервенция на 24 юли 1944 г . той издъхва в шуменската болница.
И през днешния ден Иван Миндиликов е част от живота на плевенчани. На неговото име са кръстени площадът пред гарата и улицата, която минава оттова.
Автор: Ангел Атанасов
Иван Миндиликов е роден на 12 юни 1898 година Възпитаник е на тогавашната Първа мъжка гимназия в Плевен . На 19 година е мобилизиран, приключва школа за запасни офицери и е изпратен на фронта в Първата международна война. Когато войната свършва, той се връща в родния си Плевен. Пробва да завърти търговия, само че се отхвърля и влиза в политиката. Става механически секретар на градското бюро на Демократическата партия. След деветоюнския прелом през 1923 година е назначен в тричленна комисия, която поема ръководството на града до провеждането на нови локални избори.
Тричленката ръководи близо година. На изборите през юни 1924 година кандидатурата Иван Миндиликов за кмет е издигната от Демократическия сговор. Плевенчани го избират и той става техен градоначалник, макар че е единствено на 26 години .
Заварва стопанска система, опустошена след трите войни и след ръководството на двете плевенски комуни, и се захваща първо с нея. Основното прехранване на жителите на Плевен по това време е земеделието и търговията със зърно и наедрял рогат добитък . Промишленост съвсем нямало .
Слабата стопанска система се отразявала зле и на приходите в общинската хазна. За да обезпечи повече приходи в нея, Миндиликов обиколил персонално по-заможните индустриалци и търговци в града . Обяснил им тежката обстановка с общинския бюджет, посочил им какви са плануваните доходи от налози и им предложил те да ги разпределят. Резултатът изненадал даже самия него – за няколко дни в общинската хазна постъпили над 1 000 000 лева тогавашни пари .
За да ограничи оптимално разноските, Миндиликов протегнал ръка и на раздутата общинска администрация . В началото на първия си мандат съкратил близо 100 служители от нея и икономисал на локалната хазна 3 000 000 лева Съкращенията траяли и през идващите два мандата. Така от 355 чиновници през 1923 година общинската администрация намаляла до 135 души в края на 1931 година
„ Миндиликов е имал е дарбата да сплотява хората. И най-върлите му врагове, когато се е обсъждал значим за града план, са дали своят вот „ за” препоръчаната от него концепция. Бил е извънредно почтен . По негово време Плевен става един от водещите градове в страната”, настояват локални историци.
Въпреки че нямал висше икономическо обучение , Иван Миндиликов имал знанията и качествата да прави доста точни стопански разбори. Точно с подобен разбор той намерил решение на казуса с общинската зеленчукова градина и общинския магазин . Двете предприятия били основани по времето на двете плевенски комуни и натрупали съществени загуби на локалния бюджет. Младият кмет предложил на общинските съветници зеленчуковата градина да бъде отдадена чартърен за три години. Още в края на първата година станало ясно, че решението е било вярно. Миндиликов изпратил до общинските съветници ревю, в което написа:
„ Производството на градината е с доста по-висока себестойност от това на локалните зеленчукопроизводители и в действителност се дотира от общината. За 3 година тя е произвела зарзават на стойност 793 232 лева, а е изгубила 1 117 000 лева . без да заплаща налози. Произведеният зарзават е в прекомерно незначителни количества, с цел да играе ролята на регулатор на пазара. А за годината, през която я отдадохме чартърен, градината е донесла на общинската каса облага от 500 000 лева . без никакви задължения от страна на общината.”
През втория си мандат Иван Миндиликов предлага на общинските съветници да гласоподават вземането заем от 12 000 000 лева . Идеята ме у главната част от парите да отиде за построяването на съвременна касапница с хладилна апаратура. Той се стимулира по този начин:
„ Ползата за града ще е голяма. След като стартира употребата на кланицата продажбата на добитък ще се усили доста. Ще стартира експорт на клано месо за столицата и огромните консумативни центрове в страната. Около кланицата ще зародят предприятия, преработващи остатъците . Предвидените специфични пространства за запазване на сухите кожи ще дадат опция търговията с тях да се централизира в Плевен. Това ще усили годишния паричен оборот с няколко десетки милиона лв..”
