Времето на златотърсачите с дървените гаванки не е отминало
Преди година над 300 златотърсачи се събраха на народен събор край поречието на река Арда, с цел да вземат участие в надпреварата за търсене на парченца доблестен метал. Всеки от участниците носи в ръцете си така наречен клопки на драгите, с помощта на които измежду пясъка и камъните могат да се открият от самородните парченца на скъпия метал. И при най-големия шанс обаче при тези условия могат да се добият не повече от 15 грама злато. А за това, което се приказва за тоновете злато, които се криели някъде тук, споделя един от локалните хора - Генчо Вълчев.
Преди повече от 50 години тук, из селата край Арда, обикалят няколко американци и въодушевено разправят на локалните хора за тези тонове със злато, като декларирали, че единствено те можели да предложат нужната техника за откриването на тези златни жили. Преди това обаче хитрите американци разпръснали златни парченца из пясъка и локалните хора се връзват на въдицата за несметните количества жълт метал. Заявяват техниката за към 50 милиона, като на американците дават парите авансово. И до през днешния ден чакат доставката за модерното американско съоръжение, което да ги направи богати посредством добива на самородно злато. А другояче
легендите за тонове злато се преплитат с елементарните човешки истории на днешните златотърсачи,
които не престават да пресяват пясъка и камъните по поречието на Арда. Вече няколко години из Южна България се носи слухът, че най-върлият златотърсач - Страхил Шуманов, за малко време събрал една торбичка златен пясък по течението на река Арда. Говори се още, че някои от иманярите наемат жилища в Маджарово или напряко ги купуват на смешни цени, с цел да са по-близо до така наречен златни залежи. Преди двайсетина години дребното градче Маджарово внезапно опустя, тъй като закриха рудника и хората просто нямаше къде да си вадят хляба. Тук е едно от дребното места, където се въдят прословутите царски орли, само че това не носи никакви облаги за локалните поданици. За страдание, от Маджарово изчезнаха освен хората, само че и прословутите царски орли, които бяха причина в България да дойдат един куп пари от Белгийското кралско сдружение за отбраната на редките птици. Но един Господ знае къде отидоха тези пари и за какво останаха толкоз малко двойките царски орли.
За разлика от птиците обаче през днешния ден хората започнаха да се връщат в този край. Някои от тях поради приказката, че златотърсачи пълнят шепите си със златен пясък по долината на Арда. Тук, с тайната вяра да намерят по-големи парчета от благородния метал, идват и доста чужденци.
Преди месец потегли слухът, че
немец попаднал на самородна златна жилка и незабавно по-късно липсващ
Никой не знае къде е отишъл и какъв брой злато е отнесъл със себе си. Само се знае, че германецът много време се въртял към локалния златотърсач бай Страхил Шуманов, до момента в който научи занаята. Нашенецът взел, че му посочил къде се намира река Кутжилишка, най-златоносната река в България. Преди години бай Страхил е вадил от пясъка на тази река по 40-50 грама злато за малко време. Попадал е и на по-едри парченца. Днес обаче всичко в близост е опоскано от пишман златари. Носят се клюки, че двама чужденци отмъкнали цели торби със златни парченца, събирани по поречието на златоносните реки в местностите “Глухите камъни” и “Окопа”. И до момента в който български и непознати златотърсачи с пот на челото събират песъчинка по песъчинка от благородния метал, различен тип “златотърсачи” към този момент трета година ровичкат по нощите в античния гранитен комплекс “Мечи чал” край Тополовград. Въоръжени със стотици килограми гърмеж, уреди за нощно виждане и нужната техника, те към този момент са съумели да изтърбушат хиляди тонове скална маса. Легендите, които се носят за несметните златни съкровища, заровени някъде в Сакар планина, карат иманярите да копаят всяко по-изпъкнало място. Още повече че на прословутия димитровградски битак може да се купи и иманярска карта за заритите съкровища в Сакар планина, сякаш рисувана още при царуването на цар Иван Александър.
