Преди една година новото крайнодясно и евроскептично правителство на Италия

Преди една година новото крайнодясно и евроскептично държавно управление на Италия провокира безпокойствие в Европа. Каква оценка може да се направи за първата година на италианския министър председател? Успя ли Джорджа Мелони да опровергае неофашисткия си етикет?
Със сигурност имаше опит да се дистанцира от неофашисткия етикет. Но той се оказа единствено отчасти сполучлив.
Джанфранко Пелегрино – професор по политическа философия

Според експерта, вътрешната политика на Мелони наподобява е в сходство с нейната крайнодясна идеология.

„ Трите най-значими ограничения във връзка с гражданските права са: да се направи асистираната репродукция закононарушение от общ темперамент, да се подсигурява, че префектите не признават автоматизирано деца, родени посредством сурогатно майчинство в чужбина, и да се вкарат ограничения, свързани с раждаемостта. Мелони категорично е декларирала, че дамите с повече от две деца способстват за обществото. Битува концепцията, че естественото семейство, произлизащо от хетеросексуални съюзи, е главната клетка на обществото, до момента в който еднополовите двойки, фамилиите с един родител или хората, които избират да нямат деца, са подложени на дискриминация, считани са за по-малко скъпи за страната “, изяснява Пелегрино.

Във външната политика Мелони жонглира сред разграничаването от антиевропейските настроения, белязали политическата ѝ кариера, и поддържането на съюзи с крайнодесни страни.
Нейната съществена цел бе да затвърди благонадежден облик, друг от този, показан от медиите на открито. Ситуацията може да се опише по следния метод: Италия има потребност от Европа толкоз, колкото Европа има потребност от Италия. Затова Мелони трябваше да откри метод да работи с европейските институции, а те на собствен ред трябваше да положат старания да работят с нея.
Сесилия Сотилота – професор по политически науки

Същата неизясненост важи в имиграционната политика на Мелони.

„ Щедрото посрещане на украинците е извънреден случай на двоен стандарт във връзка с имиграцията и убежището, където бежанците от войните в Афганистан, Сирия и други страни на юг или от Африка не са добре пристигнали, не ни радват и не вдъхват възприятие на взаимност “, разяснява Маурицио Амброзини – професор по социология на миграцията от Университета на Милано.