Основният камък на постройката на кланицата е положен на 22 юни 1930 година На тържеството участвал Григор Василев, министър на земеделието по това време.
Като продължение на тази концепция на Миндиликов плевенският пазар за добитък, който тогава е бил най-известният в страната, е изместен до новопостроената ж.п. гара в града. Пазарът е построен върху 60 дка общинска земя , а край него е издигната ветеринарна амбулатория.
С постъпленията в хазната от основаните доходоносни предприятия младият кмет почнал да субсидира действия, които не са печеливши, само че са нужни на града. В началото на първия му мандат Плевен е имал общо 60 км улици и 9,5 км булеварди. Павираните улични платна са били единствено 29 км. В края на третия му мандат уличната мрежа станала общо 90 км. Завършени са и близо 160 км пътища от селата до града .
Миндиликов намира решение и на сериозния проблем с водоснабдяването – той съумява да обезпечи задоволително питейна вода от каптаж край село Гривица, построява водоем в местността „ Лагера” и прокарва сред тях тръбопровод.
Модернизира се сметопочистването в Плевен – от конски каруци то минава на камионетки „ Форд” . Пожарната работа в града е оборудвана с водоноски „ Фиат” и нови помпи. По това време стартира строителството на градски стадион.
Много време и старания вложил Иван Миндиликов, с цел да убеди опозицията в тогавашния Общински съвет, че Плевен няма бъдеще без електроцентрала и електропроводи. Накрая съумял. Проучени са седем предложения за построяването на електроцентрала и е определена австрийската компания „ Бергман”. Основният камък на централата е положен на 30 май 1926 година, а на 11 август 1928 година обектът е признат дефинитивно.
В чест на Иван Миндиликов уличните лампи в града светват за първи път в деня на неговата женитба със брачната половинка му - Емилия Кукидова .
В извънредно сложните за елементарния човек времена след войните градоначалникът персонално оглавил учреденото комисарство по прехраната в Плевен . Тогава бил учреден и фонд за обезпечаване на самун за бедните. При разискването на бюджета за 1926/1927 година Миндиликов предлага да се плануват 100 000 лева помощ за турското учебно заведение, тъй като турската общественост в града е била бедна, и 10 000 лева помощ за еврейското учебно заведение.
Благодарение на изключителната си съобразителност Иван Миндиликов постоянно успявал да се измъкне от сложни обстановки. Тя му помогнала и през 1926 година, когато трябвало да посрещне представителна делегация от Асоциацията на европейските градове. В Плевен нямало уместно заведение за високите посетители и той решил да ги посрещне в... градската баня . Сградата била издигната 20-тина години преди този момент по план на известния проектант Никола Лазаров. Миндиликов поканил европейците там. След гореща турска баня, увити в чаршафи чужденците насядали върху килими и възглавници и били нагостени с бюреци, саралия и турско кафе.
Докато кметувал, Иван Миндиликов се записал да учи задочно право в Софийския университет . Дипломирал се през 1934 година
След края на третия си мандат напрактика политическата му кариера завършва. Опитал да се кандидатира самичък за депутат, само че не съумял да влезе в Народното събрание.
Пише аналитични публикации в редактирания от него вестник „ Народна дума” и изпада в недружелюбност от ръководещите. Постепенно здравето му се утежнява. През годините на Втората международна управляващите го активизират постоянно и го изпращат на южната ни граница. След спукана язва и тежка интервенция на 24 юли 1944 г . той издъхва в шуменската болница.
И през днешния ден Иван Миндиликов е част от живота на плевенчани. На неговото име са кръстени площадът пред гарата и улицата, която минава оттова.
Автор: Ангел Атанасов
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