Тук са върлували и четите на Индже челник и Кара Колю, а кой не знае легендите за тях. Те нападали цели кервани със злато и закопавали плячката нейде из Сакара на труднодостъпни места. Благодарение и на подправените карти, които имитират същинска кожа отпреди епохи и се продават единствено против 5 хиляди лв. на димитровградския пазар, тракийското светилище “Палео Кастро” е обърнато цялото камъче по камъче.
Тодорка НИКОЛОВА, Маджарово
Преди повече от 50 години тук, из селата край Арда, обикалят няколко американци и въодушевено разправят на локалните хора за тези тонове със злато, като декларирали, че единствено те можели да предложат нужната техника за откриването на тези златни жили. Преди това обаче хитрите американци разпръснали златни парченца из пясъка и локалните хора се връзват на въдицата за несметните количества жълт метал. Заявяват техниката за към 50 милиона, като на американците дават парите авансово. И до през днешния ден чакат доставката за модерното американско съоръжение, което да ги направи богати посредством добива на самородно злато. А другояче
легендите за тонове злато се преплитат с елементарните човешки истории на днешните златотърсачи,
които не престават да пресяват пясъка и камъните по поречието на Арда. Вече няколко години из Южна България се носи слухът, че най-върлият златотърсач - Страхил Шуманов, за малко време събрал една торбичка златен пясък по течението на река Арда. Говори се още, че някои от иманярите наемат жилища в Маджарово или напряко ги купуват на смешни цени, с цел да са по-близо до така наречен златни залежи. Преди двайсетина години дребното градче Маджарово внезапно опустя, тъй като закриха рудника и хората просто нямаше къде да си вадят хляба. Тук е едно от дребното места, където се въдят прословутите царски орли, само че това не носи никакви облаги за локалните поданици. За страдание, от Маджарово изчезнаха освен хората, само че и прословутите царски орли, които бяха причина в България да дойдат един куп пари от Белгийското кралско сдружение за отбраната на редките птици. Но един Господ знае къде отидоха тези пари и за какво останаха толкоз малко двойките царски орли.
За разлика от птиците обаче през днешния ден хората започнаха да се връщат в този край. Някои от тях поради приказката, че златотърсачи пълнят шепите си със златен пясък по долината на Арда. Тук, с тайната вяра да намерят по-големи парчета от благородния метал, идват и доста чужденци.
Преди месец потегли слухът, че
немец попаднал на самородна златна жилка и незабавно по-късно липсващ
Никой не знае къде е отишъл и какъв брой злато е отнесъл със себе си. Само се знае, че германецът много време се въртял към локалния златотърсач бай Страхил Шуманов, до момента в който научи занаята. Нашенецът взел, че му посочил къде се намира река Кутжилишка, най-златоносната река в България. Преди години бай Страхил е вадил от пясъка на тази река по 40-50 грама злато за малко време. Попадал е и на по-едри парченца. Днес обаче всичко в близост е опоскано от пишман златари. Носят се клюки, че двама чужденци отмъкнали цели торби със златни парченца, събирани по поречието на златоносните реки в местностите “Глухите камъни” и “Окопа”. И до момента в който български и непознати златотърсачи с пот на челото събират песъчинка по песъчинка от благородния метал, различен тип “златотърсачи” към този момент трета година ровичкат по нощите в античния гранитен комплекс “Мечи чал” край Тополовград. Въоръжени със стотици килограми гърмеж, уреди за нощно виждане и нужната техника, те към този момент са съумели да изтърбушат хиляди тонове скална маса. Легендите, които се носят за несметните златни съкровища, заровени някъде в Сакар планина, карат иманярите да копаят всяко по-изпъкнало място. Още повече че на прословутия димитровградски битак може да се купи и иманярска карта за заритите съкровища в Сакар планина, сякаш рисувана още при царуването на цар Иван Александър.
Тук са върлували и четите на Индже челник и Кара Колю, а кой не знае легендите за тях. Те нападали цели кервани със злато и закопавали плячката нейде из Сакара на труднодостъпни места. Благодарение и на подправените карти, които имитират същинска кожа отпреди епохи и се продават единствено против 5 хиляди лв. на димитровградския пазар, тракийското светилище “Палео Кастро” е обърнато цялото камъче по камъче.
Тодорка НИКОЛОВА, Маджарово
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